№ 362
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от З. Р. И. за възобновяване на нохд № 1210/2019 г. на РС –
Монтана, по което И. е бил осъден за престъпление по чл.235, ал.2 НК.
В искането са посочени основанията по чл.348, ал.1 НПК, като конкретно са
изложени твърдения за осъждане въз основа на противоречиви и формално обсъдени
свидетелски показания, неправилно ползване на протокол за оглед и експертно
заключение, довело до необосновани и декларативни изводи на съдилищата. Деянието
не можело да се приеме за установено при твърденията в обвинителния акт, тъй като
не би могло да се установи има ли издадено разрешително за сеч за конкретния дървен
материал. Акцентирано е и на липсата на мотиви, относими към конкретни факти, вкл.
и за субективната страна на деянието, както и за отмерване на наказанието при
условията на чл.54 НК. Поради това е поискано възобновяване на производството и
връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред САС молителят не се явява и не ангажира
допълнително становище по направеното искане.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като в голямата си част развитите съображения представлявали
1
твърдения за необоснованост на съдебния акт, които не се явяват касационни
основания. Не са налице сочените процесуални нарушения, тъй като съдът е обсъдил
всички доказателства по делото, а и правилно е приложил материалния закон.
Неоснователно се твърди и явна несправедливост на наказанието.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 18.01.21 г. по нохд № 1210/19 г. на РС – Монтана, чието
възобновяване е предмет на настоящото искане, З. Р. И. е признат за виновен за
престъпление по чл.235, ал.2, пр.3-то, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, от фактическа страна
изразяващо се в това, че в периода от 16.07.2017 г. до 14.08.2017 г. в гр. Берковица, с.
Мездрея и с. Долно Озирово, обл. Монтана при продължавано престъпление със седем
отделни деяния транспортирал с товарен автомобил "Мерцедес 410Д" с рег. № М 1021
ВН, незаконно добит от другиго дървен материал на обща стойност 4 095лв.
Наложеното наказание на И. е лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, както и
глоба в размер на 1000 лв.
С решение от 08.06.2021 г. по внохд № 20/21 г. ОС – Монтана е потвърдил
присъдата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на производството по
нохд № 1210/11 г. на РС - Монтана е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е
допустимо, тъй като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по
касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
По оплакването за наличието на съществени нарушения на процесуални правила
настоящият съдебен състав прецени, че в хода на воденото наказателно производство
не са допуснати такива по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. На първо място неоснователно
се твърди липсата на извършен правилен анализ на събраните доказателства. Изрично
е нужно да се посочи, че оценката на доказателствените източници е суверенна
дейност на съдилищата, извършвана в съответствие с вътрешното им убеждение, като
проверката относно правилното формиране на последното не дава основание да се
приеме, че в процесния случай е опорочено приобщаването на доказателствата или че
същите са превратно ценени. Прочитът на изложените в тази връзка съображения сочи
за извършена самостоятелна преценка от страна на въззивния съд на събраните в
първата инстанция доказателства с направени въз основа на тях на изводи относно
значимата за предмета на делото фактология. Напълно разбираема е волята на съда
относно това въз основа на кои гласни и писмени доказателства се позовава за
изведената фактическа обстановка, чиято правна оценка също не е изложена
2
формално, а с оглед конкретиката на казуса. В правомощията на съда е да прецени
дали да кредитира оспорените свидетелски показания, експертни изводи и протокол за
оглед или да възприеме тезата на защитата за противоречивост на същите. В процесния
случай това е сторено, като изрично са посочени и мотивите за извършената преценка,
която е професионално обоснована. Така изрично е отговорено на възраженията във
въззивната жалба за противоречивост и непълнота на свидетелските показания, тъй
като въз основа на същите еднопосочно са установени значимите за авторството на
деянието факти, че именно подсъдимият е лицето, транспортирало им поръчаните от
всеки от тях дърва за огрев, като той е присъствал при разтоварването им в един от
случаите заедно с баща си. За изводите, касаещи общото количество дървен материал и
неговата стойност, както и за относимостта на издадените превозни билети към
отделните позволителни за сеч и за монтираното GPS устройство на управлявания от
подсъдимия автомобил, включително и за липсващата разпечатка на устройството на
посочените превозни билети, са били ценени и изрично посочените писмени
доказателства /протоколи за оглед, констативни протоколи и превозни билети/, а също
и експертни изводи по основна и допълнителна лесотехническа експертиза. Даден е и
дължимият отговор по оплакването за доказателствената стойност на изготвения
протокол за оглед, като е прието, че същият е годен да удостовери верността на
констатациите в него, тъй като е изготвен при спазване на процесуалните правила и
конкретно не е нарушено изискването за участието на поемни лица. Такива са били
свидетелите В. М. и Е. К., които са потвърдили присъствието си на мястото и
възприетата от тях камара с дърва, както и преброяването и описването на същите.
Невъзможността свидетелите да възпроизведат съдържанието на изготвения протокол,
както и изявлението им, че са подписали същия без да го прочетат, не внася
автоматично съмнение във верността на отразените констатации и не би могло да е
основание за изключването му от доказателствения материал в процесния случай, след
като и въз основа на останалите доказателствени източници е несъмнено констатирано
несъответствието в документираното и реално превозено количество дървен материал.
По отношение на констативните протоколи следва да се посочи, че същите са ценени
като писмени доказателства, наравно с приложените превозни билети, писма и
справки, като липсват процесуални изисквания за тяхното съставяне, чието евентуално
неспазване да представлява пречка за ползването им. На следващо място направеното
позоваване на експертните изводи е само в частта им, изискваща специални познания,
а не относно заключението за незаконен произход на дървата, за което съдът е изложил
свои съображения, позовавайки се на приложимата и коректно посочена нормативна
уредба. Дори да липсва изрично разграничение от частта на заключението, в която
вещите лица се ангажират със становище относно произхода на процесния материал,
надхвърляйки чисто техническата страна на поставените въпроси, при извършена от
страна на съда собствена преценка в тази насока и липсата на механично позоваване на
3
така направени изводи, не би могло да се счете, че е допуснато процесуално
нарушение, довело до неправилно формиране на вътрешното му убеждение. При
изричното посочване и обсъждане на доказателствените източници в тяхната цялост и
съпоставянето им съдът е извел собствен извод за установеното по делото незаконно
добиване на дървения материал, съгласявайки се с идентичната преценка на първата
инстанция. Същата не е декларативна, както се твърди в постъпилото искане, а е
направена въз основа на приетата по делото фактология за неотносимост на
представените по делото превозни билети и позволителни за сеч към инкриминирания
дървен материал. Доколко за направата на този извод е необходимо изясняването на
обстоятелството относно произхода на дървения материал, за което според
оплакването на искателя липсвали данни в обвинителния акт, е въпрос по същество, на
който също е даден отговор при обсъждане правната страна на деянието. Същият
извод е относим и за твърдението, че липсата на яснота за точната дата на извършване
на част от деянията не позволява организиране на защитата и водело до ангажиране на
отговорност за нещо "хипотетично и неустановено". Това е така поради формулиране
на обвинението при максимално възможната яснота относно датата на отделните
деяния, а така също и при ясното посочване на останалите конкретни елементи на
същото, а именно – мястото на извършения транспорт и на конкретното доставено
количество и вид дърва с посочен адресат, което е установено да е в отклонение от
представените превозни билети, позволяващо в достатъчна степен възможност за
организиране на защита.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав прие като напълно
неоснователен упрекът за липсата на изложени мотиви и за извършена преценка на
доказателствата по делото и неразкрита въз основа на тях обективна истина, което да е
довело и до несправедливото осъждане на молителя. Основаните на тези оплаквания
доводи за нарушение и на материалния закон, съдът също счете за неоснователни.
Извършената от съдебните състави правна оценка на установеното от събраните
по делото доказателства деяние като транспортиране на незаконно добит от другиго
дървен материал по смисъла на чл.235, ал.2 НК е в съответствие с очертаните от
закона обективни и субективни признаци на това престъпление. При установената по
делото неотносимост на изследваните позволителни за сеч и превозни билети към
инкриминирания вид и количество дървен материал, правилен е изводът че за
последния не е налице легален добив по смисъла на § 21 от ДР на Закон за горите и
Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, независимо от непосочения от обвинението и
неизяснен по делото факт относно мястото му на добиване. Несъмнено е доказано и
транспортирането на процесното количество дървен материал от подсъдимия до
посочените лица, с което е реализирана твърдяната форма на изпълнителното деяние
на вмененото му престъпление. Този извод не се променя от некоректно посоченото в
обвинителния акт незаконно придобиване на дървесината, тъй като на обстойно
4
изложените фактически обстоятелства от обвинението и при правилна цифрова
квалификация на деянието, съдилищата са дали допустима и прецизна правна оценка, с
която не са накърнили правата на обвиняемия за защита, нито са го осъдили по
непредявено обвинение, както се твърди в искането.
На следващо място с оглед осъзнатото от страна на подсъдимия превозване на
инкриминираните обекти в нарушение на изискванията за техния добив /установимо
при липсата на надлежна и съответна на конкретния материал документация/ във всеки
от описаните случаи, следва напълно обоснования и в съответствие с правната теория и
практика извод, направен от съда за реализиране състава на престъплението при
изискуемия пряк умисъл. Липсата на изложени обстойни съображения по този въпрос,
както и относно реализирането на отделните деяния при общи обективни и субективни
признаци, обуславящи квалификацията на престъплението като продължавано такова,
не може да се счете за пропуск, тъй като така направените крайни изводи почиват на
изведените по съответния процесуално издържан ред факти, чиято правна преценка не
е пораждала спор, налагащ по-подробна аргументация.
Относно оплакването за отсъствие на изложени съображения за отмерване на
наказанието при условията на чл.54 НК и липсата на обсъждане приложението на чл.55
НК при извода за липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се
отбележи, че също не е налице основателност на искането. На първо място изрично
съдилищата са отчели реализирането на няколко отделни деяния като завишаващо
степента на укоримост на извършеното, а наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са счетени за многобройни или изключителни. Отделно от това
предвиденото за извършеното престъпление наказание до шест години лишаване от
свобода и глоба от 1000 до 20 000 лв. е преценено, че не е явно несъответно в
процесния случай, с което очевидно не е приета за налична хипотезата на чл.55 НК за
сериозно смекчаване на предвидената наказателна отговорност. Наложеното наказание
от шест месеца лишаване от свобода е в размер, съвсем близък до минимума и е
съобразено с обществената опасност на деянието, засягащо опазването и
стопанисването на горите, а така също и със степента на обществена опасност на дееца.
Последната е преценена като ниска при чистото съдебно минало на осъдения и
останалите смекчаващи обстоятелства, позволяващи постигане целите на наказанието
и с приложимото в процесния случай отлагане на неговото изтърпяване по реда на
чл.66 НК. Посочени са съображенията на съда да се съгласи с този подход на първата
инстанция за минималния изпитателен срок от три години, в рамките на който е прието
за възможно постигането на нужното въздействие и осигуряване на поправителен
ефект спрямо осъдения. Така отмерено наказанието е справедливо и не се налага в по-
голяма степен снизхождение спрямо осъдения.
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на наказателното
5
производство спрямо осъдения З. Р. И. съдът не е допуснал сочените процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на закона или налагане на явно
несправедливо наказание, което да даде основание за възобновяването му. Поради това
така направеното искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Р. И. за отмяна по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда по нохд № 1210/2019 г. по описа на РС –
Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6