Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 10.07.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7608 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът П.К.А., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 12.01.2015 год. около 23.00 ч. в гр.София, на бул. „Черни връх“ в района на бл.47, водачът С.Б.П., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ********с концентрация на алкохол в кръвта 1.36 промила, реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Дачия“ с ДК № ********, вследствие на което му били причинени телесни увреди, като пътник пътуващ на задната седалка. Твърди, че получените увреди причинили разстройство на здравето му, преживял стрес и уплаха. Поддържа, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗАД „А.”, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди че е налице съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият е пътувал без поставен колан. Отделно от това вина за произшествието има и водача на автомобила в който е пътувал пострадалия. Моли съда да постанови решение като отхвърли иска. Претендират се разноските по делото.

Третото лице помагач на ответната страна С.Б.П. оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол № К 38 от 13.01.2015 год., изготвен от Дежурен ПТП „ОПП”-СДВР от който се установява, че на 12.01.2015 год., водачът С.Б.П., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ********с концентрация на алкохол в кръвта 1.36 промила, реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Дачия“ с ДК № ********, като вследствие на това са пострадали пътниците в последния автомобил. Не се оспорва от ответника, че ищеца е бил сред пътниците в лекия автомобил „Дачия“.

От разпита на свидетеля В.Б.се установява, че той е управлявал автомобила „Дачия“, тъй като работи по трудово правоотношение в дружество „Т.“ и този автомобил е линейка. Работата му се изразява в това да взема болни от болница „Токуда“, където са били на хемодиализа и да ги откарва по домовете, какъвто бил и този случай. Дава показания, че това е специализиран автомобил и пътниците не могат да поставят предпазен колан поради естеството на заболяването си. Пострадалия, както и всички болни пътници не пътували с поставени колани, тъй като всички имат байпаси, които през два-три месеца се местят на различни места по тялото. В тази връзка имат изрични указания от лекуващите лекари да бъдат изключително внимателни, когато болните излизат от диализа.

По делото са приети основна и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи, изготвени от вещото лице М. въз основа на събраните по делото доказателства и разпита на свидетеля Б., които съдът кредитира като обективно дадени и от които се установява, че причината за произшествието е навлизането на лекия автомобил „Фолкваген“ в пътното платно без предимство за извършване на маневра обратен завой, където се движи линейка „Дачия“, както и спирането на последния автомобил при по-ниско отрицателно ускорения, поради транспортирането на болни хора. Отделно от това се установява, че линейката не се е движела с превишена за градски условия скорост /35 км/ч/.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил счупване на дясната раменна кост в горната й трета, като е поставена мека имобилизация на дясната раменна става тип „Дезо“. Дава заключение, че по време на лечението ищецът е търпял болки, като първите две седмици след произшествието болките са били по - силни и с по-голям интензитет, а възстановяването е приключило за около три-четири месеца.

Представени са по делото доказателства от трето неучастващо по делото лице – „Т.“ ООД, от които се установява, че лекия автомобил „Дачия“ с ДК № ******** е регистриран като специален автомобил за превоз на болни /свидетелство за регистрация, част 1 и служебна бележка от Столична регионална здравна инспекция/, с предназначение „Бърза помощ“ /удостоверение от 14.01.2013 год. на СДВР/.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ********е била налице сключена полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към 12.01.2015 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, че на 12.01.2015 год., водачът С.Б.П., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е причинил на П.А. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – П./ деяние. Не се установи по делото виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Дачия“ с ДК № ********. Напротив, от приетите по делото авто-технически експертизи се установи, че същият не е превишил разрешената и обозначена за пътния участник скорост. Ирелевантно към настоящето производство е обстоятелството, че водача на „Дачия“ е привлечен като обвиняем по наказателно производство, тъй като няма съдебен акт, който да обвързва съда в тази насока и съответно да обоснове негово виновно поведение с което да бъде съпричинител на произшествието.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, управляван от С.П. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила „Фолксваген“ следва да възмезди претърпените от ицщовата страна вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „А.”, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпените наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от три-четири месеца, като през първите две седмици болките са били с по-интензивен характер. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетено, че здравословното му състояние, влошено вследствие на инцидента е възстановено напълно и без последствия.

Недоказано остана в производството направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Установи се от събраните по делото доказателства, че автомобила в който е пътувал е специализиран автомобил за превоз на болни с предназначение „Бърза помощ“. П.А. е пътувал без поставен предпазен колан, тъй като това е било жизнено наложително във връзка с провежданата му хемодиализа и поставянето на колан би застрашило живота му. В тази връзка се установи, че са дадени изрични указания от лекуващите лекари на болните. Поради изложеното настоящият състав приема, че с действията си А. не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка възражението на ответната страна за съпричиняване следва да се остави без уважение.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /58 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 20 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /12.01.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сумата от 60 лева, представляващи разноски, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 990 лева, съразмерно с уважената част от исковете и след уважено възражение за прекомерност, релевирано от ответника, а ответника има право на 930 лева, разноски/. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 800 лева.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗАД „А.” с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.К.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ц. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 12.01.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2015 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 60 /шестдесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „А.” с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – С.Б.П. с ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: