№ 6830
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100101298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Я. срещу ЗК
„Л.И.“ АД за осъждането му да й заплати сумата от 90 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 5 168.80
лева имуществени вреди от ПТП на 18.12.2023 г., ведно със законните лихви
от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 18.12.2023 г. в
гр. София, на ул. „******* настъпило ПТП, вина за което имал водачът на л.а.
„Сеат“, модел „Ибиса“ с ДК № ******* Д. И. Д.. Я. получила открити рани на
десен долен крайник, фрактура на дясна подбедрица, оток и деформация в
областта на дясното коляно, контузия на гръдния кош, напрегнат оток на
дясна подбедрица с були и лимфорея и счупване на горния край на тибията.
Неимуществените вреди оценява на 90 000 лева.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди на обща стойност 5 168.80
лева за предоставени социални услуги от дом за стари хора, специализиран
превоз и медицински изделия.
На 10.01.2024 г. сезирала застрахователя на гражданската отговорност
на виновния водач ЗК „Л.И.“ АД с претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, а на 02.02.2024 г. – за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди.
Застрахователят изискал допълнителни документи вместо да разгледа и
уважи претенциите на ищцата.
Моли съдът да й присъди обезщетение за неимуществени вреди в
1
размер на 90 000 лева и за имуществени вреди – 5 168.80 лева, ведно със
законните лихви от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който не оспорва валидно
застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Сеат“. Счита за неясен
механизмът на настъпване на произшествието. Твърди съпричиняване на
вредите от пострадалата, която внезапно изскочила зад движещ се автомобил
и водачът не е имал възможност да предотврати инцидента.
С. Я. предприела неправилно пресичане на пътното платно, с което
нарушила разпоредбите на чл. 108, ал. 1, чл. 113, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
Оспорва причинната връзка между вредите и произшествието.
Пострадалата имала съпътстващи заболявания, които способствали за по-
дългия период на възстановяване.
Оспорва и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди и
началния момент, от който се дължи мораторна лихва.
Третото лице помагач на страната на ответника Д. И. Д. изразява
становище за неоснователност на предявените срещу ЗК „Л.И.“ АД искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя ЗК „Л.И.“ АД за
обезщетяване на неимуществените вреди на 10.01.2024 г., а на 02.02.2024 г. –
за имуществените вреди.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Сеат“, модел „Ибиса“ с ДК №
******* и ЗК „Л.И.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между
страните с определение от 08.05.2024 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
Въз основа на данните от ДП № 11401/2023 г. на СДВР и съобразно
получените от пострадалата увреждания вещото лице доц. инж. А. А. е
заключил, че л.а. „Сеат“ се е движил на заден ход по ул. „******* в района на
№ 14 и на автобусна спирка № 2323. Установеното задиране в десен ъгъл на
задната броня на автомобила се получило от твърд предмет - бастун или
патерица. Я. пресичала в посока отдясно наляво зад автомобила и по този
начин е получено счупването на голямата пищялна кост на десния крак на
пострадалата.
Водачът на л.а. „Сеат“ Д. Д. е нарушил правилата за движение по
пътищата. Съгласно чл. 40 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и
по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При
извършване на маневра движение на заден ход по ул. „*******, в района на №
14, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, ударил
намиращия се зад автомобила пешеходец С. Д. Я..
Водачът Д. Д. е имал добра видимост вдясно и вляво зад автомобила.
Според инж. А., Д. е имал възможност да възприеме пешеходеца зад
автомобила. След като в района е имало спирка на градския транспорт, Д. е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че е възможна и появата на пешеходец.
Причина за настъпване на произшествието е в действията на водача на
л.а. „Сеат“ по потегляне назад, без да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. Още повече, че същият е предприел
маневрата в близост до спирка на градския транспорт и до тротоар и е
следвало при маневрата да прояви повишено внимание към уязвимите
3
участници в движението, каквито са пешеходците. Поради това, заниженото
внимание на Д. е резултирало в удар, от който за ищцата са настъпили телесни
увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската част от комплексната експертиза е установила,
че в резултат на процесното ПТП Я. е получила счупване на горния край на
големия пищял на дясна подбедрица и контузия на гръдния кош. са
претендира – счупване на лява лъчева кост в долния край с разместване на
фрагментите, контузия в областта на лява тазобедрена става и контузия в
лумбалната област, са причинени именно от процесното ПТП. Уврежданията
на настъпили на фона на придружаващи заболявания – първична хипертония
и хипотиреоидизъм.
При постъпване в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ непосредствено след
произшествието ищцата е поставена на директна екстензия през петната кост.
Поради увеличаващ се оток, подкожен кръвоизлив и були, на 28.12.2023 г. е
направена фасциотомия на дясна подбедрица за дренаж на събралата се
течност. На следващия ден е направено закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация, след което е поставена гипсова имобилизация. С. Я. е
била изписана на 05.01.2024 г.
При нормално протичане на лечебния процес и без усложнения,
възстановителният период отнемал от шест до осем месеца. Болките се
отличавали с по-висок интензитет през първите 30 дни от лечението.
Пострадалата не е била вертикализирана. Непосредствено след
изписването е била настанена в Дом за стари хора „Хоум Хоуп“ ЕООД.
За състоянието на Я. и търпените от нея страдания са събрани гласни
доказателства. Свидетелят М.К., внук на С. Я., видял баба си в лечебното
заведение в деня на инцидента. Баба му била в шок и не можела да разговаря,
за да разкаже какво се е случило. Имала сериозна травма в крака и в
продължение на три седмици останала в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
4
Получила усложнения около меките тъкани на крака. Изпитвала силни болки
и това допълнително стресирало пострадалата. Не можела да се храни
самостоятелно и два пъти дневно роднините ходели да й помагат.
Меките тъкани около коляното на баба му почернели от инфекция, като
при удара ставата се пръснала. Имало парчета от кости от ставите, които
наранили мускулите и меките тъкани. Разрязали коляното, за да се освободи
напрежението и да спадне отокът. Лекарите прогнозирали, че вероятно С. Я.
ще остане на легло. Преди инцидента баба му сама се грижела за себе си,
пазарувала и готвела. Нямала и сериозни придружаващи заболявания, но след
изписването не можела да се обслужва сама. Затова я настанили в хоспис,
където да полагат денонощни медицински грижи за нея. През цялото време
търсили начин да подобрят състоянието на баба му, но след два месеца тя
починала. До последния си ден била на легло и не можела да се придвижва,
дори и с помощни средства. Всеки опит да раздвижи крака си й причинявал
непоносима болка. Хигиенното й обслужване също било затруднено.
Продължителното залежаване й причинило декубитални рани. Непрекъснато
се страхувала и се притеснявала, че не е у дома си, а е принудена да лежи на
чуждо място. Изпаднала в състояние на обърканост и ориентация.
Въпреки възрастта си, С. Я. живеела сама, на трети етаж в сграда без
асансьор, но можела да слиза и да се качва по стълбите. Ходела на пазар и се
срещала със свои приятели и познати. Разговаряла по телефона и питала за
правнучката си. От много години имала аритмия и едното й око било
увредено. Присъствала на всички семейни празници и водела активен и
самостоятелен живот. Имала и таблет и чрез него се чувала и виждала с
дъщеря си, която е в чужбина. Бастун ползвала само през зимата, за да не се
подхлъзне.
За здравословното състояние на С. Я. преди инцидента е разпитана и
свидетелят Ц.Г.. С ищцата се познавали повече от двадесет години. Преди
инцидента ходели на разходки в Северния парк. С. живеела сама, нямала
здравословни проблеми. Самата тя й се обадила от „Пирогов“ и й каза, че я е
бутнала кола, че е със счупено коляно и чака за операция. Оплаквала се от
силни болки. След изписването свидетелят не видяла С., която настанили в
хоспис, защото не може да се движи сама. Г. искала да посети С., но дъщерята
на ищцата я посъветвала да не ходи, защото пострадалата не била в добро
5
състояние.
Преди инцидента се виждали поне веднъж седмично. С. била много
жизнена, не се оплаквала от здравословни проблеми и се придвижвала
свободно. Седмица преди инцидента били на разходка в Северния парк.
Дадените от свидетелите показания съдът кредитира като обективни,
подробни и съответни на доказателствата по делото. При преценка на
събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че уврежданията
при ПТП на 18.12.2023 г. са влошили тежко и необратимо здравословното
състояние на Я.. Въпреки възрастта си – 89 г. към датата на инцидента,
ищцата е била жизнена, обслужвала се е изцяло сама и не е имала
здравословни проблеми, които да предполагат, че ще се нуждае изцяло от
чужди грижи. Била е жизнена, подвижна и адекватна. Счупването на десния
долен крайник е причина за нараняване на меките тъкани и за отоци, довели
до пълна невъзможност за придвижване и до трайно залежаване. Освен раните
от постоянно легналото положение на тялото, Я. е изпитвала непрекъснато
непоносима болка. Тя е по-продължителна и интензивна от обичайно поради
невъзможността да претърпи оперативна интервенция и усложненията,
свързани с тежестта на фрактурата. Общото й състояние е било трайно
увредено и е наложило полагане на специализирани медицински грижи.
Последните дни от живота си Я. е прекарала в хосписи и болнични заведения
вместо у дома си. Предвид възрастта на пострадалата – 89 г. към 18.12.2023 г.,
търпените болки и страдания и промененият начин на живот, съдът намира, че
30 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да определи
обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид лимитите на
застрахователните суми и конкретните икономически условия към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 18.12.2023 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът - застраховател е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала на
необозначено за целта място.
Пешеходна пътека или функциониращ светофар, позволяващ на С. да
пресече пътното платно, не е имало. Нормата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП
предвижда възможност за пешеходците, когато в близост до тях няма
пешеходна пътека, да пресичат пътното платно за движение по двулентовите
6
двупосочни пътища в населените места и извън определените за това места, но
преди да предприемат пресичането следва да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без
необходимост на платното за движение и не преминават през ограждения от
парапети или вериги.
В случая С. Я. не е изпълнила изискванията на закона. Без да се съобрази
с придвижващия се на заден ход автомобил, съобразявайки се единствено с
желанието си да премине на отсрещния тротоар, Я. е предприела пресичане на
улица на място, където не е имало обозначена пешеходна пътека. Не се е
убедила, че няма превозни средства, които да застрашат безопасността й.
За да счете възражението на ответника за основателно и доказано, съдът
съобрази задължителните указания в т. 6, б. „г“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по
тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП дава
право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън
определените за целта места, но на това право не съответства задължение на
водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. Пешеходецът е длъжен
при пресичане на платното за движение да се съобрази с общите ограничения
и забрани по чл. 113, ал. 1, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т.т. 1 и 2 от ЗДвП. В противен
случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца.
Нарушението от страна на Я. се установява и от заключението на
вещото лице А., според което пострадалата е имала възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, като е могла да види
приближаващия я автомобил и да изчака преминаването му.
Рискованото пресичане на ул. „******* в гр. София от страна на С. Я.
обосновава наличие на принос за настъпване на процесното ПТП, поради
което определеният размер на обезщетението следва да бъде намален с 1/5,
или с 6 000 лева.
В причинна връзка с ПТП на 18.12.2023 г. са и имуществените вреди –
такса за специализирани медицински грижи в хосписи, ползван
специализиран транспорт и разходите за медикаменти, на обща стойност
5 168.80 лева. С оглед приетия процент на съпричиняване, искът е
основателен до размера на сумата от 4 135.04 лева.
Ответникът не доказа да е заплатил на ищцата, а след смъртта й на
7
17.04.2024 г. – на нейните наследници С. С. Я. и М. С. Я. дължимото от него
обезщетение в размер на 24 000 лева за неимуществени вреди и 4 135.04 лева
– за имуществени вреди, поради което следва да бъде осъден да заплати
сумите в определения от съда размер – по 12 000 лева и по 2 067.52 лева на С.
Я. и М. Я..
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя
на гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 10.01.2024 г., а за имуществени вреди – на
02.02.2024 г. и от тези дати ЗК „Л.И.“ АД дължи да заплати законни лихви.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. За
оказаната безплатна правна помощ съдът определя на адв. П. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 8 000 лева. Съразмерно на уважената част от иска,
на адв. Д. се дължат 2 365.06 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 1 240 лева, от които му се
дължат 873.42 лева.
ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати по сметка на СГС 1 125.40 лева
държавна такса и 88.69 лева депозит за експертиза по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******а да заплати на С. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ******* и на М. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* по 12 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени от наследодателя им С. Д. Я. болки и страдания от ПТП на
8
18.12.2023 г., ведно със законните лихви от 10.01.2024 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
90 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******а да заплати на С. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ******* и на М. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* по 2 067.52 лева обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за специализирани медицински грижи, транспорт и медикаменти за
лечение на наследодателя им С. Д. Я. на вреди от ПТП на 18.12.2023 г., ведно
със законните лихви от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 5 168.80 лева и за
присъждане на законни лихви от 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. 78, ал. 1 от ГПК,
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. *******а да заплати на адвокат П. Б. Д., с адрес гр. София, ул. „*******,
ет. 3 сумата от 2 365.06 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. С. Я., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. ******* и М. С. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „******* да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******а по 436.71 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******а да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 125.40 лева държавна такса и 88.69 лева
депозит за експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на Д. И. Д., ЕГН ********** –
трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9