Решение по дело №160/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №191

 

гр. ВРАЦА,12.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение, в

публичното заседание на 22.05.2019г.,  в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

                                 Пенка Т.Петрова

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.Ценова,

 

като разгледа докладваното  от съдия П.Петрова                 в.гр.дело N` 160  по описа за 2019   година,

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.

    Образувано по въззивна жалба,подадена от Ц.Ц. ***,понастоящем намиращ се в Следствен арест гр.Враца,килия № 5,срещу решение на РС гр.*** от 17.10.2018г.г.,постановено по гр.д.№ 1305/2018г.,с което по отношение на жалбоподателя са взети мерки за защита от домашно насилие за срок от 18 месеца,считано от 17.10.2018г.

    Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд – не били допуснати исканите от жалбоподателя доказателства.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

    Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.оспорва същата.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Първоинстанционният съд е сезиран с молба с правно основание чл.4 ал.1 ЗЗДН,подадена от Ц.К.Д. против настоящия въззивник с искане за налагане мерки за защита по ЗЗДН.Поддържа се в молбата,че извършителят/въззивник/ е син на молителя,и многократно упражнявал насилие спрямо молителя,за което той бил пускал  молби по ЗЗДН.Преди около два месеца преди подаване на настоящата молба,синът му нанесъл отново побой,което наложило престой в болница,но за което насилие молителят не бил подал молба за защита.На 27.09.2018г.въззивникът осъществил поредно насилие спрямо въззиваемия,като видимо пиян и дрогиран му нанесъл побой,като го ритал в областта на гърдите,с ръце го удрял в областта на гърдите и бъбреците и допрял нож на шията му,като го заплашил,че ще го „заколи“.Внучката на молителя Б.Б. предотвратила по-нататъшен развой на побоя.

    Към молбата е приложена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН,в която са декларирани същите обстоятелства,изложени в молбата.Събирани са писмени доказателства.Изискани са справки от РП *** и РУ *** за подавани от молителя жалби и молби за защита от домашно насилие,както и свидетелство за съдимост на въззивника,от което се установява,че е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.

    Въззивникът е оспорвал молбата в с.з.и изложеното в нея.За опровергаванете на изложените в нея факти и обстоятелства е искал събиране на гласни доказателства от първоинстанционния съд,което искане е отказано.

    При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел молбата за основателна и доказана и я уважил,като допуснал защита от домашно насилие,и наложил мерки за защита за срок от 18 месеца,излагайки подробни съображения в тази насока.

    Въззивната инстанция приема крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.От доказателствата по делото по категоричен начин се установява,че въззивникът е осъществявал спрямо въззиваемия-негов баща системно домашно насилие – физическо и психическо,последното от които на 27.09.2018г.Направеният извод се подкрепя на първо място от представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН,дадена и под страх от наказателна отговорност.Законът придава на декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН значение на самостоятелно доказателствено средство относно изложените в нея факти и обстоятелства по делото,и съдът би следвало да уважи молбата за защита и само на база декларираното в декларацията,и при липса на други доказателства.Отделен е въпроса,че в конкретния случай изложеното в декларацията се подкрепя и от останалите писмени доказателства,макар и косвени,от които може да се направи извод,че молителят действително е бил подлаган на системен психически и физически тормоз от страна на въззивника.В този смисъл са изпратените справки от РП *** и РУ ***,от които се установява,че молителят многократно е подавал молби за защита,данните от извършените проверки по повод подаваните жалби,както и свидетелството за съдимост,от което може да се направи извод,че въззивникт е личност с висока степен на обществена опасност.

    Пред въззивната инстанция са събирани допълнително гласни доказателства по искане на въззивника,които,обаче,са в подкрепа на направения от съда извод,че е налице упражнявано системно домашно насилие – физическо и психическо по отношение на молителя,последното от които извършено на 27.09.2018г.

    Св.В.Д. - първи братовчед на въззивника и племенник на въззиваемия,заявява,че не е бил пряк свидетел на побоя от м.08.2018г., само е ходил след побоя да  помага на въззиваемия, да му носи лекарства .Въззиваемият след този побой бил в гр.***, където лежал в болницата. След това го вдигнали за болница в гр.София. Бил много „потрепан“ в очите, от болницата се върнал с белези.След този побой бащата Ц.К.Д. отишъл в дома на свидетеля да го гледа майка му, понеже той не можел сам да се обслужва. След втория път/27.09.2018г./ свидетелят и семейството му не посмели да го приберат, защото ги било страх въззивникът Ц. да не пребие и тях.В този смисъл са и показанията на св.П.Д.-майка на първия свидетел и съпруга на брат на молителя. Според нея такива побои често е имало.

Настоящият състав дава вяра на показанията на изслушаните свидетели,които са в еднаква родствена връзка и с двете страни,показанията им са последователни,взаимно се допълват, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

Приемайки,че по категоричен начин е установено осъществявано домашно насилие по отношение на въззиваемия от страна на въззивника,на последния следва да се наложат мерки за защита от домашно насилие,както е процедирал и първоинстанционния съд.Наложените такива мерки от първоинстанционния съд с оглед характера на осъществявянато домашно насилие са адекватни и подходящи.

При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

Водим от горното,ВОС

 

              Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС *** от 17.10.2018г.,постановено по гр.д.№ 1305/2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........