РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 25.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 3618 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 155770/21.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 54256/2019 г. по описа на СРС, 39-ти състав е прието за
установено, че М.Б.М., ЕГН ********** дължи на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2707,34 лева, представляваща главница за отдадена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. *******, аб. № 204569 за периода от м.05.2012
г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2015
г. до окончателното им изплащане, сумата от 397,91
лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г. , както
и сумата от 30,60 лева ,
представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.03.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 16328/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като са отхвърлени
исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над уважения размер от 397,91 лева до пълния
претендиран размер от 417,70 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г. ,
както и за сумата от 4,96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г. и е осъдена
М.Б.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 720,73 лева – разноски за
първоинстанционното и заповедното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника
М.Б.М.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице облигационно
отношение между страните, тъй като по делото не е доказано, че М.М. е
собственик на процесния имот. Поддържа, че СТЕ не установява, че топломерът е годно
СТИ за процесния период и няма начин да се определи размера на топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация. Твърди, че стойността на услугата
дялово разпределение се дължи на третото лице помагач, а не на ищеца. Поддържа,
че претенцията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е
неоснователна. Сочи, че по делото липсват доказателства за публикуване на
фактурите съгласно чл. 32 от ОУ, следователно искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е неоснователен.
Отправя искане до съда за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди, че ответникът е клиент
на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. *******, аб. № 204569 и е използвала доставяната от ищеца топлинна
енергия в периода м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за сумата от 2707,34 лева, ведно
със законната лихва от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 417,70
лева – мораторна лихва за забава от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г., както и
сума за дялово разпределение 30,60 лева – главница за периода от м.05.2012 г.
до м. 04.2014 г. и 4,96 лева – лихва от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г., ведно
със законната лихва от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
и направените по делото разноски за заповедно и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Поддържа недопустимост на исковата
претенция и неоснователност, поради липса на облигационно отношение между
страните, поради погасяване за давност за част от процесните суми и
недоказаност на иска.
От представената молба – декларация с
вх. № 30.10.2002 г., отправена до „Т.С.“ АД се установява, че ответницата М.Б. Пършорова е поискала откриване
на партида на адрес: гр. София, бул. *******.
От представения нотариален акт за
замяна на недвижими имоти № 26, том VI, рег. № 27025, дело № 969 от 2009 г. и
нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на недвижими имоти се
установява, че в полза на М.Б.М. е запазено пожизнено вещно право на ползване
върху апартамент № 35, находящ се бул. *******.
За извършване
на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „Б.Б.“
ООД, което се установява от: протокол от проведено на 15.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: бул. „*******договор № 2163/30.09.2002
г., сключен между ЕС на адрес: бул.*******като възложител и „Б.Б.“ ООД като
изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение. По делото е
представен и писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.
139 в, ал. 2 ЗЕ от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ЕООД, от
който се установява договорените права и задължения между страните, вкл. и цена на услугата дялово разпределение.
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: индивидуални
справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формулярите за
отчет от 27.04.2013 г. и 17.05.2014 г., заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената от вещото лице инж. И.У.СТЕ, се
установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот за
целия процесен период. Изравнителната
сума за процесния период е +257,12 лева и общата сума за топлинна енергия
начислена прогнозно от ищеца за абоната е 2 450,28 лева или общо изчислена сума
за процесния период е в размер на 2 707,40
лева. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Б.Б.“ ООД за ЕС е в
съответствие с действащата Наредба № 16-334. През процесния период в абонатната
станция на ЕС е действал общ топломер е преминал метрологична проверка през 28
месеца, вместо през 24 месеца за периода 05.2012 г. – 09.2014 г., но
топломерите не са сменени през процесния период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От приетото по делото заключение на
ССчЕ, изготвена от вещо лице Ваня Петрова се установява, че при извършена проверка в отдел съдебни
вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество, вещото лице не е установило
данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. При
извършена проверка в ищцовото дружество по абонатен номер за периода м. май 2012
г. до м. април 2014 г., начислените фактури са на стойност 2737,94 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че липсва обигационно отношение.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г.,
като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно т.1
на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените
от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това
си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото е
установено, че въззивникът – ответник притежава вещно право на ползване върху процесния
апартамент, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е клиент на топлинна енергия, а възражението и в тази
насока е неоснователно.
Неоснователно
е възражението, че не било доказано количеството доставена топлинна енергия,
позовавайки се на това, че общият топломер, монтиран в абонатната станция не
бил метрологичен проверен. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, настоящата инстанция се установява, че през процесния период в абонатната станция на
ЕС е действал общ топломер, който е преминал метрологична проверка през 28
месеца, вместо през 24 месеца за периода 05.2012 г. – 09.2014 г., но
топломерите не са сменени през процесния период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Стойността на сградната
инсталация е изчислена от вещото лице в СТЕ, което е изслушано и не е оспорено
от страните. С оглед на което съдът намира, че възраженията на въззивника в тази посока са
неоснователни.
Неоснователно
е възражението на въззивника срещу дължимостта на таксата за дялово
разпределение на ищеца. Съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4
ЗЕ. По делото е представен писмен договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ от 08.07.2011 г., от който се
установява определена цена на услугата, а обстоятелството, че такава услугата е
извършвана в процесния период се установява от СТЕ и формуляри за отчет от 2013
г. и 2014г.
Неоснователно
е релевираното във въззивната жалба възражение за недоказаност на исковата
претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия. Изискуемостта
на вземането за заплащане на доставена топлоенергия съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2008 г., настъпва след изтичане на 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че срокът кани длъжника и не е необходима
последваща покана за периода на м.05.2012 г. до м. 02.2014 г. и е уважил
исковата претенция за мораторна лихва върху главницата за периода от м. 05.2012
г. до м. 02.2014 г.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил иска за мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение в пълния претендиран размер от 4,96 лева, поради което това
възражение е неотносимо.
С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
във въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер
на 50. 00 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
155770/21.07.2020 г., постановено по гр. д. № 54256/2019 г. по описа на СРС,
39-ти състав В ЧАСТТА, в която е
прието за установено, че М.Б.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД сумата от 2707,34 лева, представляваща главница за отдадена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. *******, аб. № 204569 за периода от
м.05.2012
г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2015
г. до окончателното им изплащане, сумата от 397,91
лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. до 16.03.2015 г. , както
и сумата от 30,60 лева ,
представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.03.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 16328/2015 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М.Б.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 50 лв. - разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице — помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.