№ 382
гр. Кюстендил, 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба с вх. № 273449/07.07.2021 г. от
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8 насочена срещу Определение № 260780/21.06.2021 г.,
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 814/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е върнал исковата молба на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, прекратил е производството по образуваното дело поради констатирано
неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в съответствие с
разпоредбата на чл.127 ГПК, в частност за привеждане петитума на иска в съответствие с
обстоятелствената част на исковата молба и диспозитива на издадената в заповедното
производство по гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС – Кюстендил заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, и е обезсилил издадената в заповедното производство
ЗИПЗ .
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното
определение. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че ищецът основава исковата си
претенция на основание, различно от посоченото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и твърди, че този извод не отговаря на фактическата обстановка и
представените доказателства по делото.
Уточнява, че в заявлението било посочено, че паричното вземане е по договор за
далекосъобщителни услуги със сочени в жалбата реквизити и представлявало единствено и
само суми за незаплатени електронни съобщителни услуги на стойност 69,11 лева.
Претендираната сума била индивидуализирана според заповедното производство, ясно и
точно конкретизирана в обстоятелствената част на и.м. по вид на услугата и отчетен период
на потребление, ясно бил посочен размер на главницата по кои фактури е формирана /с
посочен отчетен период, падеж и основание/, номер на договор, по който са издадени
фактури, вида на предоставените услуги включени в главницата, като по този начин ставало
ясно, че вземането касае незаплатена далекосъобщителна услуга. Счита, че процесното
вземане е индивидуализирано по основание, размер и период, придържайки се изцяло към
1
първоначално заявеното с депозираното заявление за издаване на ЗИПЗ и не са налице
предпоставките за връщане на исковата молба по сочените в обжалваното определение
мотиви.
По изложените съображения моли за отмяна на преграждащото по-нататъшното
развитие на производството определение и връщане делото на РС – Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК производство препис
от исковата молба не се връчва на ответника, респективно на същия не е връчен и препис от
частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а
ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата - чл. 278, ал. 2
ГПК.
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба,
подадена от „ЮБЦ“ ЕООД против СТ. К. Д., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК
за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 231/2021г. по
описа на РС- Кюстендил.
Издадената по ч. гр. д. № 231/2021г. по описа на РС – Кюстендил заповед по чл. 410
от ГПК е за изпълнение на следните парични задължения: 69.11 лева, представляваща
незаплатени суми по фактури за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г., издадени въз
основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №16875031001 от 15.04.2018
г., сключен между длъжника С.Д. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Д.Груп“ ЕАД с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а
„С.Д.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от дата 01.10.2019г.,
мораторна лихва за забава в размер на 16.03 лева за периода от 25.08.2018 г. до 30.11.2020 г.,
начислена върху фактура № **********/09.08.2018 г.
Заповедта за изпълнение включва и сторените в заповедното производство разноски –
25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба по чл. 422 от ГПК ищецът обосновава процесуалната си
легитимация със сключен от него договор за цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на
вземанията „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Излагат се обстоятелства относно сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 16875031001 от 15.04.2018 г., с който абонатът е
добавил за ползване моб.номер ********** по избран тарифен план Smart L, с месечна
абонаментна такса в размер 23.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. На база договора били
издадени фактури № **********/08.05.2018 г., № **********/08.06.2018 г. №
**********/08.07.2018г. и № **********/09.08.2018 г. за периода от 08.04.2018 г. до
08.08.2018 г., обективиращи вид и размер на незаплатената услуга на стойност 69.11 лева.
Поради незаплащане в срок на издадените фактури за ползвани мобилни услуги на стойност
2
69.11 лева, индивидуалният договор на абоната бил прекратен едностранно от оператора
„БТК“ ЕАД и била издадена крайна фактура № **********/08.09.2018 г., платима в срок до
25.09.2018 г. и в която била фактурирана цената, дължима за потребени мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер 69.11 лева, която е предмет на предявения иск.
Абонаментът бил деактивиран на 30.08.2018 г. Посочено е, че претенцията за главница е
формирана от незаплатени месечни абонаменти за период м.04/2018 г. – м. 08/2018 г.,
съгласно представения със заявлението договор и на основание него, като не включвала
неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги; отделно се претендирала
мораторна лихва върху главницата в размер 16.03 лева за период от 25.08.2018 г. до
30.11.2020 г. , начислена върху фактура № **********/09.08.2018 г.
При така изложените обстоятелства в исковата молба ищецът е формулирал петитум
съдът да установи по отношение на ответника съществуването на вземане в размер 69.11
лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, и претендира и мораторна лихва за забава
в размер 16.03 лева за периода от 25.08.2018г. до 30.11.2020 г., начислена върху фактура №
**********/09.08.2018 г. , съгласно издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Претендирал е разноските, направени в заповедното и първоинстанционното
производство.
С определение № 260641/11.05.2021 г. по гр.д. № 814/2021г. КнРС е оставил
исковата молба без движение, тъй като е приел, че исковата молба е нередовна -
формулираният петитум не съответствал както на обстоятелствената част на и.м., така и на
диспозитива на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично
задължение № 260119/05.02.2021г. по ч.гр.д. № 231/2021 по описа на КнРС, възпроизвел е
буквално диспозитива на цитираната заповед за изпълнение и е дал указание на ищеца в
седемдневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност
като формулира петитум, съответен на обстоятелствената част на и.м. и диспозитива на
посочената заповед за изпълнение.
В законния срок, ищецът е депозирал молба, в която е направил изявление, че за него
не представлява интерес установяването на вземане за сумата от 16.03 лева, претендирана
като мораторна лихва, с оглед на което се отказва от посочената в и.м. претенция за
мораторна лихва за забава.
С определение № 260743/03.06.2021 г. съдът е приел, че указанията му не са
изпълнени и повторно исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на
ищеца да формулира ясен и точен петитум, съответен на обстоятелствената част на и.м. и на
диспозитива на издадената заповед за изпълнение, както и ищецът да заяви оттегля ли или
прави отказ от иска за посочената мораторна лихва.
С депозирана по делото молба ищецът е потвърдил, че прави изричен отказ от
посочената в исковата молба претенция за мораторна лихва за забава, като е формулирал
петитум съдът да установи по отношение на ответника съществуването на вземане в размер
69.11 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга
по договор с клиентски номер 16875031001, предоставена на длъжника от мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.05.2018 г., № **********/08.06.2018 г. № **********/08.07.2018г. и №
**********/09.08.2018 г. за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г.
С обжалваното определение, приемайки, че за пореден път не са изпълнение дадените
указания за привеждане на петитума на иска в съответствие с обстоятелствената част на и.м.
и диспозитива на издадената заповед за изпълнение, районният съд е върнал исковата молба
с приложенията и е прекратил производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
3
За да върне искова молба, съдът следва да установи, че същата не отговаря на
заложените в закона и по-специално от разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК изисквания за
нейната редовност, да е дал на ищеца правилни, ясни и конкретни указания, в какво се
състоят нередовностите и как да бъдат отстранени, за да бъде приведена и.м. в съответствие
с изискванията на закона и констатираните нередовности да не са отстранени в срок / чл.
129, ал.3 от ГПК/, респективно да е установена недопустимост на предявения иск /чл.130 от
ГПК/.
В случая съдът е върнал депозираната от „ЮБЦ“ ЕООД искова молба поради
неизпълнени от ищеца указания, касаещи редовността й.
След преценка на представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че приетото от първоинстанционния съд не е правилно.
За да е допустимо производство по установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо
да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и
тези по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В заповедното
производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните
вземания по главницата и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се
установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно
съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното
връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47 ГПК в
заповедното производство, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да
докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове.
В този смисъл отправеното искане към съда на основание чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК
следва да е идентично с това, направено в заповедното производство, тоест ищецът следва
да иска признаване за установено съществуването на сумите по заповедното производство,
като вземането или вземанията следва да произтича/т от същите обстоятелства, заявени в
заповедното производство.
Предмет на заповедното производство е сумата от 69.11 лева, представляваща
незаплатени суми по фактури за период от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г., издадени въз
основа договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16875031001 от 15.04.2018 г.,
сключен между длъжника С.Д. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Д.Груп“ ЕАД с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а
„С.Д.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 16.03 лева за периода от 25.08.2018 г. до 30.11.2020 г.,
начислена върху фактура № **********/09.08.2018 г., а формулираният петитум съгласно
уточнителната молба, в която е направен изричен отказ от претенцията за мораторна лихва
за забава 16.03 лева, е за установяване съществуването на вземане в размер 69.11 лева,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с
клиентски номер 16875031001, предоставена на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.05.2018 г., № **********/08.06.2018 г. № **********/08.07.2018 г. и №
**********/09.08.2018 г. за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г.
При установени противоречия в твърденията на ищеца, съдът следва да изхожда
4
от всички посочени в и.м. факти, да преценява въведените твърдения с оглед точния им
смисъл, разглеждайки ги в тяхната взаимна връзка и когато страна не е формулирала точно
обстоятелствата или твърденията й са противоречиви, съдът има правомощието при
условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК да зададе въпроси за изясняване на фактите, като
укаже значението им за спора и укаже на страната да конкретизира твърденията си и да
отстрани противоречията в тях.
В случая е налице пълно съответствие на претендираните суми по размер. И в
заповедното производство, и в исковото производство са изложени твърдения, че вземането
произтича от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16875031001 от
15.04.2018 г. Действително, формулираният в и.м. и допълнителната уточнителната молба
петитум не възпроизвежда буквално диспозитива на издадената заповед за изпълнение и не
е налице пълна идентичност, но същото несъответствие настоящият състав счита, че би
могло да се отстрани от районния съд, който по силата на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ГПК следва да уточни фактическите становища на страните, които за него са останали
неясни, с цел да се отстранят евентуалните противоречия и неясноти в тях преди доклада по
делото.
По изложените съображение, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260780/21.06.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 814/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5