Решение по дело №207/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 593

гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 207 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на С.Д.М. ***, ЕГН **********,          против Решение № 2153-15-9/ 05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-904 от 28.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска отмяната му.  В СЗ жалбодателят не се явява и представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

         Ответникът чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение  и потвърденото с него разпореждане са в противоречие с материалния закон.

Спорният между страните въпрос е единствено по отношение редовната военна служба на жалбодателя, съответно дали този период следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория, съответно и да участва в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.  Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория.

Преди приемането на КСО не е съществувало в правната уредба на пенсионното законодателство понятието "осигурителен стаж". В разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО е уредено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, т. е. стажът се зачита по действащата нормативна уредба към момента на полагането му. Според действалата към момента на отбиване на воинския дълг от жалбодателя разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Съгласно приложимата редакция на чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, отм.) във връзка с чл. 9 от същия закон, наборната военна служба (вкл. през процесния период  - 02.10.1974  г. – 30.10.1976 г.) е била действителна и задължителна за мъжете, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага друг вид труд по трудово или приравнено правоотношение. Жалбодателят е отслужил редовна (наборна) военна служба през посочения период, който следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория, съответно да участва в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика.

Поради изложеното следва да бъде отменено Решение № 2153-15-9/ 05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-904 от 28.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като преписката бъде изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на С.Д.М. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 600 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ   Решение № 2153-15-9/ 05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-904 от 28.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на решението.

ОСЪЖДА  НОИ – гр.София да заплати на С.Д.М. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: