Р Е Ш Е Н И Е
№ 57 / 12.5.2016г.
12.05- 2016 г.,град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатски районен съд ІІ
състав
На двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Г.М.
Прокурор ГЕОРГИ ДОБРЕВ
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 320 по описа за 2015
година, и за да се произнесе взе предвид :
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК , чл. 131, ал.1
от СК.
С определение номер ІІ-636 от 15 март 2016г. по
въззивно гр.дело № *** по описа за ***г. на Б.
окръжен съд , последен прекратил производството по същото дело и върнал делото на К. районен съд за произнасяне по искането за допълване на
решението по гр.дело №320/ 2015г. по описа на КРС при спазване на процедурата по чл. 133, ал.2
от СК, а именно – изслушване на прокурора, на представител на дирекция „Социално подпомагане“ и на
родителя, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
Настоящият състав констатира,
че при постановяване на решение №223 от
07.12-2015г. по гр.дело №320/2015г. по
описа на КРС , съдът не се е произнесъл
по предявения от ищцата по насрещен иск М.М.Д. - по главен насрещен иск -за ограничаване на
родителските права на ответника по насрещен иск
Д.Н.С. ,по чл. 131, ал.1 от СК, а направо се е произнесъл по предявения от М.М.Д.
евентуален насрещен иск за предоставяне
на нея на родителските права по отношение на детето Никол ,на основание чл. 250 ГПК.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа чрез процесуален представител – адвокат З.Д.Д.,***, преупълномощена надлежно
от С. С. А. , с пълномощно от
21.04-2016г...
Ответникът по насрещен иск Д. Н.С.
чрез пълномощник – адвокат С.Г.-Т.,***,
изразява становище в смисъл, че искането за ограничаване на родителските права на
нейният доверител неоснователно и моли
да бъде отхвърлено,като
неоснователно.
Представител на Д „СП“- К. –социален работник
Г.Д., изразява становище в
смисъл, че провеждала само телефонни разговори с майката.Няма как да има
позиция без да е разговаряла лично с детето.
Съдът
изслуша родител Д.Н.С..
Районен прокурор –К. –Г. Д.изразява
становище в смисъл, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен предвид това, че не са
доказани непосредствената опасност за детето Никол както за неговото здраве, възпитание и
личност.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира главен насрещен иск , за неоснователен и счита, че следва да бъде
оставен без уважение по следните съображения :По делото не се спори, че към настоящия момент грижи за детето Н. Д.
С., родена на 27.09-2006г.,полага майката – ищцата по насрещен иск М.М.Д.,
която се стреми да гарантира сигурна и
спокойна семейна среда за детето Н..Изслушан в съдебно заседание по реда на чл. 133, ал.2
от СК, бащата- ответникът по насрещен иск – Д.Н.С. твърди, че полагал адекватни грижи за детето Н. , когато
детето беше при него, никога не е изпадало в стресови ситуации, отношенията им
били много топли и нормални.Ответникът Д.Н.С. твърди, че от получаване на заповед за незабавна защита,
издадена от С. районен съд по гр.дело № 62673/2014г. , от 17.11-2014г. не
се виждал с детето Н..Ответникът Д.Н.С. твърди, че има 15 години трудов стаж като учител, работи с деца в 4/четвърти
/ клас и няма професионални наказания, оплаквания срещу него.
От показанията на св.Г.С. се установява, че
познава Д. от 45 години, съседи.Св.Г.С. твърди, че била отвън и видяла как М. тръгнала да води детето на училище, не е
успяла за автобус и чакала такси за да го заведе на училище, но после,
вечерта разбрала, че М. е избягала с детето, че
тя е вземала детето от училище и е заминала и от тогава св. Г.С. не
виждала детето да посещава баща си в гр.К..
Св.Г.С. твърди, че Д. бил много привързан към детето и се притесняваше, бил много
привързан към детето Н. –играели заедно в двора, карали колело на улицата.Св.С.
твърди, че Д. има хубави качества- кротък , работлив , не е конфликтен.Св.С.
твърди, че Д.С. помагал на нейна дъщеря по математика, по английски, както и
помагал и на голямата й дъщеря.Св.С. доказва, че и двете
нейни дъщери не са споделяли, че
„Д. посягал , че ги опипва“. Св. С.твърди, че когато М. ***, когато Д. бил на работа в А.,родителите на Д. се
грижели за детето Н., а сега, когато няма детето те
много тежко преживяват раздялата с детето, много им липсва.
Св.С.С. твърди, че били много притеснени, когато М. с детето
напусна Д., като я излъга, че ще има
родителска среща и излязла към 12.00
часа , а около 19,30 часа не се върна в къщи.Св.С. твърди, че се обадили и на тел.112, за да я търсят, но им препоръчали да подадат писмена жалба.Св.С.
твърди, че едва към 11-12 часа
вечерта М. беше се обадила и каза на тях, че се намира в
гр.С.,с детето.
Св.С. твърди, че били много
притеснени, защото детето Н. е единственото им внуче , а М. нямаше къде да
отиде в гр.С. , нямаше близки, не беше на работа.
Св.С. твърди, че когато Д. бил
на работа в А., детето Н. беше в първи
клас, а по време на отпуск Д. обучаваше детето да се свързва по скайп.
Свидетел
А. Л. И. твърди, че познава страните по делото, тъй като семейство живеели в гр.С. в жилището,
собственост на нейният внук.И двамата работели през този период от време:М.
работеше на баничките , а Д. в първа
градска.Св.А.И. твърди, че сега детето е щастливо, има добра среда.Св.А.И.
твърди, че видяла майката и детето на разходка в парка с
приятелката на М..Св.И. твърди, че детето социализирано и отношенията в
семейството не са й се отразили.
По делото от страна на ищцата
по насрещен иск М.М.Д. разпитан свидетел –А. Л. И./без родство със страните/ и
на страна на ответника свидетелите Г. П. С. и С. Г. С./майка на ответника по
насрещен иск Д.Н.С./.Показанията на тези
две групи свидетели, съдът възприема и
кредитира в частта, в която съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора, базиращи се
на непосредствени впечатления на свидетелите и отчитайки тяхната възможна
заинтерисованост.
По делото е приет заверен
препис от решение от 10.11-2015г. на С. градски съд, гражданско отделение, ІІ –
ри въззивен състав, постановено по въззивно
дело № 9970 по описа за 2015г. , с което отменено решение
№ІІІ-84-86/19.06-2015г. постановено по гр.дело №62673/2014г. на СРС, ІІІ ГО
, 84 състав и вместо него постановено: „ Оставя без уважение
молбата на М.М.Д. лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетно дете Н. Д. С. и двете със съдебен
адрес .., за издаване на заповед за
съдебна защита срещу Д.Н.С. , със съдебен адрес :.. адвокат С.Г.-Т. и отказва
да издаде заповед за съдебна защита , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН….“.
Други допустими и относими
доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съдът е сезиран с главен иск с
правно основание чл. 131, ал.1 от СК.Разпоредбата на чл.131, ал.1 от СК предвижда, че когато поведението на родителя
представлява опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответните мерки в интерес на
детето, като ограничава родителските права- отнема или поставя условия за
упражняването на някои от тях и може да
възложи осъществяването им на друго лице.
Според решение №199 от 5.11-2014г. по гр.дело
№480/2014г. , ІІІг.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо
характер на задължителна практика, основанието /материалноправните
предпоставки/ на чл. 131 , ал.1 от СК за ограничаване на родителските права са
следните:1. Поведение на родителя/действие или бездействие/; 2.създадена
опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето;
3. Причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4.вина на
родителя и 5.случаят да не е особено
тежък.За решението, с което съдът
ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от
кумулативните предпоставки.Основанията за ограничаване или отнемане на
родителските права съгласно чл. 131 и чл. 132 от СК и съдебното установяване на
основанията / чл. 133-136 от СК/ са една от мерките за закрила на детето, които
държавата е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Р. Б.
и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която РБ. е страна.В
настоящото производство съдът е задължен
да следи служебно за висшите интереси на детето, тъй като тези интереси на детето изискват наличието на всички кумулативни
предпоставки по чл. 131, ал.1 от СК.
Така , в случая съдът следва да прецени налице ли е поведение от страна на бащата, което да бъде
квалифицирано като такова, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото
на детето Н. Д. С. и по какъв начин
това поведение въздейства върху него.
От прието заверено копие от Заповед за незабавна
защита, издадена на 17.11-2014г. на СРС по гр.дело № 62673/2014г. и от заверено копие от решение от 10.11-2015г. на
Софийският градски съд, гражданско отделение, ІІ – ри въззивен състав,
постановено по въззивно дело № 9970 по
описа за 2015г. , с което отменено решение №ІІІ-84-86/19.06-2015г. постановено
по гр.дело №62673/2014г. на СРС, ІІІ ГО ,
84 състав , съдът приема, че от
17.11-2014г. до настоящия момент или в
продължение 1/една/ година и 6/шест / месеца
ответникът по насрещен иск – бащата на детето бил лишен от възможността да осъществява лични контакти с малолетното си
дете.
От събраните по делото
доказателства гласни и писмени, съдът приема, че поведението на баща – настоящ ответник , не
представлява опасност за личността на детето, за здравето, възпитанието на детето Н. или за
имуществото на детето, т.е ., че
в случая интересите на детето не
налагат да бъде определен
ограничителен режим на лични отношения с
него така, както се иска с насрещен иск.
По делото не се събраха
убедителни доказателства относно изложените в насрещен иск доводи, че
ответникът оказва психически тормоз и
има поведение, което да застрашава нормалното
развитие на детето Н..Събраният по делото доказателствен материал, включително и изслушването на
ответника по насрещен иск , формира в настоящия съдебен състав убеждението,
че бащата Д.Н.С. има правилно поведение по отношение на детето си Н..
Съдът счита, че
желанието на майката на детето не е равнозначно на интерес на малолетната Н. и това е така,
защото в случая ограничаването на родителските права на бащата противоречи на
потребностите на детето Н..В интерес на детето Н. е да общува и с двамата родители, за да окаже
и бащата своето влияние за правилното възпитание на детето .Необходимо е
срещите да се осъществяват пълноценно и
за двете страни- за детето- то да бъде обект на грижи, внимание и любов от
бащата , а за бащата – да се чувства максимално полезен като родител.Освен
това, поддържането на такава връзка с бащата е наложително и с оглед пола на
детето Н. .На последно място , съдът намира за необходимо да отбележи, че
двамата родители не следва да допускат
действия, които биха подложили на стрес
собственото им дете, както и да поддържат коректни взаимоотношения помежду си,
което би довело до стабилизиране
състоянието на детето след тяхната раздяла.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав споделя становището на районен прокурор и приема насрещен -главен
иск за неоснователен и недоказан , поради което и счита, че същият следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Мотивиран от горното , съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение №223/07.12-2016г.
постановено по гр.дело № 320 по описа за
2015г. на К. районен съд, КАКТО СЛЕДВА:
ОТХВЪРЛЯ
насрещен -главен иск, предявен от М.М.Д. с ЕГН
********** ***, в качеството й на майка и законна представителка на
малолетно дете Н.Д.С. с ЕГН ********** против
Д.Н.С. с ЕГН ********** ***, с
който желае съдът да постанови решение, с което да ограничи от родителските
права бащата на малолетно дете Н. – Д.Н.С. , тъй като в изключителна
опасност здравето на
детето.Поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето
и възпитанието на малолетното дете, с правно основание чл. 131, ал.1 СК, като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 250 ГПК.
Настоящото решение да се счита за неразделна част от решение
№223/07.12-2016г. постановено по гр.дело № 320 по описа за 2015г.
на К. районен съд.
Решението
да се връчи на страните и може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :