№ 589
гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201172 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Б. Н. Г., жив в гр. ***** ***** ЕГН **********
против НП № 21- 1275- 001318/20.07.21г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД
на МВР – В. Търново. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
НП, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Направено е искане в тази
насока. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. М. С. поддържа подадената
жалба и направеното в нея искане. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Заема
становище, според което е налице прекомерност на претендираните за репариране,
разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
АУАН с № 1394 и сер. GA № 412299 от 06.07.21г. е издаден от АНГ. В. ИС. (мл.
автоконтр. при група Пътен контрол при ОД на МВР – В. Търново), в присъствието на
св. Ст. Вл. Ст. срещу Б. Н. Г., жив в гр. ***** ***** ЕГН **********.
Административният орган е приел за установено, от фактическа страна че на
06.07.21г., около 18.43 ч., в гр. В. Търново, на ул. „Н. Габровски“, в района на дом №
74, в зоната на паркинг – „Ивеко – В. Търново“, жалбоподателят, като водач на МПС –
1
специален автомобил МАН ТГХ – 18.480 БЛС с рег. № ******* и прикачено към него
полу – ремарке с рег. № ****** и двете собственост на „Ваниз“ ЕООД, като при
извършване на маневра - да влезе между паркирани ППС, не се съобразява с
останалите участници в движението и блъска преминаващият покрай него лек
автомобил Форд „Фокус“ с рег. № ******, реализирайки ПТП с материални щети.
Констатирано е, че по този начин въззивникът нарушил разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя на 06.07.21г.
В законоустановения срок са депозирани възражения от страна на нарушителя.
Въз основа на посочения АУАН, при възприета по идентичен начин фактическа
обстановка и правна квалификация на извършеното деяние като конкретен състав на
административно нарушение, е издадено НП № 21- 1275- 001318/20.07.21г., издадено
от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, с което на жалбоподателят, за
извършеното от него нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200 (двеста) лв.
Наказателното постановление е връчено на 04.08.21г., на нарушителя, който в
законоустановения срок, е подал жалба по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице
имащо право на това, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът приема, че производството по реализиране на
административнонаказателна отговорност на Б. Н. Г., за твръдяното за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДВП е осъществено при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и на приложимия материален закон (по отношение на
приложимата санкционна разпоредба).
При извършената проверка за законосъобразност съдът констатира, че в
съдържанието на съставения АУАН не са отразени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН)
изисквания. В акта липсва конкретно описание на местопроизшествието с посочване
на точното местоположение на превозните средства (МПС; управляваното от
жалбоподателя и на пострадалото такова) при тяхното движение към момента
навлизане на т.а на жалбоподателя в реда на паркираните автомобили и това на
съприкосновение на двата автомобила, както и на зоната на контакт между тях. Не е
налице описание на конкретната пътна обстановка с отразяване на действителните
обстоятелства, а именно че в случая се касае за хоризонтална площадка, обособена
като паркинг за превозни средства, на която няма маркировка, или обособени ленти за
движение, или пътни платна, като при това не е посочено, както е отразено по – горе,
конкретното местоположение и посока на движение на всяко едно от превозните
2
средства, участвали в реализираното ПТП.
В тази връзка не е описано и местоположението на находящите се в зоната на
произшествие, паркирани превозни средства, както и посоката на движение и
скоростта на движение на участващите в ПТП превозни средства, като елементи от
обективната страна на съставомерните признаци на нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДВП.
Закрепването на тези обстоятелства е от съществено значение за установяване
на фактите по делото и подвеждането им като конкретен състав на административно
нарушение, и в частност дали се касае за маневра или за движение на заден ход от
страна на нарушителя, или дали е било извършвана маневра, заобикаляне, или
изпреварване от страна на водача на пострадалия л.а.
Установяването на горните обстоятелства е и от съществено значение
доколкото, от показанията на св. Куртев и С., както и от твърденията на нарушителя
съдържащи се по делото се установява, че към момента на съприкосновение между
двата автомобила, нарушителят не е имал възможност да възприеме местоположението
на л.а, тъй, като с оглед на вида, характера на превозните средства, техните размери и
технически средства за следене (огледала), л.а не е бил видим за въззивника, тъй като е
бил попаднал в така наречената „Сляпа зона – мъртва точка“ на видимост.
Установяването на тези обективни обстоятелства, представляващи по своята същност,
такива - изключващи виновно поведение от страна на нарушителя (случайно деяние), е
от съществено значение за правилното установяване на условията за реализиране на
административнонаказателна отговорност на дееца, и неизпълнението на това
задължение води до незакооносъобразност на обжалваното НП.
Описаните обстоятелства, е следвало да се установят още при съставяне на акта
и с оглед пълното описание на нарушението е следвало да бъдат посочени в него.
Поради изложеното съдът е мотивиран да приеме, че актосъставителят не е отразил в
акта за нарушение обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно и в пълнота
обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Г. е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво
нарушение се твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се е пренесло и в
обжалваното наказателно постановление, в което отново не е отразена в пълнота
фактическата обстановка по нарушението. Това от своя страна обективира извод за
3
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение
на материалния закон.
В конкретния случай, съдът констатира неяснота относно приетата от
контролния и наказващия орган за санкционна разпоредба за осъщественото от
жалбоподателя деяние, което е довело до пороците по чл. 57, т. 6 от ЗАНН,
регламентиращи като задължителен реквизит - посочване на законовите разпоредби,
виновно нарушени от Г..
С обжалваното НП за извършеното от жалбоподателя деяние е било наложено
наказание съобразно разпоредбата на чл.179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДВДП.
При това в съдържанието на описаната санкционнна разпоредба, в текста на
приложеното НП е налице добавяне със син химикал на цифра 7, непосредствено до
посочената т. 5. По отношение на посоченото добавяне съдът приема, че същото не е
елемент от цифровата правна квалификация, на приложимата за делото санкционна
разпоредба. В съдържанието на нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДВП липсват точки 6 и 7.
Не са налице и предложения визуализиращи се като предложения 6 и предложение 7, в
съдържанието и на точка 5 от нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДВП.
От друга страна в съдържанието на посочената т.5, липсва отразяване на
конкретното предложение. Разпоредбата на чл.179, ал. 1,т.5 от ЗДВП има пет
предложения, които се обективират от различна по своята същност и обективни
обстоятелства фактическа обстановка, като представляват самостоятелни състави на
административни нарушения. Изложеното мотивира съда да приеме, че за извършеното
нарушение на жалбоподателя е наложено наказание по непълно или неправилно
посочена правна норма.
Констатираното непълно или неточно отразяване в съдържанието на НП на
пълното наименование на приложимата за извършеното деяние санкционна
разпоредба е създало неяснота относно приложената за извършеното нарушение от
наказващия орган законова разпоредба. От друга страна същото води до
неустановяване на извършеното деяние като обективен факт; препятства правната
преценка и определянето правната му квалификация като конкретно административно
нарушение. Това, от една страна, е довело до накърняване на правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае конкретната законова норма, по която е наказан
и да организира защитата си в пълен обем. От друга страна, създадената неяснота
препятства извършването на проверка относно правилността на приетите от
наказващият орган правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол
за законосъобразност. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, същото е
довело до незаконосъобразност на издаденото НП, в степен, обективираща неговата
отмяна.
4
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на обжалваното НП следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат. С оглед на липсата на представените доказателства,
че такива са действително сторени от страната по делото, в определен размер, съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21- 1275- 001318/20.07.21г., издадено от Началник на сектор ПП при
ОД на МВР – В. Търново, с което на Б. Н. Г., жив в гр. ***** ***** ЕГН **********,
за извършено на 06.07.2021г., в гр. В. Търново, административно нарушение по чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 (двеста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - В.
Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5