РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 21.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Н.Я., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N 351 по описа за 2010г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Иск с правно
основание чл.286 от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД, съединен с иск с правно основание
чл.318 от ТЗ, вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът – „Р.”***, излага в
исковата си молба, че в качеството си на продавач е сключил девет договора за
продажба с ответника ЕТ„Тропчев-П.Л.”,
като купувач. Подробно са описани предметът на всяка от сделките, неговото
количество и стойност. Твърди, че ищецът е изпълнявал задълженията си по този
договор и издавал данъчни фактури за доставените количества брашно, но по тях не са извършени плащания на падежа
и след него. Предявени са осъдителни искове по чл.286 вр. с чл.318 от ТЗ за
заплащане на стойността доставено от ищеца и получено от ответника брашно на
обща стойност 18 504лв. главница. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на процесните плащания и дължи и мораторна лихва върху
стойността на всяка на доставките за период от падежа на фактурата до
предявяване на ИМ – общо в размер на 1727.56. Претендира и законна лихва върху
главниците от предявяване на ИМ до изплащането им и разноски по делото.
Ответникът П.С.Л. – ЕТ”Тропчев
- П.Л.”*** не е представил писмен отговор на ИМ в срок. Э В с.з. чрез
процесуалния се представител оспорва основателността на исковете за сумите по
всички договори без първия с възражението, че за периода, за който са издадени
осемте фактури за тези доставки, страните не са имали търговски
взаимоотношения, ответникът не е получавал доставки. Твърди, че не е получавал
стоката по тези фактури и те не са подписвани от него. По отношение на
последните две фактури в обясненията си по чл.176 ГПК заявява, че са подписани
от съпругата му, на която ги представил управителя на ищцовото дружество с
обяснението, че трябва да се оправи ДДС. Отрича съпругата му да има правомощия
да подписва документи на ЕТ, както и тези фактури да са били осчетоводени. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни
Съдът като
взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са
установено следното:
Между страните по делото не е сключен писмен договор за
доставка и продажба на брашно, но не се спори и се признава от страните, че
имат трайно установени търговски отношения с такъв предмет. Видно от
представените по делото данъчна фактура с №192/06.04.2009г.,
с издател и
доставчик „Р.”ЕООД, на ответника е доставено 3000кг. Брашно тип 500 с цена на
кг. От 0.30лв. или на обща стойност 900лв. без ДДС и 1080лв. с ДДС. Фактурата е
подписана от ответника на датата на съставяне с уговорен начин на плащане „с
платежно нареждане”. Следващата фактура е с №218/15.06.2009г. отново
с издател и
доставчик „Р.”ЕООД и по нея на ответника е доставено 6000кг. брашно тип 500 с
цена на кг. от 0.35лв. или на обща стойност 2100лв. без ДДС и 2520лв. с ДДС.
Фактурата е подписана от ответника на датата на съставяне с уговорен начин на
плащане „с платежно нареждане”. Фактура №261/24.09.2009г. с издател ищеца и получател на стоката
ответника е с предмет 6000кг. брашно тип 500 с цена на кг. от 0.30лв. или на обща стойност
1800лв. без ДДС и 2160лв. с ДДС.Налице е подпис на ответника и уговорен начин
на плащане – с платежно нареждане. Фактура №304/11.12.2009г. при същите страни е за доставка на 3000кг. Брашно
тип 500 с ед.цена от 034лв./кг. На обща стойност 1020лв. без ДДС и 1224лв. с
ДДС. Фактура № 337/04.03.2010г. е за
3000кг. Брашно тип 500 с ед.цена 0.40лв./кг. На стойност общо 1200лв. без ДДС и
1440лв. с ДДС. Фактура №350/01.04.2010г.
е с предмет3000кг. Брашно тип 500 с ед.цена 0.40лв./кг. На стойност общо
1200лв. без ДДС и 1440лв. с ДДС. Фактура №364/06.05.2010г.
е за 3000кг. Брашно тип 500 с ед.цена 0.40лв./кг. На стойност общо 1200лв. без
ДДДС и 1440лв. с ДДС. Фактура №495/28.02.2011г.
е с предмет 6000кг. брашно тип 500 с ед.цена 0.60лв./кг. на стойност общо
3600лв. без ДДДС и 4320лв. с ДДС. Последната фактура с №498/10.03.2011г. е за 4000кг. брашно с ед. Цена от 0.60лв., на общо
стойност 2 400лв. без ДДС и 2880лв. с ДДС.
Фактурите носят подписи на
ответника-едноличен търговец, които той оспорва. В тази връзка по делото е
допуснато и изслушано заключението на Съдебно-графическа експертиза, според
което всички фактури без последните две
/№495 и 498/ са подписани от ответника лично. Именно за тях ответникът признава
в обясненията си по чл.176 ГПК, че са подписани от съпругата му. Съдът приема
изцяло като компетентно изготвено и мотивирано заключението на СГЕ.
В подкрепа на извода, че
процесните фактури не са формално подписани от ответника/или съпругата му/, а
документират реално извършена доставка е и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и писмените доказателства, изискани от ТД-НАП Габрово. От тях се
установява, че ответникът ЕТ”Тропчев-П.Л.” е описал осем от процесните девет
фактури/с изключение на фактура №350/01.04.2010г./ в справките-декларации по
ЗДДС за периода, като е посочил дължимия по тях ДДС като заплатен от него и е
ползвал общият му сбор от 2 844лв. като данъчен кредит. Сред фактурите,
които са осчетоводени по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит са и двете,
подписани от съпругата на ответника.
По отношение на фактурата,
която не е включена в СД на ответника-от 01.04.2010г., в хода на делото се
събраха писмени и гласни доказателства – товарителница, кантарна бележка,
показанията на св.Великов. От тях и от проверката на вещото лице в
счетоводството на ищеца се установи, че е налице издаден пътен лист и
товарителница от ищеца за превоз на баршно до получател-ответника, като за
натоварването на брашното в Мелница Левски свидетелства и пропуска, издаден от
Мелницата. Показанията на св.Великов изясняват принципа на доставка на брашно
от ищцовото дружество до неговите клиенти, който свидетелят е приложил и в
конкретния случай като шофьор. Управителят на дружеството наредил какво
количество брашно да се натовари от Мелницата в гр.Левски и на кого да се
достави – в случая на ответника. Горното е станало с издадения пътен лист
№031971/01.04.2010г. На пътния лист е нанесен и подробно маршрута и престоя в
междинните точки – товарене в гр.-Левски и разтоварване в с.Ряховците. При
товареното е издаден пропуск за извозване от 01.04.2010г. за 3000кг.брашно тип
500 и товарителница за същото количество с посочен получател ЕТ”Тропчев”,
с.Ряховците.
Според заключението на СИЕ
при двете страни се прилага двустранно
счетоводно записване, стопанските операции се отразяват в хронологичен ред и
счетоводството е редовно водено. По сметка 401 - "Доставчици" при
ответника е заведена партида „Р.”***/уточнено е, че по тази сметка се отчитат
задълженията по обикновени доставки на активи или услуги/. Когато в тази сметка
се отрази изплащане на задълженията към доставчиците, се кредитира сметка от
група 50 - "Парични средства". При кредитиране на сметка 401 – в
случаи на доставка на активи или ползване на услуги, се дебитира сметка от
раздел 2 - "Сметки за дълготрайни активи", 3 - „Сметки за материални
запаси", сметка 602 - „Разходи за външни услуги". Вещото лице е
установило, че всички посочени в Исковата молба фактури без №350/01.04.2010г. са
отразени посредством осчетоводяването им по кредита на сметката за партида „Р.”ЕООД
както следва и е осчетоводено като дължимо и неизплатено на ищеца задължение от
17 064лв. В счетоводството на ищеца по партидата на ответника като клиент
са осчетоводени деветте фактури на обща стойност 18504лв., без да има отразено
плащане по тях.
Вещото лице е изчислило размера
на мораторната лихва върху стойността на вяска от фактурите за период от датата
на издаване на съответната фактура до предявяване на иска, която изчислява и в
общ размер от 1953.92лв. Заключението е изготвено изцяло въз основа на
счетоводните записвания, писмените доказателства по делото, които напълно
съвпадат като данни, същото е обективно и компетентно изготвено, поради което
съдът го приема изцяло.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Между страните по делото са
налице трайно установени търговски отношения, при които ищецът доставя на
ответника смляно брашно тип 500. Ищецът при доставка издава фактура за доставеното
количество, която конкретизира стоката, количеството и цената. Доколкото между
страните няма писмен договор, но фактурите са подписани от управителите и на
двете дружества, то следва да се приеме, че предмет на договорните им отношения
са подробно описаните в тези фактури стоки като видове, брой, цена. Главното
доказване от страна на ищеца бе проведено категорично и успешно, а възраженията
на ответника, че не са съществували за целия период отношения между страните и
не е получел всички процесни доставки се опровергават от установеното по
делото. Ищецът доказа освен съществуваването на договорни отношения и самото
реално осъществяване на процесните девет доставки. Така той е изпълнил своите
задължения. За купувача-ответник е останало неизпълнено задължението му да
заплати стойността на получените стоки в размера, договорен в процесните
фактури. По изложените съображения съдът счита, че искът за заплащане на
главница общо в размер на 18 504лв. се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаване на главния
иск, основателен и доказан се явява акцесорния иск за заплащане на лихва за
забава. Безспорно е, че сумите по процесните фактури са дължат от датата на
тяхното издаване – датата на данъчното събитие но ЗДДС, след което ответникът е
изпаднал в забава и дължи лихва в размер на законната такава за период от
датата на всяка то фактурите до предявяване на иска. Нейният размер според ССЕ
е 1953.92лв., но се претендира в по-малък размер -1727.56лв. Тъй като не е
предприето изменение на иска след приемане на ССЕ, съдът се смита призован с
първоначалната претенция и искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в
претендирания размер от 1727.56лв.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ в размер на 809.26лв., адвокатско възнаграждение от 820лв. и разноски за експертиза от 100лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.С.Л.,
ЕГН ********** – ЕТ”ТРОПЧЕВ-П.Л.”, ЕИК *****”ЕООД, със седалище и адрес на
управление с.Ряховците, общ.Севлиево, обл.Габрово, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.”ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.”Страцин”№4, ЕИК *****, представлявано от управителя Д.Р.Д.,***,
пл.”Свобода”№24, чрез адв.Хр.В., сумата от 18 504лв./осемнадесет хиляди
петстотин и четири лв./, дължими по договори за доставка на брашно, сумата от
1727.56лв./хиляда седемстотин двадесет и седем лв. и 56ст./ мораторна лихва за
периода от издаване на всяка от фактурите до 27.04.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.04.2011г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.С.Л.,
ЕГН ********** – ЕТ”ТРОПЧЕВ-П.Л.”, ЕИК *****”ЕООД, със седалище и адрес на
управление с.Ряховците, общ.Севлиево, обл.Габрово, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.”ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Павликени, ул.”Страцин”№4, ЕИК *****, представлявано от управителя Д.Р.Д.,***,
пл.”Свобода”№24, чрез адв.Хр.В., сумата
от 1729.26лв./хиляда седемстотин двадесет и девет лв. и 26ст./ - разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Н.Я.