Решение по дело №264/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Земеделски производител Х. А. П. от [населено място], обл. Р., против Решение № 134 от 24.10.2024 г., постановено по АНД № 423/2024г. по описа на Районен съд - Разград, с което в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400118 от 12.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилна оценка на събраните доказателства. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателното постановление

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, действащ чрез упълномощен юрисконсулт, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на въззивния съд е изключително подробно и мотивирано, обсъдени са обосновано всички възражения по първоинстанционната жалба и моли това решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на РС - Разград следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400118 от 12.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, с което за нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя Земеделски производител Х. А. П. от [населено място], обл. Р., е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, районният съд приел за доказани описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства. Установено е, че на 22.05.2024 г. служители от Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Разград осъществили проверка по работни места в обект - Втори стопански двор, кравеферма (бивше ТКЗС) - гр. Цар Калоян, стопанисван от Земеделски производител Х. А. П.. В посочения обект, вдясно от входа на кравефермата, се намирала фуражомелка, червена на цвят, марка АТАС, на която ремъчната предавка от електродвигателя нямала предпазен капак, който да осуетява достъпа до опасната зона и същата не била обезопасена. По този начин, при огледа на работното оборудване (фуражомелката) е констатирано, че движещите се части, в случая движещият се ремък на фуражомелката, не бил ограден с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони на оборудването, което създавало риск от злополуки на работещите в обекта В. В., В. Б. и А. П.. Контролните органи приели, че работодателят Х. А. П., действащ като земеделски производител, не е обезопасил движещите се части на работното оборудване (фуражомелка), намиращо се в посочения стопански двор, поради което и въз основа на констатациите от проверката, му съставили АУАН № 17 – 2400118 от 17.06.2024г. за нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради необезопасяване на описаното оборудване. Актът бил подписан от нарушителя без възражения и въз основа на констатациите от него било издадено обжалваното НП, с което за същото нарушение и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя ЗП, в качеството му на Работодател, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление по съображения, че е издадено от компетентен орган, по предвидения в закона ред и форма; че санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност в качеството на Работодател. Относно размера на наложената санкция въззивният съд е преценил, че тя е малко над законовия минимум, но е справедлива с оглед тежестта на конкретното нарушение и по съображения, че нарушенията от този вид съществено застрашават работниците, тъй като създават опасности с непредвидими последици.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ ангажира административнонаказателна отговорност на работодател, който не изпълни задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Последните са регламентирани в чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, които въвеждат общи изисквания за работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, така че опасностите за живота и здравето на тези лица да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Конкретното дължимо поведение на работодателя относимо към фактическите констатации от процесната проверка по работни места, е уредено в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Същата регламентира, че движещите части на работното оборудване, които създават риск от злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. В случая, от събраните пред въззивния съд доказателства безспорно е установено, че контролираното работното оборудване – фуражомелка, не е било обезопасено поради липсващо предпазно устройство, препятстващо достъпа на работниците до движеща се част на съоръжението – липсващ предпазен капак на движещия се ремък на фуражомелката.

За установяване на горните факти въззивният съд е събрал относими доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност, обсъдил е гласните доказателства и противоречията в тях, като се е аргументирал кои кредитира. Същите са правилно преценени от районния съд, като е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора и които категорично опровергават твърдението на жалбоподателя, че процесната фуражомелка не се е ползвала дълго време и е била спряна от експлоатация. Безспорно е установено, че тримата работници в обекта са имали безпрепятствен достъп до фуражомелката, която е била включена в електрическото захранване. Същевременно ремъкът на фуражомелката е бил открит, не е бил ограден с предпазни устройства, които да осуетяват достъпа на работниците до опасните зони. Става въпрос за машина, чието предназначение е пряко свързано с осъществяваната в стопанския двор трудова дейност и е била напълно достъпна за използване от работещите там. Нещо повече, дори тези работници да не са имали конкретни задължения във връзка с работата и използването на въпросната фуражомелка, то същата е следвало да бъде обезопасена по начин, че да не представлява опасност не само за работещите, но и за преминаващите край нея лица, което в случая категорично не е било изпълнено. Състоянието на работното оборудване е предпоставяло реален риск от злополуки. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че правилно районният съд е стигал до извод, че вмененото нарушение е извършено.

За същото е предвидено санкциониране на Работодателя с налагане на глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева, съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ. Районният съд е преценил, че определеният размер от 2 000 лева, малко над предвидения в закона минимален размер, е справедлив, с мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Наказанието е определено при съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, както и целите на същата, уредени в чл. 12 от ЗАНН.

Въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено по реда на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 24.10.2024 г., постановено по АНД № 423/2024г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА Земеделски производител Х. А. П., [ЕГН], ЗП с ЕИК/БУЛСТАТ *********, от [населено място], обл. Разградска, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград сумата от 100.00 (сто) лева - разноски в касационното производство за юрисконсултско възнграждение.

Решението е окончателно.