РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300103089 по описа за 2022 година
Ищците С. М. Т. с ЕГН **********, и Г. М. М. с ЕГН **********, и двете с
адрес - ****, представлявани от пълномощника им адвокат В. П. Н., твърдят, че
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД се е снабдило срещу тях в качеството им на
солидарни длъжници по ч. гр. д. № 5694 по описа на Районен съд – ***, ХІІ гр. с. за
2012 г. със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от 38 000 лева –
главница по Договор за **** г. ведно със законната лихва от 17.04.2012 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 1722.66 лв. – просрочена лихва за периода
05.10.2011 г. – 22.01.2012 г.; за сумата от 2628.25 лв. – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 05.10.2011 г. – 11.03.2012 г. и за сумата от 847.02 лв. –
разноски за държавна такса, за принудителното събиране на които на 18.06.2012 г. е
образувано изп. д. № 20128190401236 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., в
хода на производството по което по молба от 16.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституирано като взискател по изпълнителното дело по силата на сключен между
него и „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД договор за цесия, като след 11.08.2017 г. по
него не са извършвани действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността,
поради което на 11.08.2019 г. по силата на закона то е прекратено и към датата на
подаване на исковата молба в съда вземанията са погасени по давност.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като на 01.11.2022 г.
ищците са отправили писмено искане до ответника процесните вземания да бъдат
отписани като погасени по давност от информационните му масиви и да бъдат
1
заличени от Централния кредитен регистър, в отговор на което последното ги е
уведомило, че липсва основание за отписване на вземанията като погасени по давност
и ги е „приканило“ са сключване на споразумение за доброволното им погасяване, то
те молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не ги дължат
на ответника.
Пълномощникът на ищците претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представляван
от **** Р.И.М.-Т., а също и от пълномощника му адвокат Н. К., със съдебен адрес –
****, оспорва предявените искове, като твърди, че : за дружеството е възникнало
задължение да подава информация за вземането в Централния кредитен регистър по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за състоянието на всеки активен
кредит за периода до датата на окончателното му погасяване, като активен кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата е кредитът, вземанията по който не са изцяло
погасени и кредитът остава активен до окончателното му погасяване /чл. 10, ал. 1/ при
осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД способи – плащане, прихващане,
опрощаване, новиране, сливане и пр., като изтичането на погасителната давност няма
за последица автоматично погасяване на кредита. В случай на уважаване на иска
ответникът моли съда да остави разноските в тежест на ищците, тъй като не е дал
повод за завеждане на иска – след датата на цесията не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната сфера на
ищците, като наред с това е налице и признание на иска. Направени са и възражение за
прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед на правната и фактическа сложност на делото, а също и искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, ако такова е платено, в минимален размер.
Съдът като обсъди твърденията, доводите и признанията на страните във връзка
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Страните не спорят, а и се установява от приетите като доказателства заверени
преписи на : изпълителен лист издаден на 19.04.2012 г. от Районен съд – ***, ХІІ гр. с.
по ч. гр. д. № 5694/2012 г.; Молба за образуване на изпълнително дело вх. №
10201/18.06.2012 г. на ЧСИ рег. № *** – Л.М., с район на действие – Окръжен съд –
***; писмо от ищците до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и Известие за доставяне обр. 243
*** и писмо изх. № 02112/14.11.2022 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че : по ч. гр. д. №
5694 по описа на Районен съд – ***, ХІІ гр. с. за 2012 г. са издадени Заповед за
2
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
3521/18.04.2012 г., с която е разпоредено длъжниците „ХАБИ“ ЕООД, ЕИК ***, Г. М.
М. с ЕГН **********, и С. М. М. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на
кредитора „Про Кредит банк /България/” ЕАД : сумата от 38 000 лева – просрочена
главница, дължима по Договор за **** г.; сумата от 1722.66 лева – просрочена лихва за
периода 05.10.2011 г. – 22.01.2012 г. включително; сумата от 2628.25 лева –
наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.10.2011 г. – 11.03.2012 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2012 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 847.02 лева – разноски по производството за
заплатена държавна такса, а също и изпълнителен лист, както и че за принудителното
събиране на тези вземания по молба на третото лице „ПроКредит Банк /България/„ АД
от 18.06.2012 г., видно от която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл.
18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители, е образувано изп. д. № 1236 по
описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., по време на висящността на което като
взискател по него е конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на
цесионер с оглед на сключен на 18.04.2016 г. с „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД
договор за цесия, посредством който банката е прехвърлила вземанията си по
изпълнителното дело на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – обстоятелства, които се признават
извънсъдебно в изпратеното от дружеството до ищците писмо изх. № 02112/14.11.2022
г.
В хода на производството ответникът не само не наведе твърдения, а и не
ангажира каквито и да било доказателства за предприети срещу длъжниците
изпълнителни действия по време на висящността на изпълнителното дело, като е
налице признание на ищците, че след датата на образуването му, на 11.08.2017 г.,
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до различни търговски банки.
Вземанията за обезщетения и лихви се погасяват с три-годишна давност
съобразно чл. 110, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, а вземанията за главницата по договора за кредит
– с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съобразно чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на
вземането от длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че изп. д. № 1236 по описа
на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., имащо за предмет принудително събиране на
вземанията, установяването на чиято недължимост се претендира в настоящото
производство, е образувано на 18.06.2012 г., към който момент е в сила Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по гр. д. № 3/80 г., постановяващо
задължително за всички съдилища, че с образуването на изпълнителното дело
давността се прекъсва, а по време на висящността му тя спира да тече. В хода на
3
производството по него - на 26.06.2015 г., бе прието Тълкувателно решение № 2/13 по
т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г., с което бе обявено за изгубило сила горното
постановление и се дадоха коренно различни разрешения по въпросите относно
спирането/прекъсването на давността по време на изпълнителния процес,
задължителни за всички съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт,
според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В
изпълнителния процес давността не спира … Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/
...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.
14/
Посочените разяснения на Тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. според постановеното на 28.03.2023 г.
Тълкувателно решение № 2/2020 по т. д. № 3 по описа на ВКС на РБ, ОСГТК за 2020 г.,
обаче, следва да се прилагат от момента на обявяването му – 26.06.2015 г., до който по
силата на ППВС № 3/1980 г. следва се се приеме, че по време на изпълнителния процес
погасителна давност не е текла.
Така въз основа на цитираната законодателна уредба и задължителна съдебна
4
практика съдът приема следното :
След 11.08.2017 г., когато са предприети действия по налагане на запор на
вземания на ищците по банкови сметки и към която дата ППВС № 3/18.11.1980 г. не се
прилага и по силата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. следва да се приеме, че давностният срок тече,
отвитникът нито твърди, нито установява да е предприел по изпълнителното дело
действия, които да са прекъснали давностните срокове. А щом за периода 11.08.2017 г.
– 11.08.2019 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, в
съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема, че на 12.08.2019 г.
изпълнителното производство е прекратено по право. Една година след 11.08.2019 г. -
на 11.08.2020 г., е изтекъл и 3-годишният давностен срок за вземанията на
дружеството за законната и за наказателните лихви, а на 11.08.2022 г. е изтекъл и 5-
годишният давностен срок за вземанията на ответника за главницата по договора и за
разноските по производството, поради което се е погасило и правото му на
принудително изпълнение за същите.
Предвид гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за установяване на недължимостта им като доказани следва да бъдат уважени.
На ищците разноски по производството не ще бъдат присъдени на основание чл.
78, ал. 1 ГПК поради липса на доказателства за направата на такива.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат В. П. Н. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 5125.10 лв., определен в
съответствие с чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал 2 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в това число за иска с цена от 38 000 лв. – 3690 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата; за иска с цена от 1722.66 лв. – 472.27 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата; за иска с цена от 2628.25 лв. – 562.83 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и за иска с цена от 847.02 лв. – 400 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. Т. с ЕГН **********, и Г. М. М. с ЕГН
**********, и двете с адрес - ****, не дължат в качеството им на солидарни длъжници
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от **** Р.И.М.-Т.,
следните вземания, прехвърлени му от „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, по
5
издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 5694 по описа на Районен съд – ***,
ХІІ гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение № 3521/19.04.2012 г. на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за принудителното
събиране на които е образувано изп. д. № 1236 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за
2012 година : сумата от 38 000 лева – просрочена главница, дължима по Договор за
**** г.; сумата от 1722.66 лева – просрочена лихва за периода 05.10.2011 г. –
22.01.2012 г. включително; сумата от 2628.25 лева – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 05.10.2011 г. – 11.03.2012 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.04.2012 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 847.02 лева – разноски по производството за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от ****
Р.И.М.-Т., да заплати на адвокат В. П. Н. от Адвокатска колегия – ***, с адрес – ****,
***, сумата от 5125.10 лв. /пет хиляди сто двадесет и пет лева и десет стотинки/
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на
ищците по гр. д. № 20225300103089 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. С.
М. Т. с ЕГН **********, и Г. М. М. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6