№ 30552
гр. София, 12.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110140389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 15 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „И., ЕИК ., срещу Д.“, юридическо
лице в сферата на държавната власт, ЕИК по БУЛСТАТ ., с която е предявен частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, aл. 1 ЗОЗ от „И.
качеството му на процесуален субституент на „О. по силата на Рамков договор за особен
залог от 02.08.2016 г. за осъждане на Д.“ да заплати в полза на „О. по сметка на депозитаря
ЧСИ Г. сума в размер на 2 000 лв., представляваща част от заложено в полза на банката
вземане за неизплатени субсидии по кампании за 2019 г. по следните мерки и схеми
съгласно уточнителна молба от 11.10.2021 г: Схема за единно плащане на площ (СЕПП);
Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Мярка 13 –
плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения
(Подмярка 13.1/ НР 1 – планински райони); Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамкова
директива за водите“; Мярка 11 Биологично з. (Билогично растениевъдство).
С определение от 06.08.2021 г. като съищец по делото на основание чл. 26, ал. 4 ГПК е
конституирано и дружеството „О., ЕИК *********, на което препис от книжата са връчени
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.
Ответникът Д.“ е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Прави възражение
за неподведомственост на спора на гражданските съдилища поради това, че между Д.“ и „О.
нямало сключен договор, а отношенията между страните произтичали единствено от
подадените заявления за подпомагане от страна на дружеството, по които Фондът се
произнася с уведомителни писма, представляващи индивидуални административни актове,
т.е., доколкото не се касаело за спор за изпълнение на облигационни задължения, било
недопустимо разглеждането му по реда на гражданското производство.
1
В настоящия случай, с оглед изложените в исковата молба твърдения и основания на
предявения иск, Софийски районен съд приема, че делото е подведомствено на граждански
съд, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ГПК на съдилищата са подведомствени всички
граждански дела, а съгласно ал. 2 съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на
разглеждане от него. Чл. 15, ал. 1 ГПК предвижда, че въпросът дали заведеното дело е
подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при
всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
Действително подведомствеността е процесуална предпоставка, обуславяща
надлежното възникване на правото на иск. В случая обаче съдът приема, че спорът е
подведомствен на граждански съд, тъй като е налице спор за материално гражданско право
между „И. и Д.“, който следва да бъде разрешен с влязъл в сила съдебен акт на
компетентния граждански съд. Това е така, тъй като в случая ищецът в качеството му на
заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, претендира осъждане на заложния
длъжник ДФ „З.“ да му плати заложеното вземане по договор за особен залог,
представляващо вземане на залогодателя „О. от Д.“, т.е. при тези твърдения съдът приема,
че е сезиран с иск от заложния кредитор (в качеството на процесуален субституент) срещу
заложния длъжник за реално изпълнение на заложеното вземане, който иска се разглежда от
гражданския съд по реда на ГПК.
Във връзка с доводите на ответника следва да се посочи, че индивидуалният
административен акт (какъвто се твърди да представлява уведомителното писмо)
представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, но породеното и удостоверено с
него частно парично вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК /арг. от чл. 269, ал. 1
АПК/. Уведомителните писма, издавани от Д.“, в качеството им на индивидуален
административен акт, не представляват изпълнителен титул за започване на принудително
изпълнение по реда на чл. 426, ал. 1 ГПК. Те не са сред изброените в чл. 404, т. 1 ГПК
изпълнителни основания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Д.“ за неподведомственост
на настоящия спор на гражданския съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за извършване
на по-нататъшни действия.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3