Решение по дело №748/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 268
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20171840100748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. И., 28.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – И., пети състав, в открито съдебно заседание на 31.10.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Адриана Хаджипеткова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 748/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на А.А.Г. против „Ч.Е.Б.“ ЕАД за установяване недължимостта на сумата от 1127.80 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект УПИ XIV в квартал …. по плана на с. С., общ. И., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда, находящ се в с. С., общ. И., за периода …. г., обективирано във Фактура № … г., издадена от „Ч.Е.Б.“ АД.

В представения в срока по чл. 131 ГПК дружеството ответник оспорва иска при подробно изложени съображения. Твърди, че към момента на проверката са били налице предпоставките за извършване на корекция по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. ЗЗД.

В правната доктрина и съдебната практика е изяснено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора вролята на ответник (вж. в този смисъл т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като твърди, че претендираното от ответника вземане, обективирано в процесната фактура, не съществува. С оглед на това искът е допустим.

По делото не се спори и от приложените Нотариален акт за покупко-продажба № …, том ., рег. № ., дело № … г. на нотариус Д.К. с район на действие РС – И. и Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № .. г., че ищцата е битов клиент по смисъла на § 1., т. 2а от ДР на Закона за енергетиката, краен клиент  по смисъла на § 1., т. 27 от ДР на ЗЕ и респективно потребител на енергийно услуги по смисъла на по смисъла на § 1., т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ в процесния имот УПИ XIV в квартал 31 по плана на с. Стамболов, общ. И., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда, находящ се в с. С., общ. И., считано от 30.04.2015 г. Не се спори, а и от горните две писмени доказателства следва извод, че през исковия период между страните са били налице облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за обект с Клиентски № …… по време за извършената проверка – 13.02.2017 г., променен след подаване на Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № … г. на Клиентски № ..

От представените Нотариален акт за покупко-продажба № ., том I, рег. № ., дело № . г. и Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № . г. се установява, че до . г. за процесния недвижим имот е бил регистриран индивидуален клиентски № . на името на Р.С.Б., но от … г. имотът фактически е използван от ищцата, тъй като на тази дата тя е придобила правото на собственост върху същия. Респективно е започнала да купува електрическа енергия за собствени нужди, с което е добила горните три качества.

От показанията от Констативен протокол № ….. г. се установява, че на . г. двама служители на ответника в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите – свид. Ем.Ф. и С.П., са извършили проверка на средството за търговско измерване за процесния имот – електромер с фабричен № . като е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото. Нарушена е пломбата на капачката на клеменния блок на електромера. Нарушени са холограмните стикери и пломбите на големия капак на електромера – фирмена и метерологична. С еталонен уред EMSIST с фабр. № . и свидетелство за калибриране № Е-413-1 от 11.01.2017 г. е измерена грешка, с която електромерът отчита консумираната от потребителя електрическа енергия в момента на проверката – средно -67.74%. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевен чувал със съответни стикери, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) ПИКЕЕ, която към момента на проверката 13.02.2017 г. е била в сила и на негово място е поставен изправен електромер, измерващ в класа си на точност. По време на проверката ищцата е търсена от служителите на ответното дружество в процесната къща, но не е открита, поради което протоколът е подписан от двама свидетели, които не са служители на „Ч.Е.Б.“ ЕАД по реда на чл. 47, ал. 3 (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) ПИКЕЕ, която към момента на проверката 13.02.2017 г. е била в сила. Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на свид. Х.К. и Е.Ф..

За горните обстоятелства при проверката е съставен  Констативен протокол № …. г. като средството за търговско измерване за процесния имот – електромер с фабричен № …, е изпратено за извършване на метрологична експертиза в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) ПИКЕЕ. От същата, видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №   г. на Българския институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, регионален отдел – С., се установява, че при проверката са отчетени различни стойности на грешка със знак минус в граници между -45.34-100 в зависимост от това дали е осъществено кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода на проверката, дали е осъществено кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода на проверката при многофазни електромери, натоварени еднофазно, с балансирано многофазно захранване в напрежителните вериги. Като при проверката на устройството при продължително включване се установява грешка -64.00, при максимално допустима +-2.

Ищцата е уведомена, че ще бъде извършена корекция на сметката ѝ и Констативният протокол е изпратен до нея с писмо с изх. № … г. с обратна разписка, като видно от същата, пратката е останал непотърсена. С тези действия ответникът е изпълнил задължението си за изпращане на констативния протокол, въведено с разпоредбата на чл. 47, ал. 4 (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) ПИКЕЕ). Въпреки това писмото, ведно с констативния протокол за получени от ищцата, тъй като са представени като писмени доказателства към исковата молба.

Въз основа на установената грешка при измерване на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ по реда чл. 48, ал. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) от Правилата за измерването на количеството електрическа енергия /ДВ бр. 98 от 2013 г. / е изчислено количеството електрическа енергия на клиента за периода 16.11.2016 г. – 13.02.2017 г. Позовавайки се на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, дружеството е изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната електрическа енергия на 1127.80 лв. и е уведомило потребителя, която на свой ред е предявил установителен иск за нейната недължимост.

Констатациите на дружеството ответник и на експертизата, изготвена от  Българския институт по метрология, за грешка със знак минус при отчитането на електромера са потвърдени. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира в цялост като правилно, компетентно изготвено и прието без възражения от страните, сумата за доначисляване на ищцата възлиза на 1295.42 лв. В заключението на вещото лице съдебно заседание и в изготвеното писмено заключение са изложени подробни съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни вцялост, свеждащи се до това, че ответникът неправилно е изчислил размерът на цената на дължимата цена за коригирано количество енергия при наличие на точен измерител. Това е така, защото при трифазните електромери грешката, отчитана във всеки един момент, зависи от натоварването на фазата. При това положение във всеки момент процентът на грешката е различен.

При тези фактически и правни положения съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по който се изчислява корекцията, следва да бъдат регламентирани в правила за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР. Такива са приети, влезли в сила на …. г., и са действали в цялост до … г., когато с изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 са отменени с решение на ВАС. Към датата на извършване на проверката на СТИ, обслужващо имота на ищцата - 13.02.2017 г. са действали разпоредби, даващи правното основание на ответното дружество да извърши корекция на сметките на потребител (вж. в този смисъл Решение № … г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС, Решение № … г. на ОС - София по в. гр. д. № 102/2019 г. и Решение № 131 от 12.04.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № …

В случая всички изисквания на разпоредбите на чл. 47 и 48 от ПИКЕЕ са изпълнени, като всеки един от отделните елементите вече беше посочен, поради което дружеството ответник законосъобразно е извършило процесната корекция. По отношение на обстоятелството, че ответникът неправилно е изчислил размерът на сумата, прилагайки методът на корекция по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), вместо по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 ((Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ по мнение на настоящият състав не влече като последица уважаване на иска, доколкото предмет на процеса е съществуването на вземането. В хода на същия дружеството ответник доказа материалното основание за осъществяване на корекция – външно въздействие върху средството за търговско измерване – електромер, вследствие на което то мери неточно с минусов знак. Обстоятелството, че процесният електромер мери с различни проценти грешка във всеки един момент, което поради технически причини води до необходимост да бъде приравнено на липса на точен измерител и съответно да бъде приложен методът за корекция чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) не представлява ново основание, а единствено, обстоятелство което е твърдяно доказано от ответника, на което следва да бъде дадена правна квалификация от съда. Следва да се отбележи, че начинът, по който ответното дружество е изчислило, размерът на коригираната електроенергия, е по-благоприятен за ищцата.

Не могат да бъдат споделени твърденията на ищцата, че след измененията през 2012 г. на ЗЕ съответните корекции на суми не могат да бъдат вменени като задължение на клиент, без да е доказано наличието на умисъл или недобросъвестност. Това твърдение противоречи на трайната практика на върховната съдебна инстанция. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № … г. по т. дело № … г. на ВКС, ГК, IV г. о. е създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която през периода от … г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на  чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54/2012 г./, до … г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013 г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време … г. - .. г. остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с множество решения /решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 104/5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/4.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 12/6.03.2012 г. по т. д. № 119/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

 В решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, относно приложението на  чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след измененията в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, съдебните състави са възприели създадената с горепосочените две решения постоянна практика на ВКС.

Съгласно Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК по силата на  чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.

 Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация по  чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия.

 В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, настоящият съдебен състав счита, че крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им.

 Правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.

 При наличие на предвидено законово основание за едностранна корекция за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, предвиждаща възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши корекции на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период.

С оглед изложеното, доколкото процесната корекция е извършена на … г., не може да се приеме, че осъществяването за реализирането ѝ е възможно единствено при доказано неправомерно поведение на ищеца.

На последно място, за пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че след постановяването на Решение № … г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС следва да се счита за преодоляна практиката, съгласно която при липса на клауза в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, с която да се урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за извършване на корекция от снабдителя с електрическа енергия.

Съгласно цитираното по-горе решение правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението.

Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.

В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение № … г. по т. д. № … г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от … г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Поради всичко гореизложено настоящият състав намира, че са били налице предпоставките по отношение на ответното дружество да извърши едностранно корекция в сметката на ищцата за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект УПИ .. в квартал . по плана на с. С., общ. И., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда, находящ се в с. С., общ. И. на основание чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ за сумата от 1127.80 лв., за периода …

Изходът на делото предполага на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски в размер на 350 лв. – 300 лв. депозит за вещо лице и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Няма пречка възнаграждението да бъде присъдено в този размер, тъй като при внимателен прочит на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК се установява, че е установен единствено максимален размер на юрисконсултското възнагражение в размер на максималния за съответния вид дело по Наредба за заплащането на правната помощ, но не и минимален такъв. Доколкото делото е типово за процесуалните представители на ответното дружество, не разкрива по-висока фактическа и правна сложност от средното за този вид, но все пак е наложило няколко явявания в съдебно заседание, настоящият състав намира, че адекватен размер на  юрисконсултското възнаграждение е именно 50 лв., а не по-нисък.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - И.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Г., ЕГН ********** против „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК …….  иск за установяване недължимостта на сумата от 1127.80 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект УПИ XIV в квартал . по плана на с. С., общ. И., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда, находящ се в с. С., общ. И., за периода . г.

ОСЪЖДА А.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК … сумата 350 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

Препис от решението да се връчи на страните, като по отношение на ищцата това да стане чрез пълномощницата ѝ М.В. на адреса посочен в заявлението на л. 48 и в съдебно заседание от 31.10.2019 г.

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: