РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,22.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ
състав, в
публично заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 157
по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова
молба от Ц.И.Б. ***Б.Б.“***. Ищецът
твърди, че е работил при ответника на длъжност *** от 19.05.2016г. до
26.11.2018г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.5 КТ поради липса на качества на работника за ефективно
изпълнение на работата. Твърди, че заповедта, с която е прекратено трудовото му
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в нея
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва съдържанието на
заповедта, тъй като изложеното в нея не отговаря на обективната истина и не
сочи липсващите качества на работника за изпълнение на възложената работа.
Ищецът твърди, че в заповедта работодателят е посочил предложения за нарушаване
на трудовата дисциплина, които служат за основание за търсене на дисциплинарна
отговорност. Ищецът твърди, че е изпълнявал трудовите си задължения безупречно
като е обслужвал голям район на ***. Твърди, че
пътувал ежедневно като в района обслужвал хладилните витрини на ***. До момента
на връчване на предизвестието, ищецът твърди, че работодателят не е отправял
претенции по отношение на работата му. Твърди, че уволнението е тенденциозно,
като на 21.09.2018г. работодателят направил опит да му връчи заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение поради невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Твърди, че е подписал връчване на заповедта. Твърди, че по
това време в базата на предприятието дошъл друг служител, когото започнали да
обучават. В резултат на стреса, ищецът
твърди, че му се обострило заболяване, което наложило да ползва отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди, че по време на отпуска, на 26.10.2018г. с
куриер му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради
липса на качества да изпълнява ефективно възложената работа. Твърди, че на
24.11.2018г. отново с куриер получил и оспорваната заповед. Ищецът твърди, че
след прекратяване на трудовото правоотношение не е работил на друго място. Моли
съда да отмени заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение като
незаконосъобразна, да го възстанови на заемната преди уволнението длъжност и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 6000 лева на месец за периода от 26.11.2018г.
до 26.05.2018г.
В едномесечния срок ответникът е представил писмен
отговор, в който признава предявените искове по основание, като по отношение
размера на предявения иск за обезщетение
навежда доводи, че е завишен. Твърди, че го признава до размера от 750 лева
месечно, тъй като останалите по 250 лева месечно са заплащани на ищеца за
разходи за пътуване, а не като стимулиране за добре свършена работа. Твърди, че
тази сума ежемесечно му е превеждана за поддръжка
на служебния автомобил за ремонт, за закупуване на части,
за паркинг, материали и консумативи.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявената искова молба. Прави искане по реда на чл.176 ГПК ответникът да се яви в съдебно заседание, за да отговори на въпроси относно
размера на брутното му трудово възнаграждение.
Ответникът твърди в представени по делото писмени
бележки, че съгласно чл.225 КТ при незаконно уволнение, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от шест месеца. Твърди, че съгласно чл.228 КТ БТВ за определяне на
обезщетението по чл.225 КТ е полученото такова от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. Твърди, че съгласно чл.17 ал.1 НСОРЗ, БТВ за определяне на
обезщетенията по чл.228 КТ включва основната работна заплата за отработеното
време, възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт или индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер, допълнителното трудово възнаграждение
при вътрешно заместване по чл.259 КТ, възнаграждението, платено при
престой или производствена необходимост
по чл.267 ал.1 и 3 КТ, възнаграждението по реда на чл.268 ал.2 и 3 КТ. Прави
възражение в за прекомерност на претендираните разноски. Моли съда да не
присъжда разноски на ищеца тъй като с писмения отговор е направено признание на
иска от страна ответника работодател.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Не се спори между страните и се установява от
представения по делото трудов договор и допълнително споразумение към него, че
ищецът е работил при ответника на длъжност „***“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 580 лева и допълнително възнаграждение за клас
прослужено време 0,60 % за година. Установява се от представения Анекс към
трудов договор, че считано от 01.04.2017 г. трудовото възнаграждение на
ищеца изменено на 750 лева.
Представено е копие на трудова книжка, като в последното
заседание е представена за констатация и трудовата книжка на ищеца в оригинал,
от която се установява, че в същата е отразено прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца считано от 26.11.2018г.
Установява се, че на 26.10.2018г. на ищеца е връчено
предизвестие на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ вр. чл.326 ал.2 КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение 30 дни след получаване на предизвестието.
Установява се, че същото е връчено на ищеца на 26.10.2018г.
Установява се от представената заповед № 840 /
23.11.2018г., че считано от 26.11.2018г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено поради липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, като заповедта е връчена на ищеца на
24.11.2018г.
Не се спори между страните и се установява от
представената заповед за прекратяване на ТПО, че в същата работодателят не е
посочил какви качества липсват на ищеца, за да изпълнява ефективно трудовите си
задължения.
Относно обстоятелството необходимо ли е в заповедта да
бъде посочено
какви
точно качества липсват на работника за ефективно изпълнение на работата, ВКС се е произнесъл положително и е приел, че такова изброяване
е наложително. За да е законосъобразно издадена заповедта, в същата
следва да бъдат посочени фактите, които са свързани с поведението на
работника и защо при тези факти работата му е неефективна. Работодателят е бил длъжен в заповедта да конкретизира качествата
на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции. В този смисъл е практиката на ВКС, застъпена в Решение №31 от
23.01.2002г. на ІІІ г.о на ВКС, Решение
№ 595 от 06.06.2001г. на ІІІ г.о. на ВКС.
При така
изложеното, съдът счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Акцесорен
характер има предявения иск за възстановяване на уволнение работник или служител
на заеманата преди уволнението длъжност, поради което и този иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „***“
НКП ***.
По
отношение на предявения иск за обезщетение, съдът счита, че същият се явява
основателен за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до
датата на последното по делото съдебно заседание – 18.03.2019г. тъй като за
този период по делото са събрани данни, че ищецът е останал без работа поради
незаконното му уволнение и не е започвал работа при друг работодател.
Що се
касае до размера на обезщетението, съдът счита, че такова се дължи върху брутно
трудово възнаграждение в размер на 759 лева месечно.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Спорно по делото е на каква база се
изчислява обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
В съдебната практика този спор е разрешен на основание
разпоредбите на чл.228 КТ и чл.17, ал.1, т.1 – т.7
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ гласи, че брутното
трудово възнаграждение за определяне обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл.17, ал.1 от т НСОРЗ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 КТ, включва основната
работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните
трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен
или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл.259 от КТ; възнаграждението по реда на чл.266, ал.1 от КТ;
възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост
по чл.267, ал.1 и ал.3 от КТ; възнаграждението по реда на
чл.268, ал.2 и ал.3 от КТ.
При така изложеното, съдът приема, че
брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ при
определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ включва основното трудово
възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, като същото се
изчислява на база последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец преди уволнението. Останали възнаграждения извън посочените по-горе имат непостоянен характер. Те може да бъдат с материално стимулираща цел,
да са обусловени от конкретен стопански
резултат и не се включват при определяне на базата за изчисление на БТВ по чл.228 КТ. В този смисъл е и практика на ВКС - Решение №181/22.07.2015г. по гр.д. №4554/2014г. на ВКС, IVг.о.; Определение
№212/17.02.2016г. по гр.д.№5133/2015г., IIIг.о.; Определение №1118/14.10.2015г. по гр.д. № 3981/2015г. на ВКС, IVг.о.) Сумите, които ищецът е получавал по банков път
от сметка на съпругата на работодателя му са правноирелевантни в настоящия
спор. Тези суми не са осчетоводявани и не представляват част от договореното
между страните трудово възнаграждение.
Поради това и обезщетението
следва да бъде определено като се изчисли при месечно брутно възнаграждение от
759 лева, която сума включва договореното между страните трудово възнаграждение
и клас прослужено време. За съответния период от 26.11.2018г. до 11.03.2019г.
обезщетението е в размер на 2880,41 лева, като за разликата до 4381,55 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела минималните възнагражденията са
следните: 1. за отмяна на
уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера
на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора
за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за
други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес –
съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. Съдът счита, че при обективно
съединяване на искове, какъвто е настоящия случай по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,
минималното адвокатско възнаграждение по делото е общо в размер на една
минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ, в случая сумата от 560 лв. По отношение на минималното
възнаграждение по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, и на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът счита, че минималното
възнаграждение е в размер на 536,70 лева.
Първите два иска са основателни, представен и списък с
разноски, а в пълномощното и договорът за правна помощ е отразено, че сумата е
платена в брой, поради което ответникът дължи разноски на ищеца по исковете по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ в размер на 560 лева.
По отношение на третия иск, разноските следва да бъдат
присъдени съобразно уважената и отхвърлена част като се вземе предвид, че искът
е предявен за сумата от 4381,55 лева, а е основателен до сумата от 2880,41
лева, а минималният размер на адвокатското възнаграждение е 536,70 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по третия иск в размер на 352,82
лева.
Видно от представения от ответника договор за правна
помощ, договореното възнаграждение е в размер на по 300 лева за всеки от двата
иска – по чл.344 ал.1 т.1 КТ и по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Съобразно изхода на спора
но предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ, като взе предвид, че искът е
неоснователен до сумата от 1501,14 лева, разноските на ответника са в размер на
102,78 лева.
С оглед на крайния изход по делото ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 560 лева общо за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ, на
основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата; и сумата от 250,04 лева, представляваща
съразмерна част от частично уважения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, на основание
чл.78, ал.1 ГПК и чл.7, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от Наредбата (разноските в размер
на 536,70 лв. умножени по уважената част от иска по чл.344, ал.1, т.3, в размер
на 2880,41 лева разделени на предявения размер от 4381,55 лв. от която сума е
приспадната сумата от 102,78 лева разноски на ответника), или общо в размер на 810,04
лева.
Ответникът
следва да заплати по сметка на ПлРС разноски за държавна такса по предявените
искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 в размер на по 30 лева, на основание чл.344
ал.1 т.3 КТ в размер на 115,21 лева и за експертиза в размер на 120 лева или
общо сумата от 295,21 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Ц.И.Б. с
ЕГН ********** *** и
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №840/23.11.2018г., с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ поради липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Ц.И.Б. с ЕГН ********** *** на
длъжност „***, която длъжност
работника може да заеме, ако в двуседмичен срок от съобщаването за
възстановяване, се яви на работа, съгласно чл.345, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.225, ал.1 от КТ, ЕТ
„Б.Б.“ със седалище и адрес на управление ***, Булстат ***, представлявано
от Б.М.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Б. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 2880,41 лева,
представляващи обезщетение за времето, през което работника е останал без
работа в следствие на незаконно уволнение за периода 26.11.2018г. – 11.03.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от 14.01.2019г. до окончателното
заплащане, като претенцията до
пълния размер за обезщетение от 4381,55
лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ЕТ „Б.Б.“ със седалище и адрес на управление ***, Булстат
***, представлявано от Б.М.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Б. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 810,04 лева, представляващи направени по делото
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ЕТ „Б.Б.“ със седалище и адрес на управление ***, Булстат
***, представлявано от Б.М.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС държавни такси и
295,21 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 01.04.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: