№ 13881
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110152865 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А.
И. Т. против „Б. е. д. к.“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД относно проглА.ване нищожността на сключения между страните
Договор за кредит max № *********, поради накърняване на добрите нрави, сключен при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, ал. 1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, иск с правно основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 ЗЗП за установяване недействителността на
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********* в цялост, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 305,71 лв., от които 138,65 лева, представляваща недължимо
платена допълнителна услуга „Динамично плащане“ и 167,06 лева за услуга „Бързо
разглеждане“ към договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на кредит max №
*********, по силата на който му бил предоставен кредит в общ размер на 684,98 лв., от
които 500,00 лева главница, 84,98 лева лихва и 425 лева допълнителни услуги. Излага
съображения за нищжоност и недействителност на процесния договор от 06.04.2021 г.,
поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 10а, чл.11, чл.19, чл. 21, чл. 22 и чл.
143 ЗПК. Твърди че договор за потребителски кредит max № ********* е недействителен на
основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен в противоречие с добрите
нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), в противоречие със закона (чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143,
ал.1, т.3 ЗПП) и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, вр. чл.19, ал.4 ЗПК).
Счита, че посоченият ГПР не съответства на действително прилагания, което е
заблуждаваща търговска практика и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, поради противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност.
1
Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на договор за кредит max
№ *********, сключен в противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и
ЗЗП, както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 305,71 лева, представляваща 138,65 лева недължимо платена стойност за
недействителна услуга „Динамично плащане“ и 167,06 лева за допълнителна услуга „Бързо
разглеждане“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-
30.09.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е налице
валидно сключен договор за кредит по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Твърди още, че договорът не
е в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност,
както и правилата установени в обществото. Излага съображения, че в ЗПК много ясно и
еднозначно е дадена дефиниция на общ разход по кредита, която цитира. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни твърденията на ответника и да
присъди сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявени искове
с правно чл. 26, ал.1, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 и ал.2 от ЗПК в
тежест на ответника е да докаже че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните,
размера на предоставената заемна сума, тоест да установи възникването на облигационно
отношение между него и ищеца, по силата на което е предал и за ищцата е възникнало
задължение за връщане на уговорената сума в определен размер, както и възраженията си
срещу исковете, вкл. че към момента на сключване на процесния договор за предоставяне на
кредит от разстояние ищцата е получила заемната сума и е била запозната с всички условия
по договора. В тежест на ищцата е да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогА.ващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им. По евентуалните искове - че при сключване на процесния договор
страните са съзнавали, че преследват неправомерна цел, като за да я постигнат, са си
послужили със сделка, която сама по себе си не е забранена от закона; че договорът
накърнява добрите нрави, че зад изявленията на ищеца по процесната сделка е липсвало
вътрешно волево решение за настъпване на правните й последици..
Представен е по делото договор за потребителски кредит № max_500039813/06.04.2021
г., съгласно който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 500 лв., платим в срок до
20.03.2022 г. на 11 равни месечни вноски. Съдът приема, че сключеният между страните
договор по правната си същност е такъв за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Не се
спори между страните, че дружеството е предоставило на ответника сума в рамките на
уговорения между страните кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит ищцата изрично е
заявила желание за Бързо разглеждане на искането й за кредит при условията на т. 7.3. от
раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит
е в размер на 175 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
настоящия договор.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит ищцата изрично е
заявила желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от
раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в
размер на 250 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
настоящия договор.
2
Съдът счита, че по своята правна същност паричното вземане по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 е
скрита неустойка. Не се твърди да се формира от конкретни дейности и разходи, сторени от
кредитора, а касае начисляване на фиксирана сума, в необосновано висок размер и
независимо от стойността на евентуално сторени разноски. В този смисъл е очевидно
заобикалянето на закона и по конкретно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, съгласно която
освен законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
кредиторът няма право на друго обезщетение. Заемодателят при договарянето е използвал
нелоялна и подвеждаща практика.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2
на същия член е регламентирано, че кредиторът не може да изисква и заплащане на такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тези разноски касаят присъщи на
кредитора дейности и уговорки и в този смисъл противоречат на основния принцип на
гражданския оборот за добросъвестност и почтеност.
Нито таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор, нито таксата
за динамично плащане попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От служебно
извършената справка на общите условия, публикувани от ответника, се установи, че
съгласно т. 7.3 от Раздел V, таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за
кредит да се разглежда от кредитора в по-кратък срок. Налага се извод, че така уговорена,
таксата касае преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена парична сума, предоставена на кредитополучателя. От т. 7.4 от
Раздел V от ОУ, обвързващи страните, се установява, че таксата за динамично плащане е
свързана с осигуряване на служител на ответника, който да посещава адреса на
кредитополучателя или друго място, за извършване на плащанията. Предвидени са различни
условия за приложение на разпоредбата. Така предвидените такси противоречат на
нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 34,52 %, без да са
включени допълнителните две такси. Видно от договорното съдържание, уговореният
размер на таксата за бързо разглеждане е 175 лева /чл. 9, ал. 1 от договора/, а на таксата за
динамично плащане 250 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/. Сборът от двете такси е в размер на
425 лева, като след прибавянето му към уговорения ГПР от 34,52 %, се налага извод, че
общият размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че таксата за бързо разглеждане и таксата за
динамично плащане са нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно
противоречат и на добрите нрави, доколкото срещу уговорените такси кредитополучателят
не получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати такси с неясна
насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства
потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното
съдържание. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С така уговорените
такси се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като
с тях се цели заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това
клаузите са нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК, като не се твърди и не се доказва от
ответника да са уговорени индивидуално.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че осъдителната претенция по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено
разместване между страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за
възникване на правото на парично вземане на ответника по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора.
3
Тъй като клаузите, по които е престирал ищеца са недействителни, платеното от него
подлежи на реституция. Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, заплатената от
А. Т. сума отнесена към нищожните клаузи е в размер на 305,71 лв., поради което искът
следва да бъде уважен в цялост.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
искова молба - 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищцата сторените деловодни разноски за сумата общо 400 лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, а на осн. чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА
на адвокат М. М., оказал безплатна правна помощ - сумата 400 лв. за възнаграждение, което
съдът определи на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ и като съобрази разясненията с
Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ВКС, съгласно които когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА нищожност по предявения от А. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х. Д.“, бл.№, вх. Е, ет.5, ап. 33, срещу „Б. е. д. к.” ООД, с ЕИК:..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на
клаузата на чл. 9, ал. 1 и на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит
max_500039813/06.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Б. е. д. к.” ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на А. И. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл.№,
вх. Е, ет.5, ап. 33, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 305,71 лева – главница,
представляваща сбор от сумата 167,06 лв. за такса „Бързо разглеждане на искането“ по чл. 9,
ал. 1 от Договор за кредит max_500039813/06.04.2021 г. и 138,65 лв. за такса „Динамично
плащане“ по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит max_500039813/06.04.2021 г., платена при
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. е. д. к.” ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на А. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл.
№, вх. Е, ет. 5, ап. 33, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 400 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б. е. д. к.” ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на адвокат М. В. М. от АК - П., с личен № **********, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4