Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Ищецът М. П. А. от гр.В. чрез пълномощника си твърди в подадена на 26.11.2014г. исковата си молба,че по подадена от него тъжба в Районен съд В. срещу В. П. Л. от гр.В. е образувано НЧХД № 1447/2013г. за извършено от нея престъпление по чл.147,ал.1 НК. Твърди делото да е приключило с присъда №68/27.05.2014г. с която Л. да е призната за виновна по повдигнатото обвинение.Посочва,че след обжалване на тази присъда по образуваното ВНЧХД № 296/2014г. по описа на ВТОС с решение № 167/11.11.2014г. ответницата е призната за виновна и по второто повдигнато срещу нея обвинение.Твърди вследствие на това престъпление от страна на ответницата да са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен период от време /уточнен с допълнителна молба / м.12.2012г.- когато са подадени неправомерните жалби срещу А. до м. 12.2014г., когато ответницата е осъдена за извършеното от нея престъпление-клевета, преживяни негативни емоции и постоянно напрежение, уронена е честта му, достойнството и доброто му име сред обществото. Твърди у него да се е появило постоянно чувство на срам, довело до отчуждаване и изолация спрямо близките и приятелите му.Твърди и друга негативна последица от клеветата- незаконното му задържане,което допълнително го сринало както физически така и психически и е станало причина за разрив в личните му отношения с дългогодишна приятелка. Твърди ,че тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление и моли да бъде постановено решение с което В. Л. да бъде осъдена да му заплати като обезщетение сума в размер на 50 000лв. , претендира и разноските по делото. В съдебно заседание поддържа исковата си претенция и счита,че сумата отговаря на причинените вреди и следва да бъде уважена, въпреки,че едва ли ще може да репарира причинените вреди. От ответника В. П. Л. от гр.В. е постъпил писмен отговор чрез пълномощника й, с който се заема становище по предявения иск с твърдение да е неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения. В съдебно заседание поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска изцяло с присъждане на разноски. Окръжният съд като съобрази твърденията в исковата молба,развитите доводи на страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено следното: По делото не се спори и се установява от приложеното НЧХД № 1447/2013г. по описа на Районен съд В.,че с присъда № 68/27.05.2014г. В. П. Л. от гр.В. е призната за невиновна в това,че на 04.12.2012г. в писмено обяснение до н-к РУ Полиция гр.П.Т. наклеветила М. П. А. с изразите "искам също да добавя,че М. е много сприхав и агресивен по характер .Случвало се е да ми посяга в миналото,постоянно ме преследва и ми звъни по телефона,заплашва ме,че ще ми развали семейството ако не го слушам....и я оправдава по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.148,ал.2 вр.чл.147,ал.1,пр.2 НК, като я признава за виновна в това,че на 10.12.2012г. в свое писмено заявление до н-к РУ Полиция гр.В. приписала на М. А. престъпление по чл.143,ал.1 и по чл.144 ,ал.3 НК с изразите "че на 04.12.2012г. чрез използване на заплаха ме накара да се кача в колата му и ме закара близо до гробищния парк в гр.В. , когато стигнахме там той извади пистолет и ме заплаши с него ,като многократно казваше "ще те убия цащото съм го излъгала -престъпление по чл.147,ал.1 пр.2 НК и на осн.чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. Няма спор и от ВНЧХД №_296/14г. по описа на ВТОС се констатира,че с решение № 167/11.11.2014г. съдът е изменил присъдата на ВТРС в частта,с която Л. е призната за невинна в извършеното от нея престъпление по чл.148 ал.2 вр.чл.147,ал.1 пр.2 НК, вместо което я признава за виновна за посоченото от нея в писменото обяснение до н-к РУ Полиция гр.П.Т. и на осн.чл.78а НК я освобождава от наказателна отговорност ,като на осн.чл.23 НК групира двете административни наказания и определя едно общо и налага глоба в размер на 1000лв. и я оправдава по повдигнатото обвинение по чл.148,ал.2 НК. За установяване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетелите А. З. А. и В. М. К..Св. А. е съученичка и приятелка на ищеца и се вижда поне веднъж седмично с него, знае за приключване на връзката между В. и М., знае,че последния е бил много разочарован от развоя на събитията .Знае,че след като съпруга на В. узнал за връзката им М. имал проблеми, бил привикан в полиция ,водели се дела.М. тежко изживял всичко това,бил много влюбен. Посочва,че по време на тяхната връзка М. бил свързан с партия ГЕРБ, но след стигнали доноси до тях ,че бил задържан ,на работата му това се отрази много зле. Посочва още,че отрицателно било общественото мнение за него от скорошни коментарии в статии , независимо,че това е било клевета. Посочва още,че приблизително преди 2-3 години бил ангажиран политически, ставало дума за общинска полиция, но какво точно не знае. Свид. К. познава А. от над 5 години, има много общи места на които ходят ,заведения ,тренировки,знае за връзката му с Л., в обкръжението в което се движат посочва да се ползва с много добро име, работил като спасител.Посочва,че на среща на ГЕРБ без да уточнява кога точно 2011г. и от кого е проведена , се обсъждал,че той не е годен за функцията която да изпълнява -шеф на общинска полиция , при наличие на жалба срещу него.В крайна сметка решили да не го слагат на тази функция и М. като узнал за това решение много трудно го приел, бил разстроен,изпаднал в някакво състояние ,което той /свидетелят/ понеже не е лекар ,но посочва като психическо нестабилен. Доста продължително било това състояние и до сега има някакви неща,на моменти изпада в такива състояния, депресии. Затваря се в къщи, не вдига телефона,не говори с никого, никой не го знае какво прави.След Л. не е имал връзка с други жени. Свидетелят А. П. А. в дадените показания е категоричен и установява факта на случилото се на 12.12.2012г. задържане на М. П. А. за срок от 24 часа и причината за това- на посочената дата около 17ч. бил наряд като командир на отделение за охрана на обществения ред в гр.П.Т. и спрели за проверка лек автомобил Рено ,управляван от водача Л. която не спряла на пътен знак Б2 -стоп.Взели документите на водача след което от дясната страна на автомобила излязъл А. и дошъл до служебния автомобил без да му бъде разрешено това, което е в нарушение на правилата за лична безопасност, пътникът отказал да се подчини на разпореждането му да се върне в автомобила ,като поискал А. да се представи със служебна карта.Според последния това не било необходимо тъй като има нагръден знак и бадж, при поискване на документи за самоличност А. отказал , предупреден 2 или 3 пъти за последиците от това, отказал да ги предаде, което наложило да бъде задържан за 24 часа и отведен в Р. П.Т. да установяване самоличността му. Свидетелят посочва, че се е явявал в Апелативен съд В. -А. жалел техните действия. Не му се видял да е угрижен, нямало промяна в поведението му . При така изложената фактическа обстановка и при направен доклад по делото ,съдът намира предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД с който се иска осъждане на ответницата за сумата от 50 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –уронване на честта и достойнството и доброто му име пред обществото, отразилото се напрежение на психиката му и влошено здравословно състояние , отчуждение и изолация спрямо близки и приятели, от виновното и противоправно поведение на ответницата съгл. чл.300 ГПК, за частично основателен и доказан по следните съображения: При наличието на тези данни и съобразявайки се с чл.300 ГПК съдът приема,че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по см.на чл.45 ЗЗД, респ. налице е деяние, вреда, вина на ответника и причинна връзка между деянието и вредата, при което ищецът е в правото си да търси обезщетение по общия исков ред. Безспорно е,че с установеното противоправно поведение на ответницата,санкционирано от съда с посоченото по-горе решение, е причинено увреждане на ищеца,изразяващо се в накърняване честта и достойнството му. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че деянието е извършено от Л., която към момента на извършването му е имала близки лични отношения с ищеца. По думите на свидетелите връзката между В. и М. приключила с голямо разочарование за него /М./, тежко изживял всичко, бил много влюбен ,много й вярвал.От друга страна със събраните доказателства не се установява деянието да е повлияло по какъвто и да било начин на кариерното развитие на ищеца, тъй като свидетелските показания в тази посока са базирани на предположения ,а не на обективни факти. Не е доказано с нито едно доказателствено средство и твърдяното на ищеца,че воденото наказателно дело се е отразило върху психиката му и е влошило здравословно ме състояние, довело и до постоянно чувство на срам и изолация спрямо близки и приятели. След като неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, съобразявайки характера на увреждането, съдът в съотвествие с чл.52 ЗЗД, счита,че по справедливост на М. А. следва да се присъди обезщетение в размер на сумата от 300лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 50000лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При този изход на спора и тъй като ищецът е освободен съгл. чл.85,ал.1,т.4 ГПК от заплащане на ДТ , ответникът следва да се осъди на осн.чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 50лв. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него в производството разноски в размер на 40лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск, а на ответника се дължат разноски от ищеца в размер на 2980лв. съобразно отхвърлената част от иска. Водим от изложеното ,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА на осн.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД В. П. Л. ,ЕГН * от гр.В., ул."Г.Б." №7,Б., В., .2,А. да заплати на М. П. А., ЕГН * от гр.В.,ул."Г.Б." №7,В., А.,сумата от 300 /триста/лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществена вреди –изразяващи се в уронване честта и достойнството му, причинени от деяние,извършено от В. Л. на 04.12.2012г. с изнесени в писмено обяснение до н-к РУ Полиция гр.П.Т. клеветнически твърдения и такива на 10.12.2012г. в свое писмено заявление до н-к РУ Полиция гр.В. ,с които приписала на М. А. престъпление по чл.143,ал.1 и по чл.144 ,ал.3 НК ,за което по ВНЧХД №_296/14г. по описа на ВТОС с решение № 167/11.11.2014г. съдът е изменил присъдата на ВТРС в частта,с която Л. е призната за невинна в извършеното от нея престъпление по чл.148 ал.2 вр.чл.147,ал.1 пр.2 НК, вместо което я признава за виновна за посоченото от нея в писменото обяснение до н-к РУ Полиция гр.П.Т. и на осн.чл.78а НК я освобождава от наказателна отговорност ,като на осн.чл.23 НК групира двете административни наказания и определя едно общо и налага глоба в размер на 1000лв. и я оправдава по повдигнатото обвинение по чл.148,ал.2 НК. ОТХВЪРЛЯ предявения на осн.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД от М. П. А., ЕГН * от гр.В.,ул."Г.Б." №7,В., А. против В. П. Л. ,ЕГН * от гр.В., ул."Г.Б." №7,Б., В., .2,А. ,иск за разликата от уважената част в размер на 300лв. до претендирания размер на иска за обезщетение от 50 000лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА В. П. Л. с ЕГН * от гр.В., ул."Г.Б." №7, Б.,В., .2,А. да заплати на Окръжен съд В. ДТ от 50лв.,както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА В. П. Л. с ЕГН * от гр.В., ул."Г.Б." №7, Б.,В., .2,А. да заплати на М. П. А., ЕГН * от гр.В.,ул."Г.Б." №7, В., А. разноски по делото в размер на 40лв. ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН * от гр.В.,ул."Г.Б." №7, В., А. да заплати на В. П. Л. с ЕГН * от гр.В., ул."Г.Б." №7, Б.,В., .2,А. разноски по делото в размер на 2980лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд В. в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |