Р Е
Ш Е Н
И Е
№260765
гр.
Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 11.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7364/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.С.К.-И. против Наказателно постановление № 20-1030-010401, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на Р.С.К.-И. е наложена глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 179, ал.2 ЗДвП
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на
08.09.2020 г. около 21:00 часа в гр. Пловдив, на ул. Димитър Талев кръстовище с бул. Н. Вапцаров,
Р.С.К.-И. управлява собствения си лек автомобил НИСАН МИКРА с рег. №****. като
навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ /червен/ сигнал на
светофарна уредба, работеща в нормален режим и блъска движещия се в кръстовище
на зелен сигнал л.а. АЛФА РОМЕО с рег. №
****с водач В.П.и допуска ПТП с материални щети и пострадало лице.
Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна
на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката
АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира,
че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават
от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, които съдът
кредитира като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.
Изложената фактическа обстановка
не се опровергава и от показанията на доведения от защитата свидетел И.,
доколкото той пресъздаде свои непосредствени
възприятия от периода преди и след процесния инцидент, но не и относно
времето, през което се твърди да е допуснато нарушението. Нещо повече, по
собствените думи на св. И., той не е
бил очевидец на ПТП, като може да съди за причините за настъпването му
единствено по косвени обстоятелства- причинените на местопроизшествието щети.
Съдът намира, че въпреки правилно
установената фактическа обстановка, при
описание на нарушението от фактическа и правна страна са допуснати
съществени пороци, които накърняват правото на защита на наказаното лице и
влекат безусловна отмяна на наказателното постановление.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още
от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на
съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.
40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния
процес на ПРИСЪДАТА от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци
на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически
действия, с които е причинен противоправния резултат,
ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще съответстват на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация.
В обратния случай:
- ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или
- ако за извършване преценка дали деянието
е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения,
които не са надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от
акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП
фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива
наказан
НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания
субект.
На следващо място
АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.5
и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички правни норми
(определящи противоправността на даден тип поведение), които според контролните
органи са нарушени.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП:
- изобщо не са
посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно пълно,
точно и ясно, така че
нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение;
- или посочените
правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило
за поведение, включително и когато
като нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с
посочването на конкретните разпоредби, към които препраща;
- или за преценка за
съставомерността на деянието на съда се налага сам да издири и приложи
допълнителни правни норми, които не са
надлежно предявени на дееца.
НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания
субект да разбере кои са правните норми, които квалифицират извършеното от него
като противоправно и наказуемо деяние.
Точно такъв е и процесния случай
Деецът е наказан по
квалифицирания състав на чл. 179, ал.2 ЗДвП за причинено поради неспазване
сигналите на светофарната уредба ПТП.
Съгласно т.30 от ДР
на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От гореизложеното в
видно, че за да се приеме, че е налице ПТП следва в условията на алтернативност
да се констатират причинени:
- конкретни увреждания
на хора или
-конкретни материални
щети по МПС, товар, пътя, пътно съоръжение и други.
Реализирането на
отговорността на дееца по чл. 179, ал.2 ЗДвП предполага поне едно от тези две алтернативни
условия да се установяват по несъмнен начин от доказателствата по делото, а
правото му на защита, съгласно изложените по-горе принципни съображения, налага
тези конкретни обстоятелства да бъдат
надлежно очертани в АУАН и НП.
В процесния случай нито едно от
тези съставомерни обстоятелства не е намерило отражение в АУАН и НП, доколкото
в тях фигурира само фактическия и
правен извод на наказващия орган за налични материални щети и
пострадало лице, но липсва каквото и да било изложение на конкретни факти,
които да позволят проверката на този правен извод. По конкретно липсва
изложение:
-какви и на кого са били нанесени
телесни увреждания;
-какви и на чие имущество са
причинени материални щети.
Тази липса от своя страна
поставя:
-дееца в положение да гадае кои
са фактическите положения, въз основа на които вече е наказан;
-съдът пред необходимостта, за да провери съставомерността на деянието
едва на етап съдебно следствие да
извлича от доказателствата по делото факти, които до този момент не са въведени
по надлежния ред в обхвата на административното обвинение.
В случая допуснатия процесуален
порок при очертаване на реквизитите на АУАН и НП е особено съществен, доколкото
от вида на причинените телесни увреждания и материални щати зависи:
-не само дали деянието въобще е
съставомерно,
-но и дали то представлява
административно нарушение или престъпление по чл. 343 НК и дали следва да се
преследва по реда на ЗАНН или по реда на общия наказателен процес.
В тази връзка следва да се
съобразят и правилата на чл. 33, ал.2 ЗАНН, според които при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
На следващо място вида и лицето
на което са причинени съставомерните имуществени или неимуществени вреди (на
виновния водач или на трето лице или имущество) е от значение и за преценката
за действителната обществена опасност на извършеното и оправдава ли тя използването на
административно-наказателна репресия спрямо дееца (като преценката се направи
на база чл. 28 ЗАНН).
На следващо място в
АУАН и НП като нарушена е посочена само нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер,
като за съдържанието на конкретните
предписания на светлинната сигнализация, която водачите следва да
спазват, препраща към съответните
специални норми, детайлизирани в ППЗДВП (чл. 31 и сл. ППЗДВП)
В конкретния случай,
както в АУАН, така и в НП липсва каквото
и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение
при различните сигнали на светофара, което означава, че на дееца не са надлежно предявени
правните рамки на административното обвинение.
Че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер
и тя не въвежда достатъчно конкретно
правило за поведение въз основа на което самостоятелно да се реализира
отговорността на дееца е и трайната
практика на Върховен касационен съд. Във всички тези случаи освен
нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца следва да се посочи
и конкретната норма от ППЗДВП,
регулираща поведението на водачите при
даден вид сигнал на светофарната уредба.
Така изрично Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018
г. на Върховен касационен съд, Решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 /
2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. №
414/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 488 от 19.11.2010 г. по н.д.
№ 519/2010 г. на Върховен касационен съд.
В случая констатираните пороци
при:
- описание на фактическите признаци на нарушението в
АУАН и НП,
- при очертаване на правните
норми, от които произтича противоправността на поведението на наказания субект
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът сам очертае
съставомерните фактически положения и сам издири приложимите материално правни
норми, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко
гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на:
- нови съставомерни
фактически положения, които са разкрити
или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са
надлежно предявени на дееца с АУАН и НП;
-на правни норми, обуславящи противоправността на
поведението на дееца, които макар да представляват действащо право, не
са надлежно очертани в АУАН и НП и по този начин не са част от повдигнатото административно
обвинение.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат
извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
В този изричен смисъл
е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение №
1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са
постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло приложими и в
настоящия случай.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения
за които се наказва и
действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства и сам
издири и приложи коректните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в
АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако
се допусне тълкуване, според което съдът
може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните
фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно
предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по
повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, предвид представеното по делото платежно нареждане и справка за
движение по сметка.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се
споделят доводите й, че с оглед:
- действителната
фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения
интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 200 лева, като на
жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и
процесуално представителство в открито заседание
следва да
се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила
се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева
изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален
интерес до 1000 лева.
Реално заплатеният
размер се явява на следващо място
обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-010401, издадено
от Началник група към ОДМВР, сектор
Пътна полиция, с което на Р.С.К.-И. е наложена глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 179, ал.2 ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза
на Р.С.К.-И., ЕГН ********** сумата 300
лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.