Решение по дело №630/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№779/12.10.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно седемнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 630 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на М.А.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.,***, пл. „Съединение“ № 3, представлявано от своя директор, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искането е да бъде осъдена ОДМВР Пазарджик да заплати сума в размер на 300 лева за имуществени вреди за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие по АНД № 210/2019г. по описа на РС Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ МВР Пазарджик. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. П., която поддържа иска. Претендира и сторените разноски по делото, съгласно представените доказателства.

Ответникът – ОДМВР Пазарджик, се представлява от юрк. П., която в писмено становище, счита иска за имуществени вреди за неоснователен и недоказан и предлага на съда изцяло да го отхвърли. Обосновава недоказаност на заплатеното възнаграждение от събраните по делото доказателства.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира иска за неоснователен и недоказан за имуществените вреди за адвокатска защита. Предлага искът да бъде оставен без уважение.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ МВР Пазарджик на М.Г. е  наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД. С Решение № 110/26.02.2019г. по НАХД № 210/2019г. на Районен съд Пазарджик е отменено наказателното постановление. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Делото е изискано и прието по настоящото дело. В производството пред Районен съд Пазарджик ищецът е представляван от адвокат с представено пълномощно за процесуално представителство(л. 16). Представен е договор за правна помощ от 20.01.2019г. между упълномощения адвокат и жалбоподателя в производството пред Районен съд, както в него е отразено, че уговореното възнаграждение е 300 лева. Няма отразяване за плащане в брой или по сметка. На срок за плащане е записано „на две вноски до с.з.“.

Представено е валидно пълномощно на адвокат П. по настоящото дело и договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020г. за изготвяна на искова молба и процесуално представителство пред Административен съд Пазарджик по делото.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено НП, издадено от длъжностно лице от РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, по Закона за българските лични документи. Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ МВР Пазарджик е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение. Тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на наказателно постановление, е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото безспорно се установи, че НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ МВР Пазарджик е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, отменен с влязло в сила съдебно решение.

В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ Пазарджик.

Установи се по делото, че в съдебното производство по АНД № 210/2019г. на РС Пазарджик М.Г. е представляван от адвокат, с валидно пълномощно за процесуално представителство пред районен съд. Представеният Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2019г. в производството по ЗАНН пред РС Пазарджик по АНД № 210/2019г. не отразява уговореното възнаграждение от 300 лева да е заплатено от ищеца към упълномощения адвокат. Липсва посочване начин на плащане. Чрез уговорения срок, посочен като „на две вноски“, става ясно, че плащането не е извършено при сключване на договора. По делото липсват, няма доказателства да е плащано за осъществената адвокатска защита, тоест няма доказателство за извършено плащане от страна на М.Г.. Липсват доказателства, че ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение. От тук и последицата от недоказването, че не се доказва наличие на реално причинена имуществена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По настоящото дело е направено заявление от ищеца, че е заплатил на адвоката си за воденото дело. Това изявление е съответно на твърденията по исковата молба, но същите следва да бъдат доказани по делото, а не само заявени. Няма доказателства за извършено плащане и доказани вреди, поради което съдът счита, че искът е неоснователен и не следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, съдът счита за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство.

На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ следва да бъда уважено искането на ответника за присъждане на разноски по производството, които съдът определя в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковата молба на М.А.Г., ЕГН **********,***, срещу ОДМВР Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявано от своя директор, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 300 лева, представляваща имуществени вреди за отмяната като незаконосъобразно на НП № 2567/24.10.2018г. на началник на РУ МВР Пазарджик с Решение № 110 от 26.02.2019г., постановено по АНД № 210/2019г. на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски  по първоинстанционното производство в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 4621 от 12.04.2021 г. по адм. дело № 13110/ 2020 г. на ВАС- Трето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 779 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 630 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.