Р
Е Ш Е Н И Е
№705
гр. Пловдив, 18.04.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на шести април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и участието на прокурора Борис
Михов, като разгледа докладваното от
съдия Николова КАНД № 351 по описа за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Агенция
"Пътна инфраструктура", чрез юрк. Вълев, срещу Решение № 2218/25.11.2022г.,
постановено по АНД № 3666/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отменен електронен фиш Електронен
Фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, с който на „ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК“
ЕООД, с ЕИК ********* е наложено
административно наказание ,,имуществена санкция ‘‘ в размер от 1800 лева за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7 във връзка с чл.102 ал.2 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на решението.
Според касационния жалбоподател районен съд е приложил неправилно закона. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на Електронния фиш. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две иснатнции.
Ответникът по касационната жалба - „ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 2218/25.11.2022г., постановено по
АНД № 3666/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Електронен Фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, с който на „ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК“
ЕООД е наложено административно наказание ,,имуществена санкция ‘‘ в размер от
1800 лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7 във връзка с чл.102
ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
За да постанови този резултат, Районен съд – Пловдив е приел,
че при
издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна на ЕФ, като в електронния фиш
деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 и
ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП и на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е посочил, че
жалбоподателят не притежава качеството „водач“ и санкцията му е наложена в
качеството на собственик на процесното ППС. Изложил е, че посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, регламентира задължение за
собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Така според районен съд субект на
нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е водачът на пътното превозно средство,
докато субект на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е собственикът на
същото. Направен е извод, че с цитираните норми се създават правни задължения
за различни правни субекти - за водач на пътното превозно средство и за
собственик на МПС и не става ясна волята на наложилия имуществена санкция орган
относно субекта на отговорността и същата не може да се установява едва с
решението във въззивната фаза на администрартивнонаказателния процес и то по
тълкувателен път или от установеното пред съда, а следва да е изложена в
атакувания акт по недвусмислен начин. На следващо място районен съд е изложил,
че като основание за налагане на санкцията е посочена разпоредба на чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, която гласи, че на водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се налага глоба в размер 1800 лв.
Извършена е привръзка с разпоредбата на чл. 187а ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП,
съгласно която ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице
или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800
лв. Според районен съд при това
отразяване във фиша и при своеобразното смесване в цифровото описание на
нарушението и приложимите санкционни разпоредби на такива, относими някои само
за физически лица - водачи, ползватели или собственици ФЛ / чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3а, чл. 187а ал. 1 от ЗДвП/, а други за ЮЛ и ЕТ /чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а ал. 2, т. 2 от ЗДвП/ не става ясно кое е
санкционираното лице - ЮЛ "ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, неговия законен
представител или пък последния като ползвател. Съдът е приел, волята на АНО за
приложимите норми е неясна, като се е позовал на практика на Пловдивски
административен съд.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени
факти и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
В процесния електронен фиш като нарушени са посочени
разпоредбите на чл.139, ал.5 и ал.7, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП. А като
основание за налагане на имуществената санкция е посочено: чл.179, ал.3а във
връзка с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал.5 от ЗДвП, движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
/ЗП/. Според ал.7 на същата разпоредба, водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
На
следващо място според посочената като основание за издаване на процесния ЕФ
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.187а, ал.1, при установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита,
че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. А съгласно ал.2 т.2 на същата разпоредба,
ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, в размер 1800 лв. – по чл.179, ал.3а.
В процесния електронен фиш се съдържат данни само за
собственика на ППС, като отсъстват данни за водача, а по преписката не са
представени данни за
упражнено правото по чл.187а ал. 4 ЗДвП – за подаване на декларация от собственика
или ползвателя с посочване на лицето, което е извършило нарушението.
Съгласно чл.179,
ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съответно, според чл.187а ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП, ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 2. по
чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Според
посочената като нарушена в ЕФ разпоредба на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от
него. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението
на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени
задълженията за заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. В същото
време в ЕФ е вменено и нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, което задължение се
отнася до водача на ППС, а „ФРЕШ ЕНД ФУУД
ЛОДЖИСТИК“ ЕООД не притежава качеството водач, при което разпоредбата на
чл.139, ал.7 ЗДвП не е приложима и е неотносима към юридическите лица -
собственици на превозните средства, но това не е самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ доколкото в ЕФ е посочена и относимата разпоредба на чл.102, ал.2
от ЗДвП.
В случая обаче,
погрешно е посочена и санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, като
правилната е тази на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвиждаща по-висока санкция.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2218/25.11.2022г.,
постановено по АНД № 3666/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: