РЕШЕНИЕ
№ 440 /
6.7.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЕВА ПЕЛОВА - ТРИФОНОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТФАН ЯНЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 459 по описа на съда за 2023год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на „Май Бар
енд Ивентс Менджър“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Витоша, ул. Пирин, № 79А, вх. Б, ет. 4, ап. Б1, представлявано от
управителя Я.М., срещу Решение № 160 от 22.03.2023 г., постановено по а.н. дело № 20225220200549 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2022г., с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 13-2200020 от 25.03.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Май
Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 1, ал. 2, във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание на основание
чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00
лева.
3. Жалбоподателя счита първоинстанционното решение за постановено в
противоречие с материалния и в нарушение на процесуалния закони, т.е.
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Поддържа се, че административно наказващия орган не е изпълнил
задължението си да събере всички необходими доказателства във връзка с
декларирането на сключения между С.П. и дружеството граждански договор. Твърди
се, че страните по този договор са равнопоставени, като явяването за изпълнение
на задълженията е по преценка на изпълнителя, а не на възложителя. Счита се, че
наемането на работник за извършване на конкретната работа с продължителност от
2 часа на ден, изключва възможността, отношенията да бъдат уредени като
трудовоправни посредством сключването на трудов договор. Според жалбоподателя,
процесния граждански договор не ощетява нито една от страните и не нанася вреди
на бюджета.
Възразява се, че административно наказващия орган е наложил процесното
административно наказание по „предположения“, а не въз основа на еднозначно и
несъмнено установени факти.
Иска се първоинстанционното съдебно решение и наказателното постановление
да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството..
4. Ответната Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по делото писмено становище счита,
че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно
постановление и в решението на районния съд.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на
ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото
обосновават извод, че процесното нарушение е фактически осъществено от земеделския
производител.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Според т. 10 от Протокол № ПР2141928 от 28.01.2022г., при извършени на
29.12.2021 г. проверки от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, относно спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „Резиденция
Конака“, гр. Пазарджик, ул. Цар Симеон № 7,
стопанисван от „Май Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД, около 18:30 часа е констатирано, че в кухнята на контролирания обект
работи С.И.П.. На 24.12.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда Пазарджик“ е
представен граждански договор, сключен между „Май Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД и
С.И.П.. Формиран е извода, че дружеството работодател не е уредило
правоотношенията си с П. при предоставяне на работната сила като трудовоправни,
а е сключило граждански договор, с което е нарушено изискването на чл. 1, ал.
2, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Протокола е подписан от М., без да са отбелязани забележки или
възражения.
Приложена е Декларация по чл. 402
от КТ, в която П. е вписала, че работи за „Май Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД от
13.08.2021 г., в обекта на ул. Цар Симеон № 7, при 4 часов работен ден и
почивен ден неделя, с трудово възнаграждение в размер на 400,00лв.
8. Приложен по преписката е Граждански договор от 05.08.2021 г., сключен
между „Май Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД,
като възложител и С.И.П., като изпълнител, като П. е поела задължение „… да се
явява при повикване от страна на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в ресторанта и да участва в
пълното и цялостно почистване на кухнята на ресторанта…“. Според договора,
възложителя има право да отправя повиквания до изпълнителя до четири пъти всеки
месец, като ангажимента на изпълнителя не може да бъде за повече от 4 часа.
Уговорено е, че ангажиментите на изпълнителя, могат да бъдат само в петък след
обяд и събота. Според чл. 4 от Договора,
възложителя се задължава да плаща на изпълнителя, „… възнаграждение в размер
на 380,00 лв. на месец…“. В чл. 10 от Договора е предвидено, че същия може
да бъде прекратен : по взаимно съгласие; с десет дневно предизвестие от всяка
една от страните, отправено до другата страна; при неизпълнение или
некачествено изпълнение на задълженията от изпълнителя.
9. От В.Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-2200020 от 28.01.2022г.,
в който са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № № ПР2141928
от 28.01.2022г., който е посочен като приложение към акта.
Пояснено в акта е, че при извършената проверка, С.И.П. е заварена да
работи в кухнята на обекта, като „…подготвяше заготовки …“. При
извършена справка в информационната система на НАП е установено, че П. няма
регистриран трудов договор.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Акта е връчен на адресата на 28.01.2022 г., без заявени възражения или
други резерви към този момент. По-късно, по отношение на същия е подадено
Възражение вх. № 2201/2765949 от 04.02.2022 г., в което се поддържа, че
правоотношенията с П. са граждански, а не трудови.
10. Посочените фактически констатации и правни изводи и квалификация на
деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и
възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000,00лв.
11. В хода на първоинстанционното производство е разпитана като свидетел С.П.,
която е заявила, че по време на проверката на 29.12.2021 г., тя била в обекта и
работела в кухнята – подготвяла заготовка. Главния готвач им казвал какво да
работят. Имала определено време да е в ресторанта – за четири часа, като за
тези четири часа и се плащало. Възнаграждението се заплащало от М.. Плащало се в края на месеца, за колкото
пъти е била на работа. Заявява, че сама си е попълнила декларацията по време на
проверката. Не може да каже, кога е подписала договора – преди или след
проверката.
12. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат,
районния съд е приел, че процесното противоправно деяние, извършено в рамките
на осъществяване на дейността на търговското дружество е несъмнено установен факт с оглед данните
съдържащи се приобщените по делото доказателства.
Счетено е, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Според решаващия съд, част от характеристиките на трудово правоотношение
се установяват от попълнената от П. декларация : работно време – 4 часов
работен ден; работно място – гр. Пазарджик, ул. Цар Симеон № 7, където се
намира ресторант Резиденция Конака“; трудово възнаграждение. Съобразно
показанията на П. в съдебно заседание е прието за установено, че тя е следвало
да изпълнява разпорежданията на главния готвач.
Счетено е, че представения по делото „граждански договор“, също се
съдържат клаузи, характерни за трудово правоотношение. П. е приела да се явява при повикване от възложителя в ресторанта и да участва в пълното
и цялостно почистване на кухнята на ресторанта, до 4 пъти в месеца и за не
повече от 4 часа, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 380 на
месец, да участва в провеждани инструктажи за работа в кухнята на ресторанта,
да изпълнява насоките на готвача и на други служители в кухнята, да поддържа
актуална здравната си книжка и да се явява само когато е здрава и без
здравословни проблеми. Според първоинстанционния съд, тези задължения не са
характерни за гражданските правоотношение по договор за изработка. В този
контекст е прието, че е неоснователен
доводът на дружеството, че наказващият орган не е проверил дали
гражданския договор е деклариран, дали дружеството е подавало информация за
начислените в полза на П. вноски.
ІV. За правото :
13. Според чл. 1, ал. 2 от КТ -
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ
- Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на цитираните материални
правила за поведение е възведено изрично като състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
Според чл. 258 от Закона за
задълженията и договорите, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
- да заплати възнаграждение.
14. В контекста на цитирания
национален нормативен ред, по отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи на
които се основава и касационното обжалване, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
15. По отношение на поддържаните
касационни възражения, следва да се констатира, че правния спор в случая се
концентрира по отношение на квалификацията на правоотношенията, установени
между „Май Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД и С.И.П.. С оглед тази конкретика на
текущия спор е необходимо да се съобрази следното :
Няма съмнение с оглед данните по
делото, че наименованието “граждански договор” в случая е употребено за
обозначаването на договор за изработка. Между договора за изработка и трудовия
договор, действително съществува прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и
в двата случая, в крайна сметка, едната страна се задължава да положи труд
срещу възнаграждение. Разграничението на въпросните два вида договори обаче, е
от съществено значение за правилното разрешаване на процесния казус.
16. Съществената разлика между
договора за изработка и трудовия договор се констатира в предмета на
задължението – предмет на трудовия договор е работната сила, докато при
договора за изработка изпълнителя дължи готов продукт – конкретен трудов
резултат. Ето защо този, който предоставя чрез трудов договор работната си
сила, е подчинен на работния режим, установен от работодателя, с който е
сключил договора. Той поема задължението да спазва трудовата дисциплина и ред.
Изпълнителят по договора за поръчка не поема такива задължения. С трудовия
договор се определят трудовата функция, мястото и характера на работата, като
съдържание на задължението за престиране на работна сила. Следва, също така, да
се отбележи, че въпреки установената принципна определеност и неизменяемост на
трудовата функция, когато важни икономически нужди налагат това, трудовото
право допуска тя да бъде изменена.
Обратно – договора за изработка е –
двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е
еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е
известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е
достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за
изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” –
един предмет на труда, един трудов резултат, като трудовата функция, определена
при неговото сключване, остава неизменна през целия процес на осъществяване на
резултата. Другото съществено условие от съдържанието на договора, разбира се е
възнаграждението.
17. Изложеното до тук, очевидно
изключва възможността, предмета на поетото от П. задължение, така както е
уговорен в гражданския договор от 05.08.2021 г., съставен между нея и
търговското дружество, да бъде квалифициран като задължение за престиране на
конкретен трудов резултат.
Според уговореното между страните, П.
е поела задължение „… да се явява при повикване от страна на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в
ресторанта и да участва в пълното и цялостно почистване на кухнята на
ресторанта…“, като според показанията ѝ в съдебно заседание,
конкретна работа която е следвало да извършва се определяла от главния готвач.
Това явно сочи, че целта на дружеството е да ползва работната сила на П., а не
да получи конкретен, изработен от нея трудов резултат, който е определен
отнапред във възможната рамка на конкретизиране.
Несъмнено е също така, че П. се е
задължила да работи в обекта 4 часа на
ден. Определената конкретна продължителност на работния ден е характерен
елемент от трудови правоотношения, а не на такива по договор за изработка.
Възнаграждението, което е получавала П., явно не е определено, като съответно
на конкретно дължим от нея трудов резултат, а като равностойност на наетата от
дружеството работна сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН; във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ, на администрацията следва да се присъди възнаграждение
за осъществена юрисконсулска защита в размер на 80 лева, определен от съда съобразно
правилото на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 160 от 22.03.2023 г., постановено по
а.н. дело № 20225220200549 по описа на Районен съд Пазарджик за 2022г.
ОСЪЖДА „Май
Бар енд Ивентс Менджър“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Витоша, ул. Пирин, № 79А, вх. Б, ет. 4, ап. Б1, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 3, сумата от 80,00лв.(осемдесет лева), представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)