Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..…/14.03.2022 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година  в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т. д. № 767 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

 

Съдът е сезиран от Й.Б. с иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване ответното дружество „Л. ЕООД поради изпълнение, насочено върху дяловете на едноличния собственик на капитала – Л.С.  в дружеството.

Ищецът посочва, че е кредитор на лицето Л.С., като за събиране на вземането на дружеството е образувано изп.д. № 20198380401279 по описа на кантората на ЧСИ М.Б., рег. № 838. Вземането е в размер на 17 321,53 лева. За същото се твърди, че не е удовлетворено към момента на подаване на исковата молба. Посочва се, че е наложен запор върху дружествените дялове на лицето Л.С. в ответното дружество. ЧСИ е издал и постановление за овластяване на взискателя да предяви иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.

Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба. Счита, че същият е недопустим, защото длъжникът по ИД се издължил на ищцата като взискател още през 2017 г. и няма данни, че срещу него е образувано ИД. Сочи се, че не спазена и процедурата по чл. 517, ал.4 от ГПК.

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Установява се от призовка за доброволно изпълнение по ИД 20198380401279, изх. номер 33229/03.04.2019 г., че Л.Л.С.е осъден да заплати на Й.Г.Б. по гр. дело 13776/2019 г. по описа на СРС, 78 състав сумата от 2 550 лева – главница, законна лихва от 08.03.2019 г., неолихвяема сума в размер на 1020 лева, неолихвяема сума за разноски 671,40 лева с изпълнителен лист, неолихвяема сума за 560 лева и разноски по изпълнително дело в размер на 54 лева и 486,71 лева.

За тези суми е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД 20198380401279 по описа на ЧСИ М.Б..

От постановление за овластяване на взискател по чл.517, ал.4 от ГПК от 19.04.2021 г. се установява, че ЧСИ М.Б. е овластил взискателя по ИД 20198380401279 Й.Б. да предяви иск за прекратяване на Л. ЕООД, ЕИК ******** на основание чл.517, ал.4 от ГПК, чийто собственик на капитала е Л.Л.С., ЕГН ********** е длъжник по това изпълнително дело.

Видно от удостоверение, изх. номер 13357/01.03.2022 г. по ИД 20198380401279 по описа на ЧСИ М.Б., към момента на издаване на удостоверението не са постъпвали плащания за погасяване на задължението, нито от наложени запори, нито доброволно плащане.

От справка по партидата на ответното дружество в ТЗ се установява, че едноличен собственик на капитала на Л. ЕООД, ЕИК ******** е Л.Л.С..

Установява се, че по партидата на дружеството в ТР, с вписване 20210426154228 е вписан запор в полза на Й.Б. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ М.Б. по ИД 20198380401279.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

 

Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество.

Основната цел на производството по чл. 517, ал.3 и ал. 4 от ГПК е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК са: 1) наличие на висящо изпълнително производство; 2) наложен запор върху дял от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от търговско дружество; 3) изпълнението да е насочено върху всички дялове в дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в дружеството.

Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че по делото се установиха всички предпоставки за основателност на предявения конститутивен иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.

Установи се, че ищецът е взискател по ИД на лицето Л.С., налице е висящо изпълнително дело срещу Л.С., налице е наложен запор върху всички дялове на Л.С. в ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е, и е налице надлежно овластяване от  ЧСИ на ищеца като взискател да предяви иск за прекратяване на дружеството, за да може да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника.

Твърдението на ответника, че искът е неоснователен, тъй като Л.С. е погасил задължението си още през 2017 г., остана недоказано по делото. Напротив, от представените актуални справки по ИД  20198380401279 се установява, че е налице висящо изпълнително производство. Именно в това производство, длъжникът следва да ангажира доказателства за плащане на дълга, но основани на факти, след издаване на ИЛ.

 Неоснователен и е довода, че длъжникът не е уведомен за наложени запор. Запорът е наложен и въз основа на запорно съобщение от ЧСИ и е надлежно вписан по партидата на ответното дружество. Съгласно предвиденото в чл. 517, ал. 1 ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като поражда действие, считано от момента на вписването.

Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането си от дружеството.

В производството по чл. 517, ал.4 от ГПК е ирелевантен факт дали ликвидационния дял на съдружника е положителна величина (аргумент определение № 276 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2757/2018 г., I т. о., ТК, решение 1258/21.05.2018 г. по в.т.дело 1253/2018 г. на САС).

При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да удовлетвори притезанието си, насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор, доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация е последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина, довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.

 

Относно разноските по делото

 

Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват. Представен е списък с разноските.

Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 650 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от Й.Г.Б., ЕГН **********, съдебен адрес;***, адв. Ц.П., дружеството Л. ЕООД, ЕИК ********, седалище:***.

ОСЪЖДА Л. ЕООД, ЕИК ********, седалище:***, съдебен адрес:гр. Т.Р., кв. *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Г.Б., ЕГН **********, съдебен адрес;***, адв. Ц.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.

 

Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството Л. ЕООД, ЕИК ********, седалище:***, и за откриване на производство по ликвидация.

 

СЪДИЯ: