Производството е по чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл.33 и сл. от ЗАП. С решение № 10/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали е потвърдено разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО” при РУ “СО” – гр.Кърджали, като е отхвърлена жалбата против разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО”, като неоснователна и недоказана. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Мария Спасова Тюркеджиева, едноличен търговец с фирма ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” – гр.Кърджали, бул.”България” № 33, вх.”Б”, ап.19, която го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че при вземане на решението не била взета предвид декларация № 242/07.02.2001 г. до Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, нотариално заверено пълномощно от 22.08.1996 г. и договор от 01.02.2001 г.. Сочи, че не упражнявала никаква трудова дейност в качеството й на едноличен търговец и затова не дължала никакви осигуровки. Осигурена била за всички осигурителни случаи на друго основание, с което изпълнявала задълженията си към НОИ. Моли съда да отмени обжалваното решение на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, с което се потвърждавало разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО”. В съдебно заседание, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. В представени писмени становища се сочи съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО едноличния търговец следвало да осъществява трудова дейност, а с декларация от 07.02.2001 г. била преустановила трудовата си дейност. Твърди, че не упражнявала никаква трудова дейност, тъй като тези функции били възложени на търговски пълномощник с договор от 01.02.2001 г. Ответникът по жалбата Директора на РУСО – гр.Кърджали, представляван от ю.к.Христова оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. В представено писмено становище се сочи, че жалбодателката не подала декларация за прекъсване на трудовата й дейност. С декларация вх. № 242/07.02.2001 г., жалбодателката заявила, че променя вида на осигуряването, но не декларирала прекратяване на дейността си. Сочи още, че вещото лице неправилно определило размера на законната лихва, поради което се явявала разлика от 1.07 лв. Претендира разноски в представеното на 19.06.2006 г. писмено становище. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда остави същата без уважение. Окръжният съд, при извършената проверка на атакуваното решение на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна. По повод извършвана финансова ревизия на ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” бил съставен ревизионен акт № 2902/09.01.2006 г., обхващащ дейността на търговеца за периода от 01.07.1999 г. до 31.05.2005 г., с който били установени задълженията на жалбодателя по НЗОК за невнесени здравноосигурителни вноски, които били определени в размер на 499.49 лв. и лихва в размер на 111.01 лв., или общо 610.50 лв. Към ревизионния акт били съставени мотивирано заключение вх. № 56/05.01.2006 г. и справка № 9 за приходите на НЗОК. С разпореждане № 2902/09.01.2006 г. по раздел ІІ по приходите на НЗОК задълженията на жалбодателката са определени в размер на 610.50 лв., от които 499.49 лв. главница и 111.01 лв. лихви. По делото са представени като доказателства заверени копия от договор за търговски пълномощник с дата 01.02.2001 г. и пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата 22.08.1996 г., от които се установява, че Мария Спасова се е задължила да преустанови всякаква трудова дейност в качеството й на едноличен търговец, а търговският пълномощник се е задължил да извършва необходимите действия по управление на фирмата, посочени в чл.26, ал.1 от ТЗ, като представлява едноличния търговец. От представените като доказателства по делото заверени копия от трудови договори с дати съответно 27.11.2000 г. и 16.07.2001 г., както и два броя справки за изпратени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, се установява, че Мария Спасова Тюркеджиева е работила по трудово правоотношение с “М – Консулт” ООД – гр.Кърджали и “Спавъл Консулт” ООД – гр.Кърджали, считано от 27.11.2000 г. на непълно работно време до 40 часа с основно месечно възнаграждение в размер на 15.00 лв. С декларация вх. № 242/07.02.2001 г., Мария Спасова Тюркеджиева е посочила, че на основание чл.1, ал.2 от Наредба‗а за самоосигуряващите се лица е променила начина си на осигуряване. Посочено е, че промяната се налага поради чл.21, ал.1, т.2 от ТЗ, като жалбодателката е декларирала, че няма да се осигурява по чл.4, ал.3, т.2 от КЗСО, а ще се осигурява по чл.4, ал.1, т.6 от КЗСО, считано от 01.02.2001 г., включително. От представената справка на НОИ към 16.05.2006 г., се установява, че М.Тюркеджиева е с непрекъснати здравноосигурителни права. От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” не е преустановила дейността си. В подадените годишни данъчни декларации за ревизирания период жалбодателката е декларирала доход от дейност като едноличен търговец. Установява се също, че Мария Спасова е работила и по трудов договор с “М Консулт” ООД” и “Спавъл Консулт” ООД, като дължимите здравноосигурителни вноски върху получените трудови възнаграждения по тези договори са внесени, поради което не са прекъснати здравноосигурителните й права. Дължимите здравноосигурителни вноски от жалбодателката по приходите на НЗОК за ревизирания период са определени в размер на 498.07 лв. и законна лихва в размер на 111.36 лв. При тези данни съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но същият противоречи на закона в частта относно дължимите здравноосигурителни вноски по приходите на НЗОК за разликата над 498.07 лв. В останалата му част решението на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началника на “ОВКО” при РУ “СО” е законосъобразно, а жалбата в тази й част неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбодателката е осъществявала търговска дейност чрез пълномощник, като за ревизирания период същата е декларирала доход в годишни данъчни декларации. В този случай съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗД осигуреното лице дължи здравноосигурителни вноски, определени по реда посочен в цитираната разпоредба. Обстоятелството, че Мария Тюркеджиева е реализирала доход от търговска дейност посредством пълномощник не я освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, които се дължат във всички случаи на осъществяване на търговска дейност, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗЗО. Или, казано с други думи, задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски не е обвързано от осъществяването на трудова дейност като едноличен търговец, а от обстоятелството дали търговецът осъществява дейност или не, независимо от финансовия резултат или други обстоятелства. Разбира се, в чл.4, ал.3, т.2 от КСО е посочено, че задължително осигурени са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, но това се отнася за всички осигурени рискове по КСО, но не и по отношение на здравното осигуряване по смисъла на чл.1 и сл. от ЗЗО. Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски произтича от обстоятелството, дали едноличния търговец извършва търговска дейност или е прекратил дейността си. Данни по делото за прекратяване на дейността на търговеца няма. Напротив, установява се от заключението на вещото лице, че жалбодателката е декларирала доход от търговска дейност в подадените от нея годишни данъчни декларации. Без значение е в случая обстоятелството дали доходът от търговска дейност е реализиран лично от търговеца или от пълномощник, тъй като правата и задълженията се пораждат за търговеца, а не за упълномощеното лице. Ето защо не може да се приеме, че с подадената от жалбодателката декларация на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, същата е прекратила търговската си дейност. В този смисъл е и практиката на ВАС – решение № 556/16.01.2006 г., по адм. № 8525/2005 г. на VІ о., решение № 10525/15.12.2004 г. по адм.д. № 3237/2004 г. на І о., решение № 18/05.01.2004 г. по адм.д. № 5718/2003 г. на І о. Обстоятелството, че жалбодателката работи и по трудово правоотношение с друг работодател също не я освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, в случай, че е осъществява търговска дейност чрез упълномощено лице и е реализирала доход от тази търговска дейност. Нещо повече, чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО предвижда задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи, получени на основания посочени в т.1, 2, 3, 4 и 5 на чл.40, ал.1 от ЗЗД. Ето защо дължимите здравноосигурителни вноски по приходите на НЗОК за ревизирания период следва да бъдат намалени съгласно заключението на вещото лице с 1.42 лв., или намаление на главницата от 499.49 лв. на 498.07 лв. По отношение на дължимата лихва, то същата е определена от длъжностните лица при РУ “СО” – гр.Кърджали в по-малък размер, а именно 111.01. лв., но не съществува възможност същата да бъде увеличена до определения от вещото лице размер от 111.36 лв. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде изменено решение № 10/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началника на “ОВКО” при РУ “СО” Кърджали, като дължимите суми по т.2 от разпореждането по Раздел ІІ по приходите на НЗОК, представляващи главница от дължими здравноосигурителни вноски следва да бъдат намалени от 499.49 лв. на 498.07 лв. В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Искане за присъждане на разноски по делото е направено от процесуалния представител на ответника, но едва с представеното писмено становище на 19.06.2006 г., т.е. след последното по делото заседание, проведено на 16.06.2006 г., поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл.42, ал.1 от ЗАП, Окръжният съд Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА решение № 10/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане № 2902/09.01.2006 г. на Началника на “ОВКО” при РУ “СО” Кърджали, като НАМАЛЯВА дължимите суми по т.2 от разпореждането по Раздел ІІ по приходите на НЗОК, представляващи главница от дължими здравноосигурителни вноски от 499.49 лв. на 498.07 лв. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Спасова Тюркеджиева, едноличен търговец с фирма ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” – гр.Кърджали, бул.”България” № 33, вх.”Б”, ап.19, данъчен № **********, БУЛСТАТ ********* в останалата й част, като неоснователна. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|