№ 107
гр. Ловеч, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100398 по описа за 2021 година
Производството е за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.274, ал.1 от ГПК.
РС-гр.Ловеч, шести граждански състав, се е произнесъл с решение №313/25.11.2021 год. по гр.дело
№398/2021 год., с което е осъдил ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от
Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №149332/18.11.2016
год. и Анекс №149332_А към Договор за потребителски кредит №149332/18.11.2016 год. сума от 232,36 /двеста
тридесет и два лева тридесет и шест стотики/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
С решението си съдът е осъдил ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от
Изпълнителните директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016
год. сума в размер на 142,36 /сто четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й
плащане.
Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните
директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 год. сума
в размер на 142,36 /сто четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните
директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с
1
постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за кредит №128371 и Анекс №128371_А към Договор за
кредит №128371 сума в размер на 232,36 /двеста тридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до
окончателното й плащане.
Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните
директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 получената без правно основание, на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на недействителен Договор за кредит №132866/15.06.2016 год. и Анекс №132866_А
към Договор за кредит №132866 сума от 172,36 /сто седемдесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до
окончателното й плащане.
С решението си първоинстанционният съд е оставил без уважение предявените при условията на
евентуалност от ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6
против ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303,
район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните директори
Филип Добринов и Светослав Ангелов осъдителни искове за заплащане на ищеца на сумата от 90 лева,
съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 125,28 лева
недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски икредит, 125,28 лева,
недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договор за потребителски кредит, 125,28 лева недължимо
заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, 90 лева, съставляваща платени без
правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 128,28 лева, недължимо заплатено
вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, 30 лева, съставляваща платени без правно
основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за
неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит, заедно със законните лихви върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните
директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да заплати на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен
адрес : гр.Ловеч, ул.Христо Ботев“№32, ет.3, ап.6 сумата в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща заплатената държавна
такса по сметка на РС-гр.Ловеч и възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата и допълнителната
съдебно-икономическа експертизи.
Осъдил е ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1303, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“№84-86, представлявано от Изпълнителните
директори Филип Добринов и Светослав Ангелов да заплати на АДВОКАТ Д.Л. Ф., ЕГН-********** от АК-
гр.София, адрес на кантора : гр.София, ул.“Петър Парчевич“№1, ет.5, ап.14, еmail : ******@***************.**.
Препис от цитираното по-горе решение е връчен на ищеца Д. СВ. Д. на 15.12.2021 год. чрез неговата майка
Христина Станчева, а на ответника „Ай Ти Еф Груп“АД на 06.12.2021 год. чрез служителя Калин Иванов, видно
от разписките по делото.
Постъпило е заявление вх.№1966/04.03.2022 год. от Д. СВ. Д., чрез неговия пълномощник адв.Ф., в което
последната изтъква, че 04.03.2022 год. извършила справка по телефона в гражданското деловодство на РС-
гр.Ловеч, тъй като не й било връчено решението по гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, за чието
постановяване разбрала чрез ЕПЕП, от който установила, че вече е налице и депозирана въззивна жалба от
насрещната страна, която вече се администрира. Информирана била от деловодството на съда, че съдебното
решение е връчено на майката на нейния доверител на адрес, находящ се в гр.Ловеч, ул.“Христо Ботев“. Подобен
начин на връчване намира за ненадлежно извършен, защото по силата на чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната е
посочила свой пълномощник по делото, връчването се извършва на упълномощеното лице. Това връчване намира
за нередовно и на още едно основание. Съгласно чл.46, ал.2 т ГПК, съобщение по делото може да бъде връчено на
2
лице от домашните на страната или което живее на адреса. Съобразно практиката на ВКС по чл.46, ал.2 от ГПК
„домашните“ и лицата, живеещи на адреса, чрез които може надлежно да се извърши връчването, се определят
чрез връзката им с адреса на получателя. На тях не може да се връчва на място, различно от адреса на адресата.
Позовава се на Решение №254/31.03.2009 год. по гр.дело №6162/2007 год. на ВКС, VI ГО, съгласно което
„домашно“ е лицето, което живее с адресата в едно домакинство, ако живее другаде независимо от роднинската
връзка, не е лице от домашните му, дори временно да пребивава на неговия адрес.
В настоящият случай изтъква, че ищецът живее в Белгия, поради което неговата майка не е лице от
домашните му, тъй като не живеят в едно общо домакинство на един и същи адрес.
Тъй като счита, че има достатъчно основания да се приеме нередовност на призоваването поради
нарушаване на нормата на чл.39, ал.1 от ГПК, то съдът следва да разгледа представеното с настоящото заявление
искане по реда на чл.248 от ГПК, защото срокът за предявяването й следва да тече от днес – 04.03.2022 год. –
датата, на която е узнала чрез ЕПЕП и чрез справка по телефона за постановеното по делото решение.
Ако съдът не приеме, че не са изпълнени условията на чл.39, ал.1 от ГПК, то моли, да възобнови срока за
подаване на молба по чл.248 от ГПК и да представи допълнително доказателства относно обстоятелството, че
доверителят й живее в Белгия.
Ищецът, чрез пълномощника си адв.Ф. сезира съда и с искане за поправка на очевидна фактическа грешка
и по чл.248 от ГПК. Искането е съдът да измени съдебния си акт като присъди на адв.Ф. адвокатско
възнаграждение за всеки един от уважените осъдителни искове съобразно правилото на чл.2, ал.5 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащо, че при определяне на
възнаграждението на адвокат следва да се вземе предвид броя на предявените от него искове, като за всеки един
от тях се определя отделно възнаграждение. Цитира и съдебна практика в подкрепа на тезата си.
Съдът е съобщил на ответната страна за така подадените заявления с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок.
В законоустановения срок е депозирано становище от адв.С.У. – пълномощник на „Ай Ти Еф Груп“АД, в
което моли съда да отхвърли изцяло молбата на ищеца Д.Д. за изменение на решението в частта за разноските
като неоснователна и необоснована. Съображенията му са следните : Моли съда при определяне
възнаграждението на процесуалния представител на Д.Д. да има предвид, че защитавания интерес по предявените
искове е идентичен, т.е. макар да се отнасят до различни договори за кредит, по съществото си исковете касаят
едни и същи вземания при наличие на еднаква фактическа обстановка във връзка със сключването и
изпълнението на договорите. Идентичността на интереса на ищеца води до извода, че процесуалното
представителство се осъществява за едно благо, съответно адвокатското възнаграждение следва да бъде едно. От
всички тези обстоятелства следва извода, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
която да води до присъждане на по-високо възнаграждение от минимално установеното.
Съдът след внимателен прочит на мотивите и диспозитива на решение №313/25.11.2021 год. по гр.дело
№398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, приема, че действително е налице очевидна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното решение, тъй като видно от мотивите на решението, на стр.16 съдът е осъдил
ответното дружество да заплати на адв.Д.Ф. сумата в размер на 300 лева, изчислена на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната от нейна
страна на ищеца безплатна правна помощ в съответствие с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, но в диспозитива на решението,
на следващата стр.17, в последния абзац е пропуснал да изпише цифрово сумата, присъдена на адвоката.
Безпорно е налице явно несъответствие между формираната истинска воля, четейки мотивите и
диспозитива на решението на съда и нейното външно изразяване в писмения текст по отношение точното
цифрово изписване на възнаграждението на адв.Ф. – пълномощник на ищеца в диспозитива на решението. Щом
това е така то са налице предпоставки за развитие на производство за поправка на очевидна фактическа грешка, в
случая по инициатива на една от страните - ищцовата, която поправка може да се извърши по всяко време, дори и
след постановяване на съдебното решение и затова е допустима за разглеждане от съда, като в тази насока
съобразява и с практиката на ВС на РБ по подобни дела, а именно Решение №2172/16.10.1972 г. по гр.д.
№814/1972 год., II г.о. В конкретния казус съдът преценява, че тази поправка следва да се извърши в закрито
заседание, без да призовава страните в открито заседание, тъй като това не е необходимо за целите на настоящото
производство.
3
Що се отнася до искането на адв.Ф., на основание чл.248 от ГПК съдът да допълни решението си в частта
му за разноските, като присъди възнаграждение в размер на 300 лева поотделно за всеки уважен осъдителен иск,
съдът го намира за недопустимо като подадено след преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Това искане е
направено след срока за обжалване на съдебното решение, като съдът не може да приеме, че връчването по
отношение на ответника е ненадлежно и да възобнови срока за подаван на молба за развитие на производство по
смисъла на чл.248 от ГПК. Действително в адресната част на исковата молба по гр.дело №398/2021 год. по описа
на РС-гр.Ловеч е посочен като начин на връчване на електронната поща на кантората на адв.Ф.. В конкретният
казус според съда е налице хипотезата на чл.46, ал.1 от ГПК, предвиждаща, че когато съобщението не може да
бъде връчено лично на адресата, то се връчена на друго лице, което е съгласно да го приеме. След като в исковата
молба е посочен постоянен адрес на ищеца, без да се изтъква, че същият е в чужбина и именно на този адрес е
връчен препис от решението, то лицето, което го е приело /майката на ищеца/, се е съгласила да го приеме, поради
което и процедурата по чл.46, ал.1 от ГПК е спазена. Дали е налице хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК и дали
получателят – майката на ищеца е лице от домашните му, за съда е ирелевантно, след като се е съгласила да
приеме съобщението.
Дори и хипотетично да се приеме, че искането на адв.Ф. за развитие на производство по чл.248 от ГПК е
подадено в срок, то е неоснователно, по следните съображения : Видно е, че с Определение №116/1.02.2021 год.
съдията-докладчик на шести гр.състав е счел, че са налице законовите основания на чл.213 от ГПК, поради което
и служебно към образуваното пред този състав гр.дело №398/2021 год. е съединил още четири дела : гр.дело
№399/2021 год., №400/2021 год., №401/2021 год. и №402/2021 год., тъй като безпорно е счел, че е налице
идентичност между страните по тези дела и те имат връзка помежду си. Очевидно е, че се касае за осъдителни
искови претенции, по които съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК размерът на цената на иска по исковете за парични
вземания се определя върху търсената сума. В този смисъл след като се касае за осъдителни искове, то видно е,
че по всеки един от тях е внесена държавна такса в размер на 50 лева, в съответствие с чл.1 от ТДТССГПК.
Основание на съда да присъди възнаграждение в размер на сумата 300 лева, на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му е дал факта, че
материалният интерес по делата, след служебното им съединяване възлиза в размер общо на сумата 921,80 лева,
т.е. налице е интерес до 1000 лева, поради което и възнаграждението е определено в размер на сумата 300 лева.
Според съдията-докладчик неоснователно е позоваването на адв.Ф. на чл.2, ал.5 от цитираната по-горе Наредба,
тъй като предявените искове и по петте дела са идентични, при наличие на еднаква фактическа обстановка
относно сключването и изпълнението на договорите. Затова и не следва да се определя минимално
възнаграждение в размер на сумата 300 лева за всяко едно от делата, с каквото искане съдът е сезиран от страна на
адв.Ф..
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА по смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК в
съдебно решение №313/25.11.2021 год., постановено по гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, на
шести граждански състав, като в диспозитива на решението на стр.17 на решението /стр.147 на делото/, ред 55
отгоре надолу се изпише : Да се заплати сумата 300 /триста/ лева на адв.Д.Л. Ф..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д.Л. Ф. от АК-гр.София за допълване на съдебно решение
№313/25.11.2021 год., постановено по гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, в частта му за определяне
на разноските, като й присъди възнаграждение в размер на 300 лева поотделно за всеки уважен осъдителен иск,
като НЕДОПУСТИМО.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните
4
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5