Р Е Ш Е Н И Е
Номер 819 /28.11.
Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На пети ноември
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01686 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002741/25.07.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Г.Г.Е. *** е наложено
административно наказание глоба в размер
50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за това, че на 10.07.2019
г., в 10.10 часа, в гр. Перник, ПВ Даскалово като водач на МПС – л.а. „Волво
С80“, с рег. №***, движейки се в посока гр. Радомир – с. Драгичево, по време на
движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участие на ръцете – нарушение на
чл.104а от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Г.Е., в която се оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление като се твърди, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните
органи, както и че отговорността му е ангажирана за нарушение, което не е
извършил. Отрича въобще да е ползвал мобилния си телефон по време на движение.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично, не е представляван
и от пълномощник.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 10.07.2019г.
свидетелите И.Б.С. и И.С.И. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР-
Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Около 10.10 часа се намирали в района на
пътен възел „Даскалово“, Перник,
като се движели със служебен автомобил на МВР, управляван от свид. И., в
посока изхода към АМ“Струма“. В същия момент пред тях в кръговото кръстовище навлязъл от път I-6 лек автомобил „Волво С 80“, с рег. №***, управляван от
жалбоподателя, който се насочил към изхода за с. Драгичево. При преминаването
на автомобила покрай този на МВР двамата полицаи възприели, че водачът ползва
мобилен телефон по време на движение, държейки телефона в ръка. По тази причина
подали сигнал за спиране, като водачът спрял непосредствено преди изхода
за с. Драгичево.
След
установяване на самоличността му въз основа на представените документи, свид. С. уведомил Г.Е. за причината, поради която бил
спрян за проверка. На това място срещу Е. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA, №58709/10.07.2019г., като актосъставителят
приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл104а от ЗДвП. При съставяне на
акта соченият като нарушител изразил несъгласие с вмененото му нарушение, но
подписал акта и приел връчения му препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които Е. посочил,
че служителите на МВР са формирали погрешни възприятия за действията му, като
заявил, че почиствал носа си, а не е държал
телефон до ухото си и не е провеждал разговор, както и че автомобилът му
е оборудван с устройство за провеждане на разговори без участие на ръцете. Посочил,
че движенията му по повод на горепосоченото действие са заблудили контролните
органи, възприели са ги неточно като ползване на телефон, което в
действителност не е правил.
На 25.07.2019г.,
въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т. 6 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Г.Г.Е. за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свидетелите И.б.с. и И.С.И.,
както и приетите писмени доказателства: съставеният акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №58709/10.07.2019г. и заверено копие на заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР.
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не са
направени и от страна на жалбоподателя.
По същество:
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Г.Е. е управлявал автомобила си, както и че на
посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска проверка. Спори се
действително ли по време на движение е ползвал мобилен телефон и то по начин,
несъобразен с предписанието в чл.104а от ЗДвП. Още при съставяне на акта, жалбоподателят
е изразил несъгласие с фактическите
констатации в акта, което се установява от записа в съдържанието му, както и от
показанията на разпитаните свидетели. Остава последователен в позицията си и в
депозираното допълнително писмено възражение, както и в жалбата срещу
издаденото наказателно постановление, като твърди, че в полицейските служители
са възприели действие, интерпретирано погрешно – не провеждал разговор чрез
държан в ръка мобилен телефон, а почиствал носа си. Твърди, че тъй като
автомобилът му е оборудван с устройство за провеждане на разговори без участие
на ръцете, не е имало причина да ползва по описания начин телефона си.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал и не е ангажирал доказателства в подкрепа на позицията си.
Преценена в контекста на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства съдът я приема за голословна
и явно защитна.
Съдът кредитира с пълно
доверие показанията на свид. И. С.
и И.И. – полицейските служители,
установили конкретното нарушение. При разпит в с.з. двамата потвърждават констатациите в АУАН, заявяват, че помнят
конкретния случай, съобщават без противоречия помежду си релевантните за казуса
обстоятелства, описват детайлно начина, по който е протекла проверката спрямо Е.,
излагат твърдения за поведението му, цитират казани от него думи. Всичко това
сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание уверено да се приеме,
че свидетелите възпроизвеждат действителни възприятия от конкретната пътна
ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване.
Свидетелите са категорични, че
ясно са възприели приближаващото към тях ППС и неговия водач, че същият бил сам
в превозното средство, държал мобилен телефон в ръката си и го ползвал по
предназначение, което именно ги провокирало да го спрат за проверка. Свид. И.
съобщава детайлно обстоятелствата, при които са установили нарушението – относно разположението на двете превозни средства на пътното платно,
посоката им на движение, мястото на последвалото
спиране на нарушител, факта, че Е. държал телефона до ухото си с лявата ръка, че
в същия момент служебният им автомобил се е намирал в непосредствена близост до
него в лявата лента, което им е осигурило възможност за отлична видимост към
водача и ясно са възприели действието му.
Така изяснените обстоятелства, както
и установяването на нарушението при дневна видимост, неограничена от неблагоприятни
фактори, мотивира съдът да приеме, че свидетелите И.С. и И.И. са имали
възможност за точна преценка спрямо възприетото действие на жалбоподателя. Правилността на констатацията им не е
разколебана от твърдението му за налично в автомобила му устройство, даващо
възможност за провеждане на разговори без участието на ръцете, тъй като очевидно
в същия момент Е. не го е ползвал.
Съдът не намира
основания за съмнение в обективното и правилно установяване и излагане на
фактите, относими към предмета на доказване от страна на служителите на МВР,
които са изпълнявали обичайните си служебни задължения по контрол на пътното
движение. Самият факт, че са пътували в посока, различна от тази
на жалбоподателя, убедително мотивира заключение, че е възникнала
конкретна причина за спирането му, и то в района на кръговото кръстовище, и
тази причина е била възприетото негово неправомерно действие. Затова съдът дава
вяра изцяло на показанията на свид. С. и И., приема ги за логични, обективни и
добросъвестно дадени. Именно на тях основава изводите си от фактическа и правна
страна и приема, че доказателствената им стойност не е разколебана от
оспорването на констатациите им от страна на жалбоподателя. Приема, че
отразените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства, които
свидетелите убедително възпроизвеждат, съответстват на действителното
положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно, в съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват състава на административнонаказателната
норма, вменена във вина на Г.Е., съдът приема, че нарушението по чл.104а от ЗДвП е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради което и
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за него по административен ред.
По отношение вида и размера на наложените
административни наказания:
За ползване по време на движение
на мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според която водачът се наказва с
глоба 50 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер, обвързваща
административнонаказващия орган при наказване на нарушителя и изключващо
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая
именно такова наказание е наложено на Е. и предвид законосъобразното му определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо..
По тези съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-002741/25.07.2019г., изд. от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на Г.Г.Е. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл.104а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала
ИЗ