№ _________
гр. Варна _____________
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1861 на Административен съд - Варна
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗОДИ/, вр.чл.1** и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Г.В.Т., ЕГН: **********,***, против
Решение с
рег.№ ДОИ21000147АС_007ВН/02.08.2021г. на секретаря на Община-Варна, с което на
основание чл.28, ал.1 от ЗДОИ му е отказан достъп до обществена информация в
частта по точка 1 и точка 2 от заявление с рег.№
ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че по силата на н.а. № **, том **,
рег.№ **, дело № **/2018г. се легитимира като собственик на ПИ с пл.№ ***,
находящ се в с.К., кв.40, целият с площ 267кв.м., а по силата на н.а. № **, ****.
– като собственик на имот с пл.№ 329 в кв.40. Твърди, че между двата имота се
намира път с пл.№ 332, в който има застроени сгради и огради, вкл. върху част
от имотите му – обстоятелство, за установяване на което възложил геодезическо
заснемане на лицензирана фирма „Аквагон“. Искал също така да установи и че
главният архитект на Община-Варна е издал удостоверение за търпимост, след като
вече е имало издадена заповед за премахване на незаконните огради и постройки в
имота. В тази връзка твърди, че документите по заявлението за достъп до
обществена информация касаят именно действията на общинската администрация
относно извършените строежи. Те във всички случаи засягат правата му на
собственик, а не може да се снабди с тях, заплащайки такса за административната
услуга, т.к. административното производство се е развило и е приключило без
негово участие. По изложените съображения твърди, че в случая разпоредбата на
чл.8, т.1 от ЗДОИ е неприложима, а правният му интерес - очевиден, т.к. се
засяга правото му на собственост - както от действията на съседа му, така и от
действията на администрацията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.А. Ж., който поддържа жалбата. В пледоарията по същество в допълнение сочи,
че изисканите по реда на ЗДОИ документи са необходими на доверителя му за
завеждане на иск по чл.109 от ЗС и са от значение да се установи какви
конкретно са основанията за нарушаване на неговата граница от провелия незаконното
строителство. Моли жалбата да бъде уважена като основателна, претендира и присъждане
на сторените разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна - главния секретар на Община-Варна,
оспорва жалбата като неоснователна, по съображения в писмено становище вх.№
12352/20.08.2021г. и писмени бележки С.д. № 14028/27.09.2021г. Счита, че
въпросите, поставени в заявление с
рег.№ ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г., не предполагат предоставянето на
сведения и данни, в който смисъл е чл.2, ал.1 ЗДОИ, а представлява искане за
извършване на административна услуга. По арг. от чл.8, т.1 ЗДОИ счита, че в
случая разпоредбите на ЗДОИ са неприложими. Исканата информация не е относима
към обществения живот в страната и не би могла да даде възможност на заявителя да
си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. Моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно н.а № **, ***., жалбоподателят, в
режим на СИО, се легитимира като собственик в дворно място, находящо се в с.К.,
с площ 291,37кв.м. - по скица, а по н.а. - 314,00кв.м., представляващо парцел
пл.№ 329, кв.40 по плана на селото.
Съгласно н.а. № **, ***2018г., жалбоподателят се
легитимира като собственик в ПИ с пл.№ 331, находящ се в с.К., кв.40, с площ
267кв.м. Границите на същия, по искане на жалбоподателя, са заснети на
комбинирана скица - л.10.
С рег.№ ДОИ21000147АС/13.07.2021г. жалбоподателят подал до кмета
на район „Аспарухово“, заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация, с което поискал да му бъдат предоставени копия от следните
документи: 1/ Разрешително за строеж на огради КНС от 21.01.2019г.; 2/
Удостоверение за търпимост
№ АУ096556ВН/08.10.2020г.; 3/ Заповед КС 225А-5/02.07.2020г. за събаряне на
незаконно построени части [по] КП № 8/19.07.2019г. – издадени на Е Н Г .
Заявлението в частта по точки 1 и 2 е препратено по компетентност
на секретаря на Община-Варна с рег. № ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г.,
който с писмо рег.№ ДОИ21000147АС_002ВН/19.07.2021г. изискал относимата
информация от директора на Дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране“.
В тази връзка е постъпил отговор Рег. № ДОИ21000147АС_003ВН/22.07.2021г.,
според който след справка в регистъра на издадените удостоверения по §6 от ПЗР
на Наредба № 2/2003г. (заварени строежи), вр.§21 от ЗР на ЗУТ, е установено, че
съгласно приложени документи от Е. Н. Г. към заявление
№ АУ0966556ВН/05.10.2020г., от главния архитект на Община-Варна е издадено
Удостоверение за прилагане на §6 от ПЗР на Наредба № 2/2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, вр.§21 от ЗР на
ЗУТ за строеж: „Жилищна сграда с ид. **.***.359.1“, намираща се в ПИ с ид.****.***.359,
ул.***, с.К..
Според писмо рег.№ ДОИ21000147АС_004ВН/23.07.2021г. на директора
на Дирекция АГУП до секретаря на Община-Варна, разрешението за строеж по т.1 от
заявлението за ДОИ, не е изготвено от Дирекция „АГУП“. Относно искането по т.2
от заявлението е посочено, че след проверка в ИС на Община-Варна е установено,
че се касае за преписка, която се изпълнява от Дирекция „ИИБ“ при Община-Варна.
Съгласно Заповед № 4628/15.12.2016г. и на основание чл.28, ал.2 от
ЗДОИ, кметът на Община-Варна е определил Секретаря на Община-Варна за
длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до
обществена информация по ЗДОИ и да взема решения за предоставяне или отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация.
Видно от Заповед № ДС-01136/23.07.2021г. на кмета на Община-Варна,
на основание чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител и поради
отсъствието на Н. М. – Секретар на Община-Варна, в периода 26.07.2021г. –
06.08.2021г., изпълнението на задълженията ѝ е възложено на К Д К –
директор на Дирекция „Управление на човешки ресурси и административни услуги.
С Решение рег.№ ДОИ21000147АС_007ВН/02.08.2021г., издадено „за
секретаря на Община-Варна“ на основание Заповед № ДС-01136/23.07.2021г., е
отказан достъп до обществена информация в частта по точки 1 и 2 от заявление с
рег.№ ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г., по съображения, че същата попада
в обхвата на чл.8, т.1 от ЗДОИ. Прието е, че исканата информация представлява
административна услуга - издаване на копие от документи, при наличие на доказан
правен интерес. Заявителят е поискал достъп до информация, която не е относима
към обществения живот в страната и не би могла да му даде възможност да си
състави собствено мнение относно дейността на задължения субект.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – лицето, подало
заявление за ДОИ, по което е постановен обжалвания отказ, в срока по чл.149,
ал.1 АПК, вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът
констатира, че в проведеното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазен е срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ, както и изискванията на чл.32
ЗДОИ.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – секретаря на Община-Варна, по силата
на делегация от чл.28, ал.2 ЗДОИ, в предвидената по чл.59, ал.1 от АПК писмена
форма, съдържа реквизитите по ал.2 на с.р. и отговаря на задължителното
съдържание по чл.38 от ЗДОИ.
Решението
обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Между
страните не се спори, че кметът на Община-Варна е задължен субект по смисъла на
чл.3 от ЗДОИ, като в случая на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ правомощията му за
разглеждане и разрешаване на заявленията за достъп до обществена информация са
надлежно делегирани на Секретаря на общината със Заповед
№ 4628/15.12.2016г.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали информацията по
т.1. и т.2 от процесното заявление, а именно – разрешение за строеж на огради
КНС от 21.01.1019г. и удостоверение с рег.№ АУ096556ВН/08.10.2020г.,
представлява обществена информация, за разкриването на която е приложим реда по
ЗДОИ или снабдяването със същата следва да стане по реда на извършване на
административните услуги?
За разрешаване на така формирания спор между страните, съдът
съобрази следното:
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
Съгласно
чл.8, т.1 от ЗДОИ, приложното поле на закона е изключено и разпоредбите относно
достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се
предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица.
В
конкретния случай решаващият орган неправилно е приел, че е налице хипотезата
на чл.8, т.1 от ЗДОИ и изисканите документи могат да бъдат предоставени на
заявителя като административна услуга. Не е съобразено обстоятелството, че
жалбоподателят не е страна в производствата, по издаване както на разрешението
на строеж на оградата, така и на удостоверението по §6 от ПЗР на Наредба №
2/31.07.2003г. Жалбоподателят не е собственик на имотите и на строежите, за
които цитираните административни актове се отнасят, а е собственик на съседни
имоти, поради което същият не се легитимира като заинтересована страна в нито
една от хипотезите по чл.149, ал.2 от ЗУТ и поради това, не може да обоснове
правен интерес за снабдяване с документите по реда на административното
обслужване на граждани и юридически лица по реда на §1, т.2, буква „в“ от ДР на
Закона за администрацията – чрез искане за извършване на административна услуга.
С оглед
изложеното правилата на ЗУТ и реда за извършване на административни услуги в
случая са неприложими и не е налице друг ред за достъп до исканата информация,
в случай че тя е обществена по смисъла на ЗДОИ.
За да е
обществена информацията по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, следва да са изпълнени
двете кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и
да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти.
С
процесното заявление са поискани документи – разрешение за строеж и
удостоверение по §6 от ПЗР на Наредба№2/31.07.2003г., които са различни по
своето съдържание, официални са по смисъла на чл.10 от ЗДОИ и се ползват с
материална и формална доказателствена сила. Същите са издадени по повод развили
се административни производства между главния архитект на Община-Варна и трето
лице – Е. Н. Г.. Отделно, разрешението за
строеж и удостоверението отговарят формално и на изискванията на чл.11 от ЗДОИ,
т.к. имат характер на документи, съдържащи служебна обществена информация, т.е.
такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Решаващият
орган бланкетно е заключил, че заявителят е поискал достъп до информация, която
не е относима към обществения живот и не би могла да му даде възможност да си
състави собствено мнение, като не е изследвал осъществяването на фактическите
състави на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ и последиците от тях - въпроси, които са от
съществено значение за разрешаване на спора по същество.
В случая
естеството на акта не позволява разрешаване на спора от съда по същество,
поради което е налице хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК – за отмяна на
постановеното решение за отказ по ЗДОИ и връщане на преписката на секретаря на
Община-Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на жалбоподателя
с рег.№ ДОИ21000147АС_001АС_001ВН от 19.07.2021г., със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При
новото разглеждане е необходимо да се изследва прецизно осъществяването на
фактическия състав на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ и да се обосноват фактически и
правни основания за постановения по заявлението акт. Необходимо е също така
административният орган да извърши преценка по §1, т.6 от ДР на ЗДОИ относно
наличието или липсата на „надделяващ обществен интерес“, във връзка с
приложението на чл.31, ал.5 и чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ и конкретно за
преценката необходимо ли е съгласието за разкриване на исканата информация от
третото лице – собственик на строежа, за който се отнася исканата информация – вж.
по сходни казуси Решение на ВАС № 15568/13.12.2018г. по адм.д. № 8180/2017г.;
Решение на ВАС № 13740/09.11.2018г. по адм.д. № 4060/2017г.; Решение на ВАС №
5103/29.04.2020г. по адм.д.№ 9682/2018г.
При този
изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК се претендират общо в размер на 410лв., от които 10лв.
за държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, което видно от
представения договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/07.09.2021г.,
е изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора.
Възнаграждението
е под предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност е неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ ДОИ21000147АС_007ВН/02.08.2021г. на секретаря на
Община-Варна, с което на основание чл.28, ал.1 от ЗДОИ, на Г.В.Т., ЕГН: **********,***,
е отказан достъп до обществена информация в частта по точка 1 и точка 2 от
заявление с рег.№ ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г.
ВРЪЩА на Секретаря на Община-Варна преписка за достъп до обществена
информация за ново разглеждане и произнасяне с акт по точка 1 и точка 2 от
Заявление с рег.№ ДОИ21000147АС_001АС_001ВН/19.07.2021г. на Г.В.Т.,
ЕГН: **********, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Г.В.Т.,
ЕГН: **********,*** разноски за производството в размер на 410 (четиристотин и
десет) лева.
Решението съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно
обжалване!
Административен
съдия: