Решение по дело №2074/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция “Инспекция по труда” Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1179/31.07.2023 година, постановено по НАХД № 1376/2023, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 03-2100034/23.09.2021г. на директора на Дирекция „ИТ“- Варна, с което на „ УЛТИМИ“ ЕООД, за нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с ал.1, чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02, за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, брой 102/16.12.2009г/ и чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на осн.чл.416, ал.1, въввр.чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 лева и е осъдена „Дирекция ИТ“- Варна да заплати на УЛТИМИ ЕООД 350 лв. , представляващи сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че датата на извършване на нарушението е правилно установена. На изложените основания за отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди НП. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки, в които се поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.07. 2021г. св. Е Н , съвместно с колегата си Б Д  извършил проверка относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в „Ултими“ ЕООД, в обект детски кът с кафе сладкарница, находища се в гр. Варна, Морска градина, комплекс „Детски кът“.

По време на проверката било установено, че в дружеството не се документира провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работата на работниците и служителите, при постъпването им на работа, поради което и било издадено предписание под т.2 за провеждането на такъв в деня на постъпване на работа на съответния работник/служител със срок на изпълнение до 12.08.2021г.

Във връзка с проверка на изпълнението на даденото предписание, на 15.08.2021г. св. Начев извършил последваща проверка на дружеството в хода на която било установено, че на същата дата на работа е постъпило лицето Ц А Ж  на длъжност „готвач“, като при постъпването му не било документирано провеждането на начален инструктаж въпреки наличие на предходно предписание за това.

Такъв бил документиран едва на следващия ден - 16.08.2021г., като св. Начев приел, че дружеството е допуснало нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с ал.1, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.102/16.12.2009 год./ и чл. 14, ал.2 Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, като приел, че нарушението е било извършено на 15.08.2021г. и съставил АУАН.

Впоследствие, въз основа на него било издадено и процесното НП, като в хода на проведеното съдебно производство е установено, че страните не оспорва така отразената фактическа обстановка

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, ВРС е приел, че е допусната неяснота в обстоятелствената част на НП, която води до невъзможност на нарушителя да разбере, в какво е обвинен. Изложени са пространни мотиви за разликата между вменените с чл.11, ал.5 и чл.12, ал.1 и 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. задължения.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за несъставомерност на нарушението.

Освен горното, за прецизност, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че е основателно и възражението на дружеството, сторено още пред въззивната инстанция за неправилно определена дата на извършване на нарушението. Съдебната практика е константна при тълкуване на разпоредбите, касаещи неизпълнение на дадени задължителни предписания и датата на която се приема, че задълженото лице е в нарушение. Винаги съдебната практика приема, че денят на нарушението – състоящо се в неизпълнение на дадени задължителни предписания е денят следващ срока за изпълнение, даден в предписанията. В конкретната хипотеза това би бил 13.08.2021 г. Няма как на 15.08.2021 г., да бъде осъществено неизпълнение на задължение, за което е даден краен срок 12.08.2021 г.

От друга страна, настоящият състав многократно се е произнасял в насока, че разпоредбата на чл.281 ал.5 от Кодекса на труда възлага на работодателя задължението да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2 на същата правна норма инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия случай има проведен инструктаж на работника, макар и на денят следващ проверката, което говори за изпълнено от работодателя задължение.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1179/31.07.2023 година, постановено по НАХД № 1376/2023, година по описа на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: