Решение по дело №288/2018 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.06.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

29.05.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

288

по описа за

2018

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-001874 от 26.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.  

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян, чрез управителя Л.Ч., който намира същото за незаконосъобразно. Твърди, че атакуваното постановление било издадено при съществени процесуални нарушения, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Необосновано била ангажирана отговорността на „П. Д. Комерс” ЕООД като работодател. Нарушението не било индивидуализирано и не ставало ясно в какво се изразява същото. По този начин не било спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и за жалбоподателя оставало неясно какво точно нарушение е извършил. Неправилно бил приложен чл.63, ал.2 от КТ, като такова нарушение не било доказано по несъмнен начин. На 12.10.2017г. не била извършвана проверка по работни места на дружеството, което означавало, че на тази дата не е констатирано работникът да е допуснат до работа. Наказващият орган неправилно квалифицирал описаното в АУАН деяние като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Не били събрани доказателства, че работодателя не е изпълнил това задължение умишлено. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Доразвива подробно изложените в същата доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление, за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и за недоказаност на нарушението. Сочи, че на 12.10.2017г. не била извършвана проверка от контролните органи в процесния обект, поради което те нямали лични възприятия дали реално Х.А. е работил в обекта. Ако все пак съдът приемел, че имало извършено нарушение, защитникът моли да бъде отчетено, че същото е отстранено сравнително бързо и преди проверката. Нямало данни жалбоподателят да е извършил друго нарушение, не били настъпили никакви вредни последици от деянието, поради което наложеното наказание се явявало неоправдано високо за постигане целите по чл.12 от ЗАНН. Сочи също, че АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок.    

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че нарушението се подкрепяло от приобщените гласни и писмени доказателства, а именно отработен график, трудов договор, книга за инструктаж. Не били допуснати процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на наказателното постановление. Представя и писмена защита в подкрепа на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 12.01.2018г. около 18.00 часа свидетелите И.С. и Х.Ч. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: снек-бар „Тони“ , намиращ се в гр.Кърджали, ***, стопанисван от „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян. Проверката на контролните органи продължила и по документи, представени на 15.01.2018г. и 29.01.2018г. в Д”ИТ” гр.Кърджали. Тогава свидетелите констатирали, че на 12.10.2017г. жалбоподателят допуснал до работа в обекта лицето Х.Д.А. с ЕГН **********, на длъжност „сервитьор“, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. По време на проверката по работни места на 12.01.2018г., Х.А. изпълнявал в обекта задълженията си като приемал поръчки от клиенти, сервирал и отсервирал масите в заведението. В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал и писмено, че работи като сервитьор в механа „Тони“ в гр.Кърджали, ***, за фирма „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян, с работно време от 16.00 до 24.00 часа, при трудово възнаграждение в размер на 30 лв. на ден. От представеното трудово досие на Х.А., проверяващите констатирали, че на 12.10.2017г. между него и дружеството жалбоподател бил сключен трудов договор със срок на изпитание, при условия на пълно работно време от 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 460 лв. В отработения график за работно време и ведомости за заплати за м. октомври 2017г. на „П. Д. Комерс” ЕООД било отразено, че лицето е полагало труд от 12.10.2017г. до 31.10.2017г. Началният инструктаж по безопасност, здраве и хигиена бил проведен на работника на 12.10.2017г. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ в регистъра на трудовите договори било установено, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е подадено в ТД на НАП на 13.10.2017г. в 16.06 часа. За констатираното нарушение на 01.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същият ден на надлежно упълномощено от жалбоподателя лице, което го подписало с възражение. На 26.02.2018г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството работодател административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.        

Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели И.С. и Х.Ч., на които съдът дава вяра изцяло, както и частично от показанията на свидетелите М.Ф. и Х.А.. Първите двама са били водещите проверката инспектори и установяват кога, по какъв ред и въз основа на какви документи са установили процесното нарушение. Приели, че лицето Х.А. е полагало труд на 12.10.2017г., тъй като така било отразено в присъствената форма и ведомостта. Освен това имал трудов договор от 12.10.2017г., когато му бил проведен и инструктаж при започване на работа. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите М.Ф. и Х.А. в частта им, в която обясняват, че втория от тях не е започнал работа в обекта на жалбоподателя на 12.10.2017г. Показанията на двамата свидетели не кореспондират нито помежду си, нито с пък с приложените по делото писмени документи. Освен това, показанията на свидетеля Х.А. са изпълнени с противоречия относно обстоятелствата кога е започнал работа в проверявания обект, какви са били елементите на трудовото му правоотношение, вкл. и работното му време. На следващо място, свидетелите Ф. и А. работят за дружеството жалбоподател, а това ги прави заинтересовани, респ. и показанията им се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество - техен работодател. Въпреки стремежа на Х.А. да оневини жалбоподателя, все пак в края на разпита си и той сочи, че когато получил уведомлението за сключен трудов договор, вече бил започнал работа. Описаните в наказателното постановление обстоятелства се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 09-001874 от 01.02.2018г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР18011412/29.01.2018г., връчен на санкционираното дружество и неоспорен; Пълномощно от 15.01.2018г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян;  Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ от 13.10.2017г.; Ведомост за м. октомври 2017г., в която е отразено, че лицето Х.Д.А. има 14 отработени дни; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.01.2018г. в 18.00 часа от Х.Д.А.; Трудов договор № 6/12.10.2017г.; Служебна бележка № 6/12.10.2017г., удостоверяваща, че жалбоподателя на 12.10.2017г. е провел на Х.Д.А. начален инструктаж по безопасност, здраве, хигиена на труда и противопожарна охрана; препис-извлечение от Книга за начален инструктаж; Отработен график за м. октомври 2017г. на „П. Д. Комерс” ЕООД за работното време в механа „Тони“ гр.Кърджали, ***, ***, в който е отразено, че Х.А. има 14 отработени дни и първият от тях е 12.10.2017г.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Обяснение от 31.01.2018г. на упълномощено лице на „П. Д. Комерс” ЕООД; Призовка по чл.45, ал.1 от КТ; Заповед № 01-02/01.12.2017г. по чл.403а, ал.2 от КТ; Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за м. октомври 2017г. Ето защо и след съвкупен анализ на всички тези доказателства, съдът прие за безспорно установен факта, че Х.А. е започнал работа в проверявания обект именно на датата 12.10.2017г., както се твърди в акта и атакуваното постановление. 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 12.10.2017г. е допуснал до работа Х.Д.А., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 13.10.2017г., което следва датата, на която лицето е започнало работа в обекта, стопанисван от наказаното дружество. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.      

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Обстоятелството, че на 12.10.2017г. не е извършвана проверка по работни места на дружеството работодател, не означава, че тогава не е осъществено процесното нарушение. Фактът, че Х.А. е започнал работа именно на тази дата се установява от приетите по делото писмени доказателства, по-голямата част от които изхождат от самия жалбоподател. Освен това, работникът сам заяви в съдебното заседание, че е бил започнал работа когато получил уведомлението за сключения трудов договор. Относно възражението за липса на умишлено поведение, следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Няма съмнение също, че  към датата на съставяне на АУАН на 01.02.2018г. не е бил изтекъл регламентирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от откриването на нарушителя, което се е случило в периода 12-15.01.2018г., при проверката по работни места и по документи, предприета спрямо жалбоподателя. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на жалбоподателя аргументи са били отчетени от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001874 от 26.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „П. Д. Комерс” ЕООД гр.Смолян, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                 

                                                                                       Районен съдия: