№ 33383
гр. С., 09.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110155616 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „Застрахователна компания „Л.И.““ АД за
изменение на решение № 13844/12.07.2024 г. по гр. д. № 55616/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав, в частта за разноските, възложени по обратния иск в тежест на
молителя.
Молителят твърди, че съдът неправилно е приел, че по главния иск и по обратния иск
ответникът /ищец по обратния иск/ претендира поравно 300 лв., от общо заявения в
договора за правна защита и съдействие размер от 600 лв. Изразява несъгласие и с
възлагането на разноските по обратния иск в тежест на молителя, с доводи, че с този иск се
търси защита срещу трета страна, а не срещу ищеца по главния иск. Според молителя,
ищецът по основния иск не следва да понася разноските за това, че ответникът е избрал да
търси своите интереси към трето лице именно в този процес. Посочва и че присъденото
адвокатско възнаграждение е завишено. Моли адвокатското възнаграждение да бъде
намалено, както и да не бъдат възлагани в тежест на молителя разноските по обратния иск.
В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „П.“ ООД, чрез процесуалния си
представител, поддържа доводи за неоснователност на направеното от ищеца искане.
Изразява съгласие е извода на съда, че когато страната не е посочила начин на
разпределение на разноските за адвокатско възнаграждение, както в случая, то се дължи
поравно за главния иск и за обратния иск. Счита, че възнаграждението не е прекомерно, а е
съобразено с фактическата и правната сложност на делото и с извършените в хода на
същото процесуални действия. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, не е взело
становище по молбата.
Съдът, по направеното искане по чл. 248 ГПК, намира следното:
По искане за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението,
респ. определението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено
искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за
разноски, какъвто е разглежданият случай, съдът може да измени размера им по молба на
страните по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане
на разноските е представила списък по чл. 80 ГПК или ако искането на изменение на
решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, от надлежна страна, в чиято тежест са възложени разноските, с оглед на което
1
допустимостта му не е обусловена от представянето на списък по чл. 80 ГПК, поради което е
процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано по същество, искането е основателно.
С решение № 13844/12.07.2024 г., постановено по настоящото дело, е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК
*******, срещу „П.“ ООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с
чл. 49 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „П.“ ООД дължи на ищеца
„Застрахователна компания Л.И.“ АД сумата от 299,60 лв., представляваща изплатено по
застрахователна полица „Каско“ на МПС № 93001810094386/24.11.2018 г. обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 27.09.2019 г. в гр. С., ул. „И.“ № 11, в двора на
Бизнес комплекс „В. Бизнес Сити“, при което е увреден л. а. „Ф.П.“ с рег. № СВ 4404 НА, за
което при ищеца е образувана преписка по щета № 0120190000000301, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното
плащане, и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 г.
по ч. гр. д. № 28007/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като неоснователен. При
неоснователност на главния иск предявеният в условията на евентуалност обратен иск от
„П.“ ООД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ не е разгледан по същество, тъй като не се е сбъднало
вътрешно процесуалното условие за произнасяне по претенцията.
В мотивите на решението съдът е приел, че ответникът – ищец по обратния иск „П.“
ООД е сторил разноски в размер от по 300 лв. – за защита по главния иск и за защита по
обратния иск и 50 лв. – за държавна такса по обратния иск, които разноски е възложил в
тежест на ищеца „Застрахователна компания „Л.И.““ АД.
Съдът констатира, че по въпроса относно отговорността за съдебните разноски на
ищеца по обратния иск, който не е бил разгледан в производството, е налице противоречива
съдебна практика - определение № 199 от 30.03.2018 г. по ч. т. д. № 306/2018 г. по описа на
ВКС, II т. о., определение № 832 от 28.09.2012 г. по т. д. № 153/2012 г. по описа на ВКС, II т.
о., според които право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, в т. ч.
евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, възражение за
прихващане. Отговорността на ищеца при прекратяване на делото чрез негови процесуални
действия - отказ от иска или оттегляне на иска, включително когато е постановено решение
по съществото на спора, с което обаче искът е отхвърлен, обхваща всички реално направени
от ответника разноски за своята защита, доказателства за които са представени по делото,
което би могло да включва и предявяване на обратен иск, разноските по който също се
дължат от ищеца, и актуална такава - определение № 1301 от 18.03.2025 г. по ч. гр. д. №
4477/2024 г. по описа на ВКС, I г. о., според което ищецът по първоначалния иск не е страна
в процесуалното правоотношение, възникнало по обратния иск между ответника и третото
лице - помагач, поради което не носи отговорност за разноските по този иск, дори и в
хипотезата на оставянето му без разглеждане поради отхвърляне на главния иск, какъвто е
настоящият случай. Съдът приема, че следва да съобрази актуалната съдебна практика и че
разноските по обратния иск неправилно са възложени в тежест на ищеца по главния иск.
Направените от „П.“ ООД разноски по предявения обратен иск остават за сметка на това
дружество, като доколкото „Застрахователна компания „Л.И.““ АД не е страна по
процесуалното правоотношение по обратния иск, то то не дължи разноски по обратния иск.
В случая „П.“ ООД не е оспорило начина на определяне на разноските по главния иск
и по обратния иск в рамките на общо заявения размер от 600 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2021 г. /по 300 лв./, поради което съдът е обвързан от начина,
по който е определил размера на разноските с решението, като намира, че сумата от 300 лв.
за защита по главния иск не е прекомерна, а съответства на материалния интерес и на
фактическата и правната сложност на делото. Поради изложеното, в тежест на молителя
следва да останат разноските за защита на „П.“ ООД единствено по главния иск /в размер на
300 лв. за подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство/, а не и
тези за защита по обратния иск, по който първоначалният ищец не е страна. В молбата по чл.
248 ГПК изрично е посочено, че разноските по обратния иск не се дължат от молителя с
2
искане разноските да бъдат определени само по отношение на главния иск, поради което
съдът приема, че искането за изменение на решението в частта за разноските касае и
възложената в тежест на молителя държавна такса по обратния иск.
Ето защо решението следва да бъде изменено в частта, с която в тежест на
„Застрахователна компания „Л.И.““ АД са възложени разноски над 300 лв. – адвокатско
възнаграждение на ответника „П.“ ООД.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13844/12.07.2024 г. по гр. д. № 55616/2021 г. по описа на СРС,
48 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на „П.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И.“ № 11, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски от сумата в размер на 650 лв. до сумата в размер на 300 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3