Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1198 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.А. М.-Л., с която е предявен срещу ЗАД В.АД
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 11.05.2014 г. Претендира законната лихва от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 11.05.2014 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата
за движение, с което да е причинил произшествието. Твърди, че вина за
настъпване на произшествието има собственикът на отворената шахта, в която е
попаднал автомобилът – Столична община. Претендира разноски.
Третото лице
помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според която част ІV
на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила
на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015 г./. Предявеният иск се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С влязло в
сила на 13.05.2015 г. решение от 27.04.2015 г. на СРС по н.а.х.д. № 17392/2014 г.И.М.Д. е признат за виновен в
това, че на 11.05.2014 г. около 04:45 ч. в гр.София при управление на МПС – автомобил
за спешна медицинска помощ марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № *********по
бул.Околовръстен път с посока на движение от бул.Черни връх към бул.Симеоновско
шосе, срещу магазин „Домко“ е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.21, ал.1 ЗДвП: при избиране на скоростта на движение на ППС от категория „В“
извън населени места е забранено да се превишават 90 км/ч., като е управлявал
автомобила със скорост от около 126 км/ч. и е предизвикал ПТП, при което по
непредпазливост е причинил на пътничката в автомобила Е.А. М. с ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в травма на десния бранхиален плексус,
изразила се с горна вяла монопареза на дясната ръка, намалена активност и
пасивни движения на ръката и болков синдром, довели до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник за период повече от 30 дни – престъпление по
чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По силата на
чл. 300 ГПК (и с оглед приетото в т.15 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) решението
по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за
настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството
и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото
в сила решение.
От
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получила контузионна
травма на десния мишничен нервен сплит (плексус бранхиалис), изразяваща се в
пълно обездвижване и обезчувствяване на десния горен крайник за кратък период
от време и продължително намалена мускулна сила и чувствителност на ръката до
момента. Непосредствено след инцидента пострадалата е прегледана в УМБАЛСМ
„Пирогов“, проведено е 5-дневно болнично лечение в МБАЛ „СофияМед“, Отделение
по неврохирургия – комплексно медикаментозно и инфузионно, след което лечението
е продължило в домашно-амбулаторни условия – медикаментозно и
физиотерапевтично. В резултат на получените увреждания пострадалата е
претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 10
месеца и продължаващи в по-лека степен до момента. При извършения от вещото
лице личен преглед на ищцата са констатирани лека хипотрофия на дланната мускулатура
на дясната ръка, намалена мускулна сила за задно сгъване на китката, разперване
на пръстите и противопоставяне на I-V пръсти,
намалена кожна чувствителност в областта на V-III пръсти на
ръката и по вътрешната повърхност на предмишницата, отслабен стило-радиален
рефлекс, свободни движения във врата и дясната раменна става.
От
показанията на свидетеля А.Л.Л., съпруг на ищцата, се установява, че
произшествието е настъпило по време на работа на ищцата, която е лекар в „Бърза
помощ“. Непосредствено след произшествието ищцата е била притеснена и уплашена,
оплаквала се е от главоболие и болки във врата, с трудно движение на главата и
затруднения в дишането. Впоследствие са се появили доста по-изразени оплаквания
– болки във врата и дясното рамо, трудно дишане, трудно движение, затруднения
при обслужване, в т.ч. при най-елементарно дейности. Изпускала е предмети с
дясната ръка, с която си служи преимуществено. Ръката й дълго време е била
оточна, изпитвала е неудобства – неспокоен сън, невъзможност да върши обичайната
си домакинска работа. Към момента продължава да има оплаквания при промяна на
времето или значително натоварване – трудно й е да носи по-тежки предмети с
дясната ръка за продължително време, напр. чантите, които се налага да носи по
време на работа. След смяната й в „Бърза помощ“ изпитва дискомфорт –
напрежение, изтръпване, мравучкане, понякога немощ. Съдът изцяло кредитира
показанията като логични и последователни, основаващи се на непосредствените
впечатления на свидетеля.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи
се деянието наИ.М.Д., водач на автомобил за спешна медицинска помощ марка
„Опел“, модел „Виваро“ с рег. № ********, което е противоправно – водачът е
нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, като е превишил допустимата скорост на движение на ППС
от категория „В“ извън населени места, при което по непредпазливост е причинил
на пътничката в автомобила Е.А. М. процесните увреждания. От влязлото в сила
решение, постановено по чл.78а НК, и медицинската експертиза по делото се
установява още причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това
съдът приема, че е налице деликт, извършен от водачаИ.М.Д. при управление на автомобил
за спешна медицинска помощ марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № ********.
Не е спорно
между страните, че към момента на процесното ПТП за автомобил за спешна
медицинска помощ марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег. № *********е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ЗАД В.АД, поради което съдът приема, че към момента на произшествието
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между собственика на автомобила и ЗАД В.АД, по силата на което застрахователят
е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица. От справка
в Търговския регистър се установява, че на 18.12.2015 г. ЗАД В.АД се е
преобразувало без ликвидация чрез вливане в Д.З. АД.
Поради което
съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането; интензитет и
продължителност на болката – интензивна за срок от 30 дни, значителна до 10
месеца и продължаваща в по-лека степен до момента, период на възстановяване, наличието
на трайни последици за здравето на пострадалия и как увреждането й се е
отразило с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Към момента при
ищцата се наблюдават лека хипотрофия на дланната мускулатура на дясната ръка,
намалена мускулна сила за задно сгъване на китката, разперване на пръстите и
противопоставяне на I-V пръсти, намалена кожна чувствителност в областта на V-III пръсти на
ръката и по вътрешната повърхност на предмишницата, отслабен стило-радиален
рефлекс, свободни движения във врата и дясната раменна става. Съдът съобрази,
че увреждането е засегнало ръката, с която ищцата преимуществено си служи и й е
създало затруднения в обслужването, в изпълнение на професията й, която е
обществено значима. Оплаквания не са отшумяли и към настоящия момент - при
промяна на времето и значително натоварване, в какъвто смисъл са кредитираните
от съда свидетелски показания. При така установените факти и преценявайки вида
и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и начина на
живот на пострадалата, упражняваната от нея обществено-значима професия и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 40000 лв.
По
изложените съображения искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По
възражението на ответника за принос на Столична община за настъпване на
вредоносния резултат, изразяващ се в неизпълнение на задължението за поддръжка
на пътя, съдът намира следното: Този въпрос е извън предмета на доказване, тъй
като дори такъв принос да е налице, възражението е непротивопоставимо на
пострадалия. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко
делинквенти застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност“, сключена
с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент
/решение № 121 от 18.09.2014 г. по
т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
По
разноските:
На ищцата
следва да се присъди сумата от 2230 лв. разноски по делото, включваща заплатената
държавна такса, депозит за съдебно-медицинска експертиза и адвокатско
възнаграждение в размер на 1730 лв. Съдът намира за основателно възражението за
прекомерност –
възнаграждението не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора;
броя на проведените открити съдебни заседания по делото и обема на
осъществената защита. Не следва да се присъжда сумата от 200 лв. депозит за
авто-техническа експертиза - същият подлежи на връщане.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1300 лв. държавна такса, представляваща разликата между внесената от
ищеца държавна такса от 300 лв. и дължимата такава от 1600 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати на Е.А. М.-Л. ЕГН:**********, адрес: гр.София,
ж.к.*********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 11.05.2014 г., заедно със законната лихва от 11.05.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 2230 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1300 лв., представляваща държавна такса.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника –
Столична община, адрес: гр. София, ул. Московска 33.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: