Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр.
Сливен, 25.01.2018 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публичното заседание
на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка Йорданова като разгледа докладваното
от съдията Жекова административно дело №
290 по описа за 2017 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 40 и сл. от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на В.К.Ч. ***, подадена чрез адв. Д.Д. - БлАК против мълчалив отказ
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр. Сливен за предоставяне на
обществена информация, поискана със заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г. по
описа на „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД. В жалбата и уточняващата
към нея молба се твърди, че със заявлението, подадено на 31.07.2017 г. е
поискал от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр. Сливен да
представи: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от
ответното дружество и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП; незаверени
преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в
предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали
договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която
да е видно: какъв е общия размер на платените суми по посочените в т. 1
договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой
договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. В заявлението
е посочено, че исканите документи следва да бъдат предоставени на хартиен
носител. В срока по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ не получил отговор на заявлението си,
поради което бил налице мълчалив отказ. Счита, че посочената информация е
обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като съдружници в ответното дружество били
държавата и няколко общини. Счита, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен,
тъй като съгласно изискванията на ЗДОИ сезираният орган следвало да се произнесе с изричен акт.
Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да задължи дружеството да се произнесе
по подаденото заявление. Претендира за направените по делото разноски, като
възразява за прекомерност на адвокатското, респ. юрисконсултско възнаграждение,
претендирано от ответното дружество.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява. В писмено становище представено от
пълномощника и а. Д.Д. заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да я
уважи. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр. Сливен, чрез
пълномощника си а. С. Р. - АК Сливен счита жалбата за неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Заявява, че за една и съща информация били подадени още няколко
заявления от лица с един и същ съдебен адрес и един и същ процесуален
представител като оспорващия и поради това прави извод, че в случая не се цели
добиването на обществена информация по ЗДОИ, а злоупотреба с права, с цел
реализиране на адвокатски хонорари в производство като настоящото. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по заявление от В.К.Ч. *** с подаването на заявление
вх.№ РД-04-2857 от 31.07.2017 г., с което поискал от „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен да му бъдат представени следните
документи, съдържащи обществена информация: незаверени преписи от всички
договори, които са сключени от ответното дружество през периода от 04.07.2012
г. до датата на получаване на заявлението, и които договори попадат в обхвата
на чл.20, ал.4 от ЗОП; незаверени преписи от всички първични счетоводни
документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл.
20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са
неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общия размер на
платените суми по посочените в т. 1 договори в табличен вид, като справката да
съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на
коя дата е заплатена. Заявителят е посочил, че желае да получи информацията на
хартиен носител.
На
13.09.2017 г. е подадена жалба до настоящия съд срещу мълчалив отказ на
Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД за произнасяне по
горното заявление. Произнасяне по искането за достъп не е направено и до
приключване на съдебните прения.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно
чл. 24 ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз
основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от подаденото от
жалбоподателя заявление, същото е в предвидената от закона писмена форма,
съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от ЗДОИ и съдържа трите имена на
заявителя, описание на исканата обществена информация и адрес за кореспонденция
със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25
ал. 1 т. т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ за съдържание. В случая търсената от заявителя
информация касае сключени от ответника договори и предвид липсата на
произнасяне от страна на органа, като задължен субект по чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ по
отправеното запитване в законоустановения срок, съгласно ЗДОИ и чл. 149 от АПК,
съдът приема, че подадената от Ч. жалба е процесуално допустима - подадена е от
лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58 ал. 1 от АПК, в
рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок по чл. 149 ал. 2 от АПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата
е основателна.
Съгласно
изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която е
свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието “обществена информация”
като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в
страната, респ. за дейността на
задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа
в документи или други материални носители, създавани, получавани или
съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват
всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други
материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от
задължения субект.
Задължените
да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3 ал. 1 и ал. 2 на
закона. В случая са налице предпоставките по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗДОИ, за да се
приеме, че "В и К - Сливен" ООД, гр.Сливен е задължен по този закон
субект. Съгласно цитираната норма такива са и публичноправните субекти,
различни от посочените в ал. 1 (т.е. различни от държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България),
включително публичноправните организации. Съгласно легалната дефиниция по § 1
т. 4 от ДР на ЗДОИ, "Публичноправна
организация" е юридическо лице, за което е
изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от
Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; в) обект е на управленски
контрол от страна на възложители по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за
обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по
какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго
лице.
В
разглеждания случай "В и К - Сливен" ООД, гр.Сливен е носител на
всички законоустановени с цитираната дефиниция белези на публичноправна
организация. Видно от обявения в Търговския регистър учредителен акт, органът представлява
юридическо лице - търговско дружество, в което държавата и четири общини
притежават дяловете в капитала на търговското дружество. Държавата притежава
139 920 дяла от капитала на дружеството, състоящ се от 274 352 дяла,
осъществява управленски контрол по отношение на същото, като съобразно
изяснения смисъл (§ 1 т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ) на понятието
"управленски контрол" упражнява доминиращо влияние върху дейността
му. Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, представляващ я в
общото събрание на "В и К - Сливен" ООД гр.Сливен, е възложител по
см. на чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки, към който
препраща § 1 т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ. А "доминиращо
влияние" е налице, съгласно § 1 т. 42 от ДР на ЗОП, когато публичният възложител
по чл. 5 ал. 2 т. 1 – 14: а) притежава мажоритарния дял от записания капитал на
предприятието; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с
акциите/дяловете, емитирани от предприятието; в) може да назначи повече от
половината от членовете на управителния или надзорния орган на предприятието. В
разглеждания случай от разпоредбите на дружествения договор и предвид
притежавания от Държавата дялов капитал във "В и К - Сливен" ООД, следва,
че Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, упражнява доминиращо
влияние по см. на § 1 т. 42 от ДР на ЗОП върху дружеството. Оттук следва, че то
е обект на управленски контрол от възложител по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от ЗОП
и съответно е публичноправна организация по смисъла на § 1 т. 4 б.
"б" и "в" от ДР на ЗДОИ, респективно, че е задължен субект
по смисъла на чл. 3 ал. 2, т. 1 от с.з.
В
контекста на легалната законова дефиниция, несъмнено информацията относно
договори сключени от "В и К - Сливен" ООД във връзка с неговата
дейност, е обществена. Според определението на чл. 11 от ЗДОИ, по своя характер
исканата информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на
случаите, изрично посочени в чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ.
Субектите
по чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е
създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация) или
такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на
органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи , за да се предостави достъп до
посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се
изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена
информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат
задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до
информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване
правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на
гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която
вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не
дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация
гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават
информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и
съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено
единствено до съществуваща и налична обществена информация. (В този смисъл е Решение
№ 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.).
При
анализа на относимите разпоредби на ЗДОИ се налага извод, че задълженият субект
по чл. 3 от закона дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за достъп до
обществена информация. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл.
28 ал. 2 от закона, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото
решение, както и на чл. 38 и чл. 39 от същия, въвеждащи изисквания за форма и
съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за
предоставяне достъп до обществена информация. По делото е установено, че
изрично произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация
липсва и към настоящия момент. Налице е законов императив за писмено
произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по
заявлението, представляващо мълчалив отказ, е в нарушение на Закона за достъп
до обществена информация и подлежи на отмяна.
Ответникът
по жалбата навежда доводи, че поисканата от него информация не представлява
обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е
задължен да я предостави. Доводът е
неоснователен. Този аргумент е неотносим към формата на произнасяне по
заявлението. Според съда информацията, касаеща дейността за задължен по ЗДОИ субект,
е обществена такава. Освен това, изложените аргументи касаят съществото на
спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви
на изричен административен акт, постановен от задължения орган. Мотивите дават
възможност на контролната съдебна инстанция да прецени законосъобразността на
отговора, а това е още по-наложително при отказ да се предостави искана
информация. Недопустимо е заявителят и съдът да "гадаят", по силата
на кои съображения административният орган е отказал да се произнесе по
искането, както и да "допълват" волята на органа. (Решение № 2976 от
18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2014 г., V о.,).
Не се
споделя от настоящата съдебна инстанция и доводът на ответника по оспорването,
че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация
заявления са подали няколко лица, които имат връзка по между си и целта на
заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на
адвокатски хонорар. На съда е служебно известно, че има подадени няколко
заявления от други лица за предоставянето на същата информация, всяко от които
е посочило като съдебен адрес ***. Съгласно чл. 3 от ГПК, приложим и в
административния процес на основание чл. 144 от АПК, участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. В този смисъл е странно защо различни лица, посочили за съдебен
адресат една и съща адвокатска кантора, са поискали от "В и К - Сливен"
ООД предоставянето на една и съща обществена информация. Към настоящия момент
обаче не може да се направи извода, че инициирането на няколко административни
производства, дори и при предполагаема връзка между заявителите, представлява
злоупотреба с право. За да се приеме, че съществува такава злоупотреба, трябва
да има умисъл. При всички положения обаче, доколкото няма забрана за подаване
на едно и също заявление за достъп до обществена информация от различни лица, в
настоящото производство не може да се приеме, че това е основание за
постановяване на отказ, който както бе посочено по-горе не може да бъде
мълчалив.
Предвид
изложените мотиви, мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД следва да бъде отменен, а
преписката да бъде изпратена на административния орган за ново, мотивирано
произнасяне по заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г. на В.К.Ч. за достъп до
обществена информация, при съобразяване и спазване на задължителните указания
на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от
горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172 ал. 2 предл. 2 от АПК,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на управителя на „Водоснабдяване
и канализация Сливен” ООД гр.Сливен за предоставяне на обществена информация,
поискана със заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г. по описа на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД гр.Сливен, подадено от В.К.Ч. ***,
ЕГН **********.
ВРЪЩА административната преписка на
управителя на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен за
произнасяне по заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г., подадено от В.К.Ч.,
при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на
закона в съответствие с мотивите на настоящото решение и в сроковете,
предвидени в ЗДОИ, считано от датата на получаване на съобщението за влязлото в
сила съдебно решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: