Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Варна, двадесет и втори състав, в
открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретар Анна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Ганчева административно дело № 2354/2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК и чл.
40 от Закона за достъп до обществена информация.
Образувано е по жалба на Ж.А.Ч. ***, депозирана чрез адв. Г. против решение рег. №
ДОИ120000133ВН от 1.10.2020 г. издадено от Секретаря на Община Варна, с което е
отказан достът до обществена информация по искане с рег. №
ДОИ20000133ВН/17.09.2020 г., тъй като същата не попада в обхвата на чл.
8, ал. 1 от ЗДОИ.
Жалбоподателят счита, че обжалвания акт е
незаконосъобразен. Сочи, че е поискал копия от документи свързани с разрешаване
на строителство в ПИ с идентификатор 10135.5510.382, като при постановяване на
отказа административния орган е посочил, че същите могат да бъдат получени в
рамките на административна услуга предоставяна от Община Варна. Ч. се е
възползвал от указаната възможност, но тъй като не е собственик на трафопоста е
получил отказ. Моли да се отмени постановения отказ. В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че в имота на
жалбоподателя има трафопост, който издава силен шум. Предвид засягането на
права на жалбоподателя е поискана информация кога е строен, законен ли е,
спазени ли са правилата при изграждането му. Отправено е искане до Областна
администрация Варна относно извършени отчуждителни процедури за изграждане на
трафопоста. Съгласно ЗТСУ и ЗУТ главния архитект на общината е този който
следва да е разрешил строителството, Община Варна е администрацията, която
следва да отговори на искането. Счита, че е налице правен интерес, тъй като
трафопоста се намира до жилищна сграда собственост на Ч.. Исканата информация е
заявена и като административна услуга, но жалбоподателя е получил отказ, тъй
като не е собственик на имота. По изложените доводи моли да се отмени акта и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по оспорването - Секретаря на община Варна,
редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана молба вх. №
14633/2020 г. сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Така поставените
въпроси в заявлението не предполагат предоставяне на сведения и данни, по
смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ, нито попада в обхвата на ЗДОИ не може да бъде
квалифицирана като обществена. Съгласно чл. 8 ал.1 от ЗДОИ, разпоредбите на
закона не се прилагат относно достъпа до информация, която се предоставя във
връзка с административното обслужване на гражданите. Оспорения акт е издаден
при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
същия е законосъобразен и съответства на целта на закона. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и от процесуално легитимирано лице - заявител
на искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
Отказът, обективиран в решение № ДОИ120000133ВН от 1.10.2020 г. на Секретаря на Община Варна е връчен на
2.10.2020 г. и жалбата е подадена на 16.10.2020 г. и заведена в Община Варна,
поради което съдът приема, че е депозирана в законоустановения срок. Със спора
е сезиран родово и местно компетентният съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки, обуславящи допустимостта на производството.
По основателността на жалбата:
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнало с депозиране
на заявление рег. № ДОИ 20000133ВН от 17.09.2020 г. от Ч., с което е направено
искане на осн. чл. 24 от ЗДОИ да бъде предоставена информация свързана с
изграждането на трафопост в ПИ с идентификатор 10135.5510.382, а именно: копие
от документи свързани с разрешаване на строителството на трафопост и
въвеждането му в експлоатация.
Съгласно нотариален акт № 173/2019 г. Ж.А.Ч. е придобил
идеални части от ПИ с идентификатор 10135.5510.382, ведно с построената в имота
едноетажна жилищна сграда – еднофамилна. Видно от приложената по делото скица
имота на жалбоподателя граничи с имот с
идентификатор 10135.5510.685, в който е изграден трафопост.
По делото е представено заявление за издаване на
незаверени копия от документи, с рег. № 099187 от 12.10.2020 г., с което Ч. е
поискал копие от разрешение за строеж на трафопост, както и разрешение за
ползване на същия строеж. Съгласно твърдения на адв. Г., по искането е формиран
отказ от страна на административния орган.
На 23.09.2020 г. Областния управител на област с
административен център Варна е издал решение ДУ-20-7710-11 с което е разрешил
на Ч. достъп до обществена информация АДС № 13729/1977 г. и АДС № 12903/1976
г., информацията е поискана по повод одържавяване на сгради находящи се в имот
с идентификатор 10135.5510.382.
С писмо от 18.09.2020 г. Секретаря на Община Варна е
поискал исканата информация в заявление от 17.09.2020 г. от Директора на
дирекция "АГУП". С писмо от 25.09.2020 г. Директора на Дирекция
"АГУП" е уведомил Секретаря на Общината, че е налице строителен
протокол и ортогонално заснемане на изградения трафопост, както и заповед за
отреждане на парцел за трафопост.
На 1.10.2020 г. е издадено решение рег. № ДОИ20000133ВН,
с което е отказан достъп до обществена информация на Ч., тъй като същата не
попада в обхвата на чл. 8 т.1 от ЗДОИ. Като мотиви за отказа е посочено, че
исканата в заявлението информация, представлява административна услуга, поради
което разпоредбите на ЗДОИ са неприложими.
Съгласно заповед № 4628/2016 г. кмета на община Варна е
утвърдил вътрешни правила за организацията на работа по предоставяне на достъп
до обществена информация в Община Варна и е определил секретаря на общината
като длъжностно лице, което да разглежда постъпили заявления по ЗДОИ и да взема
решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата
информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Процесното искане за предоставяне на достъп до обществена
информация е адресирано до Община-Варна и съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ кметът на
общината е задължен субект за осигуряване на достъпа до обществена информация.
Видно от нормата на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ - в срока
по ал. 1 органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Видно от
приложената по делото Заповед, кмета на Община Варна е определил секретаря на
общината за длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления и да
взема решения по тях. От приложената по делото заповед № ДС-01406/24.09.2020 г.
се установява, че в периода от 29.09.2020 г. до 9.10.2020 г. Красимира Кузманова
изпълнява длъжността Секретар на Общината. По изложените съображения съдът
приема, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговата териториална и материалноправна компетентност.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация са уредени в Закона за достъп
до обществена информация. Обществена
информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал.
1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл.
3, ал. 1 ЗДОИ е
регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в
кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която
отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна.
Настоящия съдебен състав не споделя посочените от
ответника основания за отказ за предоставяне на поисканата с процесното
заявление обществена информация.
Съгласно §5 т.36 от ДР на ЗУТ строителни книжа са всички
необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на
строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите
за определяне на строителна линия и ниво.
С формулираното искане в заявление от 17.09.2020 г. Ч. е
поискал предоставяне на строителни книжа за изграждане на трафопост. Тези
строителни книжа по смисъла на ЗУТ представляват актове на органи на местното
самоуправление, издаден при изпълнение на правомощията им, т.е. официална
обществена информация по см.чл.10 от ЗДОИ.
В чл. 8 от ЗДОИ е предвидено, че разпоредбите на закона
относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която:
се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица или която се съхранява в Националния архивен фонд на
Република България. В случая административния орган е мотивирал отказа си с чл.
8, т.1 от ЗДОИ, като е преценил, че исканата информация се предоставя във
връзка с административното обслужване на ФЛ и ЮЛ, поради което е отказал
искания достъп.
В ЗДОИ законодателят е предвидил различни правни средства
за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на
информацията за правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация.
Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на
всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че
законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред се
съдържа в АПК. Основен принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в
административното производство - чл. 12, ал.2. Нормата изрично сочи, че
страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до
информация по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на Закона за достъп
до обществената информация. При тази правна регламентация се налага извода, че
когато лицето няма качеството на страна в административно производство, ако
исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то
е страна, както и когато лицето не може да получи информацията по реда на
административното обслужване, правото на достъп до информация може да се
реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, ако
информацията има изискуемите от закона характеристики. С оглед заявлението и
събраните по делото доказателства се установява, че Ч. не може да се снабди с
исканите документи по реда на административното обслужване, тъй като не
собственик на имота, в който е трафопостът. Предвид изложеното оспорения отказ
е незаконосъобразен и немотивиран.
Гореизложеното
обуславя извод за основателност на жалбата, поради което на основание
чл. 41 ал. 1 ЗДОИ обжалваното решение
следва да се отмени като се задължи административният орган в 14-дневен срок от
връщането на преписката да предостави достъп до поисканата обществена
информация при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението.
Предвид изхода на правния спор и изрично направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни разноски, на
основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 40 ал. 1 ЗДОИ Община Варна – район
„Приморски“ следва да бъде осъдена да му заплати сторените по делото разноски в
общ размер на 10 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на на Ж.А.Ч. *** решение рег. № ДОИ120000133ВН
от 1.10.2020 г. издадено от Секретаря на Община Варна.
ЗАДЪЛЖАВА Секретаря на Община Варна в 14-дневен срок от връщането
на преписката да предостави на Ж.А.Ч. достъп до поисканата със заявление вх.
рег. № ДОИ 20000133ВН от 17.09.2020 г. обществена информация при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж.А.Ч. ***, ЕГН **********
направените по делото разноски в общ размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.40,ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: