Производството е по реда на чл.33 и следващите от ЗАП във вр. с чл. Постъпила е жалба от Мюмюн Юсуф Юсуф с ЕГН: ********** срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8007/04.04.06г. на Началника на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали, с която на основание чл. 171 т.1 б.”а” от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелство за правоуправление до отпадане на основанието за това. В същата се сочи, че наложената принудителна админситративна мярка е незаконосъобразна. Заповедта била нищожна, тъй като била издадена от некомпетентен орган – вместо от началника на РПУ – Момчилград, в района, в който живеел жалбоподателят– с. Воденичарско, община Джебел, същата била издадена от Началника на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали. На следващо място заповедта била лишена от правно основание. В административния акт било посочено, че „видимо се установява, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания”. По този начин се нарушавало правото му на защита, защото не било уточнено на кое от двете алтернативни изисквания не отговаря. На следващо място незаконно било заповедта да се основава на заключение на вещи лица по съдебно – психиатрична експертиза, тъй като наказващия орган можел да се ползва само от доказателства, които сам е събрал. На последно място, не били налице всички елементи от фактическия състав на описаното нарушение, тъй като за да е налице същият било необходимо да се установи „видимо”, че нарушителят не отговаря на медицинските или психологични изисквания. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена. Ответникът – Областна дирекция на полицията – КАТ – сектор „Пътна полиция” – Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Намира заповедта за правилна, обоснована и законосъобразна. Моли същата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена. Участващият в съдебното производство на основание чл.41 ал.1 от ЗАП представител на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна, а заповедта за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8007/04.04.06г. началникът на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали на основание чл. 171 т.1 б.”а” от ЗДвП е постановил временно отнемане на свидетелство за правоупраление на МПС за лицето - Мюмюн Юсуф Юсуф, за което видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания до отпадане на основанието за това. Като основание за принудителната мярка е посочена съдебна психологична експертиза № 240 от 2005г. по следствено дело № 165 от 2005г. По делото е представена съдебна психологична експертиза № 240 от 2005г. по следствено дело № 165 от 2005г., в която се посочва, че жалбоподателят Юсуф страда от психично заболяване – „персистиращо налудно разстройство / параноя/, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.” Писменият документ е с дата 16.11.2005г. По делото е представен и писмен документ с дата 03.11.2005г. на д- р Гетев, д-р Петева, д-р Атанасова, в който се посочва, че лицата Нешет Юсуф Хасан и Мюмюн Юсуф Юсуф от с.Воденичарско страдат от „персистиращо налудно разстройство по МКБ 10 и не могат да разбират свойството и значението на извършените постъпки, т.е. те не са вменяеми”. По делото е прието като доказателство и сигнално писмо от Сюлейман Халил Сюлейман, адресирано до началника на ОУ на КАТ – гр.Кърджали относно факта, че братята Мюмюн Юсуф Юсуф и Нешет Юсуф Хасан притежават свидетелства за правоуправление, при положение, че са обявени за невменяеми. След сигнала административният орган е изпратил писмо с дата 22.03.2006г. до „ОБП” – гр.Кърджали, с което е изискал да бъдат представени копия от документите по извършени психиатрични експертизи на лицата Мюмюн Юсуф Юсуф и Нешет Юсуф Хасан, както и да отговорят на въпроса „дали същите могат да бъдат водачи на МПС”. С писмо с изх.№ 713 от 30.03.2006г. началникът на отделение – д-р Атанасова и директорът на МЗ – Държавна психиатрична болница – гр.Кърджали - д-р Гетев са изпратили копия от съдебно – психиатричните експертизи на жалбоподателя и неговия брат, като са посочили, че е преустановено издаването на медицински удостоверения на водачи и кандидат - водачи на МПС, като са уточнили, че заболяванията на двамата братя ги прави невменяеми и „при една евентуална експертиза, искана по надлежния ред, за недееспособни”. По делото в качеството на свидетел е разпитан Съби Георгиев Йорданов – инспектор в КАТ – сектор „Пътна полиция” – гр.Джебел, който е разговрял по телофона с началника на КАТ , сектор „Пътна полиция’ – гр.Кърджали, във връзка с подадена жалба на лице от с.Воденичарско, че се е срещал с двамата братя и, че ги е водил за настаняване в държавна психиатрична болница – гр.Кърджали. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8007/04.04.06г. на Началника на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали е законосъобразна. Същата отговаря на изискванията на чл.15 ал.2 от ЗАП - издадена е от компетентно лице, в изискуемата форма, при посочени фактически и правни основания за издаването й, определени са задълженията, начинът и срокът за изпълнението им. Разпоредбата на чл.171 ал.1 т.1 б.а от ЗДвП посочва, че “за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения могат да се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.” Настоящият състав намира, че използваният израз – „видимо се установи” следва да се тълкува разширително. Законодателят е имал впредвид случаите, при които при спиране за проверка от органите за контрол по този закон се установи, че водачът на МПС не отговаря на един от двата критерия. Контролните органи не притежават специални знания в тези области и затова законодателят е посочил, че единствено е необходимо те „видимо” да не отговарят на критериите. В настоящия случай, обаче, имаме налице писмено доказателство, изхождащо от специалисти в съответната област, установяващо по безспорен начин психическата годност на жалбоподателя. Не следва да се сподели доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че горното доказателство не е събрано по съответния ред, тъй като административният орган следвало да се произнася само по доказателства, които лично е събрал. Следва да се посочи, че същото е годно писмено доказателство, изхождащо от длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност и в административното производство се използва в качествто си на писмен документ, а не на експертиза. Същото няма качествата на експертиза, тъй като не е назначена, приета и изслушана пред административния орган, и макар в заглавието да е посочено съдебно – психиатрична експертиза, и да е извършена по друго производство, в случая по следствено дело, същата в настоящото производство притежава качествата на писмен документ. Като такъв, няма пречка административният орган да се позове и да основе заповедта си на него. Не следва да се сподели доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че законът изисквал „видимо” водачът да не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Както бе посочено по – горе, разпоредбата следва да се тълкува разширително, като по аргумент на по – силното основание следва да се заключи, че щом законодателят допуска лице без необходимите знания само „видимо’ да установи една временна негодност на водача за управление на МПС, то с по – голяма сила би следва да се кредитира писмено доказателство изхождащо от специалисти. Следва да се посочи, че именно такава е и целта и духа на закона за движение по пътищата – да не се допускат лица, за които има съмнение за тяхната психична или физична годност да управляват МПС с оглед осигуряване безопасността на движение по пътя. В този смисъл са разпоредбите на чл. 1 ал.2 от ЗДвП – „Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата” и на чл. 171 от ЗДвП за налагане на временни мерки за процесуална принуда - „осигуряване на безопасността на движението по пътищата”. В тази насока следва да се тълкува и разпоредбата на чл.171 ал.1 от ЗДвП, а именно да се предотврати извършването на действия, които биха застрашили живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Именно затова е предвидено отнемане временно на свидетество за правоуправление на лица, които не отговарят на медицинските или психологическите изисквания, или които управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество, или такива, които поради незнание са извършили немаловажно нарушение на правилата за движение, т.е. всички, които по някакъв начин представляват заплаха за безопасността за движение по пътищата. Следва да се посочи, че едно от основните задължения на държавата, уредено в чл.4 ал.2 Конституцията на Република България е да „гарантира живота...... на личността” Следва да се посочи също така, че характерът на принудителните административни мерки е временен – до установяване на действителното състояние на водача. При издаване на атакувания админстративен акт началникът на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАП /отм./, действаща към момента на издаване на административния акт. След сигналното писмо той е събрал необходимите писмени доказателства – психиатричните експеритзи, като е отправил и запитване до компетените специалисти в тази област, относно факта на годност на жалбоподателя да управлява МПС. Като при основтелно съмнение относно неговата годност за правоуправление на МПС, е издаден атакувания административен акт. Относно доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за липсата на компетентност на админстративния орган за издаване на заповедта, следва да се посочи, че същата произтича от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и 5, б. "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Компетентността на полицейските органи по отношение организирането и контролирането безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства произтича от нормата на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, а в чл. 195, т. 2 от ЗМВР началникът на РПУ е посочен като ръководен служител. От друга страна, служебно известна на съда е Заповед № I-85/18.04.2001 година на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, в която е конкретизирал органите за контрол по спазването на правилата за движение и техническата изправност на МПС, като в т. 2 на Заповедта между изброените органи са и началниците на сектори „Пътна полиция” при териториалните служби. От друга страна в разпоредбата на чл.172 от ЗДвП не е посочена изрична териториална компетентност за издаване на заповеди по чл.171 от същия закон. С оглед на това настоящият състав намира, че не е налице нарушение на териториалната компетентност, водеща до нищожност на заповедта. Още повече, че сигнално писмо от Сюлейман Халил Сюлейман, което е инициирало административното производство, е адресирано до началника на ОУ на КАТ – гр.Кърджали. Не следва да се сподели и доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, защото не било уточнено на кое от двете алтернативни изисквания по чл.171 т.1 б.”а” не отговаря. В практиката се приема, че за да е незаконосъобразен един административен акт по чл.15 ал.2 т.3 – да не съдържа правните или фактически основания, следва такива да липсват не само в административния акт, но и в документацията към него. В настоящия случай, в заповедта е посочено – „видно от психиатрична експертиза № 240 от 2005г. по следствено дело № 165 от 2005г., като същата както бе посочено по – горе е приложена към админстративната преписка по издаване на акта. С оглед на това безспорно се установява, че лицето не отговаря на „психологическите изисквания”. Така аргументиран, съдът намира, че следва да остави жалбата без уважение, а админстративният акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Водим от горното, съдът Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата наМюмюн Юсуф Юсуф с ЕГН: ********** срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8007/04.04.06г. на началника на сектор ПП – КАТ към РДВР – Кърджали, с която на основание чл. 171 т.1 б.”а” от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелство за правоуправление до отпадане на основанието за това. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Председател: членове: 1. 2. |