Р Е Ш
Е Н И Е
№ 59
гр.Свищов,
20.06.2019 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 20.05.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
118 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 19-0352-000317 от
08.03.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов.
Жалбоподателят Д.Д.П. *** обжалва наказателното постановление № 19-0352-000317 от 08.03.2019г.
на Началника на РУ МВР Свищов, с което са му наложени две административни наказания глоби, а именно
на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6
точки и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева
за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП. Счита, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че наказателното постановление е
издадено при съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН , а след това и
НП липсвало посочване на точното място, където се твърди, че е извършено
нарушението, което съставлявало съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила. Счита, че погрешно за нарушение по чл. 70 ал. 3 ЗДвП
била наложена санкция по чл. 185 от ЗДвП, а имало специална санкционна норма –
тази по чл. 180 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Позовава се, че не било изписано пълното
наименование на цитираните закони, а само абревиатури, което нарушавало правото
му на защита. Не бил посочен адрес на свидетеля, а само служебния му такъв,
което създавало неяснота дали това било лицето, присъствало при проверката.
Счита, че не била извършена преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН, не били
отчетени смекчаващите вината обстоятелства . Твърди, че процесното нарушение
било изолиран случай, плод на пропуск от негова страна, а не системно
демонстриране на поведение, нарушаващо установените със ЗДвП правила за
поведение на водачите. Моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло , като незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява. В писмено становище, подадено преди съдебното
заседание по делото, моли наказателното постановление да бъде отменено, по
изложени в жалбата съображения – липса на точно описание на място на
нарушението, неправилно приложена санкционна разпоредба за нарушението по т. 2
от НП.
Ответник жалбата – РУ на МВР гр.
Свищов, редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и
свидетеля, съдът намери за установено следното:
С Наказателно
постановление № 19-0352-000317 от 08.03.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов,
издадено въз основа на Акт № АА58229 от 25.02.2019г. за установяване на административно нарушение,
на жалбоподателя Д.Д.П. са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са му отнети общо 6 точки и по т. 2 на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба
в размер на 20,00 лева, за това, че на 25.02.2019г. около 14,45 часа в гр.
Свищов, на ул. Цар Освободител, като водач на лек автомобил –БМВ 530 Д с рег. №
*****, управлява собствения си лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № *****, като
използва мобилен телефон по време на движение, без наличие на устройство
позволяващо използването на телефона , без участието на ръцете му и е без
включени светлини за движения през деня или къси светлини, като допуснал
следните нарушения: 1. На водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл.
104А от ЗДвП и 2. Водач, който се движи с МПС през деня без задължително
включени светлини за движение през деня или с къси светлини, с което виновно е
нарушил чл. 70 ал. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на
28.03.2019г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН бл. №
58229, серия АА/25.02.2019г., съставен
от актосъставителя С.Т.И. – мл. автоконтрольор при РУ МВР Свищов против Д.Д.П., в което фактическото описание
на нарушенията е идентично с това в
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочени са като нарушени разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП и чл. 70 ал. 3 от ЗДвП.
От разпита на актосъставителя С.И. се установи, че на посочената акта дата били с колегата му Н. на работа ,
като на посочения час престоявали на кръстовището на знак Стоп, за да изчакат
да преминат ППС, които са с предимство и забелязали , че в посока от Стадиона
към площад Хан Бъчва се движи лек автомобил БМВ, на който водачът говорел по
мобилен телефон и нямал поставено устройство, а държал телефона. Посочи, че
това били причината да го спрат. Последвали го и го застигнала на ул. Цар
Освободител до Ветеринарната аптека. Св. И. заяви, че му подал сигнал със стоп
палка да спре и спрели пред него, а той продължавал да говори по мобилния
телефон. Поясни, че в момента на подаване на сигнала със стоп – палката водачът
все още говорел по мобилния телефон. Допълни, че имало момент докато отидат при
него, когато вече бил махнал телефона от ухото си. Отишъл до водача,представил
се , поискал документите му, обяснили причината за проверката и му съставил
акт. Заяви, че се виждало много добре, че няма устройство. Този свидетел
изнесе, че именно това, че водачът говори по мобилния телефон била причината да
го спрат за проверка, като не си спомня дали са констатирали друго нарушение.
При предявяването на св. И. на съставения АУАН, същият заяви, че е отразено и
друго нарушение, и всичко било така, както е отразено в акта, но отново заяви,
че причината да го спрат била че говори по телефона. Св. Н. потвърди, че
въпросния ден били със св. И. на смяна, като при обход на маршрута по ул. Бачо
Киро , като се включили в кръстовището с ул. П.Евтимий , забелязали лек
автомобил, като водачът говорел по телефон и не бил със включени светлини.
Настигнали автомобила, изравнили се успоредно с него, колегата му подал сигнал
със стоп-палка през прозореца, автомобилът отбил ясната страна по посока на
движението, като водачът „все още говореше по телефона“. Св. Н. заяви, че това
вече било на ул. Цар Освободител. Този свидетел изнесе, че към момента на
подаване на сигнала със стоп-палката, телефонът продължавал да бъде до ухото на
водача. Видно от показанията му, водачът спрял, дал си документите, установили,
че няма устройство, което да му позволява да говори по телефона, докато
управлява. Според св. Н., водачът не оспорил другото нарушение за светлините.
Подписал съставения му акт, от който му бил връчен екземпляр.
Компетентността
на административно-наказващия орган за издаване на наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
По т. 1
от НП. По т. 1 от Наказателното
постановление
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение на чл. 104А от
ЗДвП.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на дееца, като от словесното
описание на нарушението и дадената правна квалификация нарушителят за
нарушителят е ясно за какво нарушение е санкциониран.
Нарушението по чл. 104А от ЗДвП съдът намира за безспорно доказано, тъй като от разпита на
актосъставителя И. и св. Н. се установява, че те са възприели автомобила да се движи от ул. Бачо
Киро, както и вече по ул. Цар Освободител държал мобилен телефон на ухото си. Св. И.
изнесе, че именно това, че видели, че водачът говори по мобилния телефон, била
причината да го спрат за проверка, като допълни, че и към момента на подаване на сигнала със стоп –
палката, на ул. Цар Освободител, водачът продължавал да говори по мобилния
телефон, а едва при отиването му до водача, същият бил махнал телефона от ухото
си. Св. Н. потвърди, че при обход на ул. Бачо Киро и след включването им в
кръстовището с ул. П.Евтимий забелязали лек автомобил, водачът на който говорил
по мобилния телефон. Същият заяви, че последвали автомобила, вече по ул. Цар
Освободител му бил подаден сигнал със стоп-палка, но водачът продължавал към
този момент да говори по телефона „телефонът продължаваше да бъде до ухото му“.
Съдът
намира, че е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение по чл.104а от ЗДвП, което е извършил виновно, предвид на което
правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Нормата
на чл. 104а от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Следва да се
отчете, че под „използва мобилен телефон“ се има предвид не само говорене по
телефона, а всякакво ползване на телефона според функциите му. Това е така,
защото идеята на забраната за ползване на телефона по време на управление на
МПС , според законодателя е да не се пречи на управлението на МПС, да не се отклонява
вниманието на водача. Забраната за ползване на
мобилен телефон по време на движение, отчита обстоятелството, че в такива
случаи водачът няма да бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете
си ръце за управление на автомобила. Тази забрана има пряка връзка с опазване
живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали
участници в движението. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП въвежда пълна забрана за използване на мобилен телефона при
липса на устройство, което позволява ползването без участие на ръцете.
Законодателят е преценил, че всяко използване на приложенията на телефона, води
до отклоняване вниманието на водача. Забранено е не само провеждането на
разговори, а използването изобщо. Установи се по безспорен начин,
че водачът е използвал мобилния телефон по време на управление на МПС, без
устройство позволяващо използването му без участието на ръцете, като е държал
телефона до ухото си. Деянието не се явява маловажен случай, с оглед
обстоятелството, че е нарушена забрана, която има връзка с опазване на живота и
здравето на участниците в движението, а и при отчитане, че дори към момента на
подаване на сигнала със стоп-палка, водачът е продължил да говори по телефона-
да държи телефона до ухото си. Правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП. Тази санкционна норма е с фиксиран размер. При индивидуализацията на наказанието
наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.183 ал.4 т. 6 ЗДвП, като е наложил предвиденото, без
възможност за отклонение, наказание от 50,00 лева. . По тези съображения наказателното
постановление по т. 1 следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съгласно чл. 6 ал. 1 т. 9от Наредба
№ Iз-2539 от 27 декември 2007 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му / чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП/ на водачите на МПС се
отнемат 6 контролни точки. Следователно правилно за извършеното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за което е наложено
административното наказание на основание
чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП са отнети на нарушителя и 6 контролни точки и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта относно отнетите
общо 6 точки за първото нарушение.
По т. 2 от НП. По т. 2 от
Наказателното постановление административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на дееца, като от словесното
описание на нарушението и дадената правна квалификация нарушителят за
нарушителят е ясно за какво нарушение е санкциониран.
Нарушението по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП съдът намира за безспорно доказано, тъй като от разпита на св. Н. се установява, че в деня на проверката е установено, че водачът на автомобила БМВ, описан в акта е управлявал, без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Св. Н. заяви, че водачът не оспорил второто нарушение, за което му бил съставен акта, подписал акта и и му бил връчен екземпляр от него. Актосъставителят И. заяви, че причината за спирането на водача било друго установено нарушение- че говори по мобилния телефон, като не си спомня дали е констатирано друго нарушение, но при предявяването на акта същият заяви, че е е отразено в него и друго нарушение, като поддържа това, което е отразено. Доказателствената сила на редовно съставения срещу жалбоподателя акт по чл. 189 ЗДвП, не бе оборена от събраните доказателства в съдебно заседание. От тях се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на процесното административно нарушение по т. 2 от НП. Като причина за неспазване на законовото изискване, предвидено в чл.70, ал.3 от ЗДвП жалбоподателят сочи, че на процесната дата поради невнимание не бил включил светлините на управлявания от него автомобил. Съдът приема, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.70, ал.3 от ЗДвП, и че същият виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл.185 от Закона за движение по пътищата. Нарушението не се явява маловажен случай, при отчитане, че е установено и още едно нарушение , за което е съставен процесния АУАН.
При така извършеното
нарушение, административнонаказващият орган
правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкцията,
предвидена за това нарушение, а именно
„глоба" в размер на 20,00
лв., която е фиксирана от закона.
По
тези съображения наказателното постановление по т. 2 следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0352-000317 от 08.03.2019г.
на Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт № АА58229 от
25.02.2019г. за установяване на административно
нарушение, с което на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са му отнети общо 6 точки и по т. 2 на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба
в размер на 20,00 лева, за това, че на 25.02.2019г. около 14,45 часа в гр.
Свищов, на ул. Цар Освободител, като водач на лек автомобил –БМВ 530 Д с рег. №
*****, управлява собствения си лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № *****, като
използва мобилен телефон по време на движение, без наличие на устройство позволяващо
използването на телефона , без участието на ръцете му и е без включени светлини
за движения през деня или къси светлини, като допуснал следните нарушения: 1.
На водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл. 104А от ЗДвП и 2.
Водач, който се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за
движение през деня или с къси светлини, с което виновно е нарушил чл. 70 ал. 3
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: