Определение по дело №1678/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260089
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Силвия Любенова Алексова
Дело: 20205300501678
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  260089

Гр. Пловдив, 01.09.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание, на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                    СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1678 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274 от ГПК.

            Производството е образувано по частна жалба от адв. М.Х. – пълномощник на Е.Р.С.,***, против Разпореждане от 04.06.2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2669/04.06.2020 г. на Пловдивски районен съд, X-ти граждански състав, постановено по ч.гр.д. № 5897/2020 г. Атакуваното Разпореждане се жали в частта за разноските, с която е разпоредено длъжникът в заповедното производство да заплати на заявителя сумата от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Излагат се подробни съображения за липсата на предпоставки, оправдаващи така присъдения размер. Иска се отмяна на гореописаното Разпореждане в частта за разноските и намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

            Ответната по жалбата страна – СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адм. адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бул. „С.“  № 34, със законен представител „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Т.“, Ю., ул. „И.. А. Й.“ № 7, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К., представлявано от „ТРАКИЯ-2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 4023, ж.к. „Т.“, бул. „С.“ № 34, представлявано от управителя Й. М. П., чрез адв. Е.А.А., с писмен отговор оспорва частната жалба. Твърди, че същата е недопустима и неоснователна, като излага подробни съображения. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, а алтернативно – без уважение. Претендира направените в настоящото въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение.

            Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че не са извършени всички възможни и необходими действия по нейното администриране и частната жалба е преждевременно изпратена на Пловдивски окръжен съд. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е подадено възражение  от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК  и към момента на образуване на настоящото въззивно производство не е изтекъл срока за предявяване на установителния иск. Тоест, същата не е влязла в законна сила.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение, в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, частната жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските, е преждевременно изпратена на Пловдивски окръжен съд, поради което производството по нея следва да се прекрати и същата да се върне на Пловдивски районен съд за изпращането й за разглеждане на въззивния съд при настъпване на някоя от горепосочените предпоставки в изпълнение на задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като частната жалба е преждевременно изпратена на Окръжен съд Пловдив и същият не се е произнесъл по съществото на правния спор, разноски на страните в това производство не се дължат.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1678/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, като

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд и състав за изпращане на частна жалба с вх. № 22081/04.08.2020г. за разглеждане на въззивния съд при настъпване на изложените по-горе предпоставки за допустимостта й, съгласно т. 12 от ТР № 4/18.6.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: