Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 11.02.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9700 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.01.2018г., гр.д.24036/12г., СРС, 47 с-в
осъжда Е.Д.Н., С.Д.Н., Х.С.Н. и Е.П.Н. да заплатят всеки поотделно на М.С.О. на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД суми от по 5 332 лв. - обезщетение за ползването на апартамент № 24,
находящ се в гр.София, , ж.к. „****“, бл. ****, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ 60,81 кв.м., заедно с
принадлежащото избено помещение № 29 и 0,738 % ид.ч. о.ч. сградата и правото на
строеж върху мястото през периода 16.05.2007г. - 16.05.2012г., ведно със
законна лихва, считано от 16.05.2012г. и суми от по 638,25 лв. – разноски.
Срещу решението постъпват въззивни жалби
от всички ответници по исковете. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззивникът С.Д.Н. счита, че не са
обсъдени възраженията му, че ищцата не е собственик на имота, който се владее
от ответника. Не следва да се съобразява решението по гр.д.44456/11г., СРС,
влязло в сила с постановяване на определението от 27.08.2015г. на ВКС, с което
не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При постановяване на
определението от ВКС, съдията-докладчик и мнозинството от състава укриват много
факти и допускат процесуални нарушения при водене на делото. Подкрепя
съображенията по жалбата на Х.Н. и Е.Н..
Въззивниците Х.С.Н. и Е.Д.Н. възразяват,
че ответницата Е.Н. не е обвързана от решението по гр.д.44456/11г., СРС, защото
не е участвала като страна. Спрямо нея, настоящата ищца не доказва правото си
на собственост. Понеже това право не е доказано спрямо всички ответници, за
които свидетелят Б.установява, че владеят имота, исковете следва да се
отхвърлят
Въззивницата Е.П.Н. посочва, че не са
обсъдени възраженията по нейния отговор на исковата молба. Искът е уважен само
въз основа на СПН спрямо ищцата и останалите ответници.
Въззиваемата – ищцата М.С.О. оспорва
жалбата.
Софийският градски
съд, ІV-А с-в, след съвещание и като
обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбите.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
По силата на договор за покупко-продажба от
27.12.2006г., оформен с нотариален акт № 41, том ІV, рег. № 27182, дело №
551/2006г., н-с Р.Р., рег. № 104 НК, Б.В.Б.продава на ищцата М.С.О. процесния апартамент
№ 24, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. ****, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения с обща площ от 60,81 кв.м., заедно с
принадлежащото избено помещение № 29, мазе № 30 и 0,738 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
С влязло в сила решение от
13.08.2013г., СРС, гр.д.44456/11г., 124 с-в, потвърдено с решение на
въззивния съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение от 27.08.2015г.
на ВКС, се признава за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на настоящите
ответници Е.Д.Н., С.Д.Н. и Х.С.Н., че настоящата ищца М.С.О. е собственик по
силата на горния договор за покупко-продажба по нот. акт № 41/2006г. на същия имот,
осъждат се ответниците да предадат на ищцата владението на имота и се отхвърля предявеният
от Х.С.Н. срещу М.С.О. инцидентен
установителен иск за признаване, че Х.С.Н. е собственик на имота по силата на
изтекла в придобивна давност, считано от 1979г. до 2000г.
С решение № 324/13.07.2011г.,
гр.д.378/09г., ВКС, I г.о. отхвърля предявения от сегашната
ответница Е.Д.Н. срещу Б.В.Б.и съпругата му Б.Д.Б.иск за установяване, че двамата
ответници не са собственици на същия имот.
Силата на пресъдено нещо на решението по
гр.д.44456/11г., СРС, съгласно чл.298, ал.1 ГПК разпростира обвързващите си
предели спрямо настоящите ответници Е.Д.Н., С.Д.Н. и Х.С.Н., както и настоящата
ищца М.С.О., като насрещни страни по приключилото преюдициално дело, обосновало
спиране на сегашното съобразно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Като се има предвид, че Б.Б.е
праводател на сегашната ищца М.О. по нот. акт № 41/2006г. и правоприемството
настъпва в хода на висящия процес, образуван по искова молба от 10.11.2003г.,
на основание чл.121, ал.3 вр. ал.1 ГПК/отм./, сега чл.226, ал.3 вр. ал.1 ГПК, М.О.
е адресат на СПН на решението по гр.д.378/09г., ВКС, наред със сегашната
ответница Е.Н..
Влезлите в сила решения по гр.д.44456/11г., СРС и
гр.д.378/09г., ВКС се ползват със стабилитет, с оглед тяхната неизменимост,
необжалваемост и неотменимост. Съгласно чл.297 ГПК решенията са задължителни за
съда, който ги е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в
страната. В тази връзка, последиците от силата на пресъдено нещо включват нейната
защитна функция спрямо разрешеното спорно материално право, а именно
задължението на страните спрямо държавата да преустановят занапред правния спор,
с оглед създаденото състояние на определеност и безспорност. Друга последица от
СПН е нейното регулиращо действие спрямо поведението на страните, което трябва
да е съобразено със съдебно установеното правно положение. Последица на СПН е и
непререшаемостта на съдебно разрешения спор – чл.299, ал.1 ГПК. Състоянието
легитимиращ ефект на решението произтича от човешката презумпция за правилност
на същото като държавен акт, като се състои в доверяването, че материалноправното
положение е такова, каквото е посочено в решението. Затова в случая, след като
решението по гр.д.44456/11г., СРС се
ползва със стабилитет, неснователни са оплакванията в жалбата на ответника С.Н.
за незачитането му, поради твърдени допуснати нарушения от касационната
инстанция при постановяване на крайния съдебен акт, които процесуално
недопустими възражения, въззивният съд не следва да обсъжда.
С оглед изложеното, обективните и субективни предели
на влезлите в сила съдебни решения спрямо страните по тях и настоящи такива, се
състоят в правозасилващото действие спрямо съдебно признатото спорно материално
право на собственост за ищцата М.О. върху процесния имот, по силата на договора
за покупко-продажба по нот. акт № 41/2006г., което право съществува както към
деня на приключване на съдебното дирене, така и в миналото, от деня на неговото
възникване, т.е. от сключването на придобивната сделка. Вътре в предявеното
основание за собственост въз основа на този придобивен способ, ищцата е
изчерпила, респ. съдът е обсъдил всички факти във връзка с притежаваното
абсолютно вещно право от праводателя на ищцата и от неговите праводатели. От
друга страна, решенията действат правопрепятстващо спрямо съдебно отреченото
спорно право за собственост върху имота по придобивна давност, претендирано
чрез отхвърления инцидентен установителен иск на Х.С.Н. и чрез възраженията
срещу иска по чл.108 ЗС на ответниците Е.Д.Н. и С.Д.Н.. Преклудиран за тримата ответници
е всеки факт, който би оказал правозащитен ефект срещу иска по чл.108 ЗС по
приключеното дело. Затова в частност, преклудирано е обсъждането за изтекла
придобивна давност през периода до 2000г. в полза на ответницата Е.Н.. Останалите
ответници не са заявили подобно възражение в срока по чл.131 ГПК с техния
отговор на исковата молба. По отношение на възражението за давност на ответницата
Е.Н. през периода 2000г. – 2011г., заявено с отговора на исковата молба, следва
да се приеме, че след края на съдебното дирене по приключеното гр.д.44456/11г.
през 2015г., не тече нов давностен срок, предвид предявяване на настоящата
искова молба през 2012г. – чл.115, б. „ж“ вр. чл.116, б. „б“ ЗЗД.
Ответницата Е.П.Н. не е била страна по приключените
дела и не е адресат на СПН, произтичаща от постановените решения. Както вече се
отбеляза, същата не предявява възражение за давност в отговора на исковата
молба, нито поддържа такъв довод във въззивната си жалба. Заявеното от нейно
има възражение за придобиване по давност от имота, за първи път с въззивната
жалба на ответниците Х.Н. и Е.Н., е недопустимо не само като преклудирано в
първа инстанция, но и поради предявяване на чужди права, въпреки забраната на
чл.26, ал.2 ГПК.
Независимо от всичко, имотът не е придобит по давност
от ответниците. Според свидетеля Б.Боянов, праводател на ищцата М.О., същият от
нея знае, че на другия ден след сключената между тях сделка на 27.12.2006г.,
полицаи изкарват наемателите и въвеждат четиримата ответници в имота. Тези
впечатления на свидетеля са изцяло опосредени и не се основават на непосредствените
му наблюдения като очевидец, поради което не е категорично доказан точния
момент, когато ответниците установяват фактическа власт върху имота. От друга
страна, свидетелят установява въз основа на личните си възприятия при
многократни свои посещения в имота през периода от отстраняването на ищцата до нейния
въвод през 2015г., че вътре живеят четиримата ответници. Независимо от това,
започналият да тече 10-годишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, най-рано в
края на 2006г., не е достатъчен за придобиване на имота чрез релевирания оригинерен
способ от ответниците. Съгласно чл.115, б. „ж“ вр. чл.116, б. „б“ ЗЗД теченето
му е спряно и прекъснато спрямо ответницата Е.Н. с предявяване на настоящата
искова молба на 16.05.2012г., а спрямо ответниците Х.Н., Е.Н. и С.Н. - още с
предявяване на 20.10.2011г. на исковата молба по гр.д.44456/11г., СРС,
приключило през 2015г. в хода на настоящия процес.
След като не е оборен легитимиращият ефект на нот.акт
№ 41/2006г., с който ищцата М.О. придобива правото на собственост върху имота,
в нейна полза възниква вземане за обезщетение, поради лишаване от ползване на
имота от ответниците през периода 16.05.2007г. - 16.05.2012г. Исковете по
чл.59, ал.1 ЗЗД са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата
реализира разноски за лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат,
които се дължат.
Пред настоящата инстанция въззиваемата не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.01.2018г., гр.д.24036/12г., СРС, 47 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.