РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. ХАСКОВО, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.В.Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500076 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на М. М. К. от
гр.*** .
С Решение № 342 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 426/2023 г., РС
Димитровград е признал за установено по предявения от „ Банка ДСК“ ЕАД гр.София
против М.В.К. от гр.*** иск с правно основание чл.422 от ГПК, че в полза на банката
съществува вземане против М. В.К. за сумата в размер на 3857.03 лв.по договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019 г., от
която 2861,96 лв. – главница; 832.82 лв. договорна лихва за периода от 06.12.2022 г. до
11.01.2023 г.; 90 лв.такси за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния
период и 42,28 лв. годишна такса, ведно със следващата се законна лихва върху главницата,
считано от 12.01.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е била
издадена Заповед № 12 от 16.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 21/2023 г. по описа на съда.
Съдът е осъдил М. В.К. да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД гр. София сумата от 227.14
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 897.34 лв. - разноски в исковото
производство.
Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят, който чрез
пълномощника си адв. Д. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно
1
поради неговата необоснованост и неправилното приложение на материалния закон.
Неправилно първоинстанционният съд не приел основното възражение,че са налице
форсмажорни обстоятелства, поради които не могъл да погасява задължението си, а именно
изтърпяване на присъда в размер на 1 година и 2 месеца, считано от 27.05.2021 г. Банката
кредитор била уведомена затова,че изтърпява наказание „ лишаване от свобода“, което се
установявало от представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита. Също така съдът не взел предвид съществуващите механизми, свързани с
наложения мораториум за плащанията във връзка с Ковид 19. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло решението на РС Димитровград и постанови друго по
същество, с което да отхвърли разноски. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от юрк.Д., пълномощник на въззиваемия „ Банка
ДСК“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди решението на РС Димитровград.Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Димитровград решение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК,вр.чл.25 от Наредбата за заплащане на правна
помощ в размер на 200 лв.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „
Банка ДСК“ ЕАД гр.София против М. В.К. да бъде установено, че в полза на банката
съществува вземане против него за сумата в размер на 3857.03 лв.по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019 г., от
която 2861,96 лв. – главница; 832.82 лв. договорна лихва за периода от 06.12.2022 г. до
11.01.2023 г.; 90 лв.такси за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния
период и 42,28 лв. годишна такса, ведно със следващата се законна лихва върху главницата,
считано от 12.01.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е била
издадена Заповед № 12 от 16.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 21/2023 г. по описа на съда.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на съвкупния анализ на всички
доказателства решаващият съд е достигнал до извода,че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което е уважил същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция
не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъдат направени изводи,
различни от тези, направени от решаващия съд.
2
Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя,че са били налице
форсмажорни обстоятелства, поради което не е могъл да изпълнява задълженията по
договора. Както и първоинстанционният съд е посочил не са представени доказателства във
връзка с твърдяното изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“, но дори да
се приеме,че действително е търпял такова, то това не е неочаквано събитие, което да му е
попречило да уведоми банката кредитор за наличие на обективна невъзможност.
Последното плащане, видно от заключението на ВЛ, е извършено на 17.05.2021 г.
Евентуално наказанието е следвало да бъде изтърпяно към м. юли 2022 г. Не е съществувала
пречка след изтърпяването на наказанието да предприеме действия по уведомяване на
банката за възникналите затруднения или да направи искане за преструктуриране на кредита
– банката е предприела действия да се снабди със Заповед за изпълнение на парично
задължения по чл.417 от ГПК на 13.01.2023 г., като жалбоподателят не ангажира
доказателства към този период да са съществували обективни причини, поради които да не е
могъл да изпълнява задължението си.
Неоснователно е и възражението,че не е бил надлежно уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. Видно от изложеното в заявлението по чл.417 от ГПК и
в исковата молба банката кредитор се е позовала на изтекъл срок на договора, а не е обявила
неговата предсрочна изискуемост.
И на последно място неоснователно е направеното възражение за наложен
мораториум за плащанията във връзка с Ковид 19. Видно от заключението на ВЛ
предоставените от банката средства са били усвоявани от кредитополучателя К. за периода
от 22.03.2021 г. до 20.10.2021 г. в общ размер на 2838,66 лв., а последното плащане по
кредита е от 17.05.2021 г., т.е дори да се приеме ,че е действал мораториум, то той е относим
към друг период от време и не касае периода на усвояване на кредита и погасяването му от
една страна. От друга жалбоподателят не е направил искане за предоговаряне на условията
на кредита и направено преструктуриране на задълженията във връзка с мораториума на
плащанията във връзка с Ковид 19, видно от заключението на ВЛ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342 от 10.11.2023 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 426 по описа на съда за 2023 г.
ОСЪЖДА М. В.К., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София , ул. „ Московска“ № 19 сумата от 200 лв. направени по делото,
пред въззивната инстанция разноски
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4