Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
17.01.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Валентина
Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №899 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция (РД) „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, представлявана от директора А. С. С., против Решение №38 от 16.06.2021 г., постановено по АНД №20215640200450 по описа на Хасковския районен съд за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че в мотивите към постановеното решение първоинстанционният съд приел, че наказващият орган приложил неправилно санкционната норма при определяне на наказанието. Моли се съдът да има предвид, че на нарушителя било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №34/1999 г. и по чл.31, ал.1, т.3 от същата наредба. Правилно при установяване на нарушението инспекторите квалифицирали констатираното, а именно, че при поискване от контролните органи водачът не носи разрешение за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община и пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец. Именно съобразявайки се с така описаната обстановка, наказващият орган наложил наказание по чл.93, ал.2 от ЗАвтП, с оглед наличието на съставомерност на деянието и санкционната норма. В случая изпълнителното деяние било неносене на необходимите документи, поради което наказващият орган определил и наложил наказание именно за неносене на необходимите документи. Наказващият орган наложил санкция, действащ в рамките на своите компетенции и при наличната фактическа обстановка, описана в съставения АУАН, като в противен случай, действащ по друг начин, то това според касационния жалбоподател щяло да доведе до изменение на фактическата обстановка. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд – Хасково и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Хасково за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното Решение №38 от 16.06.2021 г., Хасковският районен съд е отменил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление №43-0000179 от 12.03.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с което на С.З.К. са наложени следните административни наказания:
по т.1 от НП – за виновно нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена глоба в размер на 100 лева;
по т.2 от НП – за виновно нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 100 лева.
Районният съд е установил и описал фактическата обстановка по делото, съгласно която на 16.12.2020 г. в гр.Хасково свид.К. и свид.М., служители в РД „АА“ – гр.Хасково, в изпълнение на служебните си задължения са извършили проверка на С.З.К. – водач на таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег.№*******, собственост на В. Р. В., който изчаквал вътре в автомобила – жълт на цвят, обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз. Проверяващите установили, че С.З.К. не носел разрешение за извършване на таксиметров превоз, както и пътна книжка, издадена от превозвача, и достигнали до извод за осъществени състави на административни нарушения по чл.31, ал.1, т.1 и по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което му съставили и предявили АУАН Серия А-2020 №279637 от 16.12.2020 г.
Към датата на извършване на нарушенията, разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г. е в редакция, която гласи:
При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:
1. (изм.ДВ, бр.29 от 2004 г.) разрешението за извършване на таксиметров превоз;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2007 г.) контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил;
5. (изм.ДВ, бр.103 от 2007 г., в сила от 07.03.2008 г.) пътна книжка, издадена от превозвача (приложение №12).
При описана в НП фактическа обстановка, идентична на тази в АУАН, по т.2 от НП от 12.03.2021 г. наказващият орган е приел за нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №34 от 1999 г.
В разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г., редакция изм. ДВ бр.9 от 2021 г., в сила от 02.02.2021 г., е предвидено следното:
„При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, както и валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно:
1. разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община;
3. пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец (приложение №12).
След като е изложил мотиви за безспорна установеност, че на датата на проверката административно наказаното лице е осъществявало обществен таксиметров превоз, районният съд е приел, че същото, като водач на таксиметровия автомобил, е било адресат на задължението да носи документите, изброени в чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г.
По отношение на санкционираното с т.2 от НП нарушение съдът е развил съображения, че преквалифицирайки нарушението от такова по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 1999 г., според приложимата редакция към датата на деянието, в такова по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 1999 г., в нарушение на принципа по чл.3, ал.1 от ЗАНН, при липса на изключението по ал.2 на същата норма, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се е стигнало до санкциониране на нарушителя за деяние, каквото не е описано в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП (а именно за неносене на контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил), при липса на надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение за такова нарушение.
По отношение на санкционираното с т.1 от НП нарушение съдът е приел, че от представените от страна на наказващия орган писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на датата на нарушението водачът С.З.К. е извършвал таксиметрова дейност без валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Хасково в съответствие с чл.24а, ал.2 от ЗАвтП, тъй като такова въобще не е било издавано. Посочил е, че систематичното тълкуване на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 1999 г. сочи, че неизпълнението на задължението на водача да „носи“ разрешението за извършване на таксиметров превоз съставлява нарушение при условие, че същият притежава такова, което не е било съобразено от наказващия орган. Съдът е приел, че с неизвършване от страна на наказващия орган на проверка относно причините, поради които водачът не е в състояние да представи разрешението за извършване на таксиметров превоз, при издаване на НП и в тази му част е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, а оттам и неправилно приложение на материалния закон, поради неправилно и неточно посочване на нарушената правна норма.
Настоящият съдебен състав намира проверяваното решение за постановено при правилно приложение на закона. Споделят се изцяло изложените в решението на въззивния съд правни изводи относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на Наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН предвижда за всяко административно нарушение да се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Според ал.2 на чл.3 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Въззивният съд правилно е установил, че в случая не е било налице основание за преквалифициране на нарушението по т.2 от НП, тъй като няма последвала по-благоприятна за нарушителя разпоредба с изменението на чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г., в сила от 02.02.2021 г. Релевантното към датата на нарушението задължение на водача при управление на таксиметров автомобил да носи пътна книжка, издадена от превозвача (приложение №12), е било предвидено в т.5 от разпоредбата, действаща към 16.12.2020 г., а в т.3 на чл.31, ал.1, в същата редакция, е било предвидено друго задължение на водача – да носи контролен талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, неизпълнението на което не е установено от проверяващите и не е вменено като нарушение на водача. С посочването в НП като нарушена на нормата на чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №34 от 1999 г., при това без указване на редакцията на същата, от една страна е допуснато разминаване между правната квалификация на нарушението, дадена в АУАН и тази в НП, а от друга – на водача се вменява административно нарушение, различно от фактически описаното по т.2 от НП. С това се накърнява правото на административно наказаното лице да разбере за какво точно му е наложено наказанието по тази част от НП и се нарушава правото му на защита. С отмяната на НП в тази му част, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Съответни на закона и събраните по делото доказателства са и изводите на съда за отмяна на НП в частта му по т.1. Приложената в случая санкционна норма на чл.93, ал.2 от ЗАвтП, в редакцията й към датата на издаване на Наказателното постановление, (изм.ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) предвижда водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да се наказва с глоба 100 лв. Същевременно в ал.1 на чл.93 от ЗАвтП са предвидени административни наказания за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Нормативната уредба сочи, че непредставянето в момента на проверката на документа разрешение за извършване на таксиметров превоз, представлява административно нарушение, различно от извършването на превоза без въобще такъв документ да е бил издаден за моторното превозно средство. Като е установил въз основа на писмени доказателства, че в процесния случай извършеното от водача попада във втората хипотеза, въззивният съд е изградил верен извод за отмяна на НП и в частта му по т.1.
Изложените касационни основания, подведени под нормата на чл.348, ал.1, т.1 от НПК са неоснователни. Хасковският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 16.06.2021 г., постановено по АНД №20215640200450 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.