№ 74
гр. Бургас, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Ив. П. Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600091 по описа за 2024
година
С присъда № 5/01.02.2024 г., постановена по НОХД № 1678/2023г.,
Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия Р. П. Д. за виновен в това, че на
22.07.2022 г., около 22.35 часа в землището на гр. Царево, обл. Бургас, на
Второкласен път II – 99, км. 51+500, в посока от с. Лозенец към гр. Царево,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** **, нарушил правилата за
движение по пътищата, като предприел изпреварване на автобус марка
„Ноге“, модел „Туринг“, с рег. № * **** ** и навлязъл в пътната лента за
насрещно движение внезапно, без да е имал видимост за безопасно
изпреварване, вследствие на което се ударил челно в насрещно движещия се в
посока от гр. Царево към с. Лозенец лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“, с рег. № * **** **, управляван от M. С. Д., с което нарушил чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея“, вследствие на което по непредпазливост причинил:
1
смърт на пътника в автомобила И. А.ов И. и средна телесна повреда на водача
на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ - M. С. Д., изразяваща се в
счупване на дясна ключица с последвала имобилизация, която е довела до
трайно затруднение на десен горен крайник за срок от около 1,5 – 2 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание
чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл. трето, б.“а“ и б.„б“, вр. ал.1, б.„б“ и б.“в”, вр.
чл.342, ал.1, предл. трето от НК вр. чл.42, ал.2, т.2, от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1
НПК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което на
основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ
режим.
Със същата присъда подсъдимият Р. П. Д. е признат за невиновен и
оправдан да е извършил нарушения на правилата за движение по чл.25, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, по чл.132, т.2 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия Р. П. Д. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р. П. Д.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 3 017
лв., представляващи направени разноски по досъдебното производство.
С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществените
доказателства, както следва:
Лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** – на
съхранение в РУ – Царево, да се върне на собственика му „Каскор
Дивелтмент“ ООД, ЕИК:*********, представлявано от А. К. К., след влизане
на присъдата в сила;
Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** ** –
на съхранение в РУ – Царево, да бъде върнат на П. С. Д. от гр.Царево, след
влизане на присъдата в сила;
1 бр. портфейл, да се върне Р. П. Д.;
1 бр. свидетелство за управление на моторно превозно средство изд. на
07.03.2022 г. от ОДМВР – Бургас на Р. П. Д. и 1 бр. контролен талон, изд. от
ОДМВР – Бургас, да бъдат предадени на КАТ-ОДМВР Бургас, след влизане
на присъдата в сила;
1 бр. натривка, иззета от волана на лек автомобил марка „Фолксваген“,
2
модел „Голф“, с рег. № * **** ** да бъде отнета в полза на държавата и
унищожена, след влизане на присъдата в сила;
1 бр. изрязано парче от калъфка на шофьорската седалка на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** ** – да бъде
отнета в полза на държавата и унищожена след влизане на присъдата в сила;
1 бр. тест касета от извършена проба за употреба на наркотични
вещества на К. И. И. – да бъде отнета в полза на държавата и унищожена,
след влизане на присъдата в сила.
С определение № 252/05.03.2024 г. по НОХД № 1678/2023 г. Окръжен
съд – Бургас е уважил молба на частните обвинители Т. С. и А. М., чрез
повереника им адв. Н. Д. – АК Шумен, за присъждане на разноски в полза на
последния за предоставена безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Осъдил е подс. Р. П. Д. да заплати на адв. Н. Н.
Д. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в
хода на досъдебното производство и съдебното производство пред Окръжен
съд Бургас общо в размер на 10 800 лв. с включен ДДС.
В предвидения от закона срок срещу присъдата са постъпили две
въззивни жалби с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В жалбата от частните обвинители Т. С. и А. М., подадена чрез
поверениците адв. Н.Д. и адв. Г.Р., се иска увеличаване наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода до законовия максимум.
Във въззивната жалба от адв. Р. К. от АК Бургас – упълномощен
защитник на подс. Д., се претендира изменение на присъдата като вместо
ефективно изтърпяване на наложеното наказание две години лишаване от
свобода, последното да бъде отложено, с приложението на чл.66 от НК, за
подходящ изпитателен срок.
Постъпила е и частна жалба от същия упълномощен защитник на
подсъдимия срещу определението, с което в полза на повереника адв. Н.Д. са
присъдени разноски в размер на 10 800 лв. за оказана на пострадалите лица,
конституирани като частни обвинители, безплатна правна помощ в
досъдебното производство и съдебното производство пред първата съдебна
3
инстанция. Макар да е отчетен минималният размер на присъдената сума от
9000 лв., която ведно с начисления ДДС, да възлиза общо на 10 800 лв.,
защитникът настоява същата да е прекомерна и несправедлива, с оглед
конкретния обем от извършената от повереника дейност. Последният е
изготвил два писмени документа – молба за конституиране на частните
обвинители и молба-становище без явяване пред органите на досъдебното
производство или пред съда. В този смисъл присъдената сума е намерена
несъответна на извършената юридическа работа и се иска нейното
намаляване под минимума с доводи от решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.
Постъпила е и молба от „Каскор Дивелтмънт“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А. К. К., чрез упълномощен адвокат Д. К. – АК
Бургас, с която се иска да бъде върнат преди приключването на наказателното
производство собственият на дружеството и иззет като веществено
доказателство по делото л.а. „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** или
алтернативно връщане на регистрационните му табели за сваляне от отчет.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
подадената от частните обвинители чрез техните повереници въззивна жалба
за завишаване на наказанието, респ. за основателност на въззивната жалба на
защитника на подсъдимия за прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подчертава протеклото производство пред първоинстанционния съд по реда
на глава 27 при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, без допуснати в хода му
процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е преценил поотделно и
в съвкупност всички относими доказателства, приобщени по делото и, с
оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, е приел фактическа обстановка,
сходна с изложената такава в обвинителния акт, въз основа на която е
достигнал до обосновани правни изводи за осъществено от подсъдимия
престъпно деяние, посочено в обвинителния акт. Разграничава се единствено
от извода на съда за приетата в случая форма на вината престъпна
самонадеяност, доколкото и в обвинителния акт не е уточнена формата на
непредпазливост, а само общо е посочена като непредпазливост по смисъла на
чл. 11, ал. 3 от НК. Счита, че в конкретиката на настоящия случай отсъстват
характеристиките на престъпната самонадеяност, тъй като поведението на
подсъдимия сочи, че е предполагал безпрепятствено изпреварване и
продължаване на движението безопасно, независимо че обективно не се е
4
случило така. В настоящия случай подсъдимият е показал, че не съзнава до
какво може да доведе неговото поведение и не е взел каквито и да е мерки за
предотвратяването на вредните последици. Отсъстват данни за осъзнаване на
опасността, както и да е разчитал на своите опит и умения, още повече, че
същият е водач на МПС само от около четири месеца преди инцидента.
Независимо от това уточнение намира наложеното наказание за правилно
определено, още повече, че формата на вината е елемент от състава на
престъплението и съгласно нормата на чл. 56 от НК не може да бъде отчитА.
К.то отегчаващо или смекчаващо вината обстоятелство. Правилно окръжният
съд е отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства, като младата
възраст на подсъдимия на границата на пълнолетието - същият е бил на 18
години към момента на деянието, чисто съдебно минало, трудова
ангажираност, добри характеристични данни и искреното съжаление и
разкаяние за стореното. Вярно е взето предвид и здравословното състояние на
подсъдимия в резултат на ПТП и получените от него тежка и средна телесна
повреда. Налице са законовите условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и
Окръжен съд – Бургас неправилно е приел, че условното осъждане на
подсъдимия не би постигнало целите на наказанието. Важимо е обратното -
едно условно осъждане на подсъдимия би изпълнило в пълна степен целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Такова наказание ще допринесе за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и ще въздейства
възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на
обществото. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, размерът на наказанието
ще бъде много точно отмерен и справедлив, от една страна без да
осъществява ненужна наказателна репресия, а от друга страна, да не създава у
него чувство за безнаказаност. Моли за изменение на първоинстанционната
присъда, като изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ от две години, да бъде отложено за изпитателен срок
от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като в останалата й част
присъдата да бъде потвърдена.
Относно частната жалба на защитника на подсъдимия за прекомерност
на определеното адвокатско възнаграждение на повереника, прокурорът счита
същата за основателна. С оглед на извършените от страна на повереника
действия, които се изразяват в случая до изготвяне на молби, така
определеното адвокатско възнаграждение, макар и минимално по наредбата, е
5
прекомерно и несъответстващо на извършените правни действия, поради
което моли да бъде намалено в справедлив размер.
По отношение на направеното искане за връщане на автомобила
„Дачия“, изразява становище за основателност на молбата. По отношение на
този автомобил са извършени всички процесуално-следствени действия,
назначена и изготвена е експертиза, и връщането на същия няма да затрудни
разкриването на обективната истина.
Повереникът на частните обвинители адв. В. К. – АК Бургас, поддържа
подадената от частното обвинение въззивна жалба, като моли за изменение на
присъдата на Бургаски окръжен съд с налагане на по-тежко наказание от
определеното от първата инстанция и да бъде оставена без уважение жалбата
на подсъдимия за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Правилно съдът е приел
обвинението за доказано и е постановил осъдителна присъда за
осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3,
предл. трето, б. „а“ и б.„б“, вр. ал. 1, б.“б“ и б. „в“ от НК. Налице е пряка
причинна връзка между поведението на подсъдимия на пътя и настъпилия
вредоносен резултат, а именно смъртта на едно лице – пътника в автомобила
И. И. и средна телесна повреда на друго лице – водача на автомобила в
насрещното движение – M. Д.. Подсъдимият е извършил грубо нарушение на
правилата за движение, задължаващи го при изпреварване, когато навлиза в
пътна лента предназначена за насрещно движение, да не създава опасност
или пречки за движещите се по нея превозни средства. Повереникът изразява
несъгласие с размера на наложеното наказание, което счита за несправедливо
и занижено, неотговарящо на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Определя
подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност. Поведението
му като водач на МПС сочи незачитане на реда и законите в страната, за
което свидетелстват наложени административни наказания за нарушения на
правилата за движение по пътищата, едно от които изключително тежко –
нарушение по чл. 70, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управление през нощта без
светлини. В настоящия случай при конкретната пътна обстановка е допуснал
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, довело до тежкия съставомерен
резултат, като освен съставомерните последици - настъпилата смърт и средна
телесна повреда, са причинени и несъставомерни леки телесни повреди на
свидетеля Д. и материални щети по двата автомобила. Тези обстоятелства
6
отегчават вината му, налагат нова преценка на степента на обществена
опасност на подсъдимия, изискваща определяне на значително по-високо
наказание от определеното му от първоинстанционния съд. Чистото съдебно
минало на подсъдимия и трудова ангажираност не следва да бъдат
надценявани при определяне степента на обществената му опасност.
Обществената опасност на деянието е изключително висока. Поставя акцент
върху целите на генералната превенция. Настоява по делото да няма данни
подсъдимият реално да е съдействал на органите на полицията за разкриване
на престъплението - не е дал обяснения в хода на досъдебното производство,
позовавайки се на правото си, дадено в процесуалния кодекс. Признанието на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на
разпоредителното заседание е дало основание на съда да разгледа
производството по реда на глава 27 от НПК, при което това самопризнание е
отчетено при редукцията по чл. 58а от НК. Окръжният съд правилно е
определил формата на вината - престъпна самонадеяност, за което е изложил
съображения. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за
превантивното действие на присъдата по отношение на другите членове на
обществото, следва да бъде наложено значително по размер наказание, към
средния и над средния размер, тъй като единствено по този начин
подсъдимият ще преосмисли поведението си и ще спазва законите във връзка
с правилата за движение по пътищата.
Относно молбата на адв. К., намира същата за основателна и не намира
пречки да бъде върнат процесният автомобил.
Частните обвинители Т. С. и А. М. се присъединяват към становището
на повереника си.
Пред въззивния съд подсъдимият Р. Д. се явява лично и с
упълномощените защитници - адв.Б. П. и адв.Р. К., и двамата от АК Бургас,
които поддържат въззивната жалба и наведените доводи за несправедливо
определен начин на изтърпяване на наказанието.
Защитникът адв. Б. П. – АК Бургас, поддържа искането за изменение на
атакувания първоинстанционен съдебен акт чрез прилагане института по чл.
66 от НК. Допуснатото нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП от страна на
водача не може да бъде оценено като изключително по своята тежест и
естество. Настъпилият вредоносен резултат не надхвърля минималните
7
изисквания на този квалифициран състав на престъплението по чл. 343, ал. 4
от НК, тъй като е причинена смърт на едно лице и телесна повреда на друго
лице. Размерът на наказанието е една от дейностите на съда, когато
индивидуализира наказанието и тя е съобразена с абстрактната степен на
обществена опасност на деянието, а другата част от дейността на съда по
индивидуализация на наказанието е начинът на изтърпяване на наложеното
наказание и там преценката се основана на конкретните факти свързани с
механизма на ПТП, с личността на извършителя и т.н. Първоинстанционният
съд правилно е преценил отсъствието на изключителна тежест на
съставомерните последици и е наложил минималното наказание за този вид
престъпление. Що се отнася до начина на изтърпяване на наказанието цитира
съдебна практика - Решение № 25/2009 г. по дело № 698/2008 г. на I н.о., с
което ВКС е приложил института на чл. 66 от НК при много по-тежки
съставомерни последици - четири смъртни случая. Определянето на
наказанието като размер е съобразено с тежестта на престъплението и се
отнася към генералната превенция. Докато начинът на изтърпяване на
наказанието се отнася към индивидуалната превенция и насоките са към
поправяне на дееца, а не към една безсмислена наказателна репресия. В
конкретния случай ПТП е резултат на неправилната преценка на водача при
изпреварване в рамките на разрешената от закона скорост и пътна
маркировка. От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана
непредпазливост, а не при самонадеяност. Намира за относими при преценка
за приложението на чл. 66 НК и претърпените от подсъдимия тежки травми -
тежка телесна повреда с отстраняване на слезката, средна телесна повреда и
множество леки такива. Следва да се съобразят отличните характеристични
данни на подсъдимия, който работи с трудов договор и от предходния, и от
настоящия работодател, има много добри характеристични оценки.
Подчертава и ниската наказуемост на предходните нарушения по ЗДвП - за
неносене на книжка, което не е свързано с безопасността на движението,
глобата е 10 лв., а за другото нарушение законодателят е предвидил наказание
глоба от 20 лв., което обосновава приета от законодателя ниска абстрактна
степен на обществена опасност на това нарушение. Моли атакуваната
присъда да бъде изменена с приложение института на чл. 66 от НК в
предложения от прокурора размер.
Поддържа частната жалба срещу присъдения размер на адвокатското
8
възнаграждение на повереника на частните обвинители. В чл.13 от Наредба
№ 1 е посочено, че минимален хонорар се дължи за инстанция, а в случая е
присъдено заплащане и за досъдебната фаза на наказателното производство,
което не е инстанция, тоест би следвало хонорарът да се намали на половина.
Дава съгласие за връщане на лекия автомобил „Дачия“ преди
приключване на наказателното производство.
Защитникът адв. Р. К. – АК Бургас, се солидаризира със становището на
представителя на Бургаска апелативна прокуратура, и на защитника адв. П..
Поддържа съображенията в подадената от защитата въззивна жалба.
Подчертава липсата на мотиви на първоинстанционния съд при отказа му да
приложи чл. 66 НК. Законодателят в чл. 66 НК изрично е извел от целите на
наказанието като приоритетна такава, постигане на предупредителен и
възпиращ ефект от страна на самия подсъдим, т.е. е дал превес на
индивидуалната превенция. От тази гледна точка би следвало
първоинстанционният съд да изложи малко по-подробни мотиви защо счита
тази превенция за постижима единствено и само чрез ефективното
изтърпяване на това наказание. Подсъдимият е млад мъж, различен от образа
на типичния нарушител по пътищата, който е допуснал погрешна
интерпретация на пътната обстановка, вследствие на неговия и житейски, и
много кратък опит като водач на МПС. Той е имал субективната представа, че
както е започнал маневрата изпреварване, може безпрепятствено да я
приключи. В това се дължи неговата вина, а именно неправилна преценка,
която се базира на липса на опит. Моли за постановяване на съдебен акт, с
който да се даде шанс на подсъдимия като млад човек да продължи живота
си.
Поддържа и частната жалба, която е изготвил, по изложените в нея
аргументи и цитираната практика на Съда на Европейския съюз.
Счита, че следва да бъде уважено и искането за връщането на
моторното превозно средство „Дачия“, тъй като няма да попречи за
разкриване на обективната истина.
В личната си защита подсъдимият Р. П. Д. поддържа казаното от
неговите защитници. В последната си дума декларира осъзнаване на грешката
си и обещава да не се повтори. Моли да не влиза в затвора. Поднася отново
извинения на родителите на пострадалия И. И. и изразява съжаление за
9
случилото се.
Въззивните жалби са подадени от лица, които съгласно чл.318, ал.4 и
ал.6 от НПК имат право на жалба, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК
петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззивния контрол съдебен акт, поради което същите са процесуално
допустими.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на частните
обвинители чрез техните повереници за неоснователна, а тази на защитник на
подсъдимия - за основателна.
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд - Бургас е приложил
стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.
Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд
процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е
основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.
В рамките на проведеното по инициатива на упълномощен от подс.Д.
защитник и на самия подсъдим предварително изслушване на страните,
последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките,
регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е
позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подс.Р. Д. е роден на *.**.** г. в гр. Бургас, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, живее в гр. Царево,
обл. Бургас. Работил като озеленител в „КИО И. У.“ - ЕООД в гр. Царево.
Притежава свидетелство за управление на МПС, категория „В” от м.03.2022 г.
За периода от издаването на СУМПС (07.03.2022г.), до датата на
възникването на пътнотранспортното произшествие (22.07.2022г.), подс. Р. Д.
е бил двукратно наказван по административен ред за нарушения по чл.70,
10
ал.1, пр.1 от ЗДвП (управление на МПС през нощта без включени светлини) и
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (неносене на СУМПС).
На 22.07.2022 г., след 19.00 часа свидетелите В. И. И., М. Д. И., Й. М. С.,
подс.Р. П. Д. и пострадалият И. А.ов И. се срещнали в парка на гр. Царево.
Подс.Р. Д. бил с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *
**** **, закупен от баща му – свид. П. С. Д.. В парка поседели около половин
час, след което решили да отидат до с. Лозенец с автомобила, управляван от
Р. Д., за да се разходят.
Когато пристигнали в с. Лозенец, спрели на автогарата, поговорили си с
момичета, след което решили да се връщат към гр. Царево, като вече било се
стъмнило.
Около 22:20-22:30 часа, подсъдимият, пострадалият и тримата
свидетели се качили в автомобила, като подс.Р. Д. отново седнал да го
управлява. До него, на предната дясна седалка, седнал свид. Й. С., а на
задната седалка седнали свид. В. И. /в средата/, свид. М. И. /задна дясна
седалка/ и пострадалият И. И. /задна лява седалка - зад водача/. Подс. Р. Д. и
свид. Й. С. били с поставени предпазни колани, докато пътниците на задната
седалка - свид. В. И. /в средата/, свид. М. И. /задна дясна седалка/ и
пострадалият И. И. /задна лява седалка - зад водача/, били без поставени
предпазни колани.
Времето било сухо и топло, пътната настилка суха и равна, с леки
напуквания по асфалтовото покритие, без съществени нарушения на асфалта,
пътят бил неосветен, като същият е третокласен път ІІ-99, в землището на гр.
Царево, обл. Бургас. Пътят се състои от две пътни ленти, по една за всяка
посока, разделени със смесена непрекъсната с прекъсната маркировъчна
линии, с прекъсната част вдясно. Характерно за пътя в този участък са
няколко места с наклон на спускане, следван от на изкачване, така, че в
конкретния участък, на около 200 метра след мястото на удара, следва наклон
на спускане, след който наклон на изкачване. По този начин, в момента, в
който в ниската част на пътя се движи лек автомобил, същият не може да
бъде забелязан от водача на друг автомобил, който наближава падината.
Докато пътували по пътя, малко преди гр. Царево, пред тях се движил
автобус марка „Ноге Туринг“, с рег. № ** **** **, превозващ пътници,
управляван от свид. К. И.. Последният, докато управлявал автобуса, видял, че
11
го настига лекият автомобил марка „Фолксваген“, управляван от подс.Р. Д..
Свид. Кр.И. видял, че в насрещната пътна лента се движи автомобил, за който
е установено, че е лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № А
7317 НС, управляван от постр. M. С. Д..
Когато видял автомобила марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № А
7317 НС, управляван от постр. M. Д. в несрещната лента, свид. К. И. подал
светлинен сигнал с включен ляв пътепоказател на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № * **** ** – подс.Р. Д., с намерението да
го предупреди, че отсреща се движи автомобил и да не предприема
изпреварване. Въпреки подадения сигнал, водачът на лекия автомобил марка
„Фолксваген“ – подс. Р. Д., предприел маневра по изпреварване на автобуса,
излязъл от лентата си за движение и навлязъл в насрещната лента за
движение, движейки се със скорост от 84,6 км/ч. Когато стигнал до средата на
автобуса, подс. Р. Д. видял насрещно движещия се автомобил, който в този
момент се е движел със скорост от 88 км/ч, като извикал на пътниците в
неговия автомобил „Дръжте се, умираме“. Последвал челен удар в левите
предни части между лекия автомобил марка „Фолксваген“, управляван от
подсъдимия и лекия автомобил марка „Дачия“, управляван от постр. M. Д..
Ударът е възникнал на километър 51+500 на посочения третокласен път ІІ-99.
Вследствие на удара, лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № * **** ** се завъртял наляво /по посока на часовниковата
стрелка/ и задната му част се е ударила леко в лявата част на автобуса марка
„Ноге Туринг“, с рег. № ** **** **, след което се е просуркал по асфалтовото
покритие и се е преобърнал странично. По време на преобръщането,
пострадалият И. И. изхвърчал от задното стъкло на автомобила, а лекият
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** се е завъртял
наляво и се преобърнал странично.
След ударите между автомобилите, свид. К. И. отбил вдясно и веднага
се обадил на ЕЕН „112“ за възникналото ПТП, което сторили също така и
свид.З. Т. и свид.Г. Г.а.
На място пристигнал екип на спешна помощ, който констатирал
смъртта на пътника И. И., а подс.Р.Д. и свид. М. Д. били отведени в УМБАЛ
гр. Бургас.
От заключението на вещото лице по назначената в досъдебното
12
производство автотехническа експертиза се установява, че техническата
причина за настъпване на пътното транспортно произшествие е неправилна
преценка на ситуацията на платното за движение от водача – подс.Р. Д.,
непредприемане на мерки да се убеди, че има видимост и свободен път
достатъчно, за да осъществи безопасно маневрата изпреварване, навлизане в
пътната лента за насрещно движение внезапно, без да е имал видимост на
достатъчно разстояние за безопасно изпреварване на дванадесет метров
автомобил /автобус/, при което се е ударил челно в лекия автомобил марка
„Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** и вследствие на удара, лекият
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** ** се завъртял
наляво /по посока на часовниковата стрелка/, и задната му част се е ударила
леко в лявата част на автобуса марка „Ноге Туринг“, с рег. № ** **** **, като
при удара се е разкачила ходовата част на предно ляво колело на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** **, същият се
е просуркал по асфалтовото покритие и се е преобърнал странично в режим
на постъпателно и въртеливо движение, като по време на преобръщането през
счупеното задно стъкло е изхвърчало тялото на И. А.ов И., пътник в
автомобила.
От изготвената допълнителна автотехническа експертиза се установява,
че пътният участък в района на ПТП е с непостоянен наклон на спускане и
изкачване, като за л.а. „Фолксваген“ в процесния участък е с наклон на
спускане. От мястото, на което се е намирал л.а. „Фолксваген“ в момента на
предприемане на маневрата изпреварване, поради денивелацията на терена, не
е имало взаимна видимост между водачите на двата леки автомобила -
„Фолксваген“ и „Дачия“. Светлините от фаровете на автобуса са попречили
на водачите на двата автомобила л.а. „Фолксваген“ и л.а. „Дачия“ да
възприемат реалната ситуация, че се движат в една и съща пътна лента и
съответно, че е възникнала опасност от ПТП. Директна видимост между
водачите на двата леки автомобила е имало в момента, в който л.а.
„Фолксваген“ се е намирал на 22,80 м от мястото на удара, а л.а. „Дачия“ на
23,80 м от мястото на удара. При опасна зона за спиране от л.а. „Фолксваген“
- 62,6 метра, а за л.а. „Дачия“ – 66,7 метра, водачите им не са имали
техническа възможност да предприемат действия за предотвратяване на ПТП.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 147/2022г. на д-р С. Ш. – съдебен лекар в
13
Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Бургас АД, се установява, че
постр.И. И. е получил следните травматични увреждания:
- охлузвания по лицето, дясно рамо, дясна ръка, тялото, лява ръка, ляв
долен крайник и кръста.
- разкъсно-контузни рани по лицето, тялото, лява ръка и лява
подбедрица.
- счупвания на таз, лява ключица, лява раменна става и лява
подбедрица.
- счупване на базата на черепа срединно, в областта на турското седло и
лява и дясна средна черепна ямка.
- прекъсване на гръбначен стълб и гръбначен мозък на ниво 1-2 шиен
прешлен с раздробяване на същите, като техни фрагменти навлизат ч
церепната кухина през големия тилен отвор.
- Счупване на гръдната кост в областта на ІІ-ІІІ ребра срединно.
- Масивна контузия на 2-та бели дроба.
Според вещото лице, непосредствена причина за смъртта на постр.И. е
тежката черепна и гръбначно-мозъчна травма, като темпът на настъпването й
е бил сравнително бърз, към мигновенен. Според експерта, посочените
травматични увреждания отговарят да са получени вследствие на
настъпилото ПТП, в резултат на удари в твърди тъпи или тъпоръбести
предмети, каквито са частите вътре в автомобила или при внезапния сблъсък
и превеждането на автомобила от движение в покой се е получил камшично-
подобен удар – свиване или разтягане на шийната област, довел до пълното
прекъсване на гръбначния стълб и гръбначен мозък.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 147/2022г. на д-р Г.Милева – съдебен
лекар, се установява, че постр.M. С. Д. е получил следните травматични
увреждания:
- мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като се
определя, че това е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота.
- счупване на носни костици, като се определя, че това е довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота, първите две увреждания
14
представляващи несъставомерни леки телесни повреди.
- счупване на дясна ключица с последвала имобилизация, което е довело
до трайно затруднение на десен горен крайник, за срок от около 1-2 месеца,
при обичаен ход на оздравителния процес - средна телесна повреда.
Така приетите за установени фактически положения, които не се
оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички
фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е
направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по
делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното
производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите M. Д., Й. С., В. И., М. И. и К. И.; З. Т., Г. Г.а, Н. Н., А. М., Т. С.,
А. К., П. Д.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол
за оглед на местопроизшествие /т. I, л. 18-48, л.49-64 от ДП/, протоколи за
оглед на веществени доказателства /т. I, л. 110-116, л.117-122 от ДП/,
протокол за оглед на труп /т.I, л.34-40 от ДП/, приемо-предавателен протокол
/т.I, л.232 от ДП/, удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за
смърт /т.I, л. 271-272 от ДП/, медицински документи /т.II, л.276-308 от ДП/,
справка за съдимост на подсъдимия /т.II, л.421 от ДП/, справка за
нарушител/водач /т. III, л. 450 от ДП/, протокол от извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и разпечатки от технически средства /т.II, л.
252-255 от ДП/, докладни записки и др.; веществени доказателствени
средства - фотоалбуми към протокол за оглед на местопроизшествие,
протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на труп;
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на труп № 147 г.
/т.I, л. 124-128 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
533/2022 г. /т.I, л. 133-135 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 532/2022 г. /т.I, л. 138-140 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 103/2023 г. /т.I, л. 147-148 от ДП/, съдебномедицинска
15
експертиза по писмени данни № 94/2023 г. /т.I, л. 149-150 от ДП/,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 104/2023 г. /т.I, л. 151-
152 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 278/2023 г. -
допълнителна /т. III, л. 467-469 от ДП/, съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза /т.I, л. 184-185 от ДП/, съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /т.I, л. 193-194 от ДП/,
съдебнохимическа експертиза № А-726/2022 г. /т.I, л.204-206 от ДП/, съдебна
химико-техническа експертиза № Т-726/2022 г. /т.I, л.207-209 от ДП/,
техническа експертиза /т.II, л.235-242 от ДП/, комплексна автотехническа и
оценъчна експертиза /т.1, л. 161-179 от ДП/, допълнителна автотехническа
експертиза /т.III, л.453-459 от ДП/.
Правилно в преценката си по чл. 372, ал.4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подсъдимия фактически обстоятелства,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, Окръжен съд - Бургас
е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им
заключения по назначените в хода на досъдебното производство
съдебномедицински експертизи, комплексна автотехническа и оценителна
експертиза, допълнителна автотехническа експертиза, химикотоксикологични
експертизи, химически експертизи и др., установяващи в комплексната си
насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от
първостепенния съд експертни становища, съдържащи се в заключенията на
всяка от експертизите, са изготвени от специалисти в съответната научна
област и на основата на събрания по делото доказателствен материал,
представени са ясно, аналитично и достъпно, с отразяване на подходите и
методите на анализ и изследване. Обосновано съдът е приел отсъствието на
данни по делото, внасящи съмнение в научната обоснованост, пълнотата и
достоверността на изготвените експертни заключения, в каквато насока не са
налице и възражения на страните.
При обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели,
възприели факти и обстоятелства, значими за установяване обстановката на
ПТП и поведението на участниците в нея, въззивният съд не установи
противоречия в изнесените данни. Сведенията на свидетелите очевидци на
пътнотранспортното произшествие – M. Д., Й. С., В. И., М. И. и К. И.,
съответстват помежду си, както и с тези, съобщени от сигнализиралите на
тел.112 за случилото се свидетели З. Т. и Г. Г.а. По делото са налице и
16
показанията на свид. Н. Н. – полицейски служител посетил
местопроизшествието, както и от свидетелите А. М. и Т. С. – родители на
пострадалия И. И., както и от свидетелите А. К. и П. Д. относно собствеността
на автомобилите, участвали в ПТП. Информацията от различните гласни
доказателствени източници е еднопосочна и напълно съответства с
останалите доказателства по делото. Всички те се ценят, с оглед конкретните
възприятия на свидетелите, и подкрепят признатите от подсъдимия
фактически обстоятелства, описани в обвинителния акт и възприети от съда в
мотивите към първоинстанционната присъда.
Като е отчел взаимовръзката им с останалата налична по делото
доказателствена маса и представените в експертизите становища на вещите
лица, първостепенният съд правилно е приел наличието на годна процесуална
основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Относими са и приложените по делото писмени доказателствени
средства, писмените доказателства и веществените такива. Всички
доказателствените източници установяват по безспорен начин възприетата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. мотивите на окръжния съд,
фактическа обстановка. Изготвените протоколи за всяко от извършените
действия по разследването, част от които придружени с фотоалбуми
/цитирани по-горе/, видно от съдържанието им, стоят в съответствие както с
общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и със специалните изисквания за
конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е
позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.
При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка
от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи за доказана
деятелност на подсъдимия Р. Д., съставомерна по чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл.
трето, б. „а“ и б.„б“, вр. ал.1, б.„б“ и б.“в”, вр. чл.342, ал.1, предл. трето от
НК. Аргументирано окръжният съд е приел, че допуснатото от подсъдимия
нарушение на пътните правила, стоящо в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, е регламентираното в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2,
от ЗДвП.
В конкретния случай подс. Д., при управление на лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** **, е предприел
17
изпреварване на автобус марка „Ноге“, модел „Туринг“, с рег. № * **** **,
навлязъл е в пътната лента за насрещно движение без да е имал необходимата
видимост за безопасно изпреварване, вследствие на което се ударил челно в
насрещно движещия се в посока от гр. Царево към с. Лозенец лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** **, управляван от M. С. Д., в
резултат на което е причинил смъртта на пътника в автомобила И. А.ов И. и
средна телесна повреда на водача на лекия автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“ - M. Д..
Категорично е заключението на комплексната автотехническа и
оценителна експертиза, че опасността за подс.Д. е възникнала в момента, в
който е започнал маневрата изпреварване на автобуса и е навлязъл в пътната
лента за насрещно движение. Според заключението на допълнителната
автотехническа експертиза, подсъдимият не е имал необходимата видимост за
движение в насрещната пътна лента, поради спецификата на пътния участък,
характеризиращ се с непостоянен наклон на спускане и изкачване, който не е
позволил взаимна видимост между водачите на двата автомобила, до момент,
в който ударът е бил непредотвратим. Постр. M. Д. не е имал техническа
възможност да предотврати възникването на ПТП, той се е движел
правомерно в своята пътна лента за движение, като пътният участък /за него в
посока изкачване, а за подсъдимия – в посока спускане/ не му позволявал да
възприеме предприетото от подсъдимия в този момент изпреварване и
навлизане в неговата пътна лента за движение. Произшествието е било
предотвратимо обаче, ако подсъдимият беше спазил правилото по чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДвП.
Въззивният съд се солидаризира с извода на първостепенния за пълен
кредит на доверие към комплексната и допълнителната автотехнически
експертизи. Въз основа на техните експертни становища и кореспондиращите
показания на свидетелите очевидци е очертана причината за настъпилото
произшествие, а именно нарушеното от подсъдимия правило за движение по
чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП. Последният е предприел неправомерно изпреварване,
навлязъл в насрещната пътна лента за движение без да има необходимата
видимост на достатъчно разстояние за осъществяване на безпрепятствено
изпреварване и не е изпълнил задължението си да не създава опасност или
пречка на превозните средства, които се движат в насрещната пътна лента.
Въз основа на доказателствената наличност, вярно окръжният съд е
18
определил това нарушение на подс.Д. като такова в пряка причинно-
следствена връзка с двата настъпили съставомерни вредоносни резултата -
смъртта на постр. И. И. и причинената средна телесна повреда на постр. M. Д..
Настъпилите съставомерни последици се извличат по несъмнен начин от
заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи,
установяващи смъртта на постр.И. и причинената средна телесна повреда на
постр.Д., като резултат от транспортното произшествие, настъпило поради
виновното поведение на подсъдимия.
Отчитайки отсъствието на пряка причиноноследствена връзка с
настъпилите съставомерни последици по отношение на двете пострадали
лица на вменените като нарушени правила за движение по пътищата,
визирани в чл.132, т.2 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, съдът е оправдал подсъдимия по обвинението в тази му част. Не е
налице съответен протест от прокурора или жалба от частните обвинители в
оправдателната част на присъдата. Отделно от това изложените от
първостепенния съд аргументи за липса за пряка причинна връзка между тези
нарушения и настъпилото произшествие, доколкото последното е резултат
именно от нарушеното правило по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, се споделят
изцяло от настоящия състав, с оглед очертаната по случая конкретика. Ако
подсъдимият беше изпълнил задължението, вменено му от посочената по-
горе специална норма на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, произшествието не би
настъпило.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс.Д., първостепенният съд е приел съзнавана
непредпазливост /самонадеяност/ като форма на непредпазливата вина.
Въззивният съд се разграничава от този извод, като счита за проявена в
конкретиката на случая несъзнаваната непредпазливост /небрежност/ като
форма на вината по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. В случая
подс. Р.Д. не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните
последици, но е бил длъжен да спази правилата за движение като водач на
МПС и е могъл да предвиди настъпването им. Знаел е, че предприема
изпреварване на автобус, в тъмната част на денонощието, по трасе със
специфичен релеф на спускане и изкачване, т.е. с ограничена видимост.
Знаел, че отскоро е водач на МПС, т.е. все още няма нужния опит и умения да
19
посрещне рисковете от поведението си. Същевременно в аспекта на
установените по делото фактически положения, отсъстват данни, от които да
се заключи подсъдимият да е предвиждал общественоопасните последици.
Когато е предприел навлизането в пътната лента за насрещно движение, за да
изпревари движещия се пред него автобус, поради характеристиките на пътя
и фаровете на автобуса, според експерта по автотехническата експертиза и
допълнителната такава, подсъдимият не е виждал насрещно движещия се л.а.
„Дачия“, управляван от постр. M. Д.. При тази конкретика настоящият състав
приема, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Навлизайки с автомобила в насрещната пътна лента, при съществуващата за
него обективна невъзможност да възприеме на достатъчно разстояние дали
ще може да завърши изпреварването без да създаде опасност или пречки за
насрещно движещо се превозно средство, подс.Д. е следвало да оцени
опасността, съответно – да предвиди възможността за настъпване на ПТП.
Младата възраст и краткият опит и стаж на подсъдимия като водач на МПС -
правоспособен водач на МПС от едва четири месеца преди датата на
произшествието, също изключват извод последният да е разчитал на своите
умения, за да предотврати ПТП. При така отчетените данни, въззивният съд
приема, че подс.Д. е действал виновно при условията на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/.
В разглеждания казус не е налице хипотезата на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като е съществувала обективна възможност за
правомерно поведение от страна на подсъдимия със спазване правилата за
безопасно изпреварване да бъде предотвратено възникналото ПТП.
Постановената от първостепенния съд присъда е атакувана от частните
обвинители чрез техния повереник и от защитник на подсъдимия само в
частта относно наложеното на подсъдимия наказание две години лишаване от
свобода, което е постановено да се търпи при първоначален общ режим.
В жалбата на частните обвинители се претендира неправилно отчетени
от първостепенния съд многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, неоценени в достатъчна степен отегчаващи отговорността
обстоятелства, броя на квалифициращите признаци, характера и социалната
значимост на извършваните ежедневно нарушения, сходни с това на
20
подсъдимия, неспазване на принципа за съответствие на наказанието с
извършеното престъпление. Претенцията е за налагане на наказание лишаване
от свобода в законовия максимум.
В жалбата на упълномощен защитник на подсъдимия се настоява за
неправилна преценка от първоинстанционния съд на възможността деецът да
се поправи без ефективно изтърпяване на наложеното наказание две години
„лишаване от свобода“. Поставен е акцент върху положителната социална
характеристика на подсъдимия, примерния начин на живот, трудовата
ангажираност, чистото съдебно минало, критичното отношение към
извършеното. С тези данни е обосновано искането за изменение на присъдата
в частта относно изтърпяване на наказанието две години лишаване от свобода
и отлагането изпълнението му при условията на чл.66, ал.1 от НК, за
максимален изпитателен срок от пет години.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като
подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната
му част, възприе следното:
За престъплението, за което подсъдимият е обвинен, към
инкриминираната дата - 22.07.2022 г., законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, които граници правилно са
съобразени от първостепенния съд съобразно действието на
наказателноправните норми и принципа за приложението на по-
благоприятния закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, предвид последвалото и
действащо към датата на постановяване на присъдата неблагоприятно за
подсъдимия завишаване на наказанието лишаване от свобода /с предвиден по-
висок минимум/ от пет до петнадесет години /ДВ, бр. 67/2023 г./. С оглед
провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, съдът е
бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване
от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3
на основание чл.58а, ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4
от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-
благоприятна за дееца.
В конкретния случай, съблюдавайки правилото на чл.373, ал.2 от НПК,
след анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието, Окръжен съд - Бургас е достигнал до
21
извод, че санкцията на дееца следва да бъде определена при условията на чл.
58а ал.1 от НК. Приел е превес на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства - чисто съдебно минало, ниска степен на обществена опасност
като личност, социална, трудова и семейна ангажираност, млада възраст /19
години по време на деянието/, добри характеристични данни, влошено
здравословно състояние с налична тежка телесна повреда в резултат на
процесното транспортно произшествие, както наличие на травма на
предмишница лекувана оперативно с остеосинзиране, наличие на метален
имплант и след една година констатирани болки в тази част, довело до нова
оперативна интервенция на 14.12.2023г. Отчел е изразеното съжаление и
разкаяние. От друга страна е взел предвид завишената степен на обществена
опасност на деянието, при което е причинена смъртта на млад човек, само на
17 години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са съобразени и
причинените две леки телесни повреди на постр.M. Д., освен съставомерната
средната телесна повреда.
На тази основа окръжният съд е определил на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона за
съответното престъпление, а именно три години лишаване от свобода,
редукцията на което е довела до окончателното му отмерване в размер от две
години лишаване от свобода. Наказанието по чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК – лишаване от право да се управлява МПС съдът е определил за срок от
три години. Обсъдил е и е съобразил допуснатите от подсъдимия две
нарушения на правила по ЗДвП, санкционирани по административен ред - по
чл.70, ал.1, пр.1 от ЗДвП (управление на МПС през нощта без включени
светлини), както и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (неносене на СУМПС).
Въззивният съд констатира обективно отчитане от контролираната
инстанция на горните обстоятелства, относими към индивидуализация на
наказанието, с уточнението, че възрастта на подсъдимия към датата на
деянието е 18 г., а не 19 г., както погрешно е изчислил окръжният съд. В
допълнение взе предвид продължаващата трудова ангажираност на
подсъдимия, за която са представени доказателства в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд – трудов договор № 993/14.02.2024 г., сключен
между „Интербилд“ ЕООД като работодател и подс. Р. Д. в качеството на
служител, както характеристика на подсъдимия, издадена от работодателя с
дата 03.06.2024 г. Последният документ описва Д. като отговорен, коректен,
22
дисциплиниран, организиран и работлив служител, бързо вградил се в
колектива, диалогичен, некофликтен, с уважително отношение. Положителни
отзиви за личността на подсъдимия се съдържат и в характеристика, издадена
от предходен работодател, приложена на л.89 от първоинстанционното дело.
С оглед на така установената конкретика, наведените в жалбата на
частните обвинители, чрез техни повереници, доводи за завишаване размера
на наказанието лишаване от свобода до законовия максимум, са
неоснователни. На първо място, първоинстанционният съд не е приложил
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, на основание чл.58а, ал.4 от НК, с оглед
проведеното пред първата съдебна инстанция производство със съкратено
съдебно следствие в хипотеза на признание от подсъдимия на фактите в
обвинителния акт. Обратно, на стр.11 абзац последен и стр.12 от мотивите,
окръжният съд изрично е отхвърлил възможността за приложение на тази
законова хипотеза, който извод напълно се споделя от настоящия състав.
Вторият довод в жалбата на частните обвинители чрез поверениците им – за
неотчитане на „значителни на брой и по своята тежест и значение отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства“, е лишен от конкретика.
Окръжният съд е взел предвид завишената степен на обществена опасност на
деянието, макар в настоящия случай съставомерният резултат да не
надхвърля минималните изисквания на квалифицирания състав по чл.343,
ал.4 от НК, тъй като е причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда
на друго лице. Отчел е причинени несъставомерни леки телесни повреди като
завишаващи отговорността на подсъдимия, както и двете нарушения по ЗДвП,
от които само едното свързано с безопасността при управление на МПС.
Причинените несъставомерни значителни имуществени вреди на МПС
действително са останали извън оценката на съда, но същите не могат да
обосноват самостоятелно завишаване размера на наказанието лишаване от
свобода, както се претендира с жалбата – в законовия максимум, или над
средния размер, съгласно искането на повереник в съдебното заседание пред
въззивния съд. Аргументите, свързани с генералната превенция, също
самостоятелно не разкриват основателност на тази жалба, доколкото
несъмнено водещо, съгласно съдържанието на разпоредбата на чл.36 от НК, е
въздействието, което наказанието следва да окаже върху дееца за неговото
поправяне и превъзпитание към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
23
върши други престъпления. Неподкрепен от доказателствата по делото е и
доводът, поддържан в съдебно заседание от повереник на частните
обвинители, за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия.
Обратно, доказателствата по делото сочат, че процесното престъпно деяние се
явява изолиран случай в живота на Д., като конкретният вредоносен резултат
е настъпил вследствие едно единствено допуснато нарушение на правилата за
движение, което макар и сериозно, се дължи на неправилна преценка поради
липсата на достатъчно опит и придобити умения като водач на МПС.
Отсъстват други данни за неприемливи, укорими противообществени прояви.
Допуснатите две нарушения на правилата за движение, санкционирани по
административен път, едно от които /по чл.70, ал.1, пр.1 от ЗДвП/, свързано с
безопасността на движението, не осмислят диаметрално различен извод.
Подсъдимият е млад човек, работи, с удостоверени в материалите по делото
изцяло положителни характеристични данни. Факт е също така заплащането
на наложените на Д. санкции за нарушения на пътното законодателство,
което е показател, че макар и млад, е способен да поема лична отговорност за
действията си. Характеризиращи в положителна насока личността на
подсъдимия са и проявеното от последния коректно процесуално поведение,
показаната критичност към извършеното, намерила проявление в искреното
съжаление и разкаяние за стореното и неговите последици. В горния смисъл
определеното по вид и размер наказание лишаване от свобода в минимален
размер, според настоящия съдебен състав, се явява справедливо и отговарящо
на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. Същото в достатъчна
степен ще способства за поправянето на подсъдимия, ще отнеме
възможността на последния да върши други престъпления, както и ефективно
ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото. По тези съображения, жалбата на частните обвинители, подадена
чрез двама повереници, се явява неоснователна. За прецизност следва да се
отбележи, че искането в тази въззивна жалба - за увеличаване на наказанието
в законовия максимум, не държи сметка и за параметрите, в които е
претендирано произнасяне от повереник на частните обвинители в
първоинстанционното производство.
Що се касае до въззивната жалба, подадена от защитник на подсъдимия,
въззивният съд намира същата за основателна. Мотивите на първата съдебна
инстанция не съдържат конкретни аргументи за необходимостта от ефективно
24
изтърпяване от подсъдимия на наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от
НК наказание две години лишаване от свобода. Отчитайки наличието на
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът не е обосновал кои обстоятелства
налагат неприлагането на тази законова разпоредба. В случая няма спор за
наличието на обективните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК,
а именно липсата на предходни осъждания и конкретния размер на
наложеното наказание лишаване от свобода. Внимателната оценка на всички
обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани комплексно,
дава основание на въззивния съд да приеме, че е налична и последната
предпоставка - за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и най-вече за
поправянето на дееца, не е наложително същият да бъде отделян от
обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание две
години лишаване от свобода.
Наказателният кодекс изрично подчертава преобладаващото значение
на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно
приложението на института на условното осъждане, без да игнорира
въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на
обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за
приложението на института на условното осъждане е необходимо да се
разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е
длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната
превенция, която също се явява цел на наказанието. Следователно при
решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от
НК, индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат анализирани в
светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на
законодателя. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде
изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както
личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на
престъплението.
Престъпленията по транспорта, каквото се явява и разглежданото по
конкретното дело, попадат сред тези с най-висок ръст в страната ни, което в
принципен план предпоставя упражняване на по-тежка държавна принуда,
целяща да осигури корекционно въздействие не само върху дееца, но и върху
25
другите членове на обществото. В частност, преследва се както възпитателен
ефект, така и предупредителен такъв, насочен към създаване на условия,
мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни
последици. Съществуващата обаче тенденция към увеличаване извършването
на неправомерни деяния по чл. 343 от НК не може единствено и самоцелно да
обуслови ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Противното би означавало изначално изключване на възможността
за приложение на чл. 66 НК по отношение на определен вид престъпление,
което е в нарушение на закона, както и би било в нарушение на основния
принцип за индивидуализация на наказанието, а именно определянето му в
съответствие с индивидуалните особености на всеки конкретен случай.
Несъмнено престъплението, извършено от подс.Д., е със сериозна
тежест, предвид допуснатото от последния нарушение на правилата за
движение и причинения вредоносен резултат. В същото време обаче следва да
се съобразят и данните, характеризиращи го като личност. Такива са младата
възраст – 18 г. към датата на произшествието, необремененото съдебно
минало, изцяло положителните характеристични данни, трудовата
ангажираност, усложненото здравословно състояние в резултат на получените
от него тежка и средни телесни повреди, довели до оперативни интервенции,
включително последваща такава на 14.12.2023 г. Изборът дали да даде
обяснения по обвинението или да се възползва от правото да не дава такива,
не може да се отчита в негова вреда, доколкото се касае до лична позиция,
която не може да утежнява положението на подсъдимото лице. В рамките на
воденото наказателно производство обаче той е демонстрирал поведение,
свидетелстващо за осъзната лична вина за причинените тежките последици.
Разкаянието е искрено и е изразено нееднократно в хода на наказателното
производство.
Обсъжданите обстоятелства налагат извод, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, не е необходима принудителна изолация в
местата за лишаване от свобода. Що се отнася до генералната превенция, тя
също може успешно да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, тъй като условното осъждане оказва в съществена степен
предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо
останалите членове на обществото. И това е така, тъй като при наличие на
бъдещо престъпно поведение, подсъдимият изтърпява и отложеното
26
наказание. Коментираният ефект, в настоящият случай ще бъде постигнат
чрез определянето на изпитателен срок по чл. 66 от НК в размер на пет
години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подс.Д. да се
въздържа от бъдещо неправомерно поведение. В съответствие с така
направения извод и на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд
прие, че следва да измени присъдата, като освободи подс.Д. от изтърпяване на
наложеното му наказание от две години лишаване от свобода съгласно чл.66,
ал.1 от НК, с установяване на изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК –
лишаване от право да се управлява МПС, съдът, като съобрази всичко
изложено по-горе във връзка с оценката на смекчаващите и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, прие, че определеното наказание в
размер от три години е индивидуализирано в съответствие със
задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и
Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС, като същата ще даде
повод на дееца да осмисли поведението си, ще въздейства предупредително
върху него, както и ще го възпре от следващи, водещи до неблагоприятни
последици действия в практиката му като водач на МПС. При определяне на
същата са взети предвид предходните нарушения на ЗДвП, санкционирани по
административен ред. Ето защо в тази й част, присъдата следва да бъде
потвърдена.
Изпитателният срок на наложеното наказание лишаване от свобода
заедно с кумулативната санкция - лишаване от право да управлява моторно
превозно в достатъчна степен ще изиграят поправително и възпитателно
въздействие по отношение на подсъдимия като водач на МПС. Така
индивидуализирана по вид комплексната санкция ще осигури необходимия
баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
превантивната роля на наказанието. Следва да се подчертае, че генералната
превенция не се основава само и единствено върху размера на наказанието. С
не по-малко значение са неизбежността на същото и навременното
санкциониране на престъпните посегателства.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия Р. Д. направените по делото разноски,
27
постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил,
а именно сума в размер на 3017,00 лева по сметка на ОД МВР-Бургас.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
С оглед постъпилата молба от „Каскор Дивелтмънт“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя А. К. К., чрез упълномощен адвокат
Д. К. – АК Бургас, с която се иска преди приключване на наказателното
производство да се върне собственият на дружеството и иззет като
веществено доказателство по делото л.а. „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *
**** ** и изразената позиция на всички страни за отсъствие на пречки за
това, присъдата следва да се измени в тази й част, като се отмени в частта, с
която се връща този автомобил, след влизане на присъдата в сила. Вместо
това следва да се постанови връщане на този автомобил незабавно след
постановяване на настоящото решение. В останалата част от произнасянето
на съда по веществените доказателства, липсват основания за изменение на
съдебния акт.
Съдът е пропуснал да се произнесе с присъдата по искането за
присъждане разноски за повереник на частните обвинители, обективирано в
писмена молба рег. № 1561/25.01.2024 г. /л.49-51 от първоинстанционното
дело/, съдържаща становище на поверениците на частните обвинители - адв.
Н. Д. и адв. Г. Р., по въпросите, свързани с даване ход на делото,
конституиране на доверителите им като частни обвинители, както и
изразяване на становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Претедирано е
осъждане на подсъдимия да заплати сторените разноски за досъдебното и
съдебното производство по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата
вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Сезиран с отделна молба вх. № 2147/02.02.2024 г., след постановяване
на присъдата, окръжният съд е произнесъл определение № 252/05.03.2024 г.
по НОХД № 1678/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е осъдил
подс. Р. П. Д. да заплати на адв. Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ в хода на досъдебното
производство и съдебното производство пред Окръжен съд Бургас общо в
размер на 10800 лв. Съдът е съобразил представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 08.01.2024 г. между адв.Н.Д. и частните
28
обвинители Т. С. и А. М. с предмет процесуално представителство по
досъдебното производство и пред първоинстанционният съд за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 предл.второ от
Закона за адвокатурата. Преценил е обвързаност от закона да определи
възнаграждение на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Позовавайки се на предвиденото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от същата
наредба минималното възнаграждение за защита на един частен обвинител, в
размер на 2250 лева, е удвоил същото за защита на двама частни обвинители –
Т. С. и А. М., съобразно чл.13, ал. 4 от наредбата, за определяне на
възнаграждение за всяко защитавано лице. Така дължимото възнаграждение
за досъдебното производство и за съдебното производство пред първата
инстанция е изчислил общо на 9000лв., която сума ведно с начисления върху
нея ДДС, общо в размер на 10 800 лв., е осъден подсъдимият Р. П. Д. да
заплати на адвокат Н. Д. за оказаната безплатна правна помощ на двамата
частни обвинители за досъдебното и съдебното производство пред Окръжен
съд Бургас.
Подадената срещу това определение частна жалба от адв. Р. К. -
упълномощен защитник на подсъдимия, е процесуално допустима, а по
същество се преценява като основателна.
Съобразявайки вида на осъществената в досъдебното производство и
пред първата съдебна инстанция дейност от повереника адв. Н. Д., въззивният
съд констатира следното:
В досъдебното производство участието на този повереник се е изразило
в подаване на молба от името на Т. С. и А. М. за снабдяване с преписи от
документи, съдържащи се в досъдебното производство. Повереник не е
участвал в процесуално-следствени действия. Не се е явил и за предявяване
на разследването, за което, въпреки затруднения, е бил редовно призован.
За производството пред първоинстанционния съд е представил писмено
становище, обективирано в писмена молба рег. № 1561/25.01.2024 г., със
съдържание описано по-горе, без участие в открито съдебно заседание.
Доверителите му са упълномощили друг повереник – адв. В. К. от БАК, за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
При тази конкретика дори и минималният размер на присъдената сума
29
от 10 800 лв. за досъдебното и съдебното производство се явява несъобразена
с оглед конкретния обем от извършената от повереника дейност. Последният
е изготвил два писмени документа – една молба подадена в досъдебното
производство и една молба пред първоинстанционния съд, общи за двамата
му доверители. Възнаграждението следва да се намали, като се определи в
съответствие с посочения в чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. размер, с
начислен ДДС, но независимо че чл.13, ал.4 от Наредба № 1/2004 г.
регламентира при защита на повече от едно лице възнаграждението за всяко
да се определя по реда на ал.1, в случая са реализирани значително по-малко
усилия за осъществяване на процесуалното представителство от страна на
повереника, произтичащи от изготвянето на два общи процесуални
документи за двамата частни обвинители без участие в процесуално
следствени действия на досъдебното производство и без участие в открито
съдебно заседание пред първата инстанция. С оглед решение от 25.01.2024 г.
по дело С - 438/2022 г. на СЕС, което е задължително за всички съдии,
настоящият състав счита, че присъдените 10800 лв. са прекомерни и
непропорционални на предоставените правни услуги. На тази плоскост на
повереника следва да се определи възнаграждение в размер, който
съответства на посочения в Наредба № 1/2004 г. за едно лице и да възлиза на
по 2700 лв. с ДДС /2250 лв. без ДДС/ за досъдебното производство и за
производството пред първата съдебна инстанция или общо в размер на 5400
лв. с включен ДДС. В горния смисъл е и актуалната практика на ВКС – напр.
решение № 217/09.04.2024 г. по н.д. № 1148/2023 г. на ВКС, I н.о.
Мотивиран от гореизложеното съдът следва да измени
първоинстанционната присъда на основание чл. 337, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 3
от НПК, както в частта относно разпореждането с вещественото
доказателство л.а. „Дачия“, както да измени обжалваното определение за
присъдени разноски в полза на повереник на частните обвинители, като
намали присъдения размер. По изложените съображения Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 5/01.02.2024 г., постановена по НОХД №
1678/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като:
30
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Р. П. Д., за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА връщане на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“, с рег. № * **** ** – на съхранение в РУ – Царево, на собственика му
„Каскор Дивелтмент“ ООД, ЕИК:*********, представлявано от А. К. К.,
незабавно след постановяване на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ИЗМЕНЯВА определение № 252/05.03.2024 г. по НОХД № 1678/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА размера на
присъдените разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. с чл.38, ал.2 вр.
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата вр. Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските вънаграждения, който подс. Р. П. Д. е осъден да
заплати на адв. Н. Н. Д., като адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ в хода на досъдебното производство и
съдебното производство пред Окръжен съд – Бургас, от 10800 лв. на 5400 /пет
хиляди и четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31