Р Е Ш Е Н И Е
№ 4148/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18443 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда *, офис 4
срещу Е.М., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 5984/3.8.2018г г., издадена по частно
гражданско дело № 11886/2018 г., по
описа на ВРС сумата от 500,00 лв.
(петстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2806285 от 09.05.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
длъжника, прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г. в полза
н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от
01.12.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 59,92 лв. (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
договорна лихва от 09.06.2017 г. до 06.11.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска., сумата от - 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща
такса разходи; сумата от - 353,40 лв. (триста петдесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 09.06.2017 г. до 06.11.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска) и сумата от 45,61
лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Претендират се разноски.
Излага се в исковата молба, че на 09.05.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД, като Заемодател и Е.М. като Заемател
сключват договор за паричен заем с № 2806285.
Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500,00 лв., представляваща главница и
чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия
заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че
същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя,
чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на
Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с
които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно.
Твърди се, че с полагането на подписа си върху
Договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в
брой от представител на Заемодателя. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде
променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 59,92 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията
по заема да бъде в размер на 559,92
лв., която е платима на 6 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 93,32 лв. при първа погасителна вноска 09.06.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 06.11.2017 г..
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил 06.11.2017 г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/.
Излага се в исковата молба, че длъжникът не е
извършвал плащания по дължимия паричен заем към Дружеството заемодател.
Твърдят, че страните се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно:
- издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя;
- поръчителство
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне
на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
Заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че
в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на
Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря
на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Твърдят неизпълнение на задължението за
предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните
обезпечения, поради което претендират начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 353,40 лева, която е
разсрочена на 6 равни вноски, всяка
в размер на 58,90 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателя е в размер на 152,22 лева.
Налагат се твърдения, че съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. Поради наличие на забава в плащанията на длъжника
било начислено обезщетение за забава в размер на 45,61 лв. за периода от 10.06.2017
г. (денят следващ датата на изискуемост на всички вноски по кредита) до датата
на подаване на заявлението в съда.
Претендират и такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв. Основават дължимостта на същата с твърдения за
приложимост на Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД и обстоятелството,
че Заемателят е забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни. Твърдят, че
според цитираната тарифа, ответникът дължи на Заемодателя заплащането на такса
за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане
на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява при
всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
Обясняват, че на 01.12.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
16.11.2010 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Изи Асет Мениджмънт"
АД срещу Е. - М., ЕГН **********,
произтичащи от Договор за паричен заем № 2806285
от дата 09.05.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез пълномощника „А.з.с.н.в." ЕАД, с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
За събиране на дължимите му вземания,
дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Варна за вземанията си към ответника. По
входираните документи било образувано ЧГД № 11886/2018г. по което е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, като на ищеца е указано да предяви установителен иск в
едномесечен срок.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковете, като недопустими и неоснователни.
Оспорва се ответникът да е усвоил сумата, като в тази връзка се оспорва
дължимостта на претендираните главница и договорна лихва.
Прави възражение за недействителност на договора за цесия.
Прави възражение за недействителност на договора за кредит, поради
наличие хипотезата на чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1 т. 11, и ал. 2
от ЗПК.
Възразява за нищожност на клауза от договора за потребителски кредит:
нищожност на чл.11, ал.1 от договора поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП.
тази уговорка не е индивидуално договорена, а представлява типова клауза, върху
която потребителят не е могъл да влияе.
Възразява да е предадена договорената сума към момента на подписване на
договора чл. 3 от същият преди договореното усвояване на сумата след подписване
на договора - чл. 2, ал. 8 от същия.
Оспорва се претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщената към настоящото дело преписка по ч.гр. дело № 11886/2018г. по описа на ВРС се
установява, че на 01.08.2018 г.
ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от последния
Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз основа на
същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 5984/3.8.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника - ответник
да заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: ********* същите суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на
съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
По делото
е представен Договор за паричен заем № 2806285 от 09.05.2017 г. - л.6 – 9,
от който се установява, че на 09.05.2017
г. „Изи Асет Мениджмънт" АД,
като Заемодател и Е.М. като Заемател сключват договор за паричен заем с № 2806285, съгласно който договор,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем
парична сума в размер на 500,00 лв.,
срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, заедно с договорна лихва
и такси на 6 равни месечни вноски,
всяка по 93,32 лева. Уговорен е
годишен лихвен процент от 40 %, при
ГПР 48,44 % и обща сума за плащане 559,92 лева, при първа погасителна вноска 09.06.2017
г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 06.11.2017 г.
Видно е
също от съдържанието на документа, в който страните са оформили договора за
кредит, че е налице уговорка съгласно която страните се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Записана
е и уговорка, съобразно която ако в 3 - дневен срок от подписването на договора
заемателят не предостави на Заемателя договореното обезпечение или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия
дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Предвидено
е при неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на
поне две от уговорените от страните обезпечения, начисляване на неустойка за
неизпълнение в размер на 353,40
лева, която е разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58,90 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателя е в размер на 152,22 лева.
Не се
оспорва подписа на ответника под договора.
Приети
са, като доказателства по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ЕАД от 16.11.2010
г., сключен между „Сити кеш" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД – л.10-13;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – л.14;
Извлечение от Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2017 г. – л15 - 17, сключени между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." ЕАД да уведомява
длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД – л.18; Уведомително писмо
от дата 06.12.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД з. извършената цесия – л.20, ведно с известие за доставяне и обратна
разписка – л.22. От същите се установява, че на 01.12.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, и „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Изи Асет Мениджмънт"
АД срещу Е. - М., ЕГН **********, произтичащи от Договор за паричен заем №
2806285 от дата 09.05.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - ищец.
Налице е упълномощаване от страна на цедента „Изи Асет Мениджмънт" АД на цесионера „А.з.с.н.в." ЕАД з. уведомяване на длъжника
за станалата продажба на вземането му. Изпратеното от пълномощника Уведомително
писмо, видно от известие за доставяне е непотърсено от адресата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл.
415, ал. 1 срок.
Налице е
съвпадение в размера и основанието на претендираните по заповедта за изпълнение
и исковата молба суми.
По тези
съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен
договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на
кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в
патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за договорна
лихва, наказателна лихва и неустойка за неизпълнение и неустойка за изискуемост;
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпване
изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора.
Установено бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да
предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 500,00 лева. Особеният
представител на ответника оспорва този факт но предвид, че не се оспорва
автентичността и авторството на приложения в договора подпис от негово име,
следва да се приеме, че сумата по кредита е усвоена и предадена в брой.
Получаването на сумата в брой е удостоверено от самия ответник, който в чл. 3
от документа оформящ договора за кредит прави изрично изявление за това. В този
смисъл, в частта си по чл. 3, договорът за паричен заем с № 2806285 от 09.05.2017 г. има характер на
разписка, която удостоверява, че сумата в размер на 500,00 лева е получена от
заемателя.
От страна на особения представител на ответника са повдигнати възражения
за нищожност на уговорките по договора като се навеждат основания за
недействителност на договора, респективно на части от него, като се повдигат
основания, касаещи общата недействителност на договора – чл. 22 ЗПК. Сочи се
недействителност на уговорките за възнаградителна лихва, на уговорките за
неустойка за неизпълнение. При условията на евентуалност, се прави възражение
за липса на настъпила предсрочна изискуемост, с оглед претенциите за неустойка
за предсрочна изискуемост и за лихва за забава.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закон за
потребителския кредит (обн.ДВ бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни
норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени
с ТР №1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Уговореното в чл. 4 от разглеждания
договор за заем се отнася до поемането на задължение за осигуряване на
поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи плащането на
сумата по чл. 2. (7) от същия този договор в общ размер на 559,92 лева. При
тълкуване според правилото на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че волята на
страните е била да се създаде обезпечение по главното задължение. Така цитираната
неустойка в този случай не се отнася до вредите от неизпълнението на главното
задължение на заемателя. Вредите от неизпълнението в срок на задължението за
връщане на заема е уредено в договора за заем самостоятелно. Така в чл. 8 от
договора за заем е предвидено плащане на законна лихва при забава в
погасителните вноски. В чл. 4 е договорено, че непредоставянето на обещаните
поръчителство или банкова гаранция е източник на парично задължение, фиксирано
в размер на 353,40 лева, начислено към всяка погасителна вноска в размер на 58,90
лв. В този смисъл предварителното калкулиране на тази сума и приобщаването й
към погасителните вноски, които според волята на страните се отнасят до
редовното изпълнение на главното задължение по заемното правоотношение, води до
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер
съизмерим с размера на кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19, ал. 4 ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка.
С оглед на така изложеното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗПК съдът намира уговорката на т. 6 и т. 8 от договора за нищожни и като
такива същите не пораждат права и задължения за страните по процесното
правоотношение. Ето защо недължими се явяват претенциите на ищеца за неустойка
за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 353,40 лева.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните
престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
По въпросите за нищожност на договорИ поради
накърняване на добрите нрави, съдебната практика приема, че "добри
нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на конто съдът прави
конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите па страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може
да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел
извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в
процесния договор за заем за сумата от 500,00 лева, със срок за издължаване 6
месеца, е договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 40
% от стойността на заема. Следва да се посочи и че
постигането на уговорка за договорна лихва в размер на 40 % е в съвкупност с
предварително уговорена в погасителния план неустойка за неизпълнение с размер от 353,40 лева, което допълнително
оскъпява кредита.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава
с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др.). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 40
% утежнена допълнително със задължението за неустойка от 353,40 лева надхвърля
значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен
процент за 2016 г. и 10 пункта надбавка , поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с
уговорения ГПР от 48,44 %, към който съзнателно не е отнесена сумата от 353,40
лева, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.
Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР Предвид
на това и след като уговорките в процесния договор, като нищожни не пораждат
правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
настоящия случай от страна на ответника е усвоена сума в размер на 500,00 лева,
като ответникът не е извършвал плащания по заема. Така непогасеният дължим
остатък възлиза на 500,00 лева. Недействителността на договора засяга и приетия
между страните погасителен план. Ето защо чистата стойност на получените и
невърнати от ответника суми се дължи ведно с обезщетение за забава не от падежа
на вноските, а от поканата. В случая, покана липсва, поради което
претендираната върху дължимата главница законна лихва ще се дължи от постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
На 01.12.2017г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, по силата на
което вземането Изи Асет Мениджмънт" АД срещу Е. - М., ЕГН **********,
произтичащи от Договор за паричен заем № 2806285 от дата 09.05.2017 г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията
с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с
известие за доставяне, което ищецът прилага по делото и моли съда да връчи на
ответника, ведно с исковата молба и приложения към нея. Така уведомлението за
цесия следва да се счита за връчено с исковата молба.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството до размер
от 225,00 лв. за заплатената
държавна такса, за особен представител в размер на 180,00 лева и 150,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства,
определено съразмерно на уважената част от исковете предвид разпоредбата на
чл.78, ал. 1 ГПК, а именно: сумата в размер от 276,41 лева
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.М.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *, офис 4 по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5984/3.8.2018г г.,
издадена по частно гражданско дело № 11886/2018
г., по описа на ВРС сумата от 500,00 лв.
(петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем № 2806285 от
09.05.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника,
прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г. в полза н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.12.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *, офис 4 иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено, че дружеството-ищец има подлежащо на
изпълнение вземане срещу ответника Е.М.,
ЕГН **********,*** по Заповед за изпълнение на парично задължение № 5984/3.8.2018г г., издадена по частно
гражданско дело № 11886/2018 г., по
описа на ВРС за сумата от 59,92 лв. (петдесет
и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва от
09.06.2017 г. до 06.11.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска., сумата
от 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща
такса разходи; сумата от 353,40 лв.
(триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.06.2017 г.
до 06.11.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) и сумата от 45,61 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
10.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, които суми са претендирани по Договор за паричен заем № 2806285 от
09.05.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника,
прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г. в полза н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.12.2017 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.М., ЕГН **********,*** да
заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *, офис 4 сумата от 276,41 лв. (двеста седемдесет и шест лева и 41 ст.) представляваща
дължими разноски по делото съобразно уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М., ЕГН **********,*** да
заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *, офис 4 сумата от 37,35 лв. (тридесет и седем лева и 35 ст.) представляваща дължими
разноски по заповедното производство в ч.гр.д № 11886/2018 г. по описа на ВРС съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: