Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1360
гр. Пловдив, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4029/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 17-1030-011680/13.05.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на
МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което С.А.Г., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С.А.Г., представляван от адв. Д.А., по
същество не оспорва нарушението, но твърди, че към датата на констатирането му
автомобилът е бил повреден и е придвижван към автосервиз за ремонтирането му.
На следващо място се твърди, че отговорността следва да се носи не от водача на
автомобила, а от неговия собственик, който в случая е юридическо лице. Отделно
от това се сочи и допуснато нарушение в хода на административно-наказателното
производство, изразяващо се в разминаване между правната квалификация на
нарушението в АУАН и НП. Поради тези съображения се претендира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в писмено
становище, оспорва така жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.11.2018 г., около 17.50
ч. в град Пловдив, мл. инспектор при ОД на МВР-Пловдив, Група „Сигма“, Сектор „СПС“, съставил АУАН
срещу жалбоподателя С.А.Г., тъй като констатирал, че същия, като водач на лек автомобил „Шевролет
Каптива“, с рег. № ..., е управлявал посоченото МПС с изтекли временни регистрационни номера (видно
от разрешение за временно движение № *********/21.09.2018 г.).
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което жалбоподателят С.А.Г. бил санкциониран за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената в АУАН и възпроизведена
в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата
се явява неоспорена, тъй като жалбоподателят по същество признава нарушението. Тъй
като е налице съответствие на отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства,
се извежда и изводът, че презумптивната доказателствена сила на АУАН,
регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, а именно
свидетелските показания на актосъставителя, които съдът кредитира като
неопровергани по делото.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено административно
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях при транзитна регистрация се издава
Разрешение за временно движение с определен маршрут или район със срок на
валидност до 30 дни. Съгласно чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Както беше посочено, в случая
жалбоподателят не спори, че на посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал
процесното МПС с изтекли временни регистрационни номера, напротив – признава
този факт, като излага твърдения, че МПС е било повредено и към момента на
проверката го е придвижвал към автосервиз. Последното, обаче, по никакъв начин
не извлича противоправния характер на нарушението. Очевидно е, че МПС е било в
движение, поради което твърдяната повреда (за каквато всъщност доказателства не
се ангажират) не е препятствала придвижването му до съответната служба на МВР
за удължаване на разрешението за временно движение.
Отделно
от това самият жалбоподател посочва, че регистрацията на това МПС е било
удължавано над 20 пъти за последните две години, поради което не би могло да се
претендира и за незнание за такова задължение, въпреки че и това не би извлякло
противоправността на извършеното, тъй като основен принцип в правото е, че
незнанието на правото не извинява.
В
тази връзка следва да се посочи, че се явява несподелим и довода, че
отговорността за нарушението следвало да се понесе от собственика на МПС, а не
от жалбоподателя като водач на същото, доколкото точно обратното следва от
нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, предвиждаща санкция именно за водача.
Що се касае до констатираното разминаване между
квалификацията, дадена в АУАН и НП, същото е налично, но по никакъв начин не се
е отразило на правото на защита,
доколкото както в АУАН, така и в НП са описани едни и същи фактически
констатации, а доколкото защитата е срещу фактите, а не срещу цифрите,
посоченото възражение, макар и основателно, не е годно да обоснове целения от
жалбоподателя правен резултат.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното от него нарушение. В хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По
категоричен начин се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят, като водач на описаното по-горе
МПС, го е управлявал с изтекли временни регистрационни номера. Установява се,
че разрешението е било издадено на 21.09.2018 г. и е било валидно до 21.10.2018
г., т.е. към датата на проверката – 16.11.2018 г. е било изтекло. Последното
потвърждава извода, че към датата на проверката процесното МПС не е било
регистрирано по надлежен ред, като по този начин е осъществен съставът на чл.
140 ЗДвП, който забранява управлението МПС, които не са регистрирани по
надлежния ред.
Предвид горното съдът намира, че липсват
формални основания за отмяна на обжалваното НП. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са и достатъчно доказателства,
които да обосноват извод за наличие на виновно извършено административно
нарушение именно от жалбоподателя. В случая от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации
и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.
Не са налице основания за ревизиране на размера на санкцията, тъй като
определеният максимален размер (към датата на извършване на деянието – от 50 до
200 лева), се явява съответен на извършеното. Съдът намира този размер за
съобразен с обществената опасност на деянието и дееца, доколкото е видно от
приложената по кориците на делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят
е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП (противно на заявеното от него,
че никога не е бил санкциониран, видно е, че същият е бил санкциониран с 16 НП
и 4 фиша). Последното го определя като личност със завишена степен на
обществена опасност, склонна да нарушава правилата за движение по пътищата и поради
това оправдава налагането на наказание в определения размер.
Съдът не намери и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за умишлено
нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Нещо
повече - завишената степен на обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП е
недвусмислено подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на
управление на МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от
Наказателния кодекс. Фактът, че в случая деянието е квалифицирано като
административно нарушение, а не като престъпление не обосновава извод, че
деянието е маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен
начин на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена
опасност на това деяние.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна - да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, ПРС, III н.с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1030-011680/13.05.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на
МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което С.А.Г., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК