№ 13305
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110170853 по описа за 2021 година
Ищецът ЗД „Б. Инс” АД, твърди, че в изпълнение на сключен между страните договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” изплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото имущество л.а. Фолксваген голф с рег.№ ....., в
размер на 1466.91 лв. за причинени от ответницата Е. Г. С. вреди при ПТП настъпило на
17.05.2019 г. по нейна вина при управление на лек автомобил Шевролет Круз с рег. № .....
след употреба на алкохол с концентрация 0.98 промила в кръвта. Във връзка с чл. 500 КЗ
ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение
срещу ответника за сумата от 1466.91 лв. платено обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски, и ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който признава иска
за главница. Твърди, че не е станала повод за завеждане на делото и не дължи лихва и
разноски, които следва да се възложат на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна страна
следното:
Исковата претенция се основава на разпоредба на чл. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ. Съгласно
посочената разпоредба, застрахователят по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования (причинителя на вредата)
платеното обезщетение, когато застрахованият е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация над допустимата по закон норма. За да може застрахователят да упражни
правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да са налице следните
предпоставки – наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинителя
1
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпило
застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на
застрахователното събитие; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди и
причинителят на вредата да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация
над 0.5 промила.
В случая не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че:
гражданската отговорност на лицата управляващи МПС Шевролет Круз с рег. № ..... към
17.5.2019 г. е била застрахована при ответника въз основа на сключена застраховка ГО; на
17.5.2019 г. е настъпило ПТП по вина на ответницата Е. С., която при управление на МПС
Шевролет Круз с рег. № ..... предприела маневра изпреварване при наличие на насрещно
движение, като ударила МПС Рено Меган, което при завъртане навлязло в насрещната лента
и ударило МПС Фолксваген Голф с рег.№ ....., причинявайки материални щети; ищецът
платил на увредения собственик на МПС Фолксваген Голф обезщетение в размер на 1466.91
лв.
С плащането, ищецът встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение.
Не е спорно и наличието на основанието по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, тъй като ответницата
управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закон
норма – 0.98%.
В полза на ищеца е възникнало регресното вземане по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ и той има право
да получи от ответницата платеното обезщетение, заедно с направените разноски в размер
на 15 лв., общо 1481.91 лв.
Искът е основателен за така установения размер, за който следва да се уважи.
Макар и да признава иска, ответницата не е платила задължението си, поради което дължи
законната лихва за забава считано от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
Основният спор между страните по настоящето дело е в чия полза следва да бъдат сторени
направените разноски. Ответницата се позовава на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като навежда
твърдения, че не е дала повод за завеждане на делото и признава иска, с оглед на което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Налице са предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответницата съгласно
чл. 78, ал. 2 ГПК, които са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е
признал. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В случая ответницата е признала иска и не е дала повод за завеждането на настоящото дело,
тъй като е научила за предявената срещу нея претенция едва с получаване на исковата
молба. Регресната покана на ищеца /върната като непотърсена/, не може да се счита връчена,
тъй като не е изпратена на настоящия адрес на ответницата, който към този момент е бил в
с. Горна Брезница, видно от справката за адрес по делото.
Ето защо разноските на ищеца следва да останат в негова тежест.
2
Ответницата претендира разноски, но не е представила доказателства за сторени такива,
поради което не следва да й се присъждат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с. Рилци, община Благоевград, .. ....., да заплати на
ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл.
500, ал.1 т.1 КЗ сумата от 1481.91 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, за застрахователно
събитие настъпило на 17.05.2019 г. по вина на ответницата при управление на МПС
Шевролет Круз с рег. № ..... след употреба на алкохол с концентрация 0.98 промила в
кръвта, ведно със законната лихва върху сумата считано от 02.09.2021 г. до изплащането й,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1491.91 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3