РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202321 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на АП.
В. ЯН., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 22-0442-
000181/28.04.2022г. на Началник сектор при ОД на МВР -гр. Варна, Четвърто РУ-
Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Бланкетно се сочат нарушения на
разпоредите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не е намерен на посочения от него адрес за
призоваване, не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят АП. В. ЯН. е правоспособен водач на МПС от месец май 1998г. В
периода от 1999г. до месец март 2022г. спрямо него били издадени и влезли в сила
общо 13 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В този период
били прекратени по давност общо две АНП, касаещи нарушения на ЗДвП и били
издадени общо 11 фиша за различни нарушения на ЗДвП .
На 19.03.2022 г., около 04:30 часа в гр.Варна, на ул.“Народни Будители“, до №87 в
посока центъра на града въззивникът управлявал л.а. „Мицубиши Спейс“ с peг. №
Н1705ВС, собственост на В.И.И.. В същото това време св.А.Д. и негов колега, двамата
служители на Четвърто РУ - ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си
задължения, като спрели за проверка възз. Установили, че същият пътува сам в
автомобила, като в него намерили значително количество наркотични вещества.
Поради горното било поискано съдействие от автоконтрольор при Четвърто РУ-Варна
с оглед тестване на водача Я. за употреба на наркотични вещества. Поради
необходимостта от тестване на водача, Я. бил задържан и отведен в сградата на
Четвърто РУ-Варна. Там той бил заведен при св.М.А.- мл. автоконтрольор в Сектор
ПП-Варна, като последният го попитал дали желае да бъде тестван, като му обяснили,
че ако откаже да бъде тестван има възможност да даде кръвна проба, но възз.Я. не се
съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества, като
на заявения от него отказ освен св.А., присъствал и свидетеля Д.. На полицейските
органи възз. заявил, че не иска да бъде тестван и няма да ходи никъде. Предвид отказа
на водача, св.А. издал на възз.талон за медицинско изследване №121357, в което
вписал, че той отказва да бъде тестван с Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARКА -
0045, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че
същият му се връчва в 05.30ч., но той отказва да получи и подпише талона, както и
отказва медицинско и химическо изследване. Отказът бил удостоверен с подпис на
служител на полицията.
При така установеното, още същата вечер св.А. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който
го подписал с отбелязване , че няма възражение. Възз. бил освободен от органите на
полицията на 20.03.22г. в 09.50ч.
В хода на АНП била извършена проверка във ВМА-МБАЛ –Варна, от която било
установено, че за въззивника не е постъпвала кръвна проба в Лабораторията по
химико-токсикологични изследвания.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и
обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 09.06.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
2
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за
медицинско изследване, справка от Четвърто РУ-Варна и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите Д. и А.– първият очевидец на деянието и на отказа за
тестване с техническото средство, а последния-очевидец на отказа за извършване на
пробата с техническо средство. Техните показания по отношение на главния факт на
доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал
тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни,
логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни противоречия в показанията
на свидетелите, предвид факта, че същите са полицейски органи, които всеки ден се
сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да
компрометират и дискредитират показанията на същите.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.06.2022г. видно от
отбелязването в нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
в ОД на МВР, Четвърто РУ съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
3
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е
приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство за употреба
на наркотични вещества, което е видно и от посочването, че се касае за отказ от
извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотици, а не на
алкохол. От така възведеното фактическо и юридическо обвинение не би могло да се
приеме, че не става ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП е посочено
освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на
наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Мицубиши
Спейс“ с peг. № Н1705ВС на 19.03.2022г, около 04.30 ч. г. в гр. Варна и отказ да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство " Drug
Test 5000 с фабричен №ARКА -0045.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското
изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп.
деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното
4
нарушение от Я. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. За допълнителна обоснованост
на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Я. след като
тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на
извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на
управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания
правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по
първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на
АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на
Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368
по описа на съда за 2017 г. и много други.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени
и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни,
логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, след
завършване управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да
бъде тествано за употреба на наркотици, състоял се в Четвърто РУ-Варна, както и
причината поради която лицето е транспортирано до там- липсата на възможност да
бъде изпробван на място. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание
за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е
осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на
§6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотици с техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил
възприет да управлява МПС от полицейските органи- св.Д. и негов колега. След
разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е
предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице
отказ. Липсват каквито и да било доказателства Я. да е съдействал на проверяващите.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за
извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено
манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него
5
пред органите на реда, че не иска да бъде тестван и няма да ходи никъде.
Съдът намира, че не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, тъй не бил съставен по време на проверката протокол по
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в който да се отрази видимото
поведение на Я., разширяване на зеници и др. релевантни белези. Съгласно чл.5, ал.1
от цитираната наредба, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно
ал.2 на същия член резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по
образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил
проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на
водача. Т.е. изискването за съставяне на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Наредбата е въведено само за случаите, в които е извършена проверка за наркотици с
тест. В случая такава проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се
подложи на тест за употреба на наркотици. Ето защо не е било нужно и съставянето на
протокол с отразяване на горепосочените външни признаци на лицето.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе
визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка
на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е посочил при
спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици,
органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо
средство и/или тест и едва тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични
6
вещества и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или тест да му издадат предписание за
медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство и/или
тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената
разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. / В този смисъл Решение на АдмС-Варна по
КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г., Решение на АдмС-Варна по КНАХД №
279/2018г. и много други /. В конкретния случай е налице отказ за проверка с
техническо средство " Drug Test 5000 с фабричен №ARКА -0045/ за употреба на
наркотични вещества на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от
доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване
с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата
разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Вярно е, че в талона за медицинско изследване не
е вписан час до който лицето е следвало да се яви в ВМА-Варна /изискване на чл.6,
ал.6 от Наредбата/, а е отразено, че отказва да подпише и получи талона. Факти за
придружаването на лицето до лечебното заведение не са установени в хода на
съдебното следствие, като са събрани единствено доказателства, че възз. е освободен
от полицията в 09.50ч. на 20.03.22г.. Същите обаче са нямали задължение да го
придружат до лечебното заведение, доколкото същият е депозирал пред тях отказ да
дава кръвна проба. Непосочването на часа за явяване в лечебното заведение е пропуск,
който обаче не е съществен и не опорочава процедурата по издаване на НП, нито
нарушава правото на защита на въззивника. Екземпляр от талона за химико-
токсикологично лабораторно изследване не му е връчен поради отказът да го получи.
От страна на възз. не са ангажирани и доказателства, че се е явил за медицинско
изследване във ВМА-Варна. Непосочването на часа за явяване в медицинското
заведение би имало значение и би се преценявало при даване на кръвна проба от
страна на възз. и при административно обвинение за неизпълнение на предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова обвинение обаче не е
повдигнато с НП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо
дадената от АНО правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и санкция за
допуснато такова нарушение. В този ред на мисли прецизността изисква да бъде
споменато, че формата на изпълнителното деяние - отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози осъществява състав на административно нарушение визиран в разпоредбата на
7
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а не както неправилно е посочил АНО пр.2 на същия текст.
С тази си редакция разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП кореспондира напълно
на индивидуализираното в процесното наказателно постановление изпълнително
деяние. Съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, приложим субсидиарно на основание чл.
84 ЗАНН в производствата пред съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по
тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС, според което районният съд има правомощие в
производства по раздел V, глава ІІІ на ЗАНН да прилага закона за същото, еднаквото
или по-леко наказуемото нарушение. Нещо повече, съобразно актуалната
регламентация на чл.63 от ЗАНН, в ал.7 от същия член е предвидено, че съдът изменя
актовете по чл.58д от ЗАНН, когато се налага да бъде приложен закон за същото,
еднаквото или по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Ето защо въззивният съд може и следва да измени
наказателното постановление като преквалифицира нарушението като такова
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 години се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на
предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с
висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано. Възз. е системен нарушител на ЗДвП, видно от
отразените в справката нарушител/водач наказания. Очевидно множеството наложени
спрямо него адм.наказания не са оказали необходимото поправително въздействие.
Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен
случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с
оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
8
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови решение по
съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се измени в
посочения в предходната част на мотивите смисъл.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна, към чиято
структура се числи издателят на НП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
изразило се в депозиране на писмено становище по зделото. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
9
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 вр. ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0442-000181/28.04.2022г. на Началник
сектор при ОД на МВР -гр. Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на АП. В. ЯН., ЕГН:
********** е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АП. В. ЯН., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10