№ 96
гр. Смолян, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500076 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 164/23.12.2024г., постановено по гр.д.№ 304/2022г. по описа на Районен съд-
Девин са отхвърлени предявените искове от Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.
„ М. № 40 , обл. Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл.
Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните
работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар
Ант. Зл., да заплати сумата от 2 910,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178,
ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата
2 910,20 лева в размер 405,35 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане като
неоснователни. Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните
работи, с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявано от Главен комисар Ант.
Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40 , обл. Смолян,
чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград сумата 162 лева,
представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна
храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд,
изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през
периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР,във връзка с чл.2, т.7 от
Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 41,75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно
1
изплащане.Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните
работи, с адрес гр. София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар
Ант. Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40 , обл.
Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград сумата
603,75 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено
време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции
през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а
ЗМВР, ведно със 177,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,считано от
21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата 603,75 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно
изплащане на сумите.Отхвърлени са предявените искове от Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7,
обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните
работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар
Ант. Зл. за разликата над уважения размер 603,75 лева до предявения размер 1408,12 лева,
представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на
разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода
17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР и за
разликата над 177,90 лева до предявеният размер от 179,73 лева,представляващо обезщетение за
забава върху главницата, считано от21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от 1408,12 лева, считано от датата на исковата молба
18.10.2019г. до окончателното изплащане като неоснователни. Осъдена е Главна Дирекция
Гранична Полиция на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. да заплати държавна такса в
размер 150.00 лева и разноски за експертизи в размер 150.00 лева, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Девин, на основание чл.78 ал.6, във връзка с чл.72, ал.2 ГПК и
чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК. Осъдена е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство
на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от
Главен комисар Ант. Зл. да заплати на Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. №
40, обл. Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 160.00 лева, съобразно уважения
размер от иска. Осъден е Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл.
Смолян,чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград да заплати
на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главен комисар Ант. Зл. разноски за
юрисконсулстко възнаграждение в размер 160.00 лева, на основание чл.23 т.1 Наредба за заплащане
на правната помощ.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 268/27.01.2025г. от Р. С. З., чрез
пълномощника му адв.Ан. Ш., в частта му, с която са отхвърлени исковете му против Главна
Дирекция „Гранична Полиция“ на МВР да му заплати сумата 2 910,20 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за
забавено плащане на главницата 2 910,20 лева в размер 405,35 лева за периода от 21.11.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до
2
окончателно изплащане на сумите, в частта с която е осъден да заплати на Главна Дирекция
„Гранична Полиция“ на МВР разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер 160.00 лева и в
частта, с която не е уважено изцяло искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователни.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваните части от решението.Излагат се доводи, че за да, отхвърли предявените искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
районният съд се позовава на ТР № 1/2023г. по тълк.д. № 1/2020 год. на ОСГК на ВКС на РБ, като
изцяло е възпроизвел мотивите му, като е приел, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР, не може да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ, поради което
не следва да се извършва преизчисляване часовете нощен в дневен труд, т.е.,липсва извънреден
труд, за който работодателят да дължи допълнително възнаграждение. Първоинстанционният съд е
приел, че изводът му за липса на положен извънреден труд от ищеца, не се променя и от
постановеното Определение на Съда на ЕС от 29.07.2024 год. по дело № С-435/2023 год. по
отправено преюдициално запитване от Окръжен съд – Смолян по въпрос, сходен с настоящият
спор. Жалбоподателят се позовава на чл.176 и чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, като сочи, че за
процесния период са действали множество наредби, в които липсва изрична норма, съответстваща
на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен труд с
коефициент 1,143. С отмяната на тази наредба през 2016 год. е налице законова празнота при
уреждане преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР., а при липса на
изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но
непосочен алгоритъм за реизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Смята, че противното разбиране би поставило държавните служители в системата
на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд (Решение № 311/08.11.2019 год. по гр. дело №1144/2018г. на
ВКС; Решение № 14/27.03.2012г. по гр. дело № 405/2011г. на IV г. о., на ВКС).В жалбата се
поддържа още, че приложението на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип
на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 от ЕКЗПОЧС, като
следва да намери приложение и принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл.5 от ГПК.
Жалбоподателят сочи, че е лице със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 1 от
ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители,
чл.50а, ал.2 от ЗДСл предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗМВР и ЗДСл, както и
цитираните по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР, могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. Сочи се какво
означава сумирано изчисляване на работното време. В жалбата се цитира част от решението от
24.02.2022 г. на СЕС по дело №С-262/2020 год., като СЕС в т.73-79 приема, че: „Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел
3
(решение от 29 октомври 2020 г., VeselTbas ministrija, С-243/19, EU:C:2020:872, т.37 и цитираната
съдебна практика)". В решението на СЕС се сочи, че, ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима
от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Жалбоподателят се
позовава и на чл.5, ал.4 от КРБ, като твърди, че в кръга на договорите по тази разпоредба влиза и
Договорът за ЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф I придава
на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като договорите. Според
жалбоподателя, по т. I от диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Жалбоподателят сочи също, че с
промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите
нощен труд държавни служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни
мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през
нощта. Поради изложеното, е налице празнота по отношение на изчисляването на положения от
ищеца труд през нощта в ЗМВР,и следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като изчисляването
следва да става с прилагане на коефициент 1,143. Относно „компенсаторните механизми“,
посочени в ТР № 1/2023 г. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГК на ВКС, жалбоподателят твърди,
че това понятие в същото тълкувателно решение е изключително общо, защото нито в закона, нито
в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм (придобивка,
привилегия и т.н.), която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която е била
въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и
пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез
прилагане методиката на чл.31, ал.1 от наредбата от 2014 г. Сочи се в жалбата, че в МВР има
значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като разпоредбите на чл. 178, ал.1 т.1 - 6; чл. 179,ал.1 и ал.4;
чл.181,ал. 1, ал.2 и ал.З; чл.182; чл.183, ал.1 и ал.3; чл.184, ал.1;чл.185, ал.1; чл.186; чл.186а; чл.187,
ал.5, ал.6 и ал.7; чл.189; чл.190; чл. 191;чл.233; чл.234 и чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО не
предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд, и на служители,
4
които не полагат нощен труд. След разбор на посочените разпоредби се заключава, че социалните
придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на
служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат
нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.Според
жалбоподателя, в решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С-262/2020 г., се сочи, че не следва
да се приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В същото решение се приема,
че във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като
„компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от Решението
по дело С-262/2020 от 24.02.2022 г. на СЕС, тъй като те не са насочени специално към полагащите
нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. В жалбата се
поддържа още, че в Определение от 29.07.2024 г. по дело № С435/2024 г. СЕС приема, че член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и поспециално - до разлика в
третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, като цитираните разпоредби
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния
сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи,
или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел. Жалбоподателят счита, че в тълкувателното решение на ВКС, на което
се позовава РС-Девин, разликата в третирането е оправдана именно със „съображение от правен
порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2022 - че
„воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага
- през деня или през нощта...“ и че „ При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми...“.В т.76 от
решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче, за подобно съображение от правен порядък е прието, че:
„видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането", освен ако не покажат друго проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция.,,. Но именно спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след като
полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява
с компенсаторни механизми. Жалбоподателят сочи, че в обжалваното решение се цитират и други
съдебни актове на ВКС, които изцяло преповтарят мотивите на посоченото ТР, постановени са
5
преди Определение от 29.07.2024 год. по дело № С-435/2024 г. СЕС, съответно никъде в
цитираните съдебни актове на ВКС не се обсъждат разрешенията, дадени с това определение на
СЕС. Отделно от това, настоящото производство не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение
в обжалваните части, като бъдат изцяло уважени предявените искове, с произтичащите от това
последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
524/17.02.2025г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София чрез пълномощника му главен
юрисконсулт М. Хр., в който се оспорва същата като неоснователна. Позовава се на ТР № 1/2023 г.
по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС на РБ, като възпроизвежда мотивите му. Счита, че
направеният от РС-Девин извод, който се основава на същото ТР, не се променя и не противоречи
и на постановеното Определение но СЕС от 29.07.2024 г. по дело № С-435/2023г. по преюдициално
запитване от Окръжен съд-Смолян в рамките на сходен с настоящия спор, като се възпроизвежда
част от определението и се прави извод, че изложените аргументи в него всъщност отбелязват
предимството на правото на държавите членки, като задължава същите да приложат пълното
действие на правото на Съюза. Според въззиваемия, преценката на същите към фактите по
настоящото дело не обуславят извод, различен от изложените по-горе аргументи и от приетото по
задължителен за съдебната практика разрешение на спорния въпрос в посоченото ТР, което
всъщност отчита постановените от съда тълкувателни методи по идентичен казус с решение по
дело № С-262/2020 г.,давайки разрешение по спорния въпрос, че не се прилага чл.9, ал.2 от
НСОРЗ., кто посочва решения на ВКС в този смисъл.Твърди се и че в специалния ЗМВР и
подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. Доколкото не се
касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, на когото е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9, съответно ал.10 от ЗМВР - министъра на
вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщането на нощния труд в
дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд и ясно е
определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително
възнаграждение за който и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са
разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за
дължимостта им и начинът на формиране на размера им. В отговора се твърди още, че за
държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба, съдържаща
редица привилегии, заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното
им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен
труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма
неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и
издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със
спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал. 1,т.1 от ЗМВР, пряко
обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на
техните функции. Позовава се на чл. 107а, ал.18 от КТ, на чл.67, ал. 12 от ЗДСл. Поддържа още, че
само за държавните служители в МВР е предвидено в чл.179, ал.4 от ЗМВР, че извън
допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 и по чл.178, ал.1, които са съответни на уредените
в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
6
МС.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. С. З., чрез пълномощника си адв.Ан. Ш., в
представено писмено становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР гр.София, чрез
пълномощника си главен юрисконсулт М. Хр. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част по
следните съображения:
По делото не е спорно, че ищецът Р. С. З. работи по служебно правоотношение като
„старши полицай“ в Граничен полицейски участък-Д., който е на структурно подчинение на
Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗВМР.
Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови
работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа,
при сумирано отчитане на работното време.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от
страните, се установява, че за процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът е положил
общо 1 693 часа нощен труд, от които 217 часанощентрд през официолни празници, които часове са
заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. За
полаганите часове нощен труд му е изплащано възнаграждение по 0,25 лева за всеки час. В случая
при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на
посочената наредба се получават 1687 часа или разлика от 211.07 часа отработен нощен труд,
който не му е заплатен, равняващ се на сумата от 2424,12 лева по часовите ставки за отделните
месеци, която сума коригирана с коефициент за работа като извънреден труд е в размер на 2910,20
лева. Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от 21.11.2019г. до
17.10.2022г. е в размер на 405,35 лева, като посочените суми подробно са описани в приложената
към заключението таблица.
С протоколно определение от 20.01.2023г. районният съд по молба на ищеца е допуснал
на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като искът за
главницата по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР се счита предявен в размер на 2910,20 лева, а искът за
мораторна лихва се счита предявен за сумата от 405,35 лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани в обжалваната част облигационни претенции на ищеца пред
Смолянския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал. ал.7 от ЗМВР са за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в
дневен за периода от 17.10.2019г. до 17.10..2022г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
7
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния решение, съгласно чл.269,ал.1 от
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането
на положените часове нощен труд – дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове
нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото
прилагане, като именно до това се свежда спора между страните. Въззивникът поддържа и
оплаквания, че районният съд не е съобразил Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. на СЕС
и с Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023г. на СЕС с принципа на предимство на правото
на Съюза, който задължава всички органи на държавите-членки да осигурят пълното действие на
различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и
конституционни да могат да са пречка за това.Принципът на съответстващото тълкуване изисква от
националните юрисдикции,като вземат предвид цялото вътрешно право да използват всички свои
правомощия и като приложат признатите методи на тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел и по-специално задължението на националните юрисдикции при
необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на
националното право, което е несъвместимо с целите на директивата, каквото е ТР № 1/15.03.2023г.
по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Въззивникът поддържа оплаквания, че като не е съобразил
с посочената съдебна практика на СЕС съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на
отмяна.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът като заемащ длъжността „старши полицай“ в ГПУ-Д., което е на
структурно подчинение на РД „Гранична полиция“-Смолян към Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР, е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график,
съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното
работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016г., действаща за
част от процесния период, (сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280
8
часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й
обн.в ДВ бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР.
С оглед изменението на ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 1.07.2020г. и
издадените след това изменение наредби исковия период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. следва да
се раздели на два подпериода- първият от 17.10.2019г. до 10.07.2020г. и вторият от 11.07.2020г. до
17.10.2022г.
За процесния период са действали, издаваните на основание чл.187,ал.9 ,а след
изменението от в ДВ бр.60/2020г. ал.10 от ЗВМР, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн.
в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн. в ДВ
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., обн. в ДВ
бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г., Наредба № 8121-1353/15.12.2020г., обн. в ДВ
бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.
60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента. Преди това са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до
02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143., каквото разрешение е регламентирано и в чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В
следващите наредби от 2015, 2016 и 2020 година липсва такава норма,предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията се съдържа и в издадените впоследствие
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в издадените по реда на
чл.187,а.9(10) от ЗМВР наредби след 2014г. е предвиден някакъв компенсаторен механизъм, който
да не е съществувал, при действието на наредбата от 2014г. и който да е въведен с цел да
9
компенсира полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед отпадналия с
отмяната на наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили
становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР,
„Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите
„Огнеборец“, които са предложили въвеждането на разпоредба, регламентираща приравняването на
положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна
дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра
на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са
включени в проекта на наредбата, като първият аргумент е правен – защото коефициентът за
преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа),
които в Кодекса на труда са различни, а съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението
помежду им е 1 и не налага преобразуване, а вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли
2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се
поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за
нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане,
не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие
на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Решението е обнародвано в ДВ бр.
59/29.07.2016г.
Наредбата от 2016г. също е отменена от ВАС с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№
8601/2019г. на 5-членен състав, който също е приел, че мотивите за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и липсва анализ и съпоставка кои норми от
наредбата с кои норми от Директива 2003/88/Е0 са съобразени. Решението е обнародвано в ДВ
бр.4/14.01.2020г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му е видно, че за първия
подпериод от 17.10.2019г. до 10.07.2020г. липсва изрично правило в специалния закон и
подзаконовите актове по приложението му относно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Относно втория подпериод от 11.10.2019 г. до 17.10.2022г. след изменението на чл.187 от
ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. ,новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР,
предвижда, че: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в другите алинеи, но най-
същественото относимо към настоящия спор е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
10
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11
юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за
изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от
ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто
четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в
действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по
ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид
спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение
на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина
на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя
страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното
време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В
становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват
доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е
обнародван в Държавен вестник, брой 60/2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е
в сила от 11.07.2020г.
Съгласно чл.22, ал.3 от действалата през втория подпериод Наредба № 8121з-1174/
21.10.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 93 от 30.10.2020г./ за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР“.
Същото е предвидено и в чл.21, ал.3 от действала също през втория подпериод Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г. , както и в чл.21, ал.3 от следваща Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г.
/oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./
Така през втория подпериод от 11.07.2020 г. до 17.10.2022 г. както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и
ал.4, така и в двете посочени наредби от 2020 г. и в наредбата от 2022 г. вече се съдържа изричното
правило, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта,т.е с коефициент 1.
С постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
11
ОСГК на ВКС е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се
приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да
бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в
закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е
8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е.,
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т.
1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че
12
горното разрешение съответства и на правото на ЕС.
С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд
през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като
извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове,
Смолянският окръжен съд също отправи преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по
следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за
работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите
и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с
допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници
в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се
ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от
частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки,
но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла
13
група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ?;
2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват
прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с
правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори
на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
За отговорите на поставените въпроси СЕС е изложил мотиви, че по силата на член 99 от
Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага
недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с
мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния
адвокат.В настоящия случай съдът е приел, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване
на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C 262/20, EU:C:2022:117), както
и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(Нощен труд) (C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21, EU:C:2023:374). По първият въпрос
съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т.79 и т.80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не
14
се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Накрая, съдът е постановил,
че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да
направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории
работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на
разглежданите положения (т.70 от дело С-260/20 и т.63 от съединени дела C 529/21-C 536/21 и C
732/21—C 738/21). В мотивите е посочено още, че принципът на предимство на правото на Съюза,
който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава
всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото
на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това. Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи. Ако не е основана
на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел(т.79 C 262/20) От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да
осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без
приложение националната съдебна практика, която му противоречи.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, настоящият съдебен
състав счита, че разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след изменението на
ЗМВР обн. в ДВ бр.69/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., както и чл.22, ал.3 от Наредба № 8121з-
1174 от 21.10.2020 г. и чл.21 ал.3 от следващите две наредби - Наредба № 8121з-1353/ 15.12.2020г. и
Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР не следва да се прилагат, както и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, тъй като са несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в
различно по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите–държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни
15
служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд,
така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ и по ЗДСл., без да се открива тази разлика в
положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел по
следните съображения:
Настоящият ищец, както и ищците по аналогични дела са държавни служители по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно: „държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Тези ищци работят на 12-часови смени или на 24-
часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява
сумирано за тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от чл.142 ЗМВР освен
описаните ищци, работещи на смени и полагащи нощен труд, има и голям брой служители, които
обаче не работят на смени и не полагат нощен труд. Това се установява от представената по делото
справка с рег.№ 812100-11915/10.07.2023г. от Министерството на вътрешните работи , от която е
видно, че средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022г. за служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
които са работили на смени и са полагали нощен труд са 65,20 %, а 34,80% от служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За тази втора група
служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР (неработещите на смени и неполагащи нощен труд) при
предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява ненормиран работен ден, като са
длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното
работно време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според настоящата
редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите
на смени, се установява подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата
от 22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на
правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2
от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел
Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до
чл.190 от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за
приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по
ал. 1, т.1 ( държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
От посочената справка от 10.07.2023г. на МВР и от законовите разпоредби категорично се
установява, че от придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182,
чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190,
чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват от всички държавни служители
по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на
смени. В тази връзка следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР №
16
1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР/, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от
работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали
държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34,80% служители по
същата т.1., които не са работили на смени и не са полагали нощен труд. Следва да се отбележи, че
в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г. се прави
известно разграничение между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на
смени, и тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е само по
отношение компенсирането на извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от
държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185,
ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184
ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184,
чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
Съгласно т.51 от решението по дело С-262/20 , „… когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите
нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, с изброените придобивки, включително и посочените в ТР №
1/15.03.2023г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
включително неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от останалите
служители в МВР. Очевидно тези придобивки са предоставени, за да направят възможно
осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират
ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят, заради
особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-Луковит становище в
искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20г., че „специалните и изключително
значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители,
17
които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и
задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени
задължения при извънредни ситуации и много други. ... В противоречие с целите на специалния
статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове,
е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата
нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните
права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда
им нощем“ Безспорно е, че нощният труд разстройва биологичния ритъм на живот и нервната
система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето.
Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по дело
С-262/20 , тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, в последващите наредби и в ЗМВР не са предвидени придобивки,
които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг
начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с посочените
придобивки, тъй като те не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена важност за
обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР компенсират
точно нощния труд. Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за полагания от
тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по методиката по
чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 405/2011 г., IV
г.о., а именно, че „тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете също, че ставката за допълнителното трудово
възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., което се
дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019г., обн.в ДВ бр.48/04.10.2019г. в сила от 04.10.2019г. и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи за исковия период е еднаква с тази за работещите по трудово
правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, както и
работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.
Също така както размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-
153/, така и по наредбите от 2020г. и наредбата от 2022г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.
18
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи
нощен труд служители по същата точка 1,на чл.187,ал.1 от ЗМВР и дадени им не заради нощния
труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на
гражданите и обществения ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се
възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с
особените функции и ограничения по ЗМВР.
След като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби,
с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест
именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи
на смени и полагащи нощен труд, то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което
обаче ЗМВР и тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12,
буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел…. т.74. В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592
и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от
правен и икономически порядък. т.75 От една страна, съгласно член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за
МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова
съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване. т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи
запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. т.77 От друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни
допълнителни финансови средства. т.78 Подобен аргумент обаче не може да се приеме. Всъщност
правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък, и
да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“ Също така, в т.63 от
решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С 732/21 – С-738/21, СЕС приема, че „ще трябва
запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории работници се намират в
сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две категории работници и
трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест, е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел…“
От изложеното може да се направи извод, че липсата на изрично правило за по-малка
продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР, обн.в ДВ бр.60/2020г.,в сила от 11.07.2020г. и в
19
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да
се спестят значителни финансови средства, което може да бъде изведено и от икономическите
аргументи в мотивите, залегнали и в отказа да се включи в последващите наредби от 2015 и 2016г.
разпоредба, подобна на чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г., предвиждаща преобразуването на
нощният труд в дневен, каквото предложение е било направено от три синдикални организации
при общественото обсъждане. Този извод се налага и от обстоятелството, че по-големият процент
от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат нощен труд (средно 65,20 %
от тях за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката от МВР), а и в същото положение се
намират не само полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд, а и
работещите на смени и полагащи нощен труд държавни служители от Главна дирекция „Охрана“
към Министъра на правосъдието и държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните и структури .В тази връзка изменението на чл.187 от ЗМВР,
направена между първото и второто четене на закона, заедно с множество други промени, така, че
да не е бил веднага видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее практиката на съдилища в
страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което при решаването на споровете,
идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и уважават
исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от предложението на народните
представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще наложи еднаквост при
прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и ще допълни празнотата
в специалния закон.“ От това може да се заключи, че промяната е предприета именно в закона и
поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по облекчения ред пред съдилищата по реда
на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс за оспорване на подзаконови нормативни
актове, както могат и са били атакувани посочените по-горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от
Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства от икономически порядък, обаче, съгласно решението по дело
С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за
различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това
различно третиране. В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС
от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Така, след като за първият подпериод от 17.10.2019г. до 11.07.2020г. е налице празнота в
предходната редакция на ЗМВР/чл.187, ал.1 и 3/и в наредбата от 2016г. , а дори да се приеме, че не е
налице такава и се урежда еднаква продължителност на дневен и нощен труд , а последващата
редакция на чл.187,ал.1 изречение второ и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, относно вторият подпериод от
11.07.2020г. до 17.10.2022г., както и съответно в посочените по-горе наредби, които с чл. 21, ал. 3 ,
изрично препращат към чл.187,ал.4 от ЗМВР, че дневният труд е равен по продължителност на
нощния –по 8 часа, то заради несъвместимостта на тези разпоредби от специалния закон с правото
на Съюза, националният съд не следва да ги прилага, тъй като те поставят в неравностойно
положение служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, спрямо друга група
служители по чл.142,ал.1,т.1, които не полагат нощен труд, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, без тази разлика в третирането
20
им да е обоснована с обективен и разумен критерий, като бюджетните съображения не могат да
бъдат такъв критерий и тази разлика в третирането не е свързана с допустима от закона цел.
Безспорно правото на Съюза има върховенство над правото на държавите членки, а то не
допуска правна уредба, която да въвежда разлика в третирането на определена група служители от
публичния сектор, спрямо други категории служители, намиращи се в сходно положение.
Изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва задължение за
националните юрисдикции да изменят постоянната си съдебна практика, ако тя се основава на
тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата( т.40 от дело С
435/23.) В случая прилагането на ТР 1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в
третирането и до поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,работещи на смени и
полагащи нощен труд,спрямо същите служители, които не работят на смени и не полагат нощен
труд ,както и спрямо служители в сходно положение, които полагат нощен труд в по-
неблагоприятно положение. Посочената в ТР разликата в третирането е оправдана именно със
„съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и приемането
на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми…“ В т.76 от решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно съображение от
правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. При извършените проверки се
установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на
чл.187 от 07.07.2020г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители по
чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по
описаните досега причини.
Не е налице и твърдяното от въззиваемия смесване на понятията „нощен труд“ и
„извънреден труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай
е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната
експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни
часове в дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което
разликата се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода
като норма часове, разликата от 201 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите на въззиваемия за смесване на понятията "нощен труд" и "извънреден
труд" от районния съд. От дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, не следва да
се приспада заплатеното възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час, на основание чл.179,ал.1 и 2
във вр. с чл.9,ал.1 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. ,защото тези възнаграждения са дължими
на самостоятелни и независими едно от друго правни основания, както е изяснено в посоченото по-
горе решение ВКС по дело № 405/2011г. на ІVг.о.
21
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, поради което при липсата на
друг механизъм за компенсиране на вредните последици от нощният труд за посочената категория
служители следва да се приложи чл.9,ал.2 от НСОРЗ и на ищеца се дължи допълнително заплащане
за 211,07 часа нощен труд в размер на 2910,20 лева. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ
и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
С оглед основателността на главния иск, на ищеца на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД е
дължима и лихва за забава за всеки тримесечен период върху главницата, изчислена от 1-во число
на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 18.10.2022г-датата на завеждане на
исковата молба., която е в размер на 405,35 лева.
Като е достигнал до обратния извод и е отхвърлил предявените искове районният съд е
постановил неправилно в обжалваната част решение, което ще следва да бъде отменено и вместо
него ще следва да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София да заплати на Р. С.
З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40 , обл. Смолян на основание 178, ал.1,
т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86,ал. 1 ЗЗД сумата от 2910,20 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, след преобразуване на положен нощен труд
в дневен с коефициент 1,143 за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 18.10.2022г. до окончателното
заплащане на задължението и сумата от 405,35 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде отменено решението и в частта , с която Р. С.
З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян е осъден да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160
лева.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден въззиваемия
Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на жалбоподателя Р. С. З. допълнително
съразмерно с уважената част от исковете направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1155,82 лева, от които 555,82 лева за първоинстанционното
производство и 600 лева за въззивнато производство. Ще следва да бъде осъден въззиваемият да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Девин допълнително
държавна такса в размер на 166,40 лева за първоинстанционното производство и по сметна на
Окръжен съд-Смолян държавна такса в размер на 83,20 лева за въззивното производство.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 164/23.12.2024г. постановено по гр.д.№ 304/2022г. по описа на Районен
съд-Девин, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове от Р. С. З., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян, чрез адв. Ан. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул.
„Г. Р.“ № 7, обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на
Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от
Главен комисар Ант. Зл., да му заплати сумата 2910,20 лева, представляваща допълнително
22
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на
основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за забавено
плащане на главницата размер 405,35 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно
изплащане и в частта, с която е осъден Р. С. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М.
№ 40, обл. Смолян да заплати на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на
Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 разноски за
юрисконсулстко възнаграждение в размер 160.00 лева, на основание чл.23 т.1 Наредба за заплащане
на правната помощ, като неправилно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ „Гранична полиция“ гр.София, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на Р. С. З., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Д.,ул.„ М. № 40, обл. Смолян на основание 178, ал.1, т. 3, във вр.
с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86,ал. 1 ЗЗД сумата от 2910,20 лева, представляваща възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд, след преобразуване на положен нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 18.10.2022г. до окончателното заплащане на
задължението и сумата от 405,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ „Гранична полиция“ гр.София, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на Р. Р. Т.в, с ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Бр., ул.„ Изгр. № 10 А, обл. Смолян на основание чл.78,ал.1 от
ГПК допълнително, съразмерно с уважената част от исковете направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1155,82 лева, от които 555,82 лева за
първоинстанционното производство и 600 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ „Гранична полиция“ гр.София, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд–Девин допълнително държавна такса в
размер на 166,40 лева за първоинстанционното производство и по сметна на Окръжен съд-Смолян
държавна такса в размер на 83,20 лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Петър Христов Маргаритов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В случая
23
следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
На същия въпрос е даден отговор и в постановеното Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което "при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното
време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да
се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба.
Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е
ОСЕМ часа, дефинирана в чл. 187 ал.1 ЗМВР независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на
чл. 187, ал. 1 и 3 с чл. 140 ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд
на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово
правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР,
се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР..
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови
норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. В издадените НАРЕДБА № 8121з-922 от
22.07.2022 г и НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. липсва правило като
това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.Липсата обаче не е празнота в закона.Волята на
законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в
дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в
Тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните
компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
24
заплащане на осигурителни вноски , ранно пенсиониране при условията на
Първа категория труд.
След постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, е налице непротиворечива практика на
касационната инстанция по този въпрос / Решение № 213 от 5.04.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г. Решение № 84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр.
д. № 1066/2023 г. Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
3285/2023 г Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г.
Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. Решение №
220 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Яна Вълдобрева Определение № 549 от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр.
д. № 2171/2023 г. Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Определение № 372
от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Веска Райчева и и т.н./.
Към настоящия момент не са настъпили нови основания, които да
делегират правомощия на съдилищата да не се съобразяват с практиката
на ВКС и с постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл считам , че решението на РС-Девин е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди .
П.Маргаритов ..............
25