Решение по дело №93/2023 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч, 11.12.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в  публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                               ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                               ЙОНИТА ЦАНКОВА

                   

 

при секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА

и с участието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ

изслуша докладваното от съдията ЙОНИТА ЦАНКОВА

по адм.д № 93/ 2023 год.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба  на С.Б.Б., ЕГН: **********, лишен от свобода, към момента в Затвора Варна, срещу Решение № 126 от 20.06.2022 г., постановено по адм.д. № 34/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч. В касационната жалба се сочи, че искът неправилно е квалифициран от първоинстанционния съд и то едва с обжалваното решение, като такъв по чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, т.к. исковата молба на касатора Б. е била подадена по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.  Касаторът изрично сочи, че искът му е бил предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като няма как да бъде квалифициран като такъв по реда на чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, т.к. специалният ред чл. 284 от ЗИНЗС се отнася само за искове на неимущесвени вреди - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, като изрично сочи, че не е твърдял нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗИНЗС – Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Касаторът сочи, че преквалифицирането на иска му от такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в такъв по чл. 284 от ЗИНЗС, „извършено при това едва със съдебния акт по същество е извършено в противоречие с изричните норми и техния смисъл, като очевидно се цели ползването на колегиалната пристрастност за придаване на стабилитет на незаконосъобразния съдебен акт.“ Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба, представена е и писмена защита вх. № 3450/14.10.2022 г. /при предходното разглеждане на делото, като адм.д. № 298/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч/, в която отново поддържа, че искът му е подаден по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, че неправило е преквалифициран от съда като такъв по чл. 284 от ЗИНЗС, който ред намира за приложим единствено за неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като акцентира, че: „никъде в първоинстанционното производство първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение, водено от чл. 146, т. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК да укаже изрично доказателствената тежест на всяка от страните“, което според касатора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага и други аргументи за отмяна на съдебното решение.

Ответникът – „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ – София, не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира, че решението на административния съд е правилно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество касационната жалба е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, предвид това, че обжалваното решение е недопустимо.

С обжалваното Решение № 126 от 20.06.2022 г., постановено по адм.д. № 34/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е отхвърлен иск вх. № 99/10.01.2022 г., подаден от С.Б.Б., ЕГН: **********, лишен от свобода, към момента в Затвора Варна, предявен против „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ – София, за присъждане на обезщетение в размер на 8498 лв. за имуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията в Затвора Ловеч в периода от 01.11.2012 г. до 01.03.2018 г., поради което ищецът не е получавал по личен влог в банка частта от полагащото му се възнаграждение за положен труд, която е останала, след като са били направени съответните удръжки и заделени полагащите се суми за задоволяване на личните му нужди на основание чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС.

Видно от исковата молба на касатора Б. вх. № 15159/18.10.2021 г./находяща се в адм.д. № 361/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч/, в същата още в титулната част, ищецът е посочил правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, цена на иск за имуществени вреди 8498 лв., като от самото съдържание на исковата молба е недвусмислено ясно, че исковата претенция за имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не се твърдят нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а твърдените имуществени вреди се обосновават с бездействие на администрацията в Затвора Ловеч в периода от 01.11.2012 г. до 01.03.2018 г. – „липса на създаден от затворническата администрация поимемен влог, в който да се внася разликата между заработената минимална работна заплата, от която е приспаднат дължимия данък и сумата, получавана като част от възнаграждението за труд на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.“ По исковата молба на касатора Б. вх. № 15159/18.10.2021 г. е било образувано адм.д. № 361/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, което е прекратено с определение № 674 от 12.10.2021 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна.

По повод повдигнат спор за подсъдност с определение № 2657 от 20.10.2021 г. по адм.д. № 2274/2021 г. на Административен съд – Варна, е постановено определение № 6 от 04.01.2022 г. по адм.д. № 10776/2021 г. на Върховен административен съд, с което делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Ловеч. Видно от определение № 6 от 04.01.2022 г. по адм.д. № 10776/2021 г. на Върховен административен съд, в същото изрично се сочи, че: „доколкото разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК и дава възможност на ищеца да избере местно компетентния съд, който следва да разгледа иска“, то от това следва, че компетентен е Административен съд – Ловеч.

След изпращане на делото на Административен съд – Ловеч е образувано адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд - Ловеч, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. С определение от 11.01.2022 г. по адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч исковата молба е оставена без движение с указание до ищеца да уточни искането и вида на вредите – имуществени или неимуществени.

С уточняваща молба вх. № 280/25.01.2022 г. ищецът Б., че предявеният от него иск е за имуществени вреди.

С определение от 28.01.2022 г. по адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч са конституирани страните, като е указано на ищеца, че трябва да докаже: „твърденията в исковата молба – незаконосъобразни бездействия, настъпили вреди в посочените размери, наличие на пряка причинно-следствена връзка между бездействията и настъпилите вреди в претендирания размер“, като нито в определението  11.01.2022 г., нито в определението от 28.01.2022 г., нито в определението от 10.03.2022 г., с което е насрочено делото, се съдържа доклад на съда, като не се съдържа и изрична квалификация на предявения иск.

В първото съдено заседание на 15.04.2022 г. /на л. 59 от адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч/ ищецът Б. изрично моли съда отговорът на ответника да бъде върнат „тъй като е основан на претенция по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. По този специален ред ние нямаме претенция и самия вид на претендираната имуществена вреда не попада в хипотезата на ЗИНЗС“.

Независимо от всичко посочено по-горе: съдържание на искова молба, на уточняваща молба, изрично изявление на ищеца в съдебно заседание на 15.04.2022 г., едва с обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран не с изрично посочения от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а с друг иск, който е квалифицирал по чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС. За преквалифицирането на иска съдът е изложил следните мотиви: „Тъй като става дума за иск, основан на твърдения за имуществени вреди нанесени на лице, лишено от свобода, от органите за изпълнение на наказанията във връзка с претендирано нарушение на правата по чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС, съдът счита, че искът е такъв по чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.“

Касационната инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см.на чл. 209, т. 3 от АПК, което е довело до недопустимо съдебно решение, а съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта касационната инстанция следи служебно.

Като е разгледал непредявен иск чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, вместо предявения такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ловеч на основание чл. 221, ал. 3 от АПК.

Както беше посочено по-горе, видно от исковата молба на касатора Б. вх. № 15159/18.10.2021 г./находяща се в адм.д. № 361/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч/, в същата още в титулната част, ищецът е посочил правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, цена на иск за имуществени вреди 8498 лв., като от самото съдържание на исковата молба е недвусмислено ясно, че исковата претенция за имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не се твърдят нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а твърдените имуществени вреди се обосновават с бездействие на администрацията в Затвора Ловеч в периода от 01.11.2012 г. до 01.03.2018 г. – „липса на създаден от затворническата администрация поимемен влог, в който да се внася разликата между заработената минимална работна заплата, от която е приспаднат дължимия данък и сумата, получавана като част от възнаграждението за труд на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.“ По исковата молба на касатора Б. вх. № 15159/18.10.2021 г. е било образувано адм.д. № 361/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, което е прекратено с определение № 674 от 12.10.2021 г. и делото е изпратено на Административен съд – Варна.

По повод повдигнат спор за подсъдност с определение № 2657 от 20.10.2021 г. по адм.д. № 2274/2021 г. на Административен съд – Варна, е постановено определение № 6 от 04.01.2022 г. по адм.д. № 10776/2021 г. на Върховен административен съд, с което делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Ловеч. Видно от определение № 6 от 04.01.2022 г. по адм.д. № 10776/2021 г. на Върховен административен съд, в същото изрично се сочи, че: „доколкото разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК и дава възможност на ищеца да избере местно компетентния съд, който следва да разгледа иска“, то от това следва, че компетентен е Административен съд – Ловеч.

След изпращане на делото на Административен съд – Ловеч е образувано адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд - Ловеч, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. С определение от 11.01.2022 г. по адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч исковата молба е оставена без движение с указание до ищеца да уточни искането и вида на вредите – имуществени или неимуществени.

С уточняваща молба вх. № 280/25.01.2022 г. ищецът Б., че предявеният от него иск е за имуществени вреди.

С определение от 28.01.2022 г. по адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч са конституирани страните, като е указано на ищеца, че трябва да докаже: „твърденията в исковата молба – незаконосъобразни бездействия, настъпили вреди в посочените размери, наличие на пряка причинно-следствена връзка между бездействията и настъпилите вреди в претендирания размер“, като нито в определението  11.01.2022 г., нито в определението от 28.01.2022 г., нито в определението от 10.03.2022 г., с което е насрочено делото, се съдържа доклад на съда, като не се съдържа и изрична квалификация на предявения иск.

В първото съдено заседание на 15.04.2022 г. /на л. 59 от адм.д. № 34/2022 г. на Административен съд – Ловеч/ ищецът Б. изрично моли съда отговорът на ответника да бъде върнат „тъй като е основан на претенция по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. По този специален ред ние нямаме претенция и самия вид на претендираната имуществена вреда не попада в хипотезата на ЗИНЗС“.

При това положение неправилно искът е преквалифициран от иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в иск по чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС едва с обжалваното съдебно решение. Касационната инстанция не споделя и лаконичните мотиви на първоинстанционния съд за това: „Тъй като става дума за иск, основан на твърдения за имуществени вреди нанесени на лице, лишено от свобода, от органите за изпълнение на наказанията във връзка с претендирано нарушение на правата по чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС, съдът счита, че искът е такъв по чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.“

На първо място никъде ищецът не твърди нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Сочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС гласи, че: Частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго упълномощено от лишения от свобода лице. Ето защо същата разпоредба сама по себе си не е относима нито към нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС  - изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат, нито може да бъде основание за квалифициране на иска по 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Ето защо, като е разгледал непредявен иск чл. 284, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, вместо предявения такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ловеч на основание чл. 221, ал. 3 от АПК.

За пълнота следва да се посочи, че с „допълнение към исковата молба“ от 15.04.2022 г. /на л. 52 от адм.д. № 34/2022 г./ ищецът е заявил и неясно формулиран иск за „пропусната полза и сума в размер на законната лихва, наложена върху всяка невнесена на мое име част от заработеното възнаграждение за труд“, по който неясен иск няма произнасяне в ожалваното решение. Ето защо след връщане на делото на първоинстанционния съд следва исковата молба да бъде оставена без движение с указание ищецът да конкретизира размер и период на тази искова претенция, а в случай, че се касае за иск за мораторна лихва, същият е самостоятелен иск, поради което за него се дължи отдела държавна такса от 10 лв.

По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Ловеч, касационен състав

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 126 от 20.06.2022 г., постановено по адм.д. № 34/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: