НОХД № 2079/2009
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите И. К. Н. и
К.Д.К.,*** за престъпление по
чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1,т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 и
във вр. с чл.29 ал.1,бук.Б от НК – за Н.
и по чл.195 ал.1,т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК – за К., а именно за
това, че
на 23.08.2009г. в гр.С., след предварителен сговор,
чрез използване на техническо средство - френски ключ са отнели чужда движима
вещ - водна помпа „Вида 4”
на стойност 125.00 лева от владението на Б.Д. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и
е извършено то Н. при условията на опасен рецидив.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода с приложението на
чл.55 от НК, а за К. и на чл.66 от НК.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно
заседание и със служебно назначен защитник, като се признават за виновни по обвинението, признават изцяло
фактите по обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 22 срещу 23.08.2009г., около
полунощ, подсъдимите И.Н. и К.К. *** и отишли в дома на К.. Там се уговорили да откраднат водна помпа
„Вида 4”,
находяща се в дворно място на св.Б.Д.,*** и след това да я продадат. Подс. К.
взел от дома си френски ключ и заедно с Н. отишли до горепосоченото дворно
място. Част от дворната ограда на имота била разрушена преди това от ПТП, при което двамата подсъдими влезли в него. Подс. К.
отвил с френския ключ болта на водната помпа и я взел. Двамата я отнесли в
двора на К., а на следващия ден Н. я предложил
на св.С.Б.. Двамата подсъдими се спазарили с Б., като му поискали назаем сумата
от 50 и му оставили помпата в залог.
След като открила кражбата св.Д.
сезирала с жалба служителите на РУМВР-С.. Били предприети издирвателни мероприятия, при
които извършителите били установени като такива, след което те посочили на кого
са оставили помпата. Веднага след това св. Б. предал вещта на полицията с протокол за доброволно
предаване и същата била върната на собственика й.
По повод на
всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената по делото съдебно - оценъчна
експертиза, което съдът цени, като компетентно , безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните, се установява, че стойността вещта, предмет на престъпно
посегателство възлиза на сумата от 125 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе,
въз основа на самопризнанията на подсъдимите за фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят направените самопризнания - показанията на свидетелите Д. и Б., а също и от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,
като взаимно се допълват и очертават по категоричен начин гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.К.
е осъществил престъпния състав на чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1,т.4 и т.5 от НК като на 23.08.2009г. в гр.С., след предварителен сговор с И.К.Н. чрез използване
на техническо средство - френски ключ, е отнел чужда движима вещ - водна помпа „Вида
4” на
стойност 125 лева от владението на Б.Д. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първата инстанция, откраднатата вещ
е била върната.
Деянието за подс.К. следва да се
квалифицира именно по привилегирования състав на чл.197 т.3 от НК , т.к. в хода
на съдебното следствие пред първата инстанция се събраха неоспорими
доказателства, че непосредствено след като са били установени от полицейските
служители като извършители, двамата подсъдими доброволно са посочили къде и при
кого се намира откраднатата вещ. Именно поради тяхното съдействие тя е била
открита и върната на собственика.
От обективна и субективна страна,
подсъдимият И.Н. е осъществил престъпния
състав на чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1,т.4 и т.5 и във вр. с чл.29
ал.1,бук.Б от НК, като на 23.08.2009г. в гр.С. след предварителен сговор с К.Д.К.
чрез използване на техническо средство- френски ключ, е отнел чужда движима вещ
- водна помпа „Вида 4”
на стойност 125 лева от владението на Б.Д. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е
извършено при условията на опасен рецидив.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
всяко престъпление.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи
на престъплението, включително и квалифициращите, т.к. са имали съзнанието ,че за
отнемането на владението над вещта са използвали техническо средство – френски
ключ, без който демонтажът на помпата би бил значително затруднен. Съзнавали са
също, че взимат решение да извършат кражбата в относително спокойна обстановка
при обсъждането на въпросите „За” и „Против”, т.е. в условията на предварително
сговаряне. Същевременно са предвиждали и
искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е.
действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Видно от справката за съдимост на Н. той
е осъждан общо четири пъти преди
настоящото деяние, като по НОХД № 400/2003
год. на РС-П. е осъден с присъда влязла в сила на 21.05.2003 година, за
престъпление по чл.215 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок
от три години. По НОХД № 1629/07 год. на РС-П. е осъден с присъда влязла в сила на 24.09.2007
година, за престъпление по чл.206 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, ефективно. . По НОХД № 1923/07 год. на РС-П. е осъден с присъда влязла в сила на 19.12.2007
година, за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от десет месеца, ефективно. При това положение няма
съмнение, че подс.Н. е извършил настоящото деяние при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.Б от НК, т.к. вече е бил осъждан повече от два пъти – три
пъти, на лишаване от свобода за умишлени престъпления от ОХ, като поне за едно
от тях, в случая по две от тях, изпълнението на наказанието не е било отложено
при условията на чл.66 ал.1 от НК. Отделно от това настоящото деяние е
извършено в петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, който за осъждането по НОХД №
400/03г. съобразно предвиденото в чл.30 ал.2 от НК започва да тече от изтичането на изпитателния
срок, т.е. от 21.05.2006 година и изтича едва на 21.05.2011 година.
Тук е мястото да се посочи, че по
отношение на подс.Н. не може да намери приложение привилегированата разпоредба
на чл.197 от НК, т.к. деянията извършени при условията на опасен рецидив не
попадат в нейния обхват.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и чл.54 и следващите, във вр. с чл.373 ал.2 от НПК - относно
неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяния е завишена,
с оглед времето, мястото и начина на извършването му – с демонстрирано чувство
за безнаказаност, в тъмната част на денонощието и посредством влизане в чужд
имот. Подсъдимите са личности със
завишена степен на обществена опасност. Н. е осъждан и изключително негативно
охарактеризиран. К. макар и не осъждан и не проявен криминално до момента е
негативно охарактеризиран по местоживеене, като наркозависим и движещ се в
кръгове на криминално проявени лица.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
желанието на подсъдимите, към инкриминирания период, да си набавят средства по
бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от незачитането на
установения в страната правов ред.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчетат направеното самопризнание пред разследващите органи, оказаното им
съдействие, чистото съдебно минало за К. и ниската стойност на вещта,
предмет на посегателство, почти 182 от определената за страната МРЗ.
Отегчаващи обстоятелства – миналите осъждания на подс.Н.,
които не са обективен елемент и не влияят на настоящата правна квалификация и
негативните характеристични данни – за двамата подсъдими.
Съдът при тези данни, отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи по отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и съблюдавайки императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, приложи разпоредбата на чл.58а от НК във вр.
с чл.55 ал.1,т.1 от НК, като осъди подс.Н. на една година лишаване от свобода,
с което намери , че се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на
тежестта на извършеното.
Предвид
миналите осъждания на Н. на лишаване от свобода за престъпления от ОХ то спрямо
него е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.
На
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
затвор.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подс.Н. е
била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 18.09.2009 година до
влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
По отоношение на подс.К. съдът приложи разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.55
ал.1 т.2,бук.”Б” от НК , като замени наказанието лишаване от свобода и го осъди
на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за
срок от
по шест месеца, както и 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една година.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни такива, а тази по т.6 на чл.42а ал.2 от НК – наложи, като прие, че
посредством нея ще се катализира процеса на формиране на нова ценностна система
у подсъдимия, целяща привързването му към общественополезния начин на живот.
С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189
ал.3 от НПК, подсъдимите бяха осъдени да заплатят сторените по делото деловодни
разноски в размер на по 25 лева , платими в полза на държавата по сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: