РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500526 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260014/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 2080/2019г. ОС – Варна е:
- отхвърлил предявените от СТ. К. К., ЕГН ********** и ИВ. К. Д., ЕГН **********
против М. К. Д., ЕГН ********** евентуално съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен, евентуално унищожаване
на брачен договор от 16.11.2018г., нотариална заверка на подписите на страните и
съдържанието му peг. № 5333 и peг. № 5334, том 2, акт 189 на нотариус Д.С., сключен
между М. К. Д. и К.С. Д., в частта, с която М.Д. придобива собствеността
върху двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 /двеста и
четиринадесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра, построена в ПИ
с идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен документ
за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., находящ се в землището на
град Варна, с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 /тридесет и шест
хиляди/ лева, която да бъде заплатена от М.Д. на К. Д. в едногодишен срок, считано от
датата на подписване на брачния договор - на 6 /шест/ равни вноски по шест хиляди лева
всяка, платими през два месеца, по банковата сметка на К. Д.; движима вещ - лек
1
автомобил с ДК №5261 РХ, марка Рено, модел Лагуна, с № на
рама: VFIBT1D0D40765486, № на двигател K4MF824D002509, цвят сив, ведно с числящите
се към нея принадлежности, срещу сумата от 1000 /хиляда/ лева, заплатена напълно и в брой
от ответницата, в деня на подписване на договора; селскостопанска техника - мотоблок
"Нева" 2, бензинова косачка "Хускварна", моторен трион "Премиум", моторна пръскачка
"Премиум", както и цялото обзавеждане в семейното жилище, представляващо
гореописаната вилна сграда, включително бялата и черната техника в жилището - общо за
сумата от 1 950 лева, която е заплатена напълно и в брой от ответницата в деня на
подписване на договора, както следва: за прогласяване за нищожен, поради противоречието
му със закона /чл. 38, ал. 3 от СК/, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; в евентуалност за
прогласяване за нищожен, като относително симулативен, прикриващ договор за дарение, на
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради
заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД; в евентуалност за
прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради невъзможен предмет, на
основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради
липса на основание, на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД; в евентуалност за унищожаване,
като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл.33, ал.1 от
ЗЗД;
- развалил е сключения между М. К. Д. и К.С. Д. брачен от 16.11.2018г. в частта с
която М.Д. придобива собствеността върху двуетажната масивна вилна сграда с таван
- сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 срещу сумата от 36 000 лева поради
неизпълнение на задължението за плащане на цената, по предявен от СТ. К. К. и ИВ. К. Д.
иск с правно основание иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по
спора.
Ищците С.К. и И.Д., чрез процесуалните си представители обжалват
първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от тях, в
условията на евентуалност, искове за нищожност и унищожаемост на процесния брачен
договор в частта относно гореописаното имущество. В жалбата си излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебния акт като постановен при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът
не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, доводите и
възраженията, въведени от тях в предмета на спора. В резултат на това са направени
необосновани и некореспондиращи на установеното от доказателствения материал изводи за
неоснователност на предявените искови претенции за нищожност, респ. унищожаемост на
сключения от наследодателя им брачен договор. Изложени са доводи по съществото на
спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното от тях решение и постанови
друго, с което да уважи предявените искове.
Ответницата М.Д. обжалва решението в частта, в която е постановено разваляне на
2
брачния договор на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Навежда оплаквания за произнасяне на
първоинстанционния съд по недопустим иск, тъй като наследниците на страна по такъв
договор не могат да искат неговото разваляне. Излагат се и доводи за неправилност на
решението – направата на изводи въз основа на неправилна преценка на доказателствения
материал. Оспорват се изводите на съда, че процесната вилна сграда е била лична
собственост на К. Д., както и че ответницата не е придобила права върху ½ ид.ч. от нея въз
основа на давностно владение. Иска се обезсилване на решението по уважения срещу нея
иск по чл.87, ал.3 ЗЗД като недопустимо, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на иска
като неоснователен.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е подала писмен отговор срещу
въззивната жалба на насрещната страна, оспорвайки я като неоснователна.
По така докладваните жалби първоначално е било образувано в.гр.д. № 221/2021г. по
описа на АпС – Варна, но с оглед подадена от ищците молба с правно основание чл.247 ГПК
производството е прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд, компетентен да
се произнесе по молбата.
С решение № 260075/28.07.2021г. ОС – Варна е отхвърлил искането за отстраняване
на очевидна фактическа грешка в решението му от 11.02.2021г.
Срещу решението по чл.247 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците С.К. и И.Д..
По подробно изложени доводи относно твърдяната от тях очевидна фактическа грешка
досежно обема на претендираните права на защита, приетото в мотивите на съда и
отразеното в диспозитива се иска неговата отмяна.
С писмен отговор в срока по чл.263 ГПК насрещната страна е оспорила и тази
въззивна жалба като неоснователна.
За да се произнесе по така подадените въззивни жалби и по съществото на спора
настоящият състав съобрази следното:
В исковата си молба ищците С.К. и И.Д. са изложили твърдения, че заедно с
ответницата М. Д. са наследници на К. С. Д., поч. на 10.01.2019г., съответно низходящи от
предходен брак и преживяла съпруга по сключен брак от 09.06.2000г. През м.септември
2018г. наследодателят им е бил диагностициран с онкологично заболяване, четвърти стадий,
като независимо от проведената операция състоянието му бързо се е влошило и довело до
смъртта му. Твърдят, че в периода след узнаване за заболяването и влошаване на
здравословното му състояние, и съзнавайки за близкия летален изход наследодателят им е
извършил няколко разпоредителни сделки, с които е прехвърлил на ответницата цялото си
движимо и недвижимо имущество - на 30.10.2018г. е съставил саморъчно завещание, с
което е завещал на съпругата си недвижим имот - вила на два етажа и тавански помещения,
находяща се в гр.Варна, м."Боровец - север", пл. № 2545, ведно с прилежащия й парцел и
подробно описани движими вещи; на 16.11.2018г. с нот.акт № 180/2018г. на нотариус Д. С. е
прехвърлил на ответницата 1/2 ид.ч. от ПИ 10135.5401.2545, находящ се в гр.Варна,
м."Боровец - север" срещу сумата от 9 800 лева; едновременно с продажбата на същата дата
3
между съпрузите е бил сключен брачен договор, съгласно чл.4 от който страните са се
споразумели придобитите по време на брака в режим на СИО недвижим имот и движими
вещи да преминат в собственост на съпругата М.К. Д., при следните условия: вилната
сграда в м."Боровец - север" срещу сумата от 36 000 лева, платима в едногодишен срок,
считано от сключване на договора, по банков път, на 6 равни вноски през два месеца; л.а.
Рено срещу сумата от 1 000 лева, платена в деня на подписване на договора, преди
извършване на нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието;
селскостопанска техника, подробно описана срещу сумата от 1 950 лева, заплатена в брой в
деня на подписване на договора, преди нотариалното удостоверяване. Твърдят, че
сключеният на 16.11.2018г. брачен договор е нищожен, евентуално унищожаем. Считат, че
предвид знанието за скорошната смърт на наследодателя им уговореното в договора
прехвърляне на имущество съставлява разпореждане в случай на смърт, което противоречи
на забраната по чл.38, ал.3 СК. Твърдят, че изразеното в договора съгласие за възмездно
прехвърляне на права е привидно, прикриващо дарствено разпореждане, индиция за което
считат е съставеното преди това завещание, липсата на средства от ответницата, която е
била издържана от съпруга си, както и неплащането на посочените в договора суми.
Твърдят също така, че със сключения договор, в частност уговореното възмездно
прехвърляне се цели заобикаляне на императивни разпоредби на закона - чл.28 ЗН и чл.29
ЗН и невъзможност за реализиране на правата им като наследници със запазена част от
наследството на К. Д.. Наред с това ответницата, съзнателно препятствайки контактите им с
техния баща и знаейки за неговата скорошна смърт е целяла постигането на уговорки изцяло
в неин интерес. С оглед на това считат брачния договор за недействителен поради
заобикаляне на закона, както и накърняващ добрите нрави. Твърди се още, че тъй като
процесната сграда не е била придобита в режим на СИО, а е съставлявала лична собственост
на наследодателя им съгласно съдебно решение за развод по гр.д. № 1117/1997г. на ВРС, то
уговореното между страните, че този имот е СИО освен, че противоречи на чл.38, ал.2 СК
означава, че в полза на ответницата е могло да се прехвърли само 1/2 ид.ч. от него, което
прави процесния брачен договор нищожен поради липса на основание и поради невъзможен
предмет за другата 1/2 ид.ч.
В исковата молба са наведени и доводи, че при сключване на брачния договор
наследодателят им се е намирал в състояние на крайна нужда по см. на чл.33 ЗЗД /силно
влошено здравословно състояние, имал е нужда от финансови средства за покриване на
разходите си за лечение, не е разполагал с доходи и друго имущество, бил е зависим от
грижите на съпругата си/, както и че уговорените в договора условия са явно неизгодни
/уговорената цена за прехвърлянето на недвижимия имот е крайно занижена, а изплащането
й на вноски не е в негов интерес/.
С оглед на тези фактически твърдения са отправили и искането си до съда да
постанови акт, с който да прогласи нищожността на сключения между наследодателя К. Д. и
ответницата брачен договор от 16.11.2018г. в частта относно уговорката по чл.4 за
прехвърляне на описаното в него недвижимо и движимо имущество поради противоречието
4
му със закона, евентуално като относително симулативна, евентуално поради заобикаляне
на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради
невъзможен предмет и липса на основание. В случай на отхвърляне на исковете за
нищожност се иска унищожаване на брачния договор в същата част като сключен при
крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл.33 ЗЗД, а при отхвърляне и на
този иск - разваляне на договора в частта относно прехвърлянето на недвижимия имот
поради неплащане на уговорената цена, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата М.Д. е оспорила
така предявените искови претенции, считайки, че оспорвания брачен договор не страда от
твърдените от ищците пороци. Оспорва фактическите им твърдения, че процесната вилна
сграда е била лична собственост на общия им наследодател, че изразеното в договора
съгласие за възмездно прехвърляне на имущество е симулативно, прикриващо дарение, за
неплащане на уговорените в договора суми, липса на финансови средства от ответницата и
че е била издържана от починалия й съпруг, за знание за скорошната му смърт и сключване
на договора предвид на това обстоятелство и с цел увреда правата на ищците, респ. при
крайна нужда и явно неизгодни условия за наследодателя. Твърди, че вилната сграда,
предмет на брачния договор е построена в този й вид по време на брака им и не е идентична
с описаната в решението за развод по гр.д. № 1117/1997г., тъй като последната е била
частично съборена, вкл. и покрива й и на нейно място е построена сегашната с различна
квадратура, кубатура и РЗП, която нова постройка е узаконена през 2005г., въведена в
експлоатация през 2006г. и описана като собственост на двамата съпрузи в съставения КНА
№ 14/2007г. на нотариус № 212. В условията на евентуалност твърди придобиване на
сградата в режим на СИО и въз основа на изтекла по време на брака им и до 16.11.2018г.
придобивна давност. Навеждат се твърдения, че извършеното с брачния договор възмездно
разпореждане е било за да може наследодателят да разполага с парични средства за
лечението си, поради което след завещателното разпореждане и консултация с лекарите за
нужното лечение съпрузите са сключили процесния договор. Относно поетата от
ответницата насрещна престация за заплащане на суми и плащането се твърди, че същата е
разполагала с достатъчно средства от продадено лично имущество и получавана рента,
преведените от съпруга й суми по нейна банкова сметка са били общи и на двамата, а
изтеглянето на преведената от нея първа вноска от 6 000 лева е било по възлагане на
съпруга й с цел погасяване на негово задължение по договор за заем.
Направено е и възражение за недопустимост на иска за разваляне на брачния договор,
с доводи, че съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 СК развалянето/унищожаването има
действие за в бъдеще, което изключва възможността след смъртта на страна по него
наследниците й да искат развалянето му.
При така очертания предмет на спора, наведените във въззивните жалби
оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
5
Между страните не е спорно, а това се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства, че същите са наследници по закон на К.С. Д., поч. на 10.01.2019г. -
ищците С.К. и И.Д. са деца на починалия, а ответницата М.Д. - преживяла съпруга от
сключен с наследодателя на 09.06.2000г. граждански брак.
На 16.11.2018г. между съпрузите К. Д. и М.Д. е бил сключен в изискуемата се от
закона форма брачен договор, съдържащ уговорки за имуществените им отношения относно
разпореждания с лично имущество, придобито преди брака, разпореждане с придобито по
време на брака и до сключване на договора имущество, относно придобито след сключване
на договора по време на брака имущество, участието на съпрузите в разходите по време на
брака, имуществени отношения при развод. В р.I, чл.2 от договора е посочено, че страните
приемат, че притежават в режим на СИО двуетажна масивна вилна сграда с таван, РЗП от
214 кв.м., съставляваща сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1, построена в ПИ
10135.5401.2545; лек автомобил Рено Лагуна с ДК № В 5261 РХ; селскостопанска техника -
мотоблок "Нева" 2, бензинова косачка "Хускварна", моторен трион "Премиум" и моторна
пръскачка "Премиум"; цялото обзавеждане в семейното жилище, съставляващо
гореописаната вилна сграда, включително бялата и черна техника в него. В чл.4 на р.III е
обективирана уговорка, че придобитите до сключване на процесния договор в режим на
СИО недвижим имот и движими вещи, описани и идентични на посочените в чл.2, стават
собственост на съпругата М.Д. при следните условия: двуетажната вилна сграда срещу
сумата от 36 000 лева, която ще бъде заплатена от М.Д. в едногодишен срок, считано от
датата на подписване на договора, на 6 равни вноски, платими през два месеца по банкова
сметка на К. Д.; лекият автомобил, ведно с числящите му се принадлежности срещу сумата
от 1 000 лева, заплатена напълно и в брой от М.Д. на К. Д. в деня на подписване на
договора, преди извършване на нотариалното удостоверяване на подписите на страните и
съдържанието на договора; движимите вещи - селскостопанска техника, обзавеждането в
семейното жилище, вкл. бяла и черна техника общо срещу сумата от 1 950 лева, заплатена
напълно и в брой от М.Д. на К. Д. в деня на подписване на договора, преди извършване на
нотариалното удостоверяване.
Между страните не е налице спор и по приетото за установено от
първоинстанционния съд, че през м.септември 2018г. наследодателят К. Д. е бил
диагностициран с онкологично заболяване - карцином на дебелото, четвърти стадий, по
повод на което на 05.10.2018г. е претърпял оперативна интервенция. Съгласно неоспореното
заключение на СМЕ, извършената операция е била палиативна /не лечебна, т.е. за радикално
отстраняване на тумора/, в началото на м.11.2018г. е прието, че Д. не е подходящ за
"специфично противотуморно лечение и ще се провежда симптоматично такова", не е
правена химиотерапия, а в епикриза от 10.12.2018г. са отразени резултати от проведени
образни изследвания, сочещи за метастази в ляв бял дроб, асцит в корема и малкия таз,
перитонеални метастази. Според вещото лице тези резултати, както и данните за анемия и
хипопротеинемия сочат за агресивен ход на болестта, а авансираният стадий към момента на
диагностицирането и направената лекарска преценка, че пациентът не е подходящ за
6
провеждане на противотуморно лечение са фактори, обуславящи лоша прогноза за изхода. В
същото време, в обясненията, дадени в с.з. вещото лице сочи, че независимо от тази
прогноза не може с категоричност да се определи какъв би бил периода на преживаемост, по
принцип около 85% от болните в четвърти клиничен стадий, при които липсва лечение
преживяват от четири до дванадесет месеца. Според обследваната от вещото лице
медицинска документация няма данни К. Д. да е бил в състояние да не може да се
самообслужва, в безсъзнание или неадекватен.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ж.И. и К.Г. се установява, че
наследодателят е знаел за заболяването си, срещу което обстоятелство не са и наведени
възражения от ответницата.
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че след поставяне на
диагнозата през м.септември 2018г. К. Д. е предприел действия по разпореждане с
имущество като на 30.10.2018г. е съставил саморъчно завещание, съгласно което е завещал
в полза на съпругата си вила на два етажа с тавански помещения, находяща се в м."Боровец
- север", пл.№ 2545 и прилежащия към нея парцел, подробно описани движими вещи -
селскостопанска техника, както и всичката бяла и черна техника, находяща се в дома му. На
16.11.2018г. с нот.акт № 180, том III, д.525/2018г. на нотариус Д. С., рег. № 192 е продал на
ответницата собствената си 1/2 ид.ч. от ПИ 10135.5401.2545 - дворното място в м."Боровец -
север", в което е процесната вила. Другата 1/2 ид.ч. към този момент е била собственост на
приобретателката по силата на извършено в нейна полза дарение през 2007г. /нот.акт №
9/2007г./.
В деня на продажбата /16.11.2018г./ е бил сключен и гореописания брачен договор.
Относно спора между страните за правата на собственост върху процесната вила към
датата на сключване на оспорения брачен договор и относим към релевираните оплаквания
за неговата нищожност поради липса на основание и предмет, от ангажираните по делото
доказателства се установява, че с решение от 28.09.1998г. по гр.д. № 1117/1997г. на РС -
Варна е утвърдено постигнато между К. Д. и бившата му съпруга Л. Д. споразумение по
чл.99, ал.3 СК /отм./, съгласно което в дял и собственост на Д. е поставен недвижим имот -
двуетажна вилна сграда, състояща се на първи етаж от гараж и две помещения към него, на
втори етаж - три стаи, кухня, баня-тоалет, коридор и външно стълбище, три складови
помещения на тавански етаж, находяща се в гр.Варна, м."Боровец - север", пл.№ 2543 и пл.
№ 2545. След извършена доброволна делба от 02.02.1999г. между К. Д. и сестра му относно
имот, включващ и дворното място, в което е изградена възложената му със споразумението
вилна сграда, същото е придобито от него в лична собственост и съставляващо към
настоящия момент ПИ с идентификатор 10135.5401.2545.
Съществуващата към момента в ПИ 10135.5401.2545 сграда, която е предмет и на
процесния брачен договор съгласно заключението на СТЕ представлява масивна вилна
сграда на три нива, състоящи се от приземен етаж включващ гараж и две преходни
помещения, с пряк достъп от двора и застроена площ от 62.36 кв.м., втори етаж с достъп по
външно стълбище до тераса на същия етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня/тоалет и
7
коридор, открита тераса и стълбище и с обща застроена площ от 89.5 кв.м., тавански/трети
етаж със застроена площ от 65.53 кв.м., включваща три складови помещения и покрита
тераса.
От съвкупния анализ на направените от СТЕ констатации и изводи относно
заснемането на съществуващото в имот пл. № 2545 строителство в действалите през
годините кадастрални планове, разрешение за строеж от 1981г., актове за установяване на
незаконно строителство от 1985г., акт за узаконяване от 2005г. и показанията на
ангажираните и от двете страни свидетели, съдът намира, че сградата, предмет на брачния
договор от 16.11.2018г. не е нов обект на право на собственост спрямо придобитата в
индивидуална собственост вилна сграда от наследодателя К. Д. по споразумението по чл.99,
ал.3 СК. От показанията и на двете групи свидетели /на ищците и на ответницата/ по
непротиворечив начин се установява, че по време на брака между наследодателя и
свидетелката Л. Д. същите са построили описаната в решението за развод вилна сграда.
Св.Л. Д., св.Й. Д. и св.С.К. сочат, че строителството е извършено в периода 1981г. - 1989г.
Св.М.К. също свидетелства, че преди развода К. Д. е имал вила в имота. Соченото в тези
показания изцяло кореспондира на писмените доказателства - акт за установяване на
извършено от него строителство в отклонение на разрешително за строеж /позволителен
билет/ от 1981г., както и на заснеманията в КП от 1979г. съгласно попълването му през
1989г. и 1995г. и КП от 1996г., т.е. към момента преди сключване на последващия брак с
ответницата в имота е имало изградена двуетажна вилна сграда с тавански помещения. В
същото време, не само от показанията на ангажираните от ищците свидетели Й. Д. и Т.Т., но
и според показанията на водените от ответницата свидетели Ж.И., К.Г., Г. Т. и М.К. се
установява, че след като К. Д. и М.Д. са заживели там, респ. сключили брак през 2000
година е правен ремонт на вече съществуващата вила, изразяващ се в укрепване на колони,
пристрояване към първия етаж на котелно и две складови помещения /за дърва и за
инвентар/, разширяване на терасата на втория етаж и изграждане на още една стая на същия
етаж, подмяна на покрива с увеличаване височината на таванските помещения, подмяна на
дограма, подмяна на дървените парапети и мозайката на стълбищата, направата на изолация.
Според СТЕ извършеното пристрояване не е предмет на акта за узаконяване от 2005г., което
не се оспорва и от ответницата.
Така извършените ремонтни работи по вече съществуващата сграда, в това число и
пристрояването й не водят до възникването на нов обект. Нито надзиждането на таванските
помещения, нито пристроените складови помещения към първия етаж, съответно стаята на
втория имат характеристиките на самостоятелност, поради което дори и да водят до промяна
в застроената площ и индивидуализацията на сградата не я правят новопостроена /нова
вещ/. На основание чл.98 ЗС допълнително пристроеното съставлява принадлежност към
главната вещ, следва собствеността на последната и не променя титулярите на правото на
собственост.
По спорните въпроси относно материалното състояние на ответницата и починалия й
съпруг, в това число и по извършените плащания на уговорената в процесния брачен
8
договор сума от 36 000 лева, от ангажираните по делото доказателства се установява, че в
периода 1998г. - 2018г. ответницата М.Д., заедно със сестра си са получавали доходи от
рента /точните суми по години са посочени в представените 3 бр. служебни бележки/,
реализирала е доход през 2004г. от продажба на личен имот в размер на 2 000 лева /цената
по нот.акт/, по време на брака й с К. Д. не е работила по трудово правоотношение /според
показанията на част от свидетелите помагала на съпруга си в отглеждането на животни, от
която дейност семейството е реализирало приходи/.
Видно от приетите като доказателства извлечения от банковите сметки на съпрузите
/л.119, л.241 и л.290 от делото на ОС/ на 15.10.2018г. К. Д. е превел от своя сметка №
BG32TTBB94004626908540 по сметка на ответницата в Експресбанк №
BG04TTBB94001528113288 сумата от 44 500 лева, с посочено основание за превода -
захранване. На 18.10.2018г. М.Д. е превела от сметка № BG04TTBB94001528113288 в
новоразкрита нейна сметка в същата банка № BG04TTBB94004528418152 сумата от 40 000
лева. Към датата на този превод наличността по сметка № ....3288 е била 45 472.41 лева, т.е.
формирана основно от преведените 44 500 лева от съпруга й на 15.10.2018г. След
сключването на брачния договор, на 20.11.2018г. Д. е превела от своята сметка № .......8152
по сметката на съпруга си сумата от 6 000 лева, която е била изтеглена от нея като
пълномощник на 22.11.2018г.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав прави
следните правни изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:
И двете страни по спора се явят наследници по закон на починалия К. Д.. Правото на
ищците да оспорват действителността на сключения от него брачен договор относно
извършените разпореждания с имущество, съответно да искат неговото разваляне в частта
относно разпореждането с недвижимия имот, произтичат именно от това им качество,
поради което и същото е ограничено до размера на притежавания им обем от наследството -
общо 2/3 ид.ч. За горницата, явяваща се съответна на наследствените права на ответницата
като преживяла съпруга е налице упражняване на чужди права, което е недопустимо
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК. За ищците не е налице и правен интерес от
оспорването на процесните клаузи от брачния договор изцяло, тъй като това не би
предпоставило защитата на други техни права.
Изложеното обуславя и извода на съда за липса на активна процесуална легитимация
по всички предявени искове за частта, надхвърляща обема на наследствените им права. Ето
защо постановеното от първоинстанционния съд решение от 11.02.2021г. за горницата над
2/3 ид.ч. от прехвърлените с договора права се явява недопустимо /постановено по
недопустими искове/ и като такова подлежи на обезсилване в тази му част.
Твърденията на ищците, че обективираното в диспозитива на решението произнасяне
за пълния обем права съставлява допусната от съда очевидна грешка не могат да бъдат
споделени. Предметът и обемът на търсената защита са очертани ясно в петитума на
исковата молба – прогласяване нищожността, евентуално унищожаване, евентуално
разваляне на процесния брачен договор вр. извършеното разпореждане с имущество, без
9
ограничение съобразно наследствените им права, а формираните мотиви и диспозитив на
решението са непротиворечиви и изцяло в съответствие с това. Ето защо с постановеното по
реда на чл.247 ГПК решение от 28.07.2021г. окръжният съд правилно е приел, че не е налице
несъответствие между формираната от него в мотивите и обективирана в диспозитива на
решение № 260014/11.02.2021г. воля по основателността на предявените искови претенции.
От гореустановената фактическа обстановка настоящият състав намира, че не е
налице нито едно от сочените от ищците основания за нищожност, евентуално
унищожаемост на брачния договор.
По своето естество брачният договор може да има за предмет различни уговорки
между съпрузите относно имуществените им отношения по време на брака и по повод на
развод. С този договор страните могат да определят приложимия режим към придобиваното
по време на брака имущество, правата върху притежаваното от тях имущество отпреди
брака, респ. имущество, придобито до сключване на брачния договор /когато същият е
сключен по време на брака/, управлението и разпореждането с имущество, участието им в
разходите и задълженията, имуществените последици при развод, както и всякакви други
клаузи относно имуществените отношения по между им, при спазване ограниченията на
чл.38, ал.2, изр. второ СК и чл.38, ал.3 СК. С брачния договор съпрузите могат да уговорят,
че вече придобито общо имущество ще стане собственост на единия съпруг /стига същото да
не е прехвърлено на трето лице/, както и единият съпруг да се разпореди в полза на другия с
притежавано свое лично имущество /при условие, че това не е единствената клауза на
договора/. В тези хипотези брачният договор има и вещно-прехвърлително действие, което
по аргумент от разпоредбата на чл.40 вр. чл.39, ал.3 СК при сключен брачен договор по
време на брака ще настъпи от момента на сключване на договора, освен ако от волята на
страните не следва друго. Именно поради това не могат да се споделят и доводите на
ищците, че извършените разпореждания с описаното в чл.4 от процесния договор брачно
имущество в полза на съпругата – ответницата М.Д. съставлява разпореждане в случай на
смърт. Такова би било налице само ако е уговорено, че вещно-прехвърлителното действие
ще настъпи със смъртта на наследодателя на страните. В този случай подобна уговорка ще
има характера на завещателно разпореждане, която съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 СК
е недопустима.
Съставеното завещание от 30.10.2018г. предхожда сключването на брачния договор и
не може да обоснове извод в подкрепа на твърдяната от ищците нищожност – противоречие
със закона /в частност на разпоредбата на чл.38, ал.3 СК/.
Не обосновава такъв извод и знанието от страна на наследодателя и съпругата му за
онкологичното заболяване, от което е страдал, независимо от прогнозата за неговия изход
именно поради момента на настъпване на вещно-прехвърлителния ефект на
разпореждането, посочен по-горе. Ангажираните по делото доказателства не доказват
твърденията за привидност на постигнатото между съпрузите съглашение за възмездно
разпореждане с имущество и прикриващо дарение. Съставеното завещание в полза на
ответницата с предмет същото имущество предхожда сключването на процесния договор и
10
не съставлява доказателство, в т.ч. и косвено, сочещо на привидност на последващото
разпореждане.
Уговорените цени за прехвърлянето на имуществото също не могат да бъдат
меродавни за направата на извод за твърдяната симулативност, отчитайки характера на
процесния договор, при който не може да се търси пълна еквивалентност на насрещните
престации. Финансовото състояние на ответницата, т.е. дали същата е притежавала
необходимите средства за заплащане на цената е относимо към изпълнението на договора,
но не и факт, който ценен с останалите обстоятелства може да обоснове извод за
симулативност на възмездния характер на извършеното разпореждане. Още повече, че от
ангажираните от ответната страна доказателства се установява, че макар и да не е работила
по трудово правоотношение М.Д. е реализирала доходи от получавани ренти на земеделски
земи – лична собственост, от продажба на собствен недвижим имот и дейността на
съпрузите вр. отглеждането на животни.
Обстоятелството, че ответницата Д. е изтеглила веднага сумата от 6 000 лева, внесена
по банковата сметка на наследодателя като първа вноска от цената на недвижимия имот и
недоказаността на твърденията й, че това е станало, за да покрие задължение на съпруга й
по договор да заем /доколкото само в тази им част показанията на св.Г. са житейски
нелогични – погасяване на задължение с давност от 20 години/ съставлява косвено
доказателство, което не е достатъчно да обоснове извод за проведено главно и пълно
доказване на твърдяната симулативност.
В същото време съвкупната преценка на установените факти от останалите
доказателства - извършено на 16.11.2018г. с нот.акт № 180/2018г. възмездно разпореждане с
½ ид.ч. от дворното място в полза на ответницата, соченото от свидетеля Г., че К. е продал
вилата, колата си и селскостопанския инвентар на М., както и обективираните в договора и
неопровергани в настоящия процес волеизявления за извършени плащания на цената на
движимите вещи в деня на подписването му, опровергават тезата на ищците за дарствено
намерение на разпореждането по брачния договор.
Оспорваните клаузи не са нищожни и като заобикалящи закона, евентуално като
противоречащи на добрите нрави.
За да е налице порока заобикаляне на закона е необходимо с извършеното
разпореждане страните по договора да постигат забранен от закона резултат. В тази връзка
ищците твърдят, че с оспорваните клаузи от брачния договор наследодателят и ответницата
са целели да заобиколят разпоредбите на чл.28 и чл.29 ЗН.
Съдът приема, че признатото от закона право на ищците на запазена част от
наследството на техния баща не го лишава от правото му на разпореждане с притежаваното
от него имущество, в това число и чрез завещателни или дарствени сделки, поради което
такива разпореждания в полза на съпругата му не съставляват сами по себе си забранен от
закона резултат и не са нищожни, дори и с тях правата на наследниците с право на запазена
част да са накърнени. Последните разполагат с иска по чл.30 ЗН, в резултат на който
11
накърнената им запазена част ще бъде възстановена, но чрез отмяна на извършените
дарствени и завещателни разпореждания до размера на запазената им част. Сключените
възмездни сделки не могат да бъдат оспорвани. Действително с последните би могло да се
цели възпрепятстване упражняването на правата на наследниците с право на запазена част
само ако са симулативни и прикриват действителни отношения между страните за дарствено
разпореждане, но това отново не би довело до постигането на забранен от закона резултат,
доколкото с разкриването на симулацията няма пречка правата по чл.28 ЗН да бъдат
реализирани.
Защитата на правото на наследника на запазена част зависи изцяло от неговата
субективна преценка за предявяване на иска по чл.30 ЗН, което също сочи на извода, че
сделка, с която запазената част на наследника е накърнена не е нищожна.
Безспорно е, че съзнателното лишаване на децата си от имущество е морално
укоримо поведение, противоречащо на общоприетите семейни ценности, но само когато
единствената цел на наследодателя е същите да бъдат наранени или наказани. В случая
обаче, от доказателствата по делото не се доказа причината за извършеното разпореждане да
е била това. Според показанията на свидетелите Л. Д., Т.Т., К.Г. и Г. Т. връзката между
ищците и техния баща е била прекъсната доста преди сключването на договора, след
развода на родителите им и най-вече след навършването на пълнолетие същите не са
поддържали регулярни отношения, наследодателят им е живял с новото си семейство като
съпругата му /ответницата/ се е грижила за домакинството, помагала му е в отглеждането на
животните, след заболяването му е полагала грижи за него.
Съгласно заключението на СМЕ независимо от лошата прогноза за изхода от
заболяването не може с категоричност да се определи какъв би бил периода на
преживаемост, както и няма данни К. Д. да е бил в състояние да не може да се
самообслужва, в безсъзнание или неадекватен. Извод за последното следва и от показанията
на разпитаните по делото свидетели.
Ето защо твърденията на ищците за противоречащо на морала поведение от страна на
ответницата, изразяващо се в съзнателно ограничаване на контактите между съпруга й и
ищците, най-вече след установяване на онкологичното му заболяване и възползване от
влошеното му здравословно състояние, при знание за скорошната му смърт са недоказани.
Извършеното разпореждане в полза на съпругата не може да се приеме като противоречащо
на добрите нрави. Още повече, че част от имуществото, предмет на това разпореждане са
вещи, за които не се спори, че са били придобити по време на бака им в режим на СИО и са
служили за общо ползване на двамата съпрузи /лекия автомобил, селскостопанската техника,
вещите за обзавеждане на дома им/.
Не са налице и другите евентуално твърдени пороци – липса на основание и липса на
предмет относно 1/2 ид.ч. от прехвърлената от вилната сграда, доколкото с договора
страните в противоречие с действителното правно положение са приели, че същата е
придобита в режим на СИО.
12
Приетото по-горе, че извършеният ремонт и пристрояване на тази сграда няма за
последица възникването на нов обект на правото на собственост, обуславя доказаност на
твърдението на ищците, че този недвижим имот е бил лична собственост на К. Д., придобит
от него съгласно утвърденото споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./ при развода му с
първата съпруга. Съставеният през 2007г. КНА, в който последната е вписана като
съсобственик и на сградата не променя този извод. Твърденията за придобиване в
евентуалност въз основа на изтекла придобивна давност в полза на двамата съпрузи от
2006г., когато сградата е била узаконена, до сключване на брачния договор също са
неоснователни. Наследодателят-собственик не може да свои срещу себе си, а съгласно
разпоредбата на чл.115, б."в" ЗЗД давност между съпрузи не тече. Ирелевантно за настоящия
спор е дали ответницата е придобила права на собственост въз основа на придобивна
давност, изтекла след сключване на брачния договор.
Въпросът обаче дали процесната двуетажна вилна сграда действително е била
притежавана от съпрузите в режим на СИО или е съставлявала лична собственост на К. Д. е
неотносим към основанието на извършеното разпореждане с този имот, доколкото с
брачния договор съпрузите могат да уредят отношенията си не само относно притежаваното
от тях общо имущество /придобито в обикновена съсобственост преди брака или в режим на
СИО до сключване на брачния договор/, но може и единият съпруг да се разпореди в полза
на другия с притежаваното си лично имущество. В тази връзка този въпрос би имал
значение за обема на действително прехвърлените права, но не и за опровергаване на
презумцията на чл.26, ал.2 ЗЗД, съгласно която основанието на сделката се предполага до
доказване на противното. Нарушаването на забраната на чл.38, ал.2, изр. второ СК влече
недействителност единствено на чл.2 от договора в частта, в която страните са приели, че
процесната сграда е придобита в режим на СИО, но не лишава от основание постигнатата
уговорка за придобиването й от съпругата срещу заплащане на определена цена.
Нищожност поради невъзможен предмет ще е налице в хипотезите, когато обектът на
прехвърленото право на собственост не съществува в правния мир и не може да възникне
поради физически или правни пречки. В настоящия случай нито една от тези хипотези не е
налице, поради което и искът за нищожност на това основание също е неоснователен.
Недоказан и неоснователен е и предявеният евентуален иск за унищожаване на
договора като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия.
От доказателствата по делото не се установява наследодателят да е бил в състояние
на крайна нужда, която да го е принудила да сключи процесния договор, при това при
неизгодни за него условия. С оглед влошеното му здравословно състояние К. Д. безспорно
се е нуждаел от грижи, а лечението му е било свързано с направата на разходи. В същото
време от приетите като доказателства епикризи, СМЕ и свидетелските показания се
установява, че към датата на сключване на брачния договор същият не е бил в състояние, в
което да е напълно зависим от съпругата си, последната е полагала необходимите грижи и
съдействие за провеждане на предписаното му лечение, същата се е грижила и преди за него
и общото им домакинство, продължила е да . Според показанията на св. Г. извършеният от
13
Д. на 15.10.2018г. превод на наличните средства от банковата му сметка по сметката на
съпругата му е именно с цел обезпечаване на лечението му, което обстоятелство, ценено с
факта, че такова е провеждано, вкл. и в гр.София, сочи и на извода, че наследодателят не е
бил финансово затруднен, нито е бил поставен в състояние на крайна нужда при сключване
на брачния договор. При това положение без значение са условията по дължимата от
ответницата насрещна престация, уговорена в чл.4 от брачния договор.
По последния евентуален иск - за разваляне на брачния договор в частта относно
извършеното разпореждане с недвижимия имот, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.42, ал.2 СК брачният договор може да бъде развален по
съдебен ред по чл.87, ал.1 ЗЗД, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на
добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично и има действие за в бъдеще.
Доводите на ответницата за недопустимост на този иск, аргументирайки се с
предвиденото действие на развалянето настоящият състав намира за неоснователни. По
своята същност брачният договор е съглашение с продължително изпълнение. С
прекратяването на брака се прекратява и брачния договор, с изключение на клаузите,
уреждащи имуществените отношенията за след развода, предназначени да действат и след
него /чл.42, ал.1, т.3 СК/. Прекратяването има действие за в бъдеще, поради което то не
засяга и придобитите до този момент права от страните по него, в частност извършените
разпореждания с имуществото, по отношение на които вещно-транслативният ефект е
настъпил. Затова и когато това разпореждане е уговорено срещу насрещна престация, която
не е изпълнена, то прекратяването на брачния договор няма за последица нейното
погасяване. Изправната страна може да иска развалянето му по съдебен ред в частта относно
това разпореждане, при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД вр. чл.42, ал.2 СК. А доколкото
правото на разваляне е имуществено право, което може да бъде наследявано, то
наследниците на съпруга - страна по брачния договор могат да упражнят правото на своя
наследодател.
В настоящия случай, развалянето се претендира поради неизпълнение на
задължението на ответницата, уговорено в чл.4 от брачния договор, съгласно което същата
придобива собствеността върху двуетажната вилна сграда срещу сумата от 36 000 лева,
която следва да бъде заплатена в едногодишен срок от подписване на договора, на шест
равни вноски по 6 000 лева всяка, платими през два месеца по банкова сметка на съпруга й.
От обсъдените по-горе извлечения за движението на банковите сметки на съпрузите
съдът приема, че първата вноска, заплатена на 20.11.2018г. чрез извършен банков превод от
нейна лична сметка с № ....8152 по сметката на К. Д. е част от преведените й от него на
15.10.2018г. 44 500 лева, за които св.Г. сочи, че са й предоставени за покриване нуждите по
лечението на съпруга. Твърдението на ответницата, че преведените средства от сметката на
съпруга й са общи на двамата, т.е., че и тя е внасяла получавани от нея суми от рента на
свои земеделски имоти не е доказано. Не се установява и наличните към 2018г. парични
средства да са придобити по време на брака им при действието на отменения СК 1985г./,
поради което и съдът приема, че на основание §4 ДР на СК от 2009г. вр. чл.21, ал.1 СК
14
същите са съставлявали лична собственост на съпруга К. Д.. Основанието за извършения от
него превод в полза на ответницата, сочено от св.Г. изключва трансформирането им в лични
такива на съпругата с постъпването им по нейната банкова сметка.
Други плащания по банковата сметка на наследодателя не са извършвани от
ответницата. Не са извършвани плащания в полза и на наследниците му, въпреки
отправената от тях покана за това /л.35 от делото на ОС /.
Това обуславя и извода, че задължението за заплащане на сумата за придобиване на
процесната вилна сграда не е изпълнено, поради което и са налице предпоставките на чл.87,
ал.1 ЗЗД вр. чл.42, ал.2 СК за разваляне на брачния договор в тази му част, при отчитане
обема на наследствените права на ищците.
Предвид направените от настоящата инстанция изводи по допустимостта и
основателността на предявените искове първоинстанционното решение от 11.02.2021г.
следва да бъде обезсилено в частта по разгледаните искове за горницата над 2/3 ид.ч. от
имуществото, предмет на оспорения брачен договор и потвърдено в останалата му част.
Постановеното решение по реда на чл.247 ГПК също следва да бъде потвърдено по
изложените по-горе мотиви.
С оглед наличието на въззивни жалби и от двете страни по спора направените от тях
разноски за въззивното производство следва да останат в тежест на страните така както са
направени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260014/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 2080/2019г.
на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от СТ. К. К., ЕГН ********** и ИВ. К.
Д., ЕГН ********** против М. К. Д., ЕГН ********** евентуално съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен,
евентуално унищожаване на брачен договор от 16.11.2018г., нотариална заверка на
подписите на страните и съдържанието му peг. № 5333 и peг. № 5334, том 2, акт 189 на
нотариус Д.С., сключен между М. К. Д. и К.С. Д., в частта, с която М.Д. придобива
собствеността върху подробно описано в чл.4 от договора недвижимо и движимо
имущество и на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения между М. К. Д. и К.С. Д.
брачен от 16.11.2018г. в частта с която М.Д. придобива собствеността върху двуетажната
масивна вилна сграда с таван - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 срещу сумата от
36 000 лева ЗА ГОРНИЦАТА над 2/3 ид.ч. от имуществото, предмет на оспорения
брачен договор с исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.33 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД И
ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/11.02.2021г., постановено по гр.д. №
2080/2019г. на ОС – Варна в останалата му част и решение № 260075/28.07.2021г.,
15
постановено по същото дело по реда на чл.247 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16