Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Т.
П., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 762 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени субективно съединени искове от В.И.А. срещу „М.Т.6.“
ЕООД и „Р.м.и.“ АД, с правна квалификация чл. 200 КТ.
Ищецът
твърди, че е работил на длъжността „електропещар,
майстор ЕДП” при ответните търговски дружества, както следва: при „М.Т.6.“ ЕООД
- трудов стаж - 1 г., 10 м. и 3 дни и при „Р.м.и.” АД - трудов стаж - 8 г., 8
м. и 29 дни. В условията на вредности на работната среда при работодателите
заболял от професионално заболяване.
Първите
симптоми на установеното по съответния законов ред професионално заболяване
получил преди около десет години, по времето в което работел при втория
ответник, като диагнозата „неврит на двата слухови нерва” му била поставена за
първи път при проведени през 2014 г. профилактични прегледи от УМБАЛ „Св. Иван
Рилски”, гр. София.
Посочва,
че през целия си трудов стаж до този момент е работил на едно и също работно
място, на територията на ЕСДЦ, като електропещар.
Заеманата длъжност е упражнявана при едни и същи условия на труд и при двете
ответни търговски дружества, както и при еднакви фактори на работната среда.
При
направено проучване на професионалната болест, отразено в протокол № .г. на ТП
на НОИ - Перник, била обследвана трудовата дейност, свързана с болестта му,
като била идентифицирана опасност от фактор на работната среда - шум над
горната стойност, наднормени стойности на шум, установени ефекти върху здравето
и безопасността - увреждане на слуховия анализатор.
Заради
заболяването, през 2016 г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност 43
дни, заради болестта на слуховия нерв и периферни световъртежи.
Твърди,
че с Експертно решение № 0282 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК за общи и професионални
заболявания при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, гр. София му е признато професионално
заболяване: „неврит на слуховите нерви, дясно ухо - 43 dB,
ляво ухо - 45dB, степен лека на тежко чуване“, обуславящо 15% трайно намалена
работоспособност.
Решението
било мотивирано с това, че се приемало професионален характер на болестта, причинена
от шум („неврит на слуховите нерви“), с мотиви: продължителен стаж в рисково
производство (над 27 г. електропещар в
стоманодобива), наднормена експозиция на рисковия фактор, шум на работното
място; наличие на синергични фактори с неблагоприятно
въздействие (прегряващ микроклимат, инфрачервена радиация, вибрации).
С
Експертно решение № .г. на НЕЛК, Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и
УНГ болести, било препотвърдено заболяването „двустранен неврит на слуховите
нерви”, прието с експертното решение на ТЕЛК, с определена същата степен на
трайно намалена работоспособност - 15% за заболяване, с причина връзка
професионално заболяване. Определения срок на инвалидност бил 3 години - до
01.02.2020 г.
Поддържа,
че работната среда, както и характерът на работата, са в причинна връзка с
констатираното от органите на медицинската експертиза професионално заболяване,
като условията на труд при изпълнение на възложената му работа били свързани с
наднормени стойности на шум и вибрации. Професионалното заболяване,
констатирано от органите на медицинската експертиза, било причинено от
въздействието на вредните фактори на работната среда и на трудовия процес.
В
резултат на заболяването ищецът търпял и търпи неудобства и страдания в
ежедневието си.
Оплакванията
му, свързани с установеното професионално заболяване, датирали отпреди 10
години, усещал намаление на слуха и на двете уши, заглъхване на ушите, намалена
разбираемост на речта, нарушена комуникативност.
Слуховата
загуба се засилвала, периодично имал световъртежи и нестабилно равновесие. В
последните месеци преди постъпването му в болница слухът му значително намалял,
а амбулаторното лечение не давало резултат. Нарушаването на слуха и на двете
уши пречело на комуникацията му с хората, тъй като не чувал добре тих говор на
близко разстояние, трябвало да следи движението на устните на говорещия, за да
разбере какво му се говори, влагал повече усилия при общуването и се изморявал.
Започнал да се изолира от близките и познатите си, да ограничава контактите си
с тях, тъй като комуникацията била затруднена.
От
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците
да му заплатят солидарно сумата от 9000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 18.12.2017 г. до
окончателното изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Р.м.и.” АД е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявените искове, твърдейки, че доколкото с исковата
молба се твърди наличието на причинно-следствена връзка между условията на
работа на ищеца и заболяването „неврит на слуховите нерви“ и ако такова
заболяване бъде доказано по делото, то се е развило изцяло по вина на работника
- ищец. Посочва, че описаните от ищеца симптоми не се дължат на загуба на
слуха, а на другите болести, с които ищецът е диагностициран.
Твърди,
че в представената с исковата молба епикриза от УМБАЛ
„Св. Иван Рилски” ЕАД, гр. София били направени констатации за обективното
състояние на пациента, които без допълнителни изследвания не можело да бъдат
потвърдени. Отделно от това, в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК имало
констатации, че ищецът има и други заболявания, а именно: „увреждане на междупрешленните дискове“ и „цервикална
спондилоза с радикулопатия“,
които били от общ характер и липсвали доказателства за професионален риск,
поради което моли съдът да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.Т.6.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявените искове, с твърдения, че не е установено с
влязло в сила решение на органите на експертизата по работоспособността, че
ищецът е развил професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите
нерви“, тъй като върху представеното експертно решение на НЕЛК липсвало
отбелязване за връчването му на представител на ответното дружество.
Посочва,
че „М.Т.6.“ ЕООД, в качеството си на осигурител на ищеца, е уведомен за
приетото експертно решение на ТЕЛК № 0649 от 10.05.2017 г. по предвидения в чл.
9 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести ред, но не и за отменителното
решение на НЕЛК, поради което оспорва изразеното в исковата молба становище, че
професионалното заболяване е установено по предвидения в закона ред, тъй като
към датата на подаване на същата, твърдяната професионална болест на ищеца не
била призната с влязло в сила експертно решение. С оглед на обстоятелството, че
професионалното заболяване на ищеца не можело да се счита за безспорно
удостоверено, то не била доказана и изискуемата причинно - следствена връзка
между твърдяното професионално заболяване и условията на труд, при които ищецът
е работил в „М.Т.6.“ ЕООД.
Наред
с това, поддържа, че е неоснователно насочването на претенциите за обезщетение
за вреди, причинени от професионална болест, и срещу „М.Т.6.“ ЕООД, тъй като
повече от петнадесет години преди да постъпи на работа при този работодател,
ищецът е полагал труд под въздействието на факторите на работната среда, за
които твърди, че са причинили професионалното му заболяване.
Твърди,
че в условията на работа на ищеца при последния му работодател - „М.Т.6.“ ЕООД,
същият не е бил изложен на наднормени вибрации като неблагоприятен фактор на
работната среда, поради което ответникът не следвало да носи отговорност за
евентуално професионално заболяване, свързано с въздействие на вибрации.
Работодателят бил предприел съответни мерки за управление на риска, сред които
е и осигуряването на лични предпазни средства – антифони,
което било констатирано и от органите на НОИ в издадения протокол, но въпреки
това ищецът не изпълнил издадената от работодателя заповед относно използването
на полагащите му се лични предпазни средства, като отказал да носи
задължителните антифони.
На
следващо място, имало безспорни доказателства, че симптоми, показващи увреждане
слуха на ищеца, са се проявили още преди 09.09.2015
г. (датата на постъпване на работа на ищеца в „М.Т.6.“ ЕООД). Свидетелство за
това бил представеният от ищеца протокол за проучване на професионална болест,
в който било отбелязано, че съгласно становище на СТМ „Здраве“ ЕООД диагнозата
„неврит на двата слухови нерва“ е поставена при проведените още през 2014 г.
профилактични прегледи от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София.
Ответникът
твърди, че самият работник е проявил бездействие, като не е реагирал
своевременно и не е взел необходимите мерки за опазване на собственото си
здраве, въпреки констатираните от медицински лица проблеми със слуха, още преди
да започне да работи при „М.Т.6.“ ЕООД. В тази връзка и въпреки установените
здравословни проблеми, ищецът е продължил да работи на същата длъжност и през
следващите години, в това число е постъпил на работа в „М.Т.6.“ ЕООД през 2015
г. отново като електропещар и по този начин е проявил
груба небрежност към собственото си здраве, с което е допринесъл за развитието
на симптомите на заболяването, за което претендира.
Ответникът
оспорва твърдението на ищцовата страна за настъпване
на описаните в исковата молба вреди, считайки го за неоснователно и недоказано.
Посочва, че евентуални затруднения на ищеца могат да се дължат на неговото
субективно възприятие, но не и на условията на труд, действията или
бездействията на „М.Т.6.“ ЕООД.
Нито
едно от доказателствата, представени от ищеца, не потвърждавало, че работникът
е споделял подобни оплаквания, свързани с дискомфорт,
причинен от шум в ушите.
В
случай, че съдът отхвърли възраженията срещу претенциите на ищеца за настъпване
на описаните в исковата молба вреди, ответникът моли да се приеме, че не е
налице връзка между професионалното заболяване и тези вреди, тъй като от
приложената по делото епикриза било видно, че ищецът
бързо е възстановил своята работоспособност, от което следвало, че след
17.09.2016 г. не е изпитвал никакъв дискомфорт във
връзка с проявилите си преди това болестни симптоми, както и че при съблюдаване
на препоръките, дадени му от медицинските специалисти, те не биха се проявили
отново.
Ако
все пак бъде прието, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, ответникът
моли да бъде намален техният размер, като се вземат предвид всички
обстоятелства, при които същите са настъпили и в частност предприетите от
ответника мерки за неутрализиране вредното въздействие на шумовия фактор в
работната среда, продължителния труд, полаган на идентична длъжност и в
идентична среда от ищеца, много преди да започне работа в „М.Т.6.“ ЕООД,
проявеното бездействие и пасивност на лицето спрямо собственото му здраве и
най-вече неспазването на изискванията за безопасност и здравословен труд на
работното му място, предписанията и препоръките на медицинските органи, както и
възстановяването на работоспособността му след проведено краткотрайно болнично
лечение.
Ответникът
моли да бъдат взети предвид и изплатените на лицето обезщетения по общественото
осигуряване в периода от 18.12.2017 г. до 16.07.2018 г. (датата на завеждане на
исковата молба), тъй като разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ предвиждала
дължимото от работодателя обезщетение да бъде намалено с полученото обезщетение
по общественото осигуряване.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител, който
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
В
съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез
упълномощени представители оспорват исковете и молят същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Конституираното
с определение от 18.10.2018 г. трето лице – помагач З. „О.И.“ АД, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приложените трудов договор от 13.09.2006 г., трудов договор № .г.
и заверено копие от трудова книжка, че ищецът е работил при ответните дружества
по трудово правоотношение на длъжност „електропещар,
майстор ЕДП”, както следва: при „Р.м.и.” АД – за периода от 02.10.2006 г. до
09.09.2015 г., а при „М.Т.6.“ ЕООД – за периода от
09.09.2015 г. до 12.07.2017 г.
Представена и приета по делото е длъжностна
характеристика за длъжността „електропещар, майстор
ЕДП”, от която се установява, че сред основните функции и задължения за
длъжността са: организиране и контролиране цялостната работа на ЕДП; познаване
на технологичния процес на добиване на стомана в ЕДП и обработка под вакуум;
познаване механизмите на пещите и агрегатите; контрол върху спазването на
трудовата и технологична дисциплина по време на смяната; основно познаване и
прецизна работа с всички материали, необходими за работа на участъка и пр.
Видно от представената по делото книга
за начален инструктаж по безопасност и здраве, както и книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана при ответното дружество „М.Т.6.“ ЕООД, на ищеца В.И.А. са проведени
начален инструктаж на 09.09.2015 г., периодични
инструктажи на 14.10.2015 г., 04.01.2016 г., 07.07.2016
г., 03.10.2016 г., 17.01.2017 г. и 06.04.2017 г., както и извънреден инструктаж
на 05.10.2016 г.
По делото е представена и заповед от
10.09.2015 г. на директора на „М.Т.6.“ ЕООД, по силата на която всички
работници и служители на дружеството са задължени в срок до 17.09.2015 г. да
получат полагащите им се специални работни облекла и лични предпазни средства, като
видно от списък на работните места, професиите и видовете работа, за които се
използват специално работно облекло и лични предпазни средства в двете ответни
дружества, длъжността „ел. пещар“ попада в списъка. Копие на така посочения
списък е поставено на входа на „М.Т.6.“ ЕООД и на участък „Пещно поле“, видно
от протокол от 14.09.2015 г.
По повод бързо известие от 26.09.2016г.
на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София и заповед на директора на ТП на НОИ -
Перник № .г. е извършено проучване на професионално заболяване на ищеца.
Видно от епикриза
ИЗ № ., издадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София на 17.09.2016 г. е,
че на ищеца е поставена следната диагноза: „неврит на слуховите нерви. Шумов
синдром. Периферен световъртеж – субкомпенсиран“.
Видно от становище от 14.11.2016 г.
на Служба по трудова медицина „Здраве – СТМ“ ЕООД, заболяването на ищеца В.А. -
„неврит на слуховите нерви“, би могло да има пряка следствена връзка с
условията на труд на пещно поле в „М.Т.6.“ ЕООД и посочения в бързо известие
фактор на работния процес, с код 2101 – професионална болест, причинена от шум.
По делото е представена и епикриза ИЗ № ., издадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД,
гр. София на 09.05.2017 г., от която е видно, че на ищеца е поставена диагноза:
„увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“.
Представени са също и епикризи от 22.10.2016 г. и от 08.02.2017 г., с поставени следните диагнози
на ищеца: „лумбо-сакрална остуехондроза и спондилоза. Цервикална спондилоза. Двустранна
лумбо-сакрална радикулопатия
с възбудна и отпадна сетивна симптоматика и автономна
дисфункция“ и „увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“.
Видно от протокол № .г. на ТП на НОИ
– Перник за извършено проучване на професионална болест е, че комисията е
констатирала, че ищецът В.А. има продължителен стаж над 27 г. в предприятия от
икономическа дейност „Леене на стомана“ на едно и също работно място като електропещар (което се установява и от представената
производствена характеристика), като при извършеното проучване в двете ответни
дружества е идентифицирана опасност от фактор на работната среда – шум над
горната стойност, наднормени стойности на шум, установени ефекти върху здравето
и безопасността – увреждане на слуховия анализатор.
От представената по делото карта за
оценка на работно място № 1 на „М.Т.6.“ ЕООД за длъжността старши ел. пещар на
смяна; ел. пещар майстор ЕДП, се установява, че сред факторите на работната
среда е отбелязан шум над горната стойност за предприемане на действие, с
възможни ефекти върху здравето – увреждане на слуха, раздразнителност,
нервност, депресия.
От представеното по делото Експертно
решение № .г. на ТЕЛК за общи и професионални болести на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕАД, гр. София се установява, че на ищеца е призната 21% степен на трайна
неработоспособност при водеща диагноза – „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Заболяването „неврит на
слуховите нерви“ е посочено като професионално такова, което обуславя 15% неработоспособност,
със срок на инвалидност – 3 години.
По делото е представено и Експертно
решение № .г. на ТЕЛК за общи и професионални болести на УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр. София, от което се установява, че на ищеца е призната 20%
степен на трайна неработоспособност при водеща диагноза – „хипертонично сърце
без (застойна) сърдечна недостатъчност“, със срок на инвалидност – 3 години.
С Експертно решение № .г. на НЕЛК,
специализиран състав по неврологични и УНГ болести, е
отменено Експертно решение № .г. на ТЕЛК за общи и професионални болести на
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София относно определения процент трайна
неработоспособност за заболяването с общ характер и е определена степен на ТНР
– 24%, като е признато професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите
нерви“, с определена степен на трайна неработоспособност - 15% за заболяване с
причинна връзка професионално заболяване.
Видно от писмо на НЕЛК с рег. № .г.,
горепосоченото решение на НЕЛК не е връчено към 05.12.2018 г. на В.И.А. и „М.Т.6.“
ЕООД (за което към писмото е представено и ксерокопие от извадка от електронния
регистър, поддържан от доставчика на пощенската услуга) и към същата дата няма
постъпила жалба срещу решението на НЕЛК. От писмо с вх. № .г. от „Стар Пост“ ООД се установява, че във връзка с
връчване на посоченото решение на НЕЛК, товарителниците, изпратени до В.И.А. и
„М.Т.6.“ ЕООД, са отразени в системата на доставчика на пощенската услуга като
доставени и същите са върнати на НЕЛК.
Видно от представеното по делото
удостоверение с изх. № .г., издадено от Административен съд – Перник, е, че в
периода от 18.12.2017 г. до 18.04.2019 г. в Административен съд – Перник няма
образувани административни дела, със страни В.И.А., „М.Т.6.“ ЕООД и „Р.м.и.“
АД.
По делото са представени и други
медицински документи за извършени медицински прегледи и направени изследвания
на ищеца във връзка със здравословното му състояние.
По делото са допуснати и събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите Н.Н., Р.Д., Л.К., Л.А.и М.А..
От показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че от около 10 години ищецът е започнал
да не чува и има оплаквания от болки в главата. Според свидетеля от около 4 – 5
години ищецът не шофира, като това най-вероятно се дължи на заболяванията,
които има.
От показанията на свидетеля Р.Д. се
установява, че при срещите му с ищеца свидетелят се налагало да говори
по-високо, тъй като ищецът имал проблеми със слуха, както и оплаквания от
замайване.
Свидетелят Л.К. твърди, че с ищеца са
работили заедно в „Р.м.и.“ АД, като и двамата били електропещари.
На работното място са имали предоставени лични предпазни средства – обувки,
облекло и очила, но по време на работа свидетелят не е виждал ищеца да носи антифони. Според свидетеля на работната площадка е следвало
да има изградена шумоизолираща стена и екран пред
самата пещ, но когато той е започнал работа, те не са функционирали. Свидетелят
твърди също, че ищецът е отговарял за процеса на извънпещната
обработка, но поради липса на хора е работел преобладаващо на електропещта,
където нивото на шум е много по-високо.
Разпитан по делото свидетелят Л.А.сочи,
че в качеството си на директор в „М.т.6.“ ЕООД е запознат с условията на труд в
различните участъци на предприятието и конкретно в участък „Пещен“. Посочва, че
в участъка има шум, висока температура и прах, което налага ползването на
предпазни средства, но често работниците не ползвали очила и антифони, защото им създавали неудобство, макар свидетелят
да не е получавал информация конкретно за ищеца, че не ползва лични предпазни
средства. Според свидетеля, на този участък през част от времето работниците стоят
пред пещта, а през останалото време са в командна зала, откъдето се управлява
цялото съоръжение. Свидетелят твърди, че ако ищецът е получил антифони, той следва да се е разписал на картон в
инструменталната.
Свидетелката М.А. сочи, че работи
като еколог на отдел по техника на безопаснот,
екология и технически надзор в „Леяроковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД, като съгласно анекс към договор за наем, сключен
между „М.т.6.“ ЕООД и „Леяроковашки машиностроителен
комплекс“ ЕООД, отделът, в който свидетелката работи, има задължението да
изпълнява функциите по ЗБУТ, както и да решава въпросите, свързани с екологията
и техническия надзор на съоръженията с повишена опасност. Според свидетелката в участък „пещен“ се
предвижда носенето на специално работно облекло и различни предпазни средства,
но имало случаи, в които се констатирало, че работниците не носят предпазни
средства. Посочва, че условията за безопасност в двете ответни дружества не се
различават. Твърди, че предпазните средства са на разположение в т. нар.
„инструментална“ и следва прекият ръководител да съблюдава дали работниците ги
носят, но е възможно работникът да започне работа без да ползва всички
предпазни средства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като тези на свидетеля Л.А.прецени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната му заинтересованост, в качеството му на директор в
ответното дружество „М.т.6.“ ЕООД, като ги намира за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни, като същите съответстват и на останалия
събран по делото доказателствен материал.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че заболяването на ищеца
„неврит на двата слухови нерва“ е открито през 2014 г. при профилактични
прегледи, проведени от специалисти на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София.
Според вещото лице, в условията на работната среда в
стоманодобива, а именно: наднормен производствен шум, вибрации, електромагнитно
лъчение, прегряващ микроклимат и инфрачервена радиация, ищецът е заболял от
двустранен професионален слухов неврит, като намалението на слуха за дясно ухо
е 43dB, а за ляво ухо - 45 dB. Слуховата
загуба е нараснала към 2019 г., според приложените
към делото писмени доказателства. Намалението на слуха, регистрирано при ищеца,
е типичният професионален слухов неврит и започва на 4000 Hz, като слухът се уврежда трайно между петата и десетата
година от трудовия стаж в подобна среда.
Професионалното заболяване е с
дефинитивна загуба на слуха, която не подлежи на възстановяване, прогресира с
възрастта, води до затруднено социално общуване, деформация в говора, промяна в
поведенческото състояние на ищеца, като на моменти отключва депресивни състояния,
вегетативен синдром и др. Уврежданията са необратими. Засяга се и вестибуларния
апарат, който е разположен по съседство, нарушава се равновесието и може да
настъпят нарушения и на други органи и системи.
Според вещото лице слухопротезирането е без ефект, с оглед изразения шумов
синдром, като заболяването е с неблагоприятна прогноза, невъзвратимо и с
прогресиращ характер.
Вещото лице е констатирало, че професионалната
шумова глухота при ищеца се придружава със заболявания и от общ характер (артериална
хипертония, лумбосакрална остеохондроза
и радикулопатия), като цитираните заболявания
утежняват клиничната картина на професионалното заболяване и влияят върху целия организъм на работника.
При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че в личния картон и медицинската документация на
ищеца има и други заболявания, които могат да имат симптоми, свързани с шум в
ушите, световъртеж и нарушено равновесие, но професионалният слухов неврит се
характеризира изключително с тези симптоми. Според вещото лице заболяването на
ищеца се развива точно по картината на професионален слухов неврит в
стоманодобивното производство. Вещото лице е констатирало, че ищецът чува
по-добре с лявото ухо, отколкото с дясното.
В заключението се посочва също и че заболяванията
„увреждане на междупрешлените дискове“ и „цервикална спондилоза с радикулопатия“ се отнасят повече за професионалните
увреждания на опорно-двигателния апарат и влияят косвено на слуховия орган.
Според вещото лице антифоните, които трябва да се дават на работниците в
шумното производство, могат да предотвратят (ограничат) увреждането на слуха.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Налице
е активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от
предявяването му: ищецът, в качеството му на работник в ответните дружества,
претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на професионално заболяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Следователно, за основателност на
предявения иск по чл. 200 КТ законът изисква кумулативното наличие на четири
предпоставки: трайно намалена работоспособност на работника в резултат на
увреждане на здравето, причинна връзка между увреждането и условията на труд,
вреда, причинна връзка между увреждането на здравето и вредата. Отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Безспорно е по делото, че ищецът е
работил в ответните дружества на длъжността „електропещар,
майстор ЕДП”, както следва: при „Р.м.и.” АД – за периода от 02.10.2006 г. до
09.09.2015 г. и при „М.Т.6.“ ЕООД – за периода от 09.09.2015 г. до 12.07.2017 г.
Увреждането на здравето на ищеца,
което му причинява трайно намалената работоспособност, както и причинната
връзка между това увреждане и условията на труд, при които ищецът е работил при
ответниците, се установяват от Експертно решение № .г.
на НЕЛК, специализиран състав по неврологични и УНГ болести. Със същото на ищеца
е установено професионално заболяване – „двустранен неврит на слуховите нерви“,
като са определени 15% трайна неработоспособност поради професионално
заболяване и 24% - поради общо заболяване, със срок на инвалидността – 3
години.
С решение № 185/27.05.2010 г. по гр.
д. № 5264/2008 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 273/19.05.2011 г. по
гр. д. № 652/2010 г., ІV г. о. на ВКС е прието, че
признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 КСО е от изключителната компетентност на органите на експертизата на
работоспособността, а процедурата е уредена в специалната Наредба за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008 г. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от същата признаването
на професионалната болест, става с решение на ТЕЛК и НЕЛК, което е задължително
за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение има
двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно трайно загубена трудоспособност и нейния процент, а
от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя. При наличие на валидно постановенo експертно
решениe, коeто
е задължително за съда и страните по делото, ищецът, върху когото е доказателствената тежест, е установил професионалния
характер на заболяването и причинната връзка между него и условията на труд при
работата му на длъжността „електропещар, майстор ЕДП”
при ответниците. Заедно с това установяването на
професионалния характер на заболяването на ищеца и причинната връзка между него
и условията на труд при работата му на длъжността „електропещар,
майстор ЕДП” при ответниците с експертното решение на
компетентния орган, изключват инцидентното произнасяне на съда по неговата
законосъобразност, към която е относимо наведеното от
ответниците възражение за липсата на причинна връзка
между специфичните условия на труд и заболяването „неврит на слуховите нерви“,
тъй като то е процесуално недопустимо, по аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. второ
от ГПК.
Следователно в случая е осъществен
фактическият състав на чл. 200 КТ – доказано е увреждането на здравето на
работника и обстоятелството, че същият е работил в ответните дружества.
Решението на НЕЛК е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на установено по надлежния ред професионално
заболяване, за началната дата, от която е констатирано неговото проявление и за
наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя. Ето защо твърденията на ответниците за липса на причинна връзка се явяват
неоснователни. Така, в решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. е
прието, че констатациите, направени от компетентния медицински орган, не могат
да бъдат опровергавани в производството по чл. 200 КТ. Ето защо отговорността
на ответниците следва да бъде ангажирана на
посоченото основание.
В този смисъл, неоснователни са
твърденията, изложени в отговора на исковата молба от ответника „Р.м.и.“ АД, че
описаните от ищеца симптоми на заболяването не се дължат на загуба на слуха, а
на другите болести, с които ищецът е диагностициран,
тъй като вещото лице по изслушаната СМЕ е категорично в становището си, че
макар ищецът да има и други заболявания, които могат да имат
симптоми, свързани с шум в ушите, световъртеж и нарушено равновесие,
професионалният слухов неврит се характеризира изключително с тези симптоми, като
заболяването на ищеца се развива точно по картината на професионален слухов
неврит в стоманодобивното производство.
На свой ред ответникът „М.Т.6.“ ЕООД
в отговора на исковата молба възразява, че по делото не са ангажирани
доказателства решението на НЕЛК да е съобщено на работодателя и да е влязло в
сила. В депозираната по делото писмена защита са изложени допълнителни доводи,
че по делото не са представени категорични доказателства, удостоверяващи
получаването на решението от представител на ответното дружество. Дори да се
приеме обаче, че писмо с вх. № .г. от „Стар Пост“ ООД не може да служи като
безспорно доказателство в тази насока, съдът намира възражението на ответника
за неоснователно по следните съображения: По иск за вреди от трудова злополука
или професионално заболяване с правно основание чл. 200 КТ в тежест на
работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с
влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното
решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в
сила и на коя дата. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението
е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и
подадената жалба се разглежда от горестоящия
административен или съдебен орган. В същия смисъл е практиката на ВКС, намерила
израз в решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г. на ВКС, IV г. о. В
случая ответникът не ангажира такива доказателства. Напротив, установява се безспорно
от приложеното по делото удостоверение, издадено от Административен съд –
Перник, че в периода от 18.12.2017 г. до 18.04.2019 г. в Административен съд –
Перник няма образувани административни дела, със страни В.И.А., „М.Т.6.“ ЕООД и
„Р.м.и.“ АД.
На следващо място, обстоятелството,
че ищецът е работил и при други работодатели, не е основание за освобождаване
на ответниците от отговорност. Общият принцип,
предвид разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, е че когато вредата е причинена от
неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди. Право на ищеца, като
кредитор, е да избере срещу кого да насочи претенцията си за последиците от
увреждането, както е в случая, поради което съдът намира за неоснователни и
възраженията на ответното дружество „М.Т.6.“ ЕООД, че не носи отговорност при
наличието на данни за прояви на заболяването „неврит на слуховите нерви“ през
време на трудовото му правоотношение с други работодатели (така: решение №
182/03.07.2017 г. по в. гр. д. № 232/2017 г. по описа на ОС - Перник). Доколкото
заболяването се дължи на едни и същи условия на труд при различни работодатели,
последните се явяват съпричинители на увреждането,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно спрямо
работника за причинените му вреди. Размерът на отговорността на всеки един
работодател за тези вреди е въпрос на вътрешни отношения между самите
работодатели в качеството им на солидарни длъжници.
Солидарността означава, че ищецът може да предяви иска си в пълния размер
спрямо всеки един от солидарните длъжници, каквито са
работодателите, при които е изпълнявал длъжността „електропещар,
майстор ЕДП“.
Доводът за допуснатата груба
небрежност от ищеца също се явява неоснователен. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ
може да се намалява отговорността на работодателя, когато вредите са в резултат
на груба небрежност само при трудова злополука, но не и при професионална
болест. Този извод следва както от изричния текст на чл. 201, ал. 2 КТ,
съгласно който отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, така и от съдържанието, характера и спецификата на професионалното
заболяване, които не предпоставят наличие на вина
(включително и при груба небрежност) за разлика от трудовата злополука, която
поради внезапния си характер е възможно да е и вследствие от виновно поведение
на увреденото лице - в този смисъл решение № 355/15.11.2012 г. по гр.д. №
387/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл. 200, ал. 3 КТ за приспадане от размера на
обезщетението на сумите, получени от общественото осигуряване. Съгласно
константната съдебна практика задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той или негов
орган, или друг негов работник е виновен за увреждането. За основателността на
иска е достатъчно наличието на трудово правоотношение, през времетраенето на
което да е придобито професионално заболяване, надлежно установено по
съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника.
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за
всички действително претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. От определените като дължими
от работодателя вреди не са допустими приспадания. Задължението на работодателя
е за пълна обезвреда, като от неговото задължение не
може да се приспада друг вид задължение, което се дължи от друг субект на
различно основание. Нормата, на която се е позовал ответникът „М.Т.6.“ ЕООД –
чл. 200, ал. 3 КТ има друго приложение и то е свързано със задължението на
работодателя да обезщети една друга имуществена вреда (каквато в случая не се
претендира), изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното
увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай
имуществената вреда (пропусната полза), която се дължи от работодателя се
изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия. В подкрепа на
изложеното е и решение № 741/30.12.2010 г. по гр. д. № 143/2010 г. по описа на
ВКС, III г. о., а така също и решение № 97/24.03.2015 г. по в. гр. д. № 54/2015
г. по описа на ОС – Перник.
На следващо място, по делото се
установи, че ищецът търпи болки и страдания от заболяването с признат
професионален характер. В тази връзка съдът съобрази заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно - медицинската експертиза, което сочи, че
характерни симптоми на заболяването „неврит на слуховите нерви“ са шум в ушите,
световъртеж и нарушено равновесие. Съдът взе предвид становището на експерта,
че професионалното заболяване е с дефинитивна загуба на слуха, която не подлежи
на възстановяване, прогресира с възрастта, води до затруднено социално
общуване, деформация в говора, промяна в поведенческото състояние на ищеца,
като на моменти отключва депресивни състояния, вегетативен синдром и др.
Уврежданията са необратими, което от своя страна води до психически и
емоционален дискомфорт, тъй като е свързано с
ограничения в личния живот, а така също препятства последващата
професионална реализация. В същата насока са и показанията на разпитаните
свидетели Н.Н. и Р.Д., според които ищецът има
проблеми със слуха, които му създават дискомфорт в
общуването, като наред с това има оплаквания от замайване и болки в главата.
Размерът на прендираните
неимуществени вреди се определя по справедливост – арг.
чл. 52 ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. В случая, за да определи справедлив размер
на обезщетението, съдът отчете болките и страданията, които ищецът търпи
вследствие на влошаване на здравословното му състояние, обстоятелството, че ищецът
е в трудоспособна възраст, като пълноценният му живот и бит ще бъдат смущавани
от ограниченията, които му причинява професионалното заболяване. Също така
съдът отчете, че някои от оплакванията на ищеца може да са причинени и от
заболявания с общ характер, в какъвто смисъл е и изслушаната експертиза, за
което не следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците.
Като съобрази гореизложените критерии,
съдът намира, че в настоящия случай сумата от 6000,00 лева ще овъзмезди в необходимата степен ищеца за причинените му
неимуществени вреди и ще се яви тяхна справедлива компенсация. Над този до
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД върху така
определеното обезщетение се дължи и законната лихва, считано от началната дата
на установяването на заболяването според експертното решение – 18.12.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът доказва направени разноски в размер на 750,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, от които ответниците
следва да му заплатят сумата от 500,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая единствено „М.Т.6.“ ЕООД е направил искане
за присъждане на разноски в размер на 100,00 лева – внесен депозит за вещо
лице, от които ищецът следва да заплати сумата от 33,33
лева.
Тъй като се касае за трудов спор
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата държавна такса в размер на 240,00 лева, като и
депозит за вещо лице в размер на 66,67 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „М.Т.6.“
ЕООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона и „Р.м.и.“ АД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на В.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 6000,00
(шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки,
страдания и неудобства, в резултат на професионално заболяване: „неврит на
двата слухови нерва“, установено с решение № .г. на НЕЛК, специализиран състав
по неврологични и УНГ болести, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на установяването на увреждането – 18.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 6000,00 (шест
хиляди лева) до пълния предявен размер от 9000,00 лева (девет хиляди лева) като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „М.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, Индустриална зона и „Р.м.и.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.А., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „М.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона сумата в размер на 33,33 лева (тридесет
и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „М.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, Индустриална зона и „Р.м.и.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен
съд - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 306,67
лева (триста и шест лева и шестдесет и седем стотинки) – дължима държавна такса
в производството пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач - З. „О.И.“ АД, ***.
На основание чл.
127, ал. 4 ГПК присъдените обезщетение и разноски в полза на ищеца могат да
бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.