Р Е Ш Е Н И Е № 49
гр.Стара Загора, 16.02.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на тридесет и първи януари
през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието
на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 694 по описа
за 2022 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „ДОБРУДЖА-7“ ООД със седалище
и адрес на управление с.Загоре, общ.Стара Загора против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПВД/ № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г,
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с който
се отказва пълно изплащане на финансовата пoмoщ общо в размер на 44
597,90 лв., представляваща второ плащане пo Договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01
от 20.12.2018 г., сключен с ,,Добруджа - 7" ООД пo процедура чрез подбор №
BGO6RDNPOO1 пo мярка 9 „Учредяване на групи и организации на
производители" и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 59 892,05 лв. представляващо първо плащане пo
договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., получено на 12.04.2019
г. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
твърди, че административният орган недопустимо е смесил две отделни
производства – производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и производство
по разглеждане на искане за плащане по реда на ЗУСЕФСУ /с предишна абревиатура
ЗУСЕСИФ/. Счита, че неправилно са приложени материалноправните разпоредби при
отхвърляне на депозираните възражения. Намира, че изискването на документи,
доказващи реализация на продукция пряко от групата на производителите, е
неоснователно, не почива на нормативната уредба, на утвърдените по процедурата
условия и на одобрения бизнес план. По подробно изложени в жалбата съображения
е направено искане за отмяна на оспорения АУПДВ. Претендират се направените в
производството разноски.
Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв, а при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между жалбоподателя „Добруджа - 7“ ООД и ДФЗ е сключен
договор № BG06RDNP001-9.001 -0041-С01 от 20.12.2018г по мярка 9 „Учредяване на
групи и организации на производители" от Програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г /т.1,
л.28 и сл/. С Решение № 24/09/0/0/00026/3/01/03/01 Изпълнителният директор на
ДФЗ е одобрил изплащане на финансова помощ по договора по искане за плащане № 1
в размер на 59 892.05лв /т.3, л.293 и сл/. Сумата е изплатена дружеството
на 19.04.2019г /т.2, л.197/.
Във връзка с подадено искане за плащане № 2, междинно,
за периода 14.08.2019г-13.08.2020г с писмо изх. № 01-2600/6162 от 20.11.2020 г.
са изискани: 1.документи, доказващи реализация на продукция от групата, а
именно от „Добруджа-01“ООД и 2. опис на първичните счетоводни документи
(фактури), удостоверяващи размера на годишната реализирана пряко от
групата/организацията продукция (Приложение Ж) за отчетния период и таблица за
разходите с описани документи, доказващи реализацирана па пазара продукция от
„Добруджа -1" ООД, представени във формат „pdf’ или „jpg” и формат
,,xis" или „xlsx” /т.2, л.174/. В подаден на 07.12.2020г отговор
жалбоподателят изразява становище, че не е нужно да представя документи за
пряко реализирана продукция на пазара пряко от него като се позовава на
Условията за кандидатстване по мярката, Регламент /ЕС/ 1308/2013, Наредба № 12
от 05.05.2015г за условията и реда за признаване на организации на
производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители
и междубраншови организации и на групи производители и дружествения договор.
С писмо с изх. № 01-2600/6162# 1 от 26.05.2022 г. ДФ
„Земеделие" жалбоподателят е уведомен за открито производство по издаване
на АУПВД на основание чл. 24. ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК с оглед
непредставяне на изисканите от него документи /Т.1, л.22 и сл/. В постъпило
възражение вх.№ РД-2600/6162#2 от
10.06.2022г са изложени доводи, че изискването на документи, доказващи
реализация на продукция пряко от групата на производителите, е неоснователно,
не почива на нормативната уредба, на утвърдените по процедурата условия и на
одобрения бизнес план.
С оспорения в
настоящото производство АУПВД № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г,
издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7
от ЗПЗП и ч.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК се отказва пълно изплащане на
финансовата пoмoщ общо в размер на 44 597,90 лв., представляваща второ плащане
пo Договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., сключен с ,,Добруджа
- 7" ООД пo процедура чрез подбор № BG 06 RDNPOOI-9.001 пo мярка 9
„Учредяване на групи и организации на производители" и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв.
представляващо първо плащане пo договора, получено на 12.04.2019 г.
По делото са приети като доказателства формуляр за кандидатстване ИСУН 2020; Искане
за плащане №2 по Договор №BG06RDNP001-9.001-0041-С01; Технически отчет №2 по
Договор №BG06RDNP001-9.001-0041-С01; Финансов отчет №2 по Договор №
BG06RDNP001-9.001-0041-С01; Искане за плащане №1 по Договор №
BG06RDNP001-9.001-0041-С01; Технически отчет №1 по Договор №
BG06RDNP001-9.001-0041-С01; Финансов отчет №1 по Договор №
BG06RDNP001-9.001-0041-С01 /т.3, л.314 и сл/, както и писмо
изх.№07-0400/1190/24.02.2021г от Изпълнителния директор на ДФЗ; писмо
изх.№10-226/01.07.2021г от заместник-министъра на земеделието, храните и горите
/т.2, л.224 и сл/; писмо изх.№15-221/29.06.2020г., писмо
изх.№07-0400/1190/24.02.2021г.; писмо изх.№10-226/01.07.2021г. от заместник--министъра
на земеделието, храните и горите/т.2,
л.237 и сл/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване
и контрол за законосъобразност административен акт, подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 28.07.2022 г /т.1, л.21/, от лице с правен интерес - адресат на акта, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на изложеното оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Процесното уведомително писмо за отказ на второ
плащане по Договор № BG06RDNPOOI-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., и възстановяване на първото плащане по него е издадено от
материално компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ, който съгласно
чл.20а от ЗПЗП /в приложимата редакция
ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.,) издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСИФСУ.
Предвид така очертаната правна регламентация и разпоредените
последици с процесния АУПВД неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
при издаването му е допуснато смесване на две отделни производства –
производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и производство по разглеждане
на искане за плащане по реда на ЗУСЕФСУ. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.6
от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Съответно в чл.27, ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр. 51 от 2019г., в сила от
28.06.2019г./, е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда
на ДОПК. В основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че след
изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019 г./, законът
изрично разграничава случаите, в които дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с решение за финансова
корекция и с АУПВД. Административното производство, приключило с издаване на процесния АУПДВ, е образувано след
изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019 г./. Започнало е с уведомително
писмо изх. № 01-2600/6162# 1 от 26.05.2022 г. и правилно е проведено по реда на
ДОПК, тъй като изложените факти не сочат
някое от основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 1-9 от ЗУСЕФСУ.
Съдът намира, че процесният АУПВД е законосъобразно
постановен относно отказаното пълно изплащане на финансова помощ общо в размер
на 44 597,90 лв„ представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNPOO
1-9.001-0041-С01 от 20.12.2018г. Оспореният АУПВД е в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е
спазил изискванията на чл.35 и чл.36 АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и за служебно събиране на такива. Дадена е възможност
на заявителя в разумен срок да изложи своите възражения по издаване на акта и
да представи доказателства. Административният орган е спазил и императивните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт.
Проверката на съдържанието му не сочи на липса на кореспондиращи си фактически
и правни основания за издаването му. Дали са достатъчни за обосноваване на
направените от административния орган изводи и дали съответстват на приложимата
материалноправна уредба предвид данните по делото е въпрос по съществото на
спора. Подаденото възражение е разгледано и са изложени доводи против
основателността му.
В съображение 174 към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на
селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) №
234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 е посочено : Следва да бъде
разрешен специален подход в случай на организации на земеделски стопани или
организации на производители или техни асоциации, чиято цел е съвместно
производство или предлагане на пазара на селскостопански продукти или
използване на обща техническа база, освен ако такива съвместни действия
изключват конкуренцията или застрашават постигането на целите, залегнали в член
39 от ДФЕС. Жалбоподателят е такава организация, призната на национално ниво на
14.08.2018г /посочено в бизнес плана/ и като такава участва в процедура чрез
подбор № BG 06 RDNPOOI-9.001 пo мярка 9 „Учредяване на групи и организации на
производители" от ПРСР 2014-2020г.
Съгласно т. 5 от раздел 9 от
Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Процедура чрез подбор № BGO6RDNP001-9.001 по процесната мярка /достъпни в
ИСУН/, размерът на финансовата помощ за групите и организациите на
производители е под формата на фиксирано годишно плащане и се определя като
процент от стойността на годишната реализирана на пазара продукция от групата
или организацията на производители. В т. 2 от раздел 27 от Условията за
кандидатстване е дадена легална дефиниция на понятието „Реализирана на пазара
продукция”: предлаганата на пазара продукция, продадена от
групата/организацията на производители, която е произведена от нейните членове,
включваща само земеделските продукти, за които тя е призната, както и продукти,
изтеглени от пазара или продукти, обект на интервенционно изкупуване, по реда на
Регламент (ЕС) № 1308/2013 г, доказана с първични счетоводни документи, фактури
и протоколи за извършени продажби на земеделска продукция.
Предпоставките за плащане са
детайлизирани в Условията за изпълнение
на одобрени проекти по Процедура чрез подбор № BG06 RDNP001-9.001 по мярка 9
„Учредяване на групи и организации на производители” от ПРСР 2014-2020г./,
които са обявени за съда за неподлежащи на доказване като достъпни на интернет адрес https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/0ba16f08-05ff-464e919469789d571e4f/.
В т.1 от раздел Б. „Финансово изпълнение на
проектите и плащане” на Условията за изпълнение ясно е посочено кога базата за
изчисляване на финансовата помощ е реализирана продукция от членовете на групата
или организацията на производители – при
искане за първо плащане от групи или организации на производители,
признати в годината на подаване на проектното предложение. Във всички останали
случаи базата е годишната реализирана на пазара продукция от групата или
организацията на производители.
В т. 26.1 от раздел Б.
„Финансово изпълнение на проектите и плащане” е посочено, че ДФЗ -
Разплащателна агенция отказва изцяло или частично изплащането на финансовата
помощ, когато установи при проверките нередовност на документите, непълнота или
неяснота на заявените данни и посочените факти, както и когато бенефициентът не
отстрани непълнотите и пропуските и не представи изисканите му документи в
поставения срок”.
Посочената разпоредба
е възпроизведена и в сключения между „Добруджа-7“ ООД и ДФЗ договор № BG06RDNPOOI-9.001-0041-С01
от 20.12.2018 г. Съгласно чл. 6. ал. 1, т. 3 oт договора, бенефициентът се задължава да
спазва всички критерии за допустимост, изисквания и задължения,
произтичащи от този договор, Условията за кандидатстване и Условията за
изпълнение. В разпоредбата на чл. 8, т. 1 и т. 9 е разписано, че Фондът има
право да откаже пълно или частично изплащане на БФП, както и да изисква
възстановяване на част или цялата помощ, заедно със законната лихва върху нея
при наличие на някое от следните обстоятелства: когато при извършване на административни
проверки и посещение/проверка па място по подадено от бенефициента искане за
плащане бъде установено несъответствие е целите, дейностите и изискванията,
определени с Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и този
договор /т. 1/, както и когато при извършване на административните проверки и
посещение/проверка на място на подадено от бенефициента искане за плащане, бъде
установена нередност или непредставяне на документи, непълнота, несъответствие,
неточност или неяснота в представени от бенефициента документи или заявени данни,
включително, когато бенефициентът не ги отстрани в указания му срок /т.9/.
Според чл. 9, ал. 4 от договора,
когато бенефициентът не отстрани нередовностите в предоставеният му срок, дължи
връщане на цялата или част от получената финансова помощ ведно със законната
лихва към нея, считано от датата на неизпълнението, а в случай че същата не
може да бъде установена - от датата на неговото констатиране.
По делото не е спорно, че към
подаденото искане за второ плащане не са представени платежни документи,
доказващи самостоятелно реализиране на продукция от „Добруджа - 1" ООД,
дори след изричното им изискване от ДФЗ. Спорен е въпросът дали за получаване
на финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на
производители" от ПРСР 2014-2020г е необходимо да се докаже реализация на
продукция пряко от групата, респективно дали жалбоподателят е в нарушение на
сключения договор, непредставяйки изисканите му в тази насока счетоводни документи.
Действително в приложимата нормативна уредба и в условията за кандидатстване по
процедура BG06RDNP001-9.001 не се споменава терминът „пряко“, поради което е
необходимо да се извърши анализ на относимите разпоредби в тяхната взаимна
връзка и с оглед целите на подпомагането по мярката.
Условията за кандидатстване и
Условията за изпълнение по Процедура чрез подбор № BG 06 RDNP001-9.001 по мярка
9 "Учредяване на групи и организации на производители" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г, утвърдени като част от
документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни, както
за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че условията за
кандидатстване допускат бизнес планът на групата/организацията да включва само
дейност/и, които не водят до реализация на продажби на продукция пряко от
бенефициента, защото това би противоречало на самата същност на подпомагането
за целите на мярката. Освен това в самите Условия е изрично посочено как се
формира финансовата помощ - процент от стойността на годишната реализирана на пазара продукция от
групата или организацията на производители. Със сключване на договора за
подпомагане бенефициентът се съгласява да получава плащания съобразно предварително
известните му клаузи относно всички аспекти на финансовата помощ, включително
базата за изчисляване на размера. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството,
че жалбоподателят с бизнес плана и формуляра за кандидатстване не е поемал
ангажимент и не е планирал изпълнение на конкретна дейност по
придобиване/събиране на продукцията на своите членове и продажбата на тази
продукция от името на групата като юридическо лице, а само посредничество при
преговорите и окрупняване на доставките на своите членове към търговец или
кланица и при необходимост наемане на транспортни средства“. Той обаче е
посочил като предмет на дейност в чл.6 от дружествения договор производство,
преработка и реализация на месо, а чл. 8 , ал. 2, т. 2 заложил в като цел за
постигане при признаване на групата съвместното пускане на стоки на пазара,
включително подготовка за продажби, централизация на продажбите и доставки за
купувачи на едро. В синхрон с така формулираните предмет и цел на дейността в чл.
12 от раздел II. Правила за производство, качество и количество на продукцията
от действащия от 21.06.2019 г. Вътрешен правилник на дейността на групата на
производители /т.2, л.84 и сл/ е
предвидено :„Членовете произвеждат и предават за реализиране от групата
на производители най-малко 50% от индивидуалната си продукция, а останалите 50%
може да реализират самостоятелно чрез директни продажби. Дружеството организира
и контролира дейностите по продажбата, като се информира и следи и директните
продажби“. А съгласно чл. 18 от същия раздел
всеки един от членовете сключва с групата на производители договор за
доставка, относно количество и качество на продукцията, която трябва да
произведе и предаде за реализация от групата производител и на база разработен
индивидуален план за производство.
Дори да се приеме, че проектното му
предложение е одобрено за финансиране без заложени дейности по
придобиване/събиране на продукцията на членовете и продажбата на тази продукция
от името на групата като юридическо лице, т.е. централизиране на продажби, липсата
на реално извършени такива не позволява подпомагането да продължи, защото не
може „Добруджа-7“ ООД да бъде третирано по начин, който противоречи на правото
на Съюза. В рамките на финансирането на общата селскостопанска политика се
налага стриктно тълкуване на условията за поемане на разходите от Съюза, като
управлението на общата селскостопанска политика при условията на равенство
между икономическите оператори от държавите членки не допуска националните
органи на държава членка да облагодетелстват операторите от същата държава чрез
широко тълкуване на определена разпоредба (в този смисъл решение по дело
C‑516/16 т. 71-75).
Разбирането на ответния
административен орган за необходимост от централизация на продажбите от групата
или организацията на производители е мотивирано също така в отговора на въпрос
№ 4 от разясненията по процедурата,
дадени по реда на чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕСФСУ /достъпни в ИСУН/. Отговорът на
въпрос № 5, че е напълно допустим случай на реализация на продукция от
членовете на групата/организацията чрез посредничеството на
групата/организацията, касае само сектор „Мляко“. Както европейското
законодателство в Регламент 1308/2013, така и националното в Наредба № 1 от 28
януари 2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда
за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови
организации в сектора на млякото и млечните продукти, отчитат спецификата на
сектора, поради което даденото тълкуване очевидно е неприложимо за останалите
сектори доколкото обратното би било изрично посочено.
Не се споделя и възражението на
жалбоподателя за липса на необходимост от доказан оборот от продажби на продукция
от дружеството, обосновано с разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 от Наредба № 12 от 2015 г, защото тя регламентира само условие за
признаване на организацията, необходимо за участие в процедурата по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и
организации на производители“, а не представлява критерий за годишно плащане на
помощта.
Обстоятелството, че първото плащане,
поискано на 27.12.2018г, е изчислено на база оборота, реализиран от членовете
на групата, е обусловено от факта, че е направено в годината на признаване на
организацията и съгласно т.1.2.1 от раздел Б. „Финансово изпълнение на
проектите и плащане” на Условията за изпълнение плащането се изчислява на база средната
годишна продадена продукция от нейните членове през трите години, предхождащи
включването им в групата или организацията за продуктите, за които са получили
признаване. За следващи години от ангажимента, както бе посочено
по-горе, базата е годишната
реализирана на пазара продукция от групата или организацията на производители.
Предвид изложеното съдът намира, че в
тази част АУПДВ е постановен при спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
правилно приложение на относимите материалноправни норми и в съответствие с
целта на закона да се предотврати разходване на европейски средства при
установена недопустимост за подпомагане, поради което жалбата срещу него е
неоснователна.
АУПВД № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон относно определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв. представляващо първо плащане пo договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г.
Като правно
основание за разпореденото административно решение е посочена т. 29 от раздел Б „Финансово изпълнение на проектите и
плащане“ от Условията за изпълнение, съгласно
която бенефициентът няма право да получи годишно плащане, дължи връщане на
изплатените до момента суми по административния договор заедно със законната
лихва, изчислена за период, посочен в административния договор и губи право на
подпомагане до края на петгодишния период в случаите, посочени в т. 26. 9 - 26.
20. В АУПВД не се съдържат никакви факти, попадащи в хипотезите на тези точки. Липсата
на фактически и/или правни основания представлява съществено нарушение на изискването
за форма и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Същевременно в акта е
посочена чл. 21, ал. 1 от административния договор, по силата на която в случай на отказ от второ
или последващо плащане бенефициентът дължи връщане на пълния размер на
получените предходни плащания, ведно със законната лихва върху тях, считано от
датата, на която изпадне в забава за връщането им. Но тази клауза не следва да
се тълкува като даваща самостоятелно основание на административния орган да
иска връщане на първото плащане, извън визираните в т.29, доколкото не е
предвидена възможност с договора да се уговаря нещо различно от Условията за
изпълнение.
По тези съображения съдът
намира, че АУПВД № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г в частта относно разпореденото
за възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв.
представляващо първо плащане по договора, подлежи на отмяна като
незаконосъобразен.
При този изход на спора
и своевременно направените искания от страните следва да се присъдят съразмерно разноски.
На жалбоподателя се дължат такива за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по
договор за правна помощ № 020796от 05.08.2022г /т.2, л.321 гръб и сл./. Съдът намира
за неоснователно възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение от 3600лв. Съгласно чл. 8, ал.1 вр.чл.7, ал. 2, т.
5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г., минималният
размер е 3620лв, поради което и с оглед правната сложност на спора следва да бъде възприет
целият заплатен размер. Съобразно уважената част от жалбата разноските възлизат
на 2092лв. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 43лв, изчислено съобразно претендираната сума и отхвърлената част от
жалбата.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба от „ДОБРУДЖА-7“ ООД със седалище и адрес
на управление с.Загоре, общ.Стара Загора Акт за установяване на публично
държавно вземане № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г, издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв. представляващо първо
плащане пo договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., сключен с
,,Добруджа - 7" ООД пo процедура чрез подбор № BG 06 RDNPOOI-9.001 пo
мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители, получено на
12.04.2019 г , като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДОБРУДЖА-7“ ООД със седалище и адрес
на управление с.Загоре, общ.Стара Загора против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022г, издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която се
отказва пълно изплащане на финансова пoмoщ общо в размер на 44 597,90 лв.,
представляваща второ плащане пo Договор № BGO6RDNPOO1-9.001-0041-С01 от
20.12.2018 г., сключен с ,,Добруджа - 7" ООД пo процедура чрез подбор № BG
06 RDNPOOI-9.001 пo мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ДОБРУДЖА-7“
ООД със седалище и адрес на управление с.Загоре, общ.Стара Загора сумата 2092 /две
хиляди деветдесет и два / лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДОБРУДЖА-7“ ООД със седалище и адрес на управление
с.Загоре, общ.Стара Загора да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 43 /четиридесет и три/ лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.