Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на пети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
при секретаря Антоанета Делчева като разгледа
докладваното от съдия Тенева гр.дело №
508 по описа за 2020 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Й.М.Й., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 500 лв.; 30,91 лв., представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се
разноски.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 19.07.2019 г. е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
основание чл. 99 от ЗЗД между „А.Т.Е.Г.“ АД и „АСВ“ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 153693 от
21.12.2016 г., сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД и Й.М.Й. е прехвърлено в полза на „АСВ“ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 19.07.2019 г. към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.07.2019 г.
Приложение
№ 1/19.07.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.07.2019 год. е представено само с данните на длъжника Й.М.Й., тъй
като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „А.Т.Е.Г.“АД с
Изх. № УПЦ-П-АТФ/153693 от 30.07.2019 г. посредством „Български пощи" ЕАД,
което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена".
И към настоящата искова молба представят и молят да се връчи на ответника,
ведно и с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за
извършената цесия от името на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД. В случая следва да се има
предвид, че съгласно чл. 4.5. от договора за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Позовават се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
Процесното
вземане произтичало от сключен на
21.12.2016 г. между „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД /Заемодател/ и Й.М.Й. /Заемател/ Договор
за потребителски кредит с № 153693, съгласно
който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и
сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя
уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора за кредит
страните са се съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит е
сключен на основание Предложение за сключване на договор за потребителски
кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски
формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в
който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът е
предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.
Договарянето
между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникция от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и
телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на
хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския
кредит /ЗПК/.
Съгласно
т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит, Кредитополучателя дължи на
Кредитодателя Годишна лихва за ползване на кредита в размер на 0.00% върху
главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на
1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна
на Кредитополучателя е посочена в Погасителен план към договора, който е
неразделна част от договора за потребителски кредит. Погасяването на кредита се
извършва на равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена
съгласно Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора.
С
подписването на договора Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница
и чиста стойност на кредита, като Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на
500,00 лв. Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне кредита
в срок до 20.01.2017 г. посредством заплащането на една месечна погасителна
вноска, която е в размер на 500,00 лева.
Съгласно
т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично
задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената
главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от
19.07.2019 г. /датата на прехвърляне на вземането/ до 12.03.2020г, която е в
общ размер на 30,91 лева.
Длъжникът
не е заплатил дължимия потребителски кредит към Дружеството, предвид изложеното
за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410
от ГПК срещу длъжника Й.М.Й. в деловодството на Районен съд - гр. Гълъбово.
Съдът е образувал ч.гр.д. № 20205550100337 по описа му за 2020 г., издал е
Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника по реда на ГПК, като на
04.11.20 г. получихме съобщение с указание, че можем да предявим иск по чл. 422
от ГПК, което обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова
молба срещу Йардан М.Й..
Искането
е да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено,
че Й.М.Й., като заемател по Договор за потребителски кредит № 153693 от
21.12.2016 г. дължи на „АСВ“ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20205550100337/20 г. на гр. с-в по описа на PC - гр.
Гълъбово, а именно:
500,00 лв. /петстотин лева/ - неизплатената главница по договор за периода от
21.12.2016 до 20.01.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 30,91
лв. /тридесет лева и деветдесет и една стотинки/ -лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г.;
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и
присъдените разноски по ч.гр.д. № 20205550100337/20 г. на гр. с-в по описа
на PC - гр. Гълъбово.
Ответникът може да заплати дължимите суми по
следната банкова сметка ***: IBAN:
***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който
ответникът изрично заявява, от една страна, че признава иска по основание и
размер и представя вносна бележка за платени 530, 91 лева в полза на ищеца по
делото (по същество счита, че с тази сума е погасена главница и мораторна
лихва). После заявява, че иска производството по делото да бъде прекратено
поради липса на правен интерес и да не бъде натоварен с разноски, поради
доброволното плащане на сумата.
В първото по делото съдебно заседание ход не е
даден, поради нередовното призоваване на ищеца, а именно същият не е получил
отговора на ответника и препис от определението по чл. 140 от ГПК. В това
заседание ответникът е заявил, че желае да плати доброволно разноските. С молба
от 14.06.2021г. ищецът е заявил, че признава получаване на плащането от 530, 91
лева, но оспорва, че с него е погасена изцяло главницата и мораторна лихва и заявява,
че остават непогасени главница от 134, 31 лева и законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
разноски за юрисконсулт.
В последното по делото съдебно заседание е
представена вносна бележка за сумата от 150 лева, платени от ответника в полза
на ищеца по делото. С молба от 02.07.2021г. „АСВ“ЕАД е представила становище, с
което заявява, че цялото задължение по исковата молба е погасено ведно с
разноските по заповедното и исково производство с изключение на част от
разноските по исковото производство, претендирани като юрисконсултско
възнаграждение.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се
квалифицират по следния начин:
По иска за 500 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по която е предадена
заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията има
действие спрямо длъжника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата. Следва да се
докаже и че са спазени специалните условия на ЗПФУР.
По иска за 30, 91 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на забава по
Договор за заем, както и размерът на мораторната лихва. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на вземането.
По делото не е спорно, че ответникът Й.М.Й. е сключил
Договор за кредит от разстояние на 21.12.2016 г. (потребителски кредит), както
и че сочената сума е получена в заем. Не се оспорва и че не е извършвано
плащане преди образуване на делото – съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 4. По делото беше спорно дали и какво е погасено с извършените
плащания от страна на ответника в хода на процеса.
Искът за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 337/2020 г. по
описа на РС Гълъбово е подадено възражение в месечния срок.
По отношение на цесията, извършена с вземането по
Договора за паричен заем, съдът намира следното: С получаване на книжата по
настоящото дело са получени и уведомленията за извършената цесия съгласно чл.
99 ал. 4 от ЗЗД. Цесията в валидна и е проявила действие.
Длъжникът е извършил плащания в общ размер от 680, 91
лева, които са достатъчни, за да погасят задължението за главница и мораторна
лихва от общо 530, 91 лева, както и част от разноските – 75 лева в заповедното
производство и 25 лева държавна такса по исковото производство. По отношение на
законната лихва за забава ищецът е заявил, че претендира такава в размер на 37,
07 лева от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на
последното плащане 24.06.2021г. и същата е погасена по делото с извършените
плащания.
С останалата сума от 12, 93 лева ищецът счита, че са
погасени част от разноските за юрисконсултско възнаграждение. Претендира такова
по чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 150 лева. Действително с подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК ответникът е станал повод за завеждане на делото
по реда на чл. 422 от ГПК, а всички плащания са извършени в хода на процеса,
поради което и в тежест на ответника следва да се възложат разноските за
юрисконсулт.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК реда за определяне на
възнаграждението за юрисконсулт е по чл. 37 от Закона за правната помощ. От
своя страна тази разпоредба препраща към Наредбата за плащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25 ал. 1 от същата при дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съдът определя същото в минималния
размер от 100 лева предвид правната и фактическа сложност на делото (извършено признание на дължимата главница и лихва, а
впоследствие и плащане на разноските в хода на процеса). От тази сума следва да се приспаднат 12, 93 лева или
ответникът следва да заплати още 87, 07 лева на „АСВ“ЕАД.
Ето защо исковете следва да се
отхвърлят като погасени поради плащане в хода на процеса. По аргумент на
противното от чл. 78 ал. 2 от ГПК на ответника следва да се възложат оставащите
разноски.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за
събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Й.М.Й. с ЕГН ********** с адрес ***
по Договор за потребителски кредит от дата 21.12.2016г. искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 9 от ЗПК и чл.86
от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на сумите:
500,00
лв. /петстотин лева/ - неизплатената
главница по договор за периода от 21.12.2016 до 20.01.2017 г. /падеж на
последна погасителна вноска/; 30,91 лв.
/тридесет лева и деветдесет и една стотинки/ -лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г. ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение – 21.08.2020г. до окончателно погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед № 210/25.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 337/2020г. по описа на PC Гълъбово
като погасени поради плащане.
ОСЪЖДА Й.М.Й. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на “Агенция за събиране на вземания ЕАД разноски в размер на 87, 07 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Страната
може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка *** „АСВ“ЕАД: IBAN: ***:
UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: